Ръководството на Европейския парламент (ЕП) се опитва да направи дебатите по-привлекателни, каза българският евродепутат Ивайло Вълчев от групата на Европейските консерватори и реформисти/„Има такъв народ“. Той бе гост в четвъртото обучение за млади журналисти, което започна днес и е организирано от Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Европейския парламент.

Ивайло Вълчев посочи какви са, според него, разликите между българския и европейския парламент. Евродепутатът отговори по време на разговора си с участниците на въпроси, свързани с предложенията за законодателни промени на “Има такъв народ”, вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония, както и с доклада за защита на малотните и непълнолетните в онлайн пространството.

“В нашия парламент понякога реагираме на събития твърде бързо с идеята да покажем, че сме заинтересовани, че чуваме обществото, че сме готови да реагираме и се приемат набързо едни неща, които на следващите две седмици се оказват много необмислени, налага се да бъдат ремонтирани на няколко пъти”, каза евродепутатът. Това нещо в Европейския парламент не може да се случи, защото там всяко нещо минава през всички възможни комисии, комитети, работни групи”, добави Вълчев.

По негови думи, ако едно нещо стигне до това да се превърне в регламент или в директива, то със сигурност е огледано възможно от най-много страни. 

“За разлика от нашия парламент, в Страсбург всеки ден има дебати по различните теми и на следващия ден в 12 часа се гласува това, което е било дебатирано предния ден, имаш време да преспиш, да помислиш”, каза евродепутатът и допълни, че в ЕП му липсва дебатът и това да може да се промени мнението на тези, които гласуват.

Ивайло Вълчев посочи, че всеки евродепутат е свободен да се придържа към своето национално мнение, а той се бори да защитава интересите на страната ни.

Той заяви, че на България ѝ предстои да се присъедини към страните, които ще приемат Европейския акт за медийна свобода. “Този акт ще принуди самите журналистите да въведат ограничения на своята работа. Първо журналистическата общност ще трябва да реши кой може да се нарича журналист, за да може да попада под тези изключително големи защити, които Европейския акт за медийна свобода ще предлага”, обясни евродепутатът.

Според него не може всеки, който е с телефон или канал в социалните мрежи, да нарече себе си журналист. “Общността ще трябва да се саморегулира сама по няколко показателя. Първо да реши кой може да бъде журналист. Второ заедно с Министерството на правосъдието, тези които се определят като журналисти, ще трябва да изработят един морален кодекс на това, какво на тях им е позволено и какво на тях не им е позволено”, добави Вълчев.

Попитан дали България и ЕС ще успеят да накарат правителството на РСМ да впише българите в Конституцията си, Ивайло Вълчев отговори, че страната ни няма нужда да кара никого. “В момента, в който беше прието така нареченото френско предложение, въпросът стои между ЕС и РСМ, ние това им го обясняваме постоянно и това е нашата борба, по която сме се обединили. Всички отговорни фактори казаха на РСМ, че първата стъпка, която трябва да направи, за да започнем да говорим, е да впише българите в Конституцията. Това е не защото ние го искаме, а защото те са подписали с ЕС такова споразумение. Опитваме се да помогнем на РСМ да намери верните решения. България е казала каквото трябва и е готова само да помага”, каза той.

Източник: БТА