Въпреки множеството трансформации през изминалите 90 години Институтът по аграрна икономика остава винаги верен на своето призвание да усвоява и надгражда научното знание в областта на аграрната икономика и да бъде полезен и ценен изследователски център, подпомагащ управлението на селското стопанство. Това каза директорът на Института проф. д-р Божидар Иванов при откриването на десетата юбилейна научна конференция на Института по аграрна икономика на тема „Перспективи и политики за развитие на земеделието и селските райони“, съвпадаща с деветдесетата годишнина от създаването му като част от Селскостопанската академия. Двудневният форум започна в столичния хотел „Експо“ в София, присъствено и онлайн.

Проф. д-р Божидар Иванов изтъкна, че в днешно време Институтът се развива в многофункционалната система на Селскостопанската академия и разбира своята отговорност и специфика в системата на Академията, която произтича от неговата уникалност като предмет на изследвания и методически подходи.

Той изтъкна, че Институтът е създаден през 1935 година като Служба за земеделско-стопански проучвания към Министерството на Народното стопанство, от която през 1936 година се ражда Институтът по земеделско-стопански проучвания, а негов пръв директор е проф. Янаки Моллов, който си поставя още тогава за цел да допринесе за икономическия просперитет и богатство на земеделските производители в страната чрез проучване, обработка на информация и данни и изследване.

Всеки етап и период от историята на Института е поставял важни задачи пред колективите в института, с които те са се справяли, а през него са преминали много видни професионалисти и специалисти, които се реализират в отговорни позиции не само в сферата на държавното управление, но и в транснационални институции и правят растящи кариери в други научни и академични организации по света, каза проф. д-р Божидар Иванов.

Той отбеляза, че днес Институтът насочва своите основни изследвания към анализи и проекти за оценка на конкурентоспособността, устойчивостта, жизнеспособността на земеделието и селските райони, анализ на стоковите пазари, оценка на въздействието на общата стопанска политика, изпълнява актуални задачи по конкретни теми, засягащи управлението в сектора и нуждите на фермерските организации, изготвя сравнителни сценарии при симулиране промяната на едни или други условия.

През последните години Институтът по аграрна икономика полага усилия и насочва своите стремежи към овладяването и внедряването в своята работа на научен и следователски инструментариум, който да му позволи да изпълнява функцията и ролята на научен и изследователски център в областта на аграрно-техническите анализи в земеделието и селските райони. Израз на работата на научните експерти в институцията са множеството разработки, публикации, статии, доклади, оценки, задачи с практическа насоченост и становища, които са предназначени както за управлението в областта на сектора, така и към агробизнеса, неправителствените организации, обучението на докторанти и научното израстване в Института и аграрно-икономическата общност в цялата страна, каза проф. д-р Божидар Иванов.

Източник: БТА

Една четвърт (25 процента) от българските граждани пестяват, като само за година се отчита значително увеличение на този дял. Една от основните причини за това са стремежът към сигурност и притеснението за бъдещето, посочи икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев при представянето на социологическо проучване за нагласите и поведението на българите относно спестяването. В представянето в Националния пресклуб на БТА в София участваха също Макс Баклаян, изпълнителен директор на „Тавекс България“, и Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в „Тренд“. Изследването представлява втора част и надгражда миналогодишния доклад „Как спестяват българите“, като включва актуални данни и сравнения с тенденциите от предходната година.

Проучването е проведено от Изследователски център „Тренд“ по поръчка на ЕКИП в рамките на кампанията „Как спестяват българите“. Данните показват актуалните нагласи, промени и тенденции в спестовното поведение на населението спрямо 2024 година.

Според Панчев редовно спестяващите са по-често жени или лица над 60-годишна възраст.

Сред основните цели на спестяването водеща е сигурността – посочена от 64 процента от анкетираните. Следват факторите т.нар. „бели пари за черни дни“ с 49 процента, почивка и пътуване (45 процента) и здравеопазване (33 процента). За инвестиции спестяват 9 процента от българите, като тази група бележи ръст от 3 процентни пункта спрямо миналата година. Панчев посочи още, че броят на спестяващите се е увеличил с над 170 000 души само за една година.

Според данните намалява делът на хората, които смятат инвестицията в имоти за надеждна защита срещу инфлацията – със спад от 4 процентни пункта. В същото време се отчита 30-процентен ръст в броя на българите, които инвестират в злато.

Инвестиционният експерт и изпълнителен директор на „Тавекс България“ Макс Баклаян коментира, че 30 процента от доходите трябва да бъдат абсолютният минимум, който хората да спестяват. По негови думи българите все още спестяват основно в банкови депозити, но се наблюдава покачване на средствата, вложени в жилища – от 18 на 22 процента. Значително е увеличението и при инвестициите в злато – около 140 000 души са закупили инвестиционно злато, като златото вече измества чуждестранната валута като предпочитан актив.

Баклаян посочи, че се наблюдава охлаждане на интереса към покупка на недвижими имоти и се очаква спад в цените. Той допълни, че 48 процента от населението се чувстват по-скоро информирани, когато правят инвестиции, но според него реалният дял на неинформираните е по-висок. В проучването се посочва, че около 14 процента признават, че са понесли финансови загуби вследствие на липса на информация – сума, която се изчислява на приблизително 150 милиона лева.

Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в „Тренд“, представи демографските особености на спестовното поведение. Най-активно спестяват хората на възраст между 40 и 60 години, докато младите на възраст 18–20 години са най-слабо представени сред спестяващите. Воева каза, че образованието също оказва влияние, като хората с по-висока степен на образование спестяват по-често, докато тези с по-ниска – значително по-рядко.

Източник: БТА

/ЦМ/

Източник: БТА