Трябва да осигурим хранителната независимост на Европа и да запазим високото качество на храните, които произвеждаме. Особено внимание трябва да обърнем и на селските райони, тъй като те представляват 70 процента от районите в Европа. Това каза в интервю за БТА Стоян Чуканов, който беше избран за президент на секция NAT (земеделие, развитие на селските райони и околна среда) в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) по време на първото пленарно заседание от новия петгодишен цикъл в работата на Комитета.

От 2020 година Чуканов е член на групата „Организации на гражданското общество“, една от трите в ЕИСК наред с тези на работодателите и работниците. От години той се занимава с животновъдство, а фермата му се намира в селски район в Югоизточна България.

Малко след като бе избран за председател на секцията NAT, той заяви пред пратеник на БТА в Брюксел, че Европа не може да съществува без селските райони. Те заслужават особено внимание, тъй като представляват 70 процента от районите в Европа и осигуряват храни за големите градове, изтъкна Чуканов.

Европейските потребители търсят храни с високо качество, а именно такива произвежда Европа, подчерта още той и добави, че това качество на храните трябва да се запази.

Според него от първостепенно значение е да се осигури хранителната независимост на Европа.

Континентът изнася повече хранителни стоки, отколкото внася, а в съвременния геополитически контекст се отварят нови пазари за европейските храни, тъй като митата, наложени върху вноса в САЩ, имат двояко действие и пренасочват определени търговски потоци, каза също Чуканов.

Той коментира и българското селскостопанско производство, като заяви, че голяма част от европейските инвестиционни мерки вече имат ефект и в България. Той е видим не само в областта на земеделието, но и като цяло в селските райони, каза още Чуканов, макар да призна, че разликата между базовото подпомагане на площ на хектар в България е в пъти по-малко от това в други страни от ЕС.

Трябва в следващия програмен период да се търси конвергенция, за да може да имаме по-добро позициониране на българските земеделци, допълни производителят.

По отношение на предложението за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, което предвижда намаление на средствата за Обща селскостопанска политика (ОСП), Чуканов обясни, че бюджетът за директните плащания е с 20 процента по-малък, но е единственият, който е подсигурен. Освен това се дава възможност на страните членки да осигурят номинално по-голямо подпомагане в сравнение със сегашното чрез инвестиционни мерки, по екосхеми и чрез различни други способи.

Не бива прибързано да чертаем мрачни перспективи, каза Чуканов и добави, че все пак има основателни опасения, че това може да доведе до неравнопоставеност сред земеделските производители от различните страни.

Предложението обаче ще се обсъжда още две години, така че може да претърпи промени.

Според предложението на ЕК, представено през юли, средствата по новата ОСП ще бъдат около 300 милиарда евро, от които за България са заделени 6 милиарда евро, в сравнение с 382 милиарда евро през настоящата финансова рамка, уточни новият президент на секцията за селско стопанство, развитие на селските райони и околна среда в ЕИСК.

Той очаква трудни преговори около новия програмен период на ОСП между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС.

В заключение Чуканов посочи, че „трябва да се сдобрим с природата по един прагматичен начин“, да се адаптираме към климатичните промени, без да губим своята конкурентоспособност и хранителна независимост. Как да се намери точният баланс между всички тези компоненти, е въпрос на прецизни политики.

Следва пълният текст на интервюто:

Вие сте първият фермер, който е избран за президент на една от секциите на ЕИСК – тази по земеделие, развитие на селските региони и околна среда (NAT). Какви цели си поставяте начело на NAT?

– Може да се каже, че съм първият фермер от 25 години насам, който е избран за президент на секцията NAT. Нейната работа касае природата, земеделието и селските региони. Тя е една от най-големите секции в ЕИСК, защото включва в себе си толкова много и всеобхватни теми. Околната среда включва безкрайно много въпроси – всичко, което е свързано с устойчивост, защита на околната среда, иновации в областта на биотехнологите и земеделието, и други. Имаме толкова много видове земеделие с толкова различни цели.

Трябва да осигурим хранителната независимост на Европа. Европа произвежда най-високото качество храни и трябва да запазим това високо качество, защото европейските потребители търсят именно него.

Европа е нетен износител на съскостопански продукти с положителен търговски баланс в това отношение от повече от 80 милиарда евро. Ние изнасяме продукти с висока добавена стойност, познати по цял свят и търсени по цял свят. Така че секцията NAT комбинира освен тези две огромни по мащаби, по всеобхватност теми, също и нещо, което е до известна степен неглижирано от част от европейското общество, и това са селските райони.

Не е възможно Европа да съществува без селски райони. 70 процента от районите са такива. Ние трябва да им обръщаме особено внимание също и в контекста на двупосочните отношения между селските и градските райони, защото много хора вече живеят около големите урбанизирани центрове, а пък работят в тях, или пък живеят в селските райони и работят онлайн.

Смятам, че не бива да бъдат неглижирани селските райони, защото в крайна сметка те са доставчици за големите градове.

Смятате ли, че българският селскостопански производител има равен старт заедно със своите колеги в Европа и къде се позиционира той сред тях? 

– Няма как да имаме равен старт, защото все пак сме от последния кръг от разширяване (на ЕС). Голяма част от инвестиционните мерки и изобщо европейските политики започнаха при нас с малко закъснение в сравнение със страните от голямото разширяване през 2004 година. Но постепенно, мога да кажа, защото това не е нашият първи програмен период, голяма част от тези инвестиционни мерки вече имат своя ефект в България. Той е видим не само в областта на земеделието, но и въобще в селските райони.

Така че за равен старт не можем да говорим в момента, но можем да говорим за равнопоставеност от гледна точка на подпомагане на селскостопанските производители. Това е една тема, която е била централна в политиките от страна на Министерството на земеделието, но и въобще от българска страна.

По въпроса за външната конвергенция, факт е, макар това да има своето обяснение, че разликата между базовото плащане на площ на хектар в България и нашата пряка съседка (Гърция – бел. авт.) е два пъти и половина.

Ние имаме много повече обработваема земя като площ. И когато е договаряно подпомагането в предприсъединителните условия, това е взето предвид. Има държави, които нетно наистина получават много по-голяма ставка на хектар, но те са незначителен процент от европейския бюджет, който е определен за директните плащания.

Въпросът не може да се разглежда само в черно и бяло, но ние поддържаме нашата позиция, че би трябвало в следващия програмен период да се търси тази външна конвергенция, за да може да имаме по-добро позициониране на българските земеделци.

В следващия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) се очаква да се отделят по-малко средства за земеделие, отколкото при сегашния. До каква степен това би рефлектирало върху земеделските производители като цяло в Европа и в частност в България? 

– В момента имаме предложение за многогодишната финансова рамка и в новата й структура единственият бюджет, който е подсигурен, е именно бюджетът за директните плащания, като той е намален с 20 процента.

В така предложената концепция за следващия програмен период обаче се дава възможност на държавите членки да осигурят номинално по-голямо подпомагане в сравнение със сегашното, но решенията ще бъдат взимани на национално ниво.

Първо, е много важно да уточним, че имаме две години и всичкото това да бъде дискутирано. Имаме в момента предложение от Европейската комисия и реакция от страна на Европейския парламент.

Към момента Съветът на министрите от ЕС още не е излязъл с категорично становище. Там има работни групи, които работят по въпроса. Тоест, в този тристранен диалог за момента имаме две позиции. За всичко това в този тристранен диалог обаче трябва да се постигне съгласие, за което имаме две години.

Не бива да чертаем мрачни перспективи сега, защото това е малко прибързано. В предложението има залегнала тази нова структура, но пък от друга страна единственият бюджет, който всъщност е осигурен и гарантиран, е именно този за директните плащания. Не е правилно само да казваме, че всичко е черно.

Има опасения и те са много основателни, че оставяйки повече избора на национално ниво, може да се приоритизират други пера от бюджета. Това би могло да доведе отново до тип неравнопоставеност и отпадане на общото в Общата селскостопанска политика, ако някои държави членки приоритизират повече други сектори за сметка на земеделието и определят, примерно, по-малко подпомагане за земеделците си в сравнение с други държави.

Това е реална опасност. Не само ЕИСК, но и Европейският комитет на регионите също сигнализира за нея.

