България
Деветдесет и пет са заявените свободни работни места на територията на дирекцията „Бюро по труда“ в Кюстендил

Деветдесет и пет са заявените свободни работни места към 24 октомври на територията на дирекцията „Бюро по труда“ в Кюстендил, съобщиха за БТА от там. По програми, мерки за заетост и проекти по програмата „Развитие на човешките ресурси“ от началото на месеца са заявявани 17 работни места.
Свободните работни места за работническа професия са 63,2 % от общо заявените на първичен пазар, а за специалисти те са 4,2 %. Относителният дял на заявените работни места, неизискващи квалификация е 32,6 %, от които 23 са за лица с основно и по-ниско образование. Най-голям е броят на заявените работни места, свързани с предоставяне на услуги за населението, търговията и охраната, следват работните места за машинни оператори и монтажници, водачи на МПС, строителни работници и професии, неизискващи специална квалификация. За специалисти обявените работни места са пет, включващи преподаватели – три свободни позиции и по едно място за стопански и административен специалист, и за юрист.
На територията на дирекцията „Бюро по труда“ в Кюстендил през м. октомври са постъпили на работа 106 безработни, от тях 11 младежи до 24 г., 10 младежи от 25 г. до 29 г. и 9 продължително безработни. Чрез посредничеството на дирекцията, устроените на работа са 51 души. Тринадесет души са включени в заетост по програми и мерки за обучение и заетост и по проекти по програма „Развитие на човешките ресурси“.
Регистрираните безработни лица в дирекцията „Бюро по труда“ – Кюстендил към днешна дата са 1731, а равнището на безработица – 8,98 %.
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители.
„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.
Източник: БТА
България
Тази нощ България преминава към зимно часово време, часовниците се връщат с един час назад

Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 04:00 часа местно време тази нощ, когато часовниците се връщат с един час назад. Това съобщиха за БТА от Българския институт по метрология.
Промяната е в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 19 януари 2021 г., припомнят от институцията.
На 30 март тази година страната ни премина към лятно часово време.
Смятана на часовото време на зимно и лятно е регламентирано с Постановление 94 на Министерския съвет от 13 март 1997 г., сочи информация на отдел „Справочна“ в БТА. Съгласно постановлението всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври се въвежда зимно часово време, като часовниците се преместват с един час назад, а в последната неделя на март се преминава към лятно часово време, като часовниците се преместват с един час напред.
/ТТ/
Източник: БТА
България
Близо половината депутати са имали неоправдани отсъствия от пленарни заседания през първия месец след лятната си ваканция

Общо 105 от 240 народни представители са имали неоправдани отсъствия от пленарни заседания през септември – първия месец след лятната си ваканция, показва справка, публикувана на сайта на Народното събрание.
Най-много отсъствия имат от „Възраждане“ – 19 депутати по 10 отсъствия, следвани от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – 27 депутати по три отсъствия, „Алианс за права и свободи“ – 11 депутати по три отсъствия, „Морал, единство и чест“ – 10 депутати по три отсъствия, „Величие“ – девет депутати по три отсъствия, ГЕРБ-СДС – четирима отсъствали депутати, „ДПС-Ново начало“ – двама, и „Има такъв народ“ – един.
За изминалия месец Народното събрание проведе 12 заседания. 19 депутати имат неоправдани отсъствия от 10 заседания, петима – от девет, четирима – от осем, трима – от седем, двама – от шест. Един депутат е отсъствал неоправдано от пет заседания, трима – от четири, 56 – от три заседания, петима – от две, седем – от едно.
Правилник на Народното събрание
Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание. Депутат, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание, предварително уведомява председателя на парламента. Депутатът провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони, освен във времето за пленарни заседания или заседания на комисии, гласи правилникът.
Депутатите имат право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание, и нямат право на неплатен отпуск.
Всеки месец на сайта на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от седем дни след приключване на месеца, за който се отнася, посочва още правилникът.
Възнаграждения и удръжки
Според правилника народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение. При неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение. Когато поради липса на кворум заседанието не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение.
Липса на кворум
В края на септември имаше три дни без заседания на парламента поради липса на кворум. Тогава от опозицията заявиха, че има много депутати от управляващото мнозинство са в командировка в чужбина и не е тяхна работа да осигуряват кворум.
