Общество
Аз, куриерът на Wolt за един ден
„Мол в джоба“ – така Wolt се представя на българския пазар с тяхната услуга за доставка, свързваща хиляди търговци, куриерски партньори и клиенти в един дигитален ритъм.
Финландската компания е основана в Хелзинки през 2014 г., с мисията да носи радост, удобство и печалби в кварталите по света. От стартъп за ресторантски доставки днес Wolt е широкоспектърна платформа за местна търговия, достъпна в над 1000 града в над 30 държави, с над 55 милиона потребители и 150 000 търговски партньори.
В България Wolt пристигна през юни 2025 г. и само за четири месеца вече оперира в 4 града – София, Пловдив, Варна и Плевен.
Включвам се в инициативата на българския екип на Wolt „Куриер за един ден“, в рамките на която те показват на практика, че за тях всичко е лично. Представители на отделите Маркетинг, Нови партньори, Колцентър и други се включват на терен в потока от поръчки и нотификации. Аз също съм там, за да разбера как изглежда светът на Wolt отвъд приложението, синята термочанта и усмивката на входната врата.
Подготовката
Посрещат ме в централата на Wolt в София. Виждам млад и усмихнат екип. Атмосферата е спокойна и приятно закачлива. Показват ми оборудването и служебното приложение, което се оказва изключително удобно за използване – изисква само лесна регистрация. През него куриерските партньори получават сигнали за поръчките и имат достъп до вградена карта, която показва най-бързия маршрут до дадена локация.
За Wolt времето, за което се извършват доставките, е ключово. Днес те се разделят на два отбора – „Не е толкова трудно“ и „Бавни и бесни”, където съм и аз. Целта: да проверим кой ще направи повече доставки за най-кратко време.

Питам какъв е рекордът до момента – „Четири доставки за един час, извършени само от един куриер,“ казва ми маркетинг директорът на компанията Берта Гачева.
Членовете на моя отбор обличат сините тениски и якета – задължителен елемент за всеки куриерски партньор на Wolt, – нарамват термочантите и потегляме. По пътя научавам как работи алгоритъмът на Wolt – най-вече на база локация, с малко помощ от изкуствения интелект.
„Системата избира кой куриер да получи дадена поръчка според близостта му до обекта и текущия му статус. Предложенията се изпращат само на един куриер в даден момент“, обяснява единственият по рода си Доклад за алгоритмична прозрачност на Wolt, чието 4-то издание току-що е публикувано.
Тъй като изкуственият интелект продължава да се развива с бързи темпове, докладът предлага по-задълбочен поглед върху технологията зад платформата и отразява усилията на Wolt да превърне откритостта в постоянна практика, а не в еднократна инициатива. Докладът също така следва Директивата за работа през платформи на ЕС, която е създадена, за да подобри правата на работещите в сферата, като обяснява по ясен и достъпен начин функционирането и параметрите на автоматизираните системи на Wolt. През годините този подход е признат от независими експерти, поставяйки компанията сред лидерите в индустрията по отношение на прозрачността.
Превключваме статуса си на „online”, пускаме си музика и поемаме курс към района около НДК, където очакваме първата си поръчка за деня.
Първата доставка – „Алгоритъмът ме избра“
Кратък звън. Така звучи сигналът на приложението. Вълнение в колата – „Бавни и бесни” имат първата си мисия.
Започваме добре – стигаме бързо до заведението, където ни очаква вече готовата храна. Слагаме я в термочантата и потегляме към адреса на клиента.

Нещата обаче леко се усложняват по пътя към него – софийският трафик е истинско предизвикателство за човек, който гони срокове. Въпреки това доставката пристига още топла при доволния клиент.
Забелязвам, че номерът на клиента не се показва, когато звъни на Wolt – малък детайл, но показателен за това как личните данни на потребителите остават напълно защитени.
Трябва да призная, куриерите на Wolt имат невероятна дисциплина – иска се истински себеконтрол да не похапнеш от вкусната храна, чийто аромат се усеща през цялото пътуване в колата.
Прави ми впечатление и плавният начин, по който се случва всичко. Въпреки че трябва сме бързи, не усещам обичайното чувство за спешност, което ме кара да гоня метрото или автобуса, когато закъснявам. Всичко се случва с темпо, разбира се, но спокойно, ефективно и с добро настроение. Изглежда в крайна сметка не сме толкова „бесни”.
Следващата нотификация, която получаваме, идва от неочаквано място – служител на Wolt. Излиза, че работещите в компанията също редовно използват нейните услуги, все пак и те имат нужда да похапнат по обедно време. С приятелски шеги по телефона минават разговорите ни с „клиента”, който бързо получава своята пица.


Въпреки че до края на деня не успяваме да победим „Не е толкова трудно”, връщайки се в централата, изпитвам истинско удовлетворение – от добре свършената работа и от наученото.
Различни видове поръчки и функционалности на платформата
Приложението на Wolt дава възможност на потребителя да избере между няколко вида поръчки. Понякога платформата подава едновременно две доставки от един и същи ресторант, но за различни клиенти, в различни квартали. Друг път комбинира артикули от няколко търговци – например могат да се вземат цветя от един обект и десерт от друг, които пристигат при получателя като една обща доставка.
Поръчки могат да се правят и по график – те пристигат в избран от потребителя ден и час.
От Wolt обичат да изненадват приятно своите клиенти – често приложението им предоставя неочаквани отстъпки, а понякога към поръчаното се добавят и специални подаръци.
„Искаме отстъпките да са изненада, но забелязвам, че хората започват да ги очакват от нас”, разказва ми Берта.
Работно време и свобода на пътя
Работното време на компанията е от 9 до 24 ч., но куриерските партньори не са „вкарани“ в смяна – те сами определят кога да включат приложението и кога да спрат. Доставките стигат буквално навсякъде: до дома или офиса, до пейка в парка, дори до място пред сцена на концерт – стига локацията да позволява безопасно предаване. Служителите ми разказаха дори за случай, в който е трябвало да се достави пратка на футболен мач.
След всяка доставка клиентите имат опцията да оценят Wolt през приложението. Трябва обаче да се отбележи, че когато става въпрос за възлагане на поръчките от системата, куриерите не се оценяват по рейтингови системи, а по обективни параметри като близост и свободен статус. Така пише в четвъртото издание на Доклада за алгоритмична прозрачност на Wolt, който разкрива как функционират алгоритмите им и дава максимална прозрачност на процеса за всички страни – търговски и куриерски партньори, клиенти.
Човешката страна на алгоритъма
След един ден със синята термочанта разбирам, че алгоритъмът е само половината от историята. Да, той е практичен, удобен и прозрачен, но не това е най-отличителното за компанията.
Истинският чар на Wolt са хората, които успяват да направят един толкова прост и иначе битов процес на поръчка и доставка приятен, запомнящ се и личен. Търпението, вниманието и усмивката – това са изцяло човешки и нужни елементи, с каквото и да се захванем.
Това е и причината Wolt да расте в социалните мрежи като TikTok, където се създава забавно и свежо съдържание, насочено към младежката аудитория, която се запознава и запомня лицата на компанията.
Хората на Wolt познават много добре своите клиенти и създават забавни спомени с тях:
„Има един човек, на когото явно му е развален Caps Lock бутона на клавиатурата и винаги ни пише с главни букви, когато има някакъв проблем. Много обичаме да си говорим с него”, разказват ми с усмивки от екипа.
„Веднъж една жена си поръча около 20 кг. банани. Обадихме се да я попитаме дали не е станала някаква грешка, дали не е объркала количеството, но не – искаше си 20 кг. банани. Доставихме ги, разбира се”, смеят се Wolt-аджиите.
Разказват ми и за трудностите, с които са се сблъскали през последните четири месеца – включително наводнението във Варна преди няколко седмици, където Wolt също работи. Въпреки бедствието всички поръчки са били изпълнени успешно.
В момента българският екип на Wolt се състои от около 60 души, като броят им ще продължава да расте с продължаващата експанзия на платформата у нас.
Никога досега не съм поръчвал каквото и да е от Wolt, но след като прекарах един ден с тях, се изкушавам следващия път, когато няма нищо за хапване вкъщи, да го направя. Не само заради алгоритъма или заради бързината – а заради усмивките и професионализма на хората, с които имах възможност да споделя страхотни моменти.
