Хърватската компания заяви, че продължава активно да работи в сътрудничество с правителството на Хърватия и с американските си юридически консултанти, за да намери възможно решение в рамките на действащите регулаторни правила. В тази светлина се появи изненадващото предложение от Загреб да бъде откупена НИС и така тя да продължи да действа, както и адриатическият петролопровод. Министърът на икономиката на Хърватия Анте Шушняр съобщи, че страната му е готова да купи петролната компания НИС. „Ръката ни е протегната, ако това е решението, ние сме готови за този вариант“, коментира Шушняр. Той заяви, че това решение е взето, за да се гарантират приемствеността и бизнес интересите на Адриатическия петролопровод, които от 40 години са тясно свързани с НИС, „без никакви претенции за доминиране на пазара на дребно в Сърбия“.

Шушняр добави, че единствената сръбска рафинерия, разположена в град Панчево, близо до Белград, снабдява 25% от пазара на деривати в съседната Босна и Херцеговина. Според него това е допълнително предизвикателство за Босна и Херцеговина и до края на месеца очаква завършването на модернизацията на рафинерията в хърватския адриатически град Риека, което би увеличило капацитетите, така че Загреб би могъл да помогне на Босна и Херцеговина, а отчасти и на Сърбия.

Но това предложение, без да има нужда от ирония, Александър Вучич отговори, че от своя страна Сърбия е заинтересована да купи държавната хърватска енергийна компания ХЕП (Hrvatska elektroprivreda ) „на цена, по-висока от тази, която всеки друг би предложил“. Вучич , коментира, че Белград е заинтересован освен от придобиването на ХЕП, но и на Адриатическия петролопровод (JANAF), т.е да купят всичко.

Кризата около НИС, както се вижда, застига съседните Хърватия и Босна и Херцеговина и така може да тласне освен в икономическа, но и в политическа неизвестност Западните Балкани. Освен това НИС притежава и полета за добив на петрол в Румъния, чиято съдба остава неясна. Не е изключено да се използва моделът на Германия, която след кремълската инвазия в Украйна национализира три петролни рафинерии собственост на „Роснефт“. В същото време се чуват мнения в Белград, че Сърбия може да предложи на Русия да продаде нейния дял за определено време за 3 – 5 години.

Източник: Капитал

Тази конкуренция отразява намаляващото влияние на Русия в региона, където миналата година загинаха около 11 хил. души в резултат на въстания на екстремистки ислямски групи, почти половината от които в преки сражения, според данни на Африканския център за стратегически изследвания.

Присъствието на „Вагнер“ в Мали беше ярък пример за неуспеха на Москва да превърне наемниците в стратегически актив. Въпреки че Бамако плаща на наемниците 10 млн. долара месечно от края на 2021 г., резултатите са контрапродуктивни. Изследвания, включително едно от антикорупционната организация Centry, разкриват, че операциите на „Вагнер“ в Мали се характеризират с произвол и жестокост, като наемниците са извършвали масови убийства на цивилни и са сеели терор в армията, подкопавайки местното сътрудничество и увеличавайки възможностите за набиране на бунтовници. Дори икономическите проекти, промотирани от „Вагнер“, не успяха да генерират печалби, тъй като бойците не можаха да получат достъп до златните мини, на които разчитаха, поради несигурността, а плащанията им бяха забавени с месеци.

Разпад на „Вагнер“ в Судан

Напускането на Мали от „Вагнер“ в средата на 2024 г. беше негласно признание за провал. Когато Африканският корпус се опита да запълни празнината и да потвърди ангажимента на Москва, само след няколко дни съвместен конвой от неговите сили и малийски войски беше нападнат в засада в северната част на страната, като десетки хора загинаха и половината от бронираните му превозни средства бяха унищожени. В Централноафриканската република, която беше един от най-важните центрове на влияние на „Вагнер“, дейността на новите руснаци се ограничаваше до военно обучение в казармите, докато те бяха под натиск от Москва да предоговорят преките финансови договори, което намали тяхното реално влияние на място.

В Судан партньорството, поддържано от „Вагнер“, се разпадна след смъртта на Пригожин. Опитите на Москва да осигури и защити златните мини се провалиха, като нападенията и грабежите доведоха до оттеглянето на руските охранители в средата на 2025 г. В Буркина Фасо ситуацията не беше много по-различна. Малка руска сила беше призована да се бие в Украйна няколко месеца след пристигането си, докато присъствието на корпуса в момента се ограничава до ограничени задачи в областта на дроновете и защитата на командира на военния съвет.

Източник: Капитал

Влияние и в България

Производители на стомана в България също изпитват проблеми. От Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) отчитат през последните години спад на приходите от 10-15% на компании от черната металургия, а в някои и 30%. Една от причините е нелоялният внос от страни извън ЕС, с който се заобикалят митническите ограничения като годишни квоти. Това става, като се внасят метални изделия под друг митнически код, а не този, за който има квота.

От този нелоялен внос най-много страдат двата големи производителя на бетонно желязо „Стомана индъстри“ и „Промет“. През миналата година двете компании отбелязват противоположни резултати – „Промет стийл“, която е част от украинската група Metinvest и има завод в село Дебелт край Бургас, увеличава приходите си и отчита печалба през 2024 г. Пернишката „Стомана индъстри“ от групата Viohalco, от друга страна, продължава да понижава приходите си и да задълбочава загубата си.

ЕС внася една четвърт от нужните количества

През миналата година ЕС е внесъл 28 млн. тона стомана, което е една четвърт от общото количество, продадено в съюза. Стоманодобивният сектор в ЕС обяви съкращаване на 18 хил. работни места през 2024 г., които се добавят към 90 хил. загубени работни места от 2008 г. насам. Други 300 хил. пряко заети и 2.3 млн. индиректно заети работни места са били заплашени, заяви Eurofer – браншовата организация, която представлява индустрията.

Това не е първият опит на Брюксел да затегне правилата за внос на метали през последните месеци. В края на септември ЕК обяви, че ще наложи мита между 25% и 50% върху вноса на китайска стомана. Анализаторите очакват износът на стомана от Китай да достигне рекордните 115-120 млн. тона през тази година, което е с 4-9% повече от миналата, тъй като местните металургични заводи търсят чуждестранни купувачи заради слабото вътрешно търсене в резултат на продължителния спад в имотни сектор. А търговската стена, която създаде Доналд Тръмп срещу Китай, се очаква да насочи много по-голяма част от китайския износ към Европа.

Източник: Капитал