Още в началото на септември пък от „Възраждане“ заявиха че ще отидат при хората, за да се запознаят с проблемите им. Присъствието на „Възраждане“ сред народа ще е хиляди пъти по-полезно, отколкото сред народните представители, каза тогава лидерът на партията Костадин Костадинов. В парламента ще бъдем за вотове на недоверие, както и ще защитаваме нашите законопроекти, ако по някакво чудо те бъдат внесени в дневния ред на нелегитимния парламент, посочи той.
Миналата седмица депутатите отново не заседаваха нито веднъж, след като на 14 октомври лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че повече кворум в парламента няма да правят. Не виждам никакво място на ГЕРБ в такова управление, каза още Борисов на среща с парламентарната група на ГЕРБ-СДС и с премиера Росен Желязков. Изказването на Борисов дойде след изборите за общински съветници в Пазарджик, на които ГЕРБ са шеста политическа сила.
Отсъствията на народните представители за септември според справката на сайта на Народното събрание
- Коста Георгиев Стоянов („Възраждане“) – 10
- Ивайло Георгиев Чорбов („Възраждане“) – 10
- Ивайло Василев Папов („Възраждане“) – 10
- Емил Янков Янков („Възраждане“) – 10
- Ивелин Първанов Първанов („Възраждане“) – 10
- Димитър Валентинов Гюрев („Възраждане“) – 10
- Искра Михайлова Михайлова („Възраждане“) – 10
- Даниел Станиславов Проданов („Възраждане“) – 10
- Даниел Петров Петров („Възраждане“) – 10
- Виолета Радева Кърпачева („Възраждане“) – 10
- Никола Ангелов Димитров („Възраждане“) – 10
- Веселин Миленов Вешев („Възраждане“) – 10
- Климент Пламенов Шопов („Възраждане“) – 10
- Стоян Николов Таслаков („Възраждане“) – 10
- Константина Венциславова Петрова („Възраждане“) – 10
- Славчо Ангелов Крумов („Възраждане“) – 10
- Борис Димитров Аладжов („Възраждане“) – 10
- Цвета Валентинова Рангелова („Възраждане“) – 10
- Александър Господинов Койчев („Възраждане“) – 10
- Костадин Тодоров Костадинов („Възраждане“) – 9
- Златан Стоянов Златанов („Възраждане“) – 9
- Георги Николаев Георгиев („Възраждане“) – 9
- Димчо Димитров Димчев („Възраждане“) – 9
- Маргарита Иванова Махаева („Възраждане“) – 9
- Ангел Николаев Славчев („Възраждане“) – 8
- Ангел Василев Янчев („Възраждане“) – 8
- Ангел Жеков Георгиев („Възраждане“) – 8
- Петър Николаев Петров („Възраждане“) – 8
- Димо Георгиев Дренчев („Възраждане“) – 7
- Кръстьо Стоянов Врачев („Възраждане“) – 7
- Йордан Христов Тодоров („Възраждане“) – 7
- Цончо Томов Ганев („Възраждане“) – 6
- Георги Хрисимиров Иванов („Възраждане“) – 6
- Андрей Иванов Цеков (ПП-ДБ) – 5
- Делян Славчев Пеевски („ДПС-Ново начало) – 4
- Атанас Петров Атанасов (ПП-ДБ) – 4
- Богдан Валериев Богданов (ПП-ДБ) – 4
- Манол Костадинов Пейков (ПП-ДБ) – 3
- Любиша Блажевски („Величие“) – 3
- Мартин Димитров Димитров (ПП-ДБ) – 3
- Людмила Николаева Илиева (ПП-ДБ) – 3
- Левент Орхан Мемиш (АПС) – 3
- Мехмед Реджеб Салим (АПС) – 3
- Надежда Георгиева Йорданова (ПП-ДБ) – 3
- Рамадан Байрам Аталай (АПС) – 3
- Николай Стефанов Радулов (МЕЧ) – 3
- Татяна Славова Султанова-Сивева (ПП-ДБ) – 3
- Явор Руменов Божанков (ПП-ДБ) – 3
- Юлиана Младенова Матеева („Величие“) – 3
- Хюсни Осман Адем (АПС) – 3
- Христо Цветанов Расташки (МЕЧ) – 3
- Хасан Ахмед Адемов (АПС) – 3
- Хайри Реджебов Садъков (АПС) – 3
- Стилиана Иванова Бобчева („Величие“) – 3