Източник: Offnews.bg
Общество
От ГДБОП влязоха в митницата в Русе

Снимка БГНЕС
ГДБОП (снимката е илюстративна)
Служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” са влезли в Русенската митница, предава NOVA.
Работи се по досъдебно производство под ръководството на Окръжната прокуратура, потвърди окръжният прокурор Радослав Градев. Той отказа да даде подробности.
Акцията се провежда в множество сгради на митницата в Русе, част от които се намират на територията на Дунав мост.
Източник: Offnews.bg
Общество
От ГДБОП влязоха в митницата в Русе

Снимка БГНЕС
ГДБОП (снимката е илюстративна)
Служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” са влезли в Русенската митница, предава NOVA.
Работи се по досъдебно производство под ръководството на Окръжната прокуратура, потвърди окръжният прокурор Радослав Градев. Той отказа да даде подробности.
Акцията се провежда в множество сгради на митницата в Русе, част от които се намират на територията на Дунав мост.
Източник: Offnews.bg
Общество
Руси Чанев, Димитър Рачков и посмъртно Алек Попов ще са почетни граждани на Бургас

Общинският съвет в Бургас гласува днес новите носители на званието „Почетен гражданин на Община Бургас“. Решенията бяха приети с убедително мнозинство, а всички предложени личности ще бъдат удостоени с почетното звание.
Композиторът проф. Иво Керемидчиев и писателят Алек Попов получиха единодушна подкрепа с по 47 гласа „за“, като те ще получат званието посмъртно. С 46 гласа „за“ и един „въздържал се“ беше одобрено предложението за актьора Руси Чанев, а художникът доц. Димо Колибаров също получи пълна подкрепа – 47 гласа „за“.
Общинските съветници гласуваха и предложението доц. Николай Ралев да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Бургас“. Той получи 39 гласа „за“ и 6 „въздържали се“.
При гласуването за актьора Димитър Рачков резултатът беше 37 гласа „за“, 7 „въздържали се“ и един „против“. Общинският съветник Георги Манев си направи отвод, като уточни, че няма да гласува, тъй като е в приятелски отношения с номинирания.
БТА припомня, че по традиция отличията ще бъдат връчени по време на тържественото заседание на Общинския съвет, което се провежда на празника на града – Никулден, 6 декември.
Проф. Иво Христов Керемидчиев (1954 – 2019) е български музикант, звукорежисьор, композитор и дългогодишен преподавател, роден в Бургас. Завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в родния си град през 1973 г., а през 1977 г. – специалност „Цигулка“ в Държавната музикална академия в София. По-късно придобива и втора специалност – „Звукорежисура“, а в периода 1985 – 1987 г. специализира в Музикалната академия в Детмолд, Германия. Професионалният му път започва като помощник-концертмайстор в Българския камерен оркестър – Банкя, а по-късно свири в симфоничния оркестър на Каляри, Италия. След завръщането си в България работи като звукорежисьор и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където е ръководител на специалността „Звукорежисура, звуков и медиен дизайн“. През 1997 г. става доцент, а от 2002 г. – професор.
Иво Керемидчиев е автор на над 1200 звукозаписа с класическа и народна музика, много от които са издадени в чужбина. Под негово ръководство е създадено модерно звукозаписно студио в Музикалната академия по проект, финансиран от японското правителство. Сред реализираните от него инициативи са създаването на специалности „Медийна композиция“ и „Тонрежисура“, програмата за дистанционно обучение в академията, както и проекти за популяризиране на българската култура в чужбина.
Проф. Керемидчиев е носител на наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2015) и на „Кристално огърлие“, връчено му посмъртно през 2019 г. Той е инициатор и за създаването на специалност „Звукорежисура“ в Музикалното училище в Бургас, където сам преподава и подпомага изграждането на звукозаписно студио.
Алек Василев Попов (1966 – 2024) е български писател, сценарист и драматург, чието творчество е тясно свързано с Бургас – град, който често присъства в неговите книги като вдъхновение и сюжетна среда. Роден е в София в семейство на учени и преводачи. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което специализира в САЩ.
