Икономика
Отпуснатите средства за възстановяване от ковид пандемията не са подпомогнали достатъчно ефективно предприятията в ЕС, според доклад на ЕСП

Държавите от ЕС са осъществили договорените реформи и инвестиции, за които са получили финансиране по Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост, но те са допринесли само частично за преодоляването на проблемите, свързани с бизнес средата. Това се посочва в нов доклад на Европейската сметна палата, съобщават от палатата.
От институцията отчитат, че въпреки че някои реформи първоначално са довели до подобрения, повечето от тях се изпълняват със закъснение и само малка част от завършените досега реформи са постигнали значителни резултати.
ЕС създаде Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост през 2021 г. с цел да се смекчат икономическите последици от пандемията от ковид и да се насърчи устойчивото икономическо възстановяване, като предостави финансиране в размер на 650 млрд. евро. За да получат средства по този инструмент, държавите от ЕС трябваше да извършат набор от инвестиции и реформи в ключови области. Тези мерки трябваше да отговорят на всички или на голяма част от структурните предизвикателства, установени в специфичните за всяка държава препоръки, отправени от ЕС през 2019 г. и 2020 г., които се отнасят до бизнес средата, се припомня в съобщението.
През двете години, предшестващи пандемията, ЕС е отправил 82 препоръки към държавите членки за подобряване на бизнес средата, като например за насърчаване на частните инвестиции, подобряване на достъпа до финансиране, опростяване на данъчните системи и намаляване на нормативната тежест. Държавите членки са включили в своите национални планове за възстановяване и устойчивост 157 реформи и 254 инвестиции, свързани с тези препоръки. Прогнозните разходи за тези мерки по Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост – главно за инвестиции, възлизат на около 109 млрд. евро.
Въпреки, че държавите членки са обхванали в значителна степен около една четвърт от препоръките чрез реформи и инвестиции, нито една препоръка не е обхваната изцяло. Около половината от препоръките са взети предвид само в незначителна степен или изобщо не са взети предвид, поради което някои структурни проблеми остават нерешени, посочват от Европейската сметна палата. Седем процента от препоръките са извън обхвата на мерките. Около една трета от препоръките относно реформите на пазара на труда не са били отразени чрез нито една реформа в рамките на Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост, отбелязват от палатата. Като се имат предвид резултатите от извършените два одита, една от основните цели на механизма – да се преодолеят всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в препоръките – остава неизпълнена, отчитат от Европейската сметна палата.
Одиторите отчитат, че по-голямата част от реформите в четирите посетени държави се изпълняват със закъснение и над една четвърт не са били завършени до април 2025 г., когато приключи одитът на Европейската сметна палата. Тъй като мерките трябва да бъдат завършени до края на август 2026 г., евентуални по-нататъшни закъснения създават рискове за изпълнението им и за постигането на резултати, отбелязват от палатата. От европейската одитна институция посочват още, че реформите, осъществени в одитираните държави членки като цяло са довели до очакваните резултати, като например приемане на определено законодателство, добавяйки обаче, че може да са необходими месеци или години, за да се проявят в действителност последиците от дадена законодателна промяна. На практика едва около една трета от завършените реформи са постигнали значителни резултати на този етап и дори и в този случай ефектът от тях може да бъде намален поради ограничения срок или обхват на мерките, както и слабата им връзка с тази област на политика и риска от отмяна на вече изпълнени мерки, посочват от Европейската сметна палата. Приносът на мерките по Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост, свързани с бизнес средата, за напредъка на държавите в изпълнението на препоръките не е еднозначен, тъй като те са допринесли за постигането на подобрение само в половината от проверените от Европейската сметна палата случаи. Одиторите отбелязват, че напредъкът в изпълнението на препоръките, постигнат с помощта на мерките по механизма, все още е бавен, макар и по-голям, отколкото в областта на пазара на труда.
„ЕС използва средствата за възстановяване от пандемията като мотивация за държавите от ЕС, за да ги стимулира да предприемат важни реформи за подобряване на бизнес средата, но очакваните резултати до голяма степен все още не са постигнати“, коментира Ивана Малетич, членът на Европейската сметна палата, който ръководи одита. Механизмът на ЕС за възстановяване и устойчивост би могъл да спомогне за улесняване на бизнеса, но неговият потенциал не е напълно оползотворен, добавя тя.
Източник: БТА
Икономика
Институтът по аграрна икономика остава верен на призванието си да надгражда научното знание и да бъде ценен изследователски център, подпомагащ управлението на селското стопанство, каза проф. д-р Божидар Иванов

Въпреки множеството трансформации през изминалите 90 години Институтът по аграрна икономика остава винаги верен на своето призвание да усвоява и надгражда научното знание в областта на аграрната икономика и да бъде полезен и ценен изследователски център, подпомагащ управлението на селското стопанство. Това каза директорът на Института проф. д-р Божидар Иванов при откриването на десетата юбилейна научна конференция на Института по аграрна икономика на тема „Перспективи и политики за развитие на земеделието и селските райони“, съвпадаща с деветдесетата годишнина от създаването му като част от Селскостопанската академия. Двудневният форум започна в столичния хотел „Експо“ в София, присъствено и онлайн.
Проф. д-р Божидар Иванов изтъкна, че в днешно време Институтът се развива в многофункционалната система на Селскостопанската академия и разбира своята отговорност и специфика в системата на Академията, която произтича от неговата уникалност като предмет на изследвания и методически подходи.
Той изтъкна, че Институтът е създаден през 1935 година като Служба за земеделско-стопански проучвания към Министерството на Народното стопанство, от която през 1936 година се ражда Институтът по земеделско-стопански проучвания, а негов пръв директор е проф. Янаки Моллов, който си поставя още тогава за цел да допринесе за икономическия просперитет и богатство на земеделските производители в страната чрез проучване, обработка на информация и данни и изследване.
Всеки етап и период от историята на Института е поставял важни задачи пред колективите в института, с които те са се справяли, а през него са преминали много видни професионалисти и специалисти, които се реализират в отговорни позиции не само в сферата на държавното управление, но и в транснационални институции и правят растящи кариери в други научни и академични организации по света, каза проф. д-р Божидар Иванов.
Той отбеляза, че днес Институтът насочва своите основни изследвания към анализи и проекти за оценка на конкурентоспособността, устойчивостта, жизнеспособността на земеделието и селските райони, анализ на стоковите пазари, оценка на въздействието на общата стопанска политика, изпълнява актуални задачи по конкретни теми, засягащи управлението в сектора и нуждите на фермерските организации, изготвя сравнителни сценарии при симулиране промяната на едни или други условия.
През последните години Институтът по аграрна икономика полага усилия и насочва своите стремежи към овладяването и внедряването в своята работа на научен и следователски инструментариум, който да му позволи да изпълнява функцията и ролята на научен и изследователски център в областта на аграрно-техническите анализи в земеделието и селските райони. Израз на работата на научните експерти в институцията са множеството разработки, публикации, статии, доклади, оценки, задачи с практическа насоченост и становища, които са предназначени както за управлението в областта на сектора, така и към агробизнеса, неправителствените организации, обучението на докторанти и научното израстване в Института и аграрно-икономическата общност в цялата страна, каза проф. д-р Божидар Иванов.
Източник: БТА
Икономика
Увеличаване на спестяващите българи и интерес към инвестиционното злато, показва социологическо проучване

Една четвърт (25 процента) от българските граждани пестяват, като само за година се отчита значително увеличение на този дял. Една от основните причини за това са стремежът към сигурност и притеснението за бъдещето, посочи икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев при представянето на социологическо проучване за нагласите и поведението на българите относно спестяването. В представянето в Националния пресклуб на БТА в София участваха също Макс Баклаян, изпълнителен директор на „Тавекс България“, и Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в „Тренд“. Изследването представлява втора част и надгражда миналогодишния доклад „Как спестяват българите“, като включва актуални данни и сравнения с тенденциите от предходната година.
Проучването е проведено от Изследователски център „Тренд“ по поръчка на ЕКИП в рамките на кампанията „Как спестяват българите“. Данните показват актуалните нагласи, промени и тенденции в спестовното поведение на населението спрямо 2024 година.
Според Панчев редовно спестяващите са по-често жени или лица над 60-годишна възраст.
Сред основните цели на спестяването водеща е сигурността – посочена от 64 процента от анкетираните. Следват факторите т.нар. „бели пари за черни дни“ с 49 процента, почивка и пътуване (45 процента) и здравеопазване (33 процента). За инвестиции спестяват 9 процента от българите, като тази група бележи ръст от 3 процентни пункта спрямо миналата година. Панчев посочи още, че броят на спестяващите се е увеличил с над 170 000 души само за една година.
Според данните намалява делът на хората, които смятат инвестицията в имоти за надеждна защита срещу инфлацията – със спад от 4 процентни пункта. В същото време се отчита 30-процентен ръст в броя на българите, които инвестират в злато.
Инвестиционният експерт и изпълнителен директор на „Тавекс България“ Макс Баклаян коментира, че 30 процента от доходите трябва да бъдат абсолютният минимум, който хората да спестяват. По негови думи българите все още спестяват основно в банкови депозити, но се наблюдава покачване на средствата, вложени в жилища – от 18 на 22 процента. Значително е увеличението и при инвестициите в злато – около 140 000 души са закупили инвестиционно злато, като златото вече измества чуждестранната валута като предпочитан актив.
Баклаян посочи, че се наблюдава охлаждане на интереса към покупка на недвижими имоти и се очаква спад в цените. Той допълни, че 48 процента от населението се чувстват по-скоро информирани, когато правят инвестиции, но според него реалният дял на неинформираните е по-висок. В проучването се посочва, че около 14 процента признават, че са понесли финансови загуби вследствие на липса на информация – сума, която се изчислява на приблизително 150 милиона лева.
Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в „Тренд“, представи демографските особености на спестовното поведение. Най-активно спестяват хората на възраст между 40 и 60 години, докато младите на възраст 18–20 години са най-слабо представени сред спестяващите. Воева каза, че образованието също оказва влияние, като хората с по-висока степен на образование спестяват по-често, докато тези с по-ниска – значително по-рядко.
Източник: БТА
Икономика
Сигурността на доставките на горива за страната е гарантирана, каза министър Станков

Сигурността на доставката на горива за страната е гарантирана въпреки наложените от САЩ санкции срещу „Лукойл“ и дъщерните дружества на компанията, каза днес край Ветрино министърът на енергетиката Жечо Станков. Той припомни, че с Постановление на Министерския съвет още през 2009 година активите – рафинерията, петролопроводите, пристанището в Росенец, са посочени като инфраструктура от критично значение както за енергийната, така и за националната ни сигурност. За мен най-важното е да гарантираме сигурността на доставките, да гарантираме на гражданите и бизнеса достатъчни количества горива, посочи Станков. И увери, че това е направено. По думите му вече е задействан планът за сигурността на доставките, страната ни разполага и с достатъчни количества за месеци напред, а не само до края на годината.
(следва)
/ЦМ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