- Павлин Павлов Кръстев (АПС) – 3
- Стела Димитрова Николова (ПП-ДБ) – 3
- Севим Исмаил Али (АПС) – 3
- Свилен Петров Трифонов (ПП-ДБ) – 3
- Радостин Петев Василев (МЕЧ) – 3
- Пламен Ангелов Петков (МЕЧ) – 3
- Петър Василев Кьосев (ПП-ДБ) – 3
- Лариса Борисова Савова („Величие“) – 3
- Айлин Нуридин Пехливанова (ПП-ДБ) – 3
- Кристина Николаева Петкова (ПП-ДБ) – 3
- Васил Стефанов Стефанов (ПП-ДБ) – 3
- Красимира Петкова Нинова-Катинчарова („Величие“) – 3
- Деница Димитрова Симеонова (ПП-ДБ) – 3
- Виолета Колева Комитова (МЕЧ) – 3
- Венцислав Иванов Петков (МЕЧ) – 3
- Венко Николов Сабрутев (ПП-ДБ) – 3
- Васил Христов Пандов (ПП-ДБ) – 3
- Бойко Илиев Рашков (ПП-ДБ) – 3
- Елисавета Димитрова Белобрадова (ПП-ДБ) – 3
- Божидар Пламенов Божанов (ПП-ДБ) – 3
- Богомил Иванов Петков (ПП-ДБ) – 3
- Ахмед Ахмедов Вранчев (АПС) – 3
- Атанас Владиславов Славов (ПП-ДБ) – 3
- Асен Васков Василев (ПП-ДБ) – 3
- Александър Димитров Симидчиев (ПП-ДБ) – 3
- Джипо Николов Джипов (ПП-ДБ) – 3
- Джейхан Хасанов Ибрямов (АПС) – 3
- Ивайло Валентинов Шотев (ПП-ДБ) – 3
- Иван Данаилов Иванов (МЕЧ) – 3
- Красимир Цветков Манов (МЕЧ) – 3
- Красимир Огнянов Красимиров (АПС) – 3
- Красимир Димчев Дончев (МЕЧ) – 3
- Костадин Илиев Хаджийски („Величие“) – 3
- Йордан Яворов Иванов (ПП-ДБ) – 3
- Ивелин Людмилов Михайлов („Величие“) – 3
- Кирил Атанасов Веселински (МЕЧ) – 3
- Иван Белчев Белчев (ПП-ДБ) – 3
- Ивайло Николаев Мирчев (ПП-ДБ) – 3
- Ивайло Костадинов Лазаров („Величие“) – 3
- Стою Теодоров Стоев (ПП-ДБ) – 2
- Бранимир Николаев Балачев (ГЕРБ-СДС) – 2
- Павлин Иванов Найденов (АПС) – 2
- Юксел Осман Ахмед (ГЕРБ-СДС) – 2
- Мария Димова Илиева („Величие“) – 2
- Иван Руменов Клисурски (ИТН) – 1
- Димитър Иванов Аврамов („ДПС-Ново начало“) – 1
- Дафинка Аспарухова Семерджиева (ГЕРБ-СДС) – 1
- Ремзи Дурмуш Осман (АПС) – 1
- Любен Иванов Иванов (ПП-ДБ) – 1
- Лъчезар Богомилов Иванов (ГЕРБ-СДС) – 1
- Явор Илиев Хайтов (АПС) – 1
Източник: БТА
България
Наградиха финалистите в шестото издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“ в Берковица

Наградиха финалистите в шестото издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“ в Берковица, съобщиха за БТА от общинската управа.
Голямата награда спечели Пламен Антов за сборника с разкази „Нагоре по реката назад“. Той получи статуетка, вдъхновена от рисунка на Радичков, парична премия от 2000 лева и диплом.
Втора награда бе присъдена на Симеон Ботев за „Неизбежният наследник“. Той бе награден с картина на Венелин Захариев, парична премия от 1000 лева и диплом.
Трета награда отиде при Иван Сухиванов за сборника „Късни влакове, дъждовни…“. Той бе награден с пълен комплект 12 тома събрани съчинения на Йордан Радичков, парична премия от 500 лева и диплом.
Освен първите три призови места бяха връчени и две допълнителни награди. Наградата „Свирепо настроение“ отиде при Петър Марчев за „Индианеца, който ми изпи динята“, а награда за дебют „Опит за летене“ грабна Любослава Трайкова за „Корени и светлина“.
Финалистите са избрани от жури в състав: председател – критикът и писател Митко Новков, писателят и носител на наградата от миналата година Деян Енев, писателят Пенчо Ковачев, представителят на Община Берковица – литераторът и филолог Ива Василева, и писателят Горан Атанасов.
/ТТ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
