Тържествената програма започна с церемония по валидиране на пощенска марка „100 години от рождението на Борис Димовски“, а малко по-късно бе открита и ретроспективната изложба с куратор Красимир Илиев, с произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествена галерия, Русе, колекцията на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, творби от ДА „Архиви“.

Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят). Той е „изографисал“ музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност – и е създал рисунките към знаменитите Габровски шеги, отпечатани в невероятните 2 285 976 екземпляра.

В изложбата преобладават рисунките от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.

Изложбата е сякаш разходка из живота на великия творец – в нея има от всичко, също както и в самия живот! 

„В творчеството на Борис Димов се преплитат тъга и хумор, а хуморът не е просто смешка при него! Борис Димовски се „ражда“ като карикатурист в най-зловещото време, през 50-те години на XX век, когато цензурата е в най-жестоката си форма. А после цялостното му творчество е вид борба за казване на истината, по неговия начин. Той винаги успява да прокара критични бележки към тези, които управляват, по един или друг начин“, сподели кураторът Красимир Илиев.

Красимир Илиев сподели още, че е бил силно впечатлен от представеното в изложбата рядко издание от 1968 година на „Люти чушки“, а друг акцент в изложбата са, разбира се, „Габровските шеги“, които са достигнали забележителните 2 285 976 издадени екземпляра.

Това показва, че Габрово, Габровските шеги и Борис Димовски са постигнали нещо наистина феноменално!, отбеляза още той.

В емоционална реч Емилия Радева, дъщеря на Борис Димовски, благодари на присъстващите и организаторите на изложбата и каза още:

Музей Дом на хумора и сатирата стана втори дом за моя баща! Благодаря за любовта към него.! Тук днес са не само неговите картини, но и неговата душа!

Борис Димовски – майсторът на усмивката и иронията

Творецът е специален кръстник, той трябва да назове неназованото.

(Борис Димовски, Въпроси в пустиня, 1991, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 65)

Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена. След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.

От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история. Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.

В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби. През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.

След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България. До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност.

Изложбата ще може да бъде разгледана до края на м. април, 2026 г., а през м. декември се очаква да излезе и Монография – 100 години Борис Димовски.

Източник: Offnews.bg

Режисьорката и сценаристка Неда Морфова ще бъде представлявана във Великобритания от лондонската агенция Johnny Foreigner, съобщи електронното издание lbbonline.com.

Морфова е създателка на късометражния филм „Сутрин“ (Morning) от 2012 г., който беше отличен на Международния филмов фестивал в София и е прожектиран на много международни фестивали.

Творчеството на Неда Морфова, завършила режисура в Единбург, съчетава света на художественото и рекламното кино, отличавайки се с поетичен реализъм, емоционална дълбочина и инстинктивно разбиране на човешките взаимоотношения.

Израснала с майка актриса и баща режисьор, Неда се потапя в света на разказването на истории от ранна възраст. Прекарала детството си между България, Великобритания и САЩ, нейният мироглед носи ярко изразена мултикултурна чувствителност, която се отразява в нейния визуален език и повествователен тон, отбелязва изданието.

На 21 години Неда Морфова става една от първите жени режисьори на реклами в България, проправяйки пътя за ново поколение жени зад камерата и утвърждавайки свой стил, характеризиращ се с автентичност и смело визуално изразяване.

Първият дългометражен проект на Морфова като сценарист и режисьор – шестсерийният драматичен сериал „Ние, вълните“, продуциран от БНТ, беше излъчен през април 2025 г.

Оливия Хършберг – основателката на лондонската агенция, хвали Неда Морфова, която умее да „улавя емоциите със сурова честност“ и притежава „великолепна способност да сътворява кинематографична красота от реални моменти“. „Развълнувана съм да я представя на пазара във Великобритания, а отзивите вече са наистина окуражителни“, казва Хършберг.

„Винаги съм се чувствала привлечена от малките, тихи истