Хърватската компания заяви, че продължава активно да работи в сътрудничество с правителството на Хърватия и с американските си юридически консултанти, за да намери възможно решение в рамките на действащите регулаторни правила. В тази светлина се появи изненадващото предложение от Загреб да бъде откупена НИС и така тя да продължи да действа, както и адриатическият петролопровод. Министърът на икономиката на Хърватия Анте Шушняр съобщи, че страната му е готова да купи петролната компания НИС. „Ръката ни е протегната, ако това е решението, ние сме готови за този вариант“, коментира Шушняр. Той заяви, че това решение е взето, за да се гарантират приемствеността и бизнес интересите на Адриатическия петролопровод, които от 40 години са тясно свързани с НИС, „без никакви претенции за доминиране на пазара на дребно в Сърбия“.

Шушняр добави, че единствената сръбска рафинерия, разположена в град Панчево, близо до Белград, снабдява 25% от пазара на деривати в съседната Босна и Херцеговина. Според него това е допълнително предизвикателство за Босна и Херцеговина и до края на месеца очаква завършването на модернизацията на рафинерията в хърватския адриатически град Риека, което би увеличило капацитетите, така че Загреб би могъл да помогне на Босна и Херцеговина, а отчасти и на Сърбия.

Но това предложение, без да има нужда от ирония, Александър Вучич отговори, че от своя страна Сърбия е заинтересована да купи държавната хърватска енергийна компания ХЕП (Hrvatska elektroprivreda ) „на цена, по-висока от тази, която всеки друг би предложил“. Вучич , коментира, че Белград е заинтересован освен от придобиването на ХЕП, но и на Адриатическия петролопровод (JANAF), т.е да купят всичко.

Кризата около НИС, както се вижда, застига съседните Хърватия и Босна и Херцеговина и така може да тласне освен в икономическа, но и в политическа неизвестност Западните Балкани. Освен това НИС притежава и полета за добив на петрол в Румъния, чиято съдба остава неясна. Не е изключено да се използва моделът на Германия, която след кремълската инвазия в Украйна национализира три петролни рафинерии собственост на „Роснефт“. В същото време се чуват мнения в Белград, че Сърбия може да предложи на Русия да продаде нейния дял за определено време за 3 – 5 години.

Източник: Капитал

Влияние и в България

Производители на стомана в България също изпитват проблеми. От Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) отчитат през последните години спад на приходите от 10-15% на компании от черната металургия, а в някои и 30%. Една от причините е нелоялният внос от страни извън ЕС, с който се заобикалят митническите ограничения като годишни квоти. Това става, като се внасят метални изделия под друг митнически код, а не този, за който има квота.

От този нелоялен внос най-много страдат двата големи производителя на бетонно желязо „Стомана индъстри“ и „Промет“. През миналата година двете компании отбелязват противоположни резултати – „Промет стийл“, която е част от украинската група Metinvest и има завод в село Дебелт край Бургас, увеличава приходите си и отчита печалба през 2024 г. Пернишката „Стомана индъстри“ от групата Viohalco, от друга страна, продължава да понижава приходите си и да задълбочава загубата си.

ЕС внася една четвърт от нужните количества

През миналата година ЕС е внесъл 28 млн. тона стомана, което е една четвърт от общото количество, продадено в съюза. Стоманодобивният сектор в ЕС обяви съкращаване на 18 хил. работни места през 2024 г., които се добавят към 90 хил. загубени работни места от 2008 г. насам. Други 300 хил. пряко заети и 2.3 млн. индиректно заети работни места са били заплашени, заяви Eurofer – браншовата организация, която представлява индустрията.

Това не е първият опит на Брюксел да затегне правилата за внос на метали през последните месеци. В края на септември ЕК обяви, че ще наложи мита между 25% и 50% върху вноса на китайска стомана. Анализаторите очакват износът на стомана от Китай да достигне рекордните 115-120 млн. тона през тази година, което е с 4-9% повече от миналата, тъй като местните металургични заводи търсят чуждестранни купувачи заради слабото вътрешно търсене в резултат на продължителния спад в имотни сектор. А търговската стена, която създаде Доналд Тръмп срещу Китай, се очаква да насочи много по-голяма част от китайския износ към Европа.

Източник: Капитал

Чрез обединяването на космическите си дейности Airbus, Thales и Leonardo се стремят да създадат по-гъвкава и ефективна група, която да се справя по-добре с промените на пазара.

Новата компания

Съгласно плана френско-германската Airbus ще притежава 35% от новата компания, а другите две – по 32.5%, съобщават двама души, запознати със споразумението. В рамките на сделката Airbus се очаква да получи компенсационно плащане от своите нови партньори, тъй като, въпреки че внася около половината от общите приходи, ограничава дела си до 35%.

Новият обединен концерн ще обхваща близо 30 производствени обекта из Европа и ще има над 25 хил. служители, с общ годишен оборот близо 6.5 млрд. евро. Очаква се компаниите да потвърдят, че в началния етап няма да бъдат съкратени работни места или затворени обекти. В същото време те ще подчертаят потенциала за по-висока ефективност и спестяване на разходи чрез обединяване на дейности по производството на спътници, системи и компоненти за космически изследвания, както и предлагането на спътникови услуги.

По думите на лица, запознати с процеса, с течение на времето известна консолидация на обектите и работните места ще бъде неизбежна.

Източник: Капитал