Балкани
Аджерпрес: Румънският културен институт награди Ингер Йохансон за най-добър превод на румънско литературно произведение

Наградата на Румънския културен институт (РКИ) за най-добър превод на румънско литературно произведение беше присъдена на преводачката Ингер Йохансон за „Кореспонденцията на Марсел Пруст“ от Михаил Себастиан, издадена от Bokforlaget Faethon, Швеция, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.
Книгата е издадена през 2024 г. с подкрепата на РКИ чрез програмата за подкрепа на превода и публикациите.
Наградата беше връчена на Международния фестивал на литературата и превода в Яш (FILIT) в неделя, 26 октомври, в театър „Василе Александри“ в Яш и беше обявена от президента на РКИ Ливиу Жикман, съобщиха от РКИ.
В процеса на подбор журито взе предвид ключови критерии като лексикалната и стилистичната сложност на преведеното произведение, въздействието на книгата върху целевия пазар и портфолиото на преводача.
„Тазгодишната награда се присъжда на Ингер Йохансон, изключителен експерт по румънски език и литература и изключителна преводачка, която през последните десетилетия е допринесла значително за представянето и популяризирането на румънската литература в Швеция. Ингер Йохансон се е доказала като изключителен експерт по отношение на творчеството на Мирча Картареску (като е сред малкото преводачи, опитали се да преведат „Левант“ на чужд език), както и на наскоро канонизирани автори като Макс Блехер, и през цялата си плодотворна кариера в областта на литературния превод е работила както със съвременни успешни автори, така и с такива, чието наследство остава непроменено от времето. Включително и с друг от любимите автори на Ингер Йохансон, а именно Михаил Себастиан. Удовлетворяващо е да се види текст, който възстановява Михаил Себастиан не само на мястото му като драматург, романист и каноничен автор на дневници, но и като тълкувател на един от великите писатели на световната литература. Журито беше впечатлено от топлия прием, който този превод получи в шведските културни среди, благодарение на уменията и таланта на г-жа Ингер Йохансон“, обясни журито в мотивите си за тазгодишната награда.
Родена през 1947 г., Ингер Кристина Йохансон е председател на секцията на литературните преводачи на Шведския съюз на писателите. Тя е магистър по румънска филология от университета в Лунд и е превела над 25 произведения от румънски на шведски език, включително книги от Макс Блехер, Мирча Картареску, Паул Целан, Джанина Карбунариу, Хория Ловинеску, Норман Маня, Габриела Мелинеску, Йоана Николайе, Михаил Себастиан и Никита Станеску.
През 2024 г. тя е наградена с орден „За културни заслуги“ с ранг на офицер, категория F – „Насърчаване на културата“ от президента на Румъния, а през 2017 г. получава наградата за високи постижения в румънските литературни преводи от Румънския културен институт в Стокхолм, както и множество други международни награди.
Наградата на Румънския културен институт за най-добър превод на румънска книга на чужд език е учредена през 2022 г. и има за цел да признае световното въздействие на румънската литература чрез образцовата работа на преводачи, изключителни посланици на румънската книга в чужбина.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
Балкани
Парфюмът на Ататюрк, любимите му цветя, парад на ретро автомобили и концерти са сред акцентите в честванията на Деня на републиката в Истанбул

Искате ли да узнаете как се е казвал любимият парфюм на основателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк, да видите как е изглеждал и да усетите уханието му? Или да се запознаете с любимото му цвете?
Това е възможно да направите в емблематичния комплекс на брега на Босфора в Истанбул Галатапорт, където с многобройни прояви се отбелязва националният празник на 86-милионна Турция – 102 годишнината от основаването на Турската република от Мустафа Кемал Ататюрк.
Флакон с любимият парфюм на Ататюрк, както и други негови лични вещи привличат вниманието в една оригинална изложба, уредена специално за празника. Забележително е също, че тя е подредена в сградата “Пакет постанеси”, където Ататюрк е присъствал на последния официален празник на Турската република приживе – на 29 октомври 1938 година.
Флаконът с любимия парфюм на Ататюрк е оцветен в син цвят и се казва “Hatıra” (Спомен).
Историята на емблематичния парфюм разказа кураторката Идил Аксой специално за БТА.
“Това е парфюмът, който Ататюрк е ползвал през последните години на живота си. Смята се, че уханието му е максимално близо до френския “Soir de Рaris”, който Ататюрк много харесвал. От публикации в печата, които също сме изложили, се разбира, че Ататюрк в последните години от живота си е ползвал парфюма”Hatıra“. Оригиналният флакон се намирал на нощното шкафче на Ататюрк в спалнята му в двореца Долмабахче, където склопява очи в 9.05 часа на 10 ноември 1938 година“, разказва тя.
„Изложбата подредихме в тази сграда по случай 102-ия рожден ден на нашата република и има голям интерес от страна на посетителите, които имат и възможност да опитат аромата на парфюма на Ататюрк”, допълва Аксой.
По думите й, съставките на парфюма на Ататюрк са тайна. Изработват се серии, които се даряват при специални случаи на заслужили личности или дружества. Цената на един флакон е около 100 долара.
Галатапорт, емблематичният модерен район на Истанбул, който привлича като магнит жителите и туристите, се простира на един-два километра по брега на Босфора. Той е не само круизно пристанище или търговски център, но и зона с музеи, луксозни бутици и модерни кафенета, съчетава история, изкуство, лукс.
Круизният терминал се счита за първият в света подземен терминал.
На Галатапорт тези дни правят впечатление украсите на сградите по повод 102-та годишнина на Турската република, в които се акцентира на всичко, свързано с Ататюрк, развяват се огромни постери с лика на основателя на Турската република, както и турски знамена. Изложба в Модерния музей на живописта и изкуството е посветена на ”Следите на републиката в турската живопис” .
По идея на компанията Догушотомотив е уредено ателие за цветя, където се представят любимите цветя на Ататюрк – хризантеми и коледни звезди.
Специална програма е посветена на изкуството на гримирането на туркините в годините на републиката.
Концерти на Симфоничния оркестър Догуш, радиопрограми с диджей, литературни четения, изложби в галерията “Истанбул Модерн” са част от многобройните прояви, с които в 16-милионния Истанбул се отбелязва 102-ия рожден ден на Турската република – израз на почит, признателност, уважение към делото на Ататюрк.
По инициатива на Истанбулската голяма община ще се провежда Парад на ретро автомобили от първите години на републиката. Автомобилният парк на Истанбулската голяма община догодина ще навърши 155 години от създаването си. По-стара е само пожарната служба на мегаполиса.
Военен парад и поднасяне на венци пред паметника на Ататюрк на площада “Таксим” са предвидени в програмата на тържествата, както и прием на валията на Истанбул Давут Гюл за чуждестранните дипломатически представители.
Във всичките 40 общини на мегаполиса се предвижда да бъдат изнесени безплатно концерти на открито от знакови турски изпълнители.
По повод празника постовете над Босфора са оцветени в червено – цветът на турското знаме.
Общественият транспорт в Истанбул ще бъде безплатен през целия ден, обявиха от градската управа.
Военните музеи в Истанбул ще може да се посещават без входна такса, съобщи на сайта си Министерството на националната отбрана. Това са Музеят на авиацията, Военноморският музей, Военният музей „Харбие“ и Военният музей „Флорънс Найтингейл“.
На този ден, точно преди 102 години, на 29 октомври 1923 година основателят на Турската република и пръв президент на Турция Мустафа Кемал Ататюрк обявява официално Турция за република пред депутатите от Великото национално събрание, учредено на 20 април 1920 година.
Две години по-късно, през 1925 г., 29 октомври за пръв път се чества като официален празник на страната и продължава и до днес.
Източник: БТА
Балкани
Александър Вучич: Моля САЩ да не ни налагат вторични санкции до средата на декември

Сръбският президент Александър Вучич отправи молба към САЩ да не налагат на страната вторични санкции до средата на декември, след като на 9 октомври наложиха санкции на сръбската петролна компания НИС.
Вучич изрази надежда, че САЩ няма да предприемат подобни действия.
Той направи това изявление по време на посещение в Ташкент, където днес Сърбия и Узбекистан сключиха 11 споразумения в различни сфери, две от които в областта на икономиката и енергетиката.
„Просто моля нашите американски партньори, ако могат да ме чуят сега, а знам, че могат, тъй като следят отблизо всяко изявление, да не въвеждат така наречените вторични санкции срещу нашите финансови институции за това, че правят бизнес с НИС, да ни позволят да се опитаме да решим всичките си проблеми поне до средата на декември. След това нека ни дадат поне седемдневно предизвестие, за да можем да предупредим всички и да осигурим поне безопасен живот и сигурно бъдеще за нашите банки, каза Вучич пред сръбски журналисти в Ташкент.
В отговор на въпрос относно информация, че САЩ не са готови на компромис по отношение на НИС и очакват сръбското правителство напълно да елиминира руската собственост в петролната компания, Вучич заяви, че не приема подобна позиция.
Сръбският президент каза, че САЩ очакват от него Сърбия да национализира руска собственост, но Вучич подчерта, че не е нито комунист, нито фашист и че никога не отнемал нищо от никого, предаде РТС.
Вучич добави, че страната вече има проблеми заради американските санкции и че те ще се задълбочат, ако не се намери решение с доставките за НИС, които по неговите думи попадат в голямата геополитическа игра между Русия и САЩ.
Сърбия зависи почти изцяло от доставките на руски газ и петрол, които получава главно по тръбопроводи в Хърватия и други съседни държави.
Въпреки че официално продължава да заявява стремеж към членство в Европейския съюз, Сърбия отказва да се присъедини към западните санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна отчасти поради зависимостта си от руските енергийни доставки.
Александър Вучич, който поддържа близки отношения с Москва, е изправен пред една от най-сериозните заплахи за своето продължило над едно десетилетие управление. От месеци насам в страната продължават масови студентски и граждански протести, предизвикани от трагедията преди близо година, когато при срутване на бетонна козирка на железопътна гара в северния сръбски град Нови Сад загинаха 16 души.
Мнозина сърби обвиняват ширещата се корупция и политическия непотизъм сред държавните служители за небрежното изпълнение на реконструкцията, която бе част от по-голям железопътен проект, реализиран съвместно с китайски държавни компании.
През уикенда сръбският президент Александър Вучич обяви, че ако през настоящата седмица въпросът с доставките за НИС не бъде решен, Сърбия ще предприеме самостоятелни действия. Вучич не уточни какво точно има предвид.
В началото на януари САЩ обявиха, че заради войната в Украйна и „вторичния риск“ ще наложат санкции върху единствената петролна компания на Сърбия НИС, където мажоритарният пакет от акции е в руски ръце. Тогава Вашингтон поиска пълното излизане на руския капитал от компанията, а после 8 пъти отложи въвеждането на санкциите.
НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Държавата притежава 29,9 процента от акциите на НИС, докато основен собственик остава „Газпром нефт“ с 44,9 процента. В края на септември базираната в Санкт Петербург компания „Интелиджънс“ (Intelligence), свързана с „Газпром“, придоби дял от 11,3 процента.
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Черна гора няма да приема мигранти от Великобритания, обяви канцеларията на премиера Спаич

Черна гора няма да приема мигранти от Великобритания, съобщи канцеларията на премиера Милойко Спаич, като подчерта, че страната остава ангажирана с изпълнението на задълженията си по силата на процеса на европейска интеграция и зачитането на международното право. Това предаде за БТА черногорската агенция МИНА.
Съобщението е в отговор на изявлението на президента Яков Милатович, който изрази загриженост относно забележката на Спаич, че правителството е готово да обмисли приемането на мигранти, върнати от Обединеното кралство, в замяна на инвестиции от страната.
От канцеларията на Спаич казаха, че изявлението на Милатович е част от очевидна дезинформационна кампания, насочена към разпространение на фалшиви новини и предизвикване на паника.
„Канцеларията на министър-председателя счита за свой дълг да информира обществеността, че Черна гора при никакви обстоятелства няма да приема мигранти от Великобритания“, се казва в прессъобщението.
В съобщението се добавя, че като бъдеща страна членка на ЕС, Черна гора остава ангажирана да спазва всички задължения, произтичащи от процеса на европейска интеграция, и да зачита международното право, включително въпросите на миграцията.
„Изявленията на президента (Милатович), освен че вредят на институционалната стабилност, не допринасят за поддържането на добри и приятелски отношения между Черна гора и Република Турция или Великобритания и е особено обезпокоително, че могат да доведат до дипломатически недоразумения“, заяви черногорското правителство.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