ЕК отговаря на тези опасения, като заявява, че тя директно ще следи всички тези процеси и ще контролира да няма подобни девиации. Но въпреки всичко ние вече наблюдаваме, че, примерно за България и други държави като нас, се отправят препоръки да се ориентираме повече към туризъм, да приоритизираме финансиране, което да бъде в тази посока, т.е. притесненията са налице, защото нашата позиция в Комитета е, че хранителната сигурност е част от сигурността като цяло. Когато разбираемо приоритизираме голяма част от бюджета за отбрана, трябва също да мислим, че тя е невъзможна без хранителна сигурност. Трябва да мислим и в двете посоки.

Посочихте, че в номинално отношение е възможно директните плащания да не намалеят въпреки по-малкото средства по ОСП. Как ще се случи това? 

– Тази възможност е отворена – на национално ниво да се добавят средства. Евросредствата за директни плащания към селскостопанските производители бяха 382 милиарда евро, сега са намалени на близо 300 милиарда евро, от които бюджетът за България е над 6 милиарда евро. Дава се възможност на всяка държавна членка на тази база да добави средства по инвестиционни мерки или по екосхеми и т.н. В идеалния вариант би могло да се окаже, че ще разполагаме с до 500 милиарда евро, но това е хипотетично. Това е заложено като възможност и в момента е част от обсъжданията.

Сега дебатът е на масата, където ще остане през следващите две години. Тристранният диалог тепърва започва. Предложението беше представено през юли. Хубаво е да го коментираме от гледна на точка на организираното гражданско общество, на фермерската общност, да отбележим както възможностите, така и потенциалните недостатъци на предложението.

Както изтъкнахте, Европа има един от най-високите хранителни стандарти в света. Очаквате ли, че това ще се промени и донякъде ще бъдат облекчени тези стандарти под натиска на САЩ? 

– Европа трябва да запази лидерската си позиция относно качеството на храните, които произвеждаме. Това неминуемо ще бъде така, защото всички, които искат да внасят европейски продукти, го правят именно заради високото качество.

Пазарът има своята невидима ръка и потребителят е този, който решава. Затова винаги акцентираме върху стандартите, защото трябва да може да сравняваме съпоставими неща. В съвременния геополитически контекст аз по-скоро не виждам заплаха за намаляване на хранителните стандарти. Напротив, даже се отварят нови пазари, тъй като, знаете, тарифите имат двояко действие. Те вече пренасочват определени потоци. След като имаме такива високи мита, примерно за внос на европейско вино и алкохол в САЩ, има други места, където ги харесват.

Как очаквате да протича диалогът между трите страни – ЕК, ЕП и Съвета на ЕС, докато Вие сте начело на секция NAT? 

– Ние сме консултантско звено между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС. Ние даваме становища на законодателните предложения и съгласно Договора от Рим (Договора за създаване на Европейската икономическа общност – бел. авт.) те се съобразяват с нас. Заедно с предложението на ЕК е и нашето становище, и те отиват в ЕП.

Как ще протекат разговорите – обикновено протичат трудно. Не мисля, че ще има промяна в това отношение.

В заключение мога да кажа, че трябва да се сдобрим с природата по един прагматичен начин. Да намерим начин да се адаптираме към климатичните промени, защото те са факт в областта на земеделието, без да губим своята конкурентоспособност и способността си да имаме хранителна независимост, както и да произвеждаме храни с високо качество, както в момента.

Това е много деликатен баланс, защото това са два компонента, от които досега, може би, се акцентираше твърде много върху единия, от което страдаше другият. Става въпрос за този точен баланс между това, което те прави конкурентен и адекватен на пазара, тъй като изискванията на пазара вече се променят. Хората търсят биопродукти, продукти от обозначени географски райони и по-къси вериги за доставка и т.н. Въпреки че в крайна сметка приоритет номер едно за потребителите е цената.

Как да се намери хармония между всички тези компоненти, е въпрос на прецизни политики. Аз смятам като земеделец и представител на Българската агрохранителна камара (БАхК), че трябва да работим именно в тази посока, за да търсим този деликатен баланс за тази хармония, за да може да имаме преуспяваща агохранителна верига – от полето до крайния потребител.

Източник: БТА