Автор е на редица сборници с разкази и романи, сред които „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Митология на прехода“ и др. Романът „Мисия Лондон“ се превръща в литературен и филмов феномен и е преведен на 16 езика. Произведенията му са отличени с множество литературни награди, включително „Хеликон“ и „Елиас Канети“. Приживе Алек Попов е член-кореспондент на Българската академия на науките, участва в редакционната колегия на списание „Гранта – България“ и в дейността на Българския ПЕН-център.
Руси Иванов Чанев е роден на 18 септември 1945 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Драматичния театър – Пловдив, Младежкия театър, Театър „София“ и Народния театър „Иван Вазов“. През 1990 г. е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“, където два сезона е и директор. Изиграл е над сто роли в театъра, киното и телевизията. Сред най-известните му филмови образи са в „Авантаж“, „Мера според мера“, „Осъдени души“, „Константин Философ“, „Време разделно“. Като съсценарист, заедно с режисьора Георги Дюлгеров, създава емблематичните филми „Авантаж“ и „Мера според мера“. Чанев е носител на множество отличия, сред които наградите „Аскеер“, „Кристална лира“, „Заслужил артист“, както и ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен (2021). През 2024 г. получава „Аскеер“ за цялостно творчество.
През последните години актьорът се посвещава и на литературни проекти, сред които адаптираната за деца версия на романа „Под игото“, придружена от аудиокнига, озвучена от самия него.
Доц. Димо Колев Колибаров е роден на 27 февруари 1965 г. в Поморие. Завършва Средното специално художествено училище „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а през 1996 г. – Националната художествена академия, специалност „Графика“. От 1991 г. е член на Съюза на българските художници.
Той е утвърден график, преподавател и дългогодишен ръководител на филиала на НХА в Бургас (2019–2023). Преподава „Графика и композиция“ в катедра „Графика“ на академията и е сред водещите фигури в утвърждаването на филиала като център за творчески обмен и обучение. Участва активно в обновяването на Графичната база в Бургас и в редица международни и национални изложби и проекти.
Колибаров е носител на множество отличия от престижни форуми в България, Япония, Италия, Китай, Турция, Чехия и Литва. През 2024 г. е избран за „Художник на годината“ от Дружеството на бургаските художници.
Димитър Минков Рачков е роден на 18 септември 1972 г. в Бургас. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1995 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Работи в театрите в Сливен, Варна и София, включително и в Народния театър „Иван Вазов“, където е част от трупата до 2009 г.
Известен е с многобройните си роли в театъра, киното и телевизията. Сред популярните му филми са „Авантаж“, „Бунтът на L.“, „Пътят към Коста дел Маресме“, „Полицаите от края на града“ и „Голата истина за група Жигули“. Телевизионната му кариера започва в „Клуб НЛО“, а по-късно става едно от най-разпознаваемите лица на българския ефир като водещ на „Господари на ефира“, „Като две капки вода“, „Маскираният певец“, „Забраненото шоу на Рачков“ и „С Рачков всичко е възможно“. Носител е на наградата „Аскеер“ за изгряваща звезда (2000) и на отличия за актьорско майсторство от театрални фестивали.
Доц. Николай Колев Ралев е роден на 24 септември 1941 г. в Бургас. Завършва висше образование във ВМЕИ – София, специалност „Радиотехника“, след което започва работа в Радиорелейна и телевизионна станция „Слънчев бряг“, където е началник до 1971 г. През този период внедрява редица рационализации за подобряване на техническата дейност.
От 1971 г. до пенсионирането си работи във Висшия химико-технологичен институт в Бургас, по-късно Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Преподавател, учен и общественик, той преминава през всички академични степени – доцент, заместник-ректор и три мандата ректор.
Доц. Ралев е автор на проекта за създаване на държавен университет в Бургас, реализиран с решение на Народното събрание през 1995 г. Под негово ръководство ВХТИ се преобразува в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, а той става първият му ректор. Днес това е единственият държавен университет в Югоизточна България, признат за научен университет.
Източник: Offnews.bg
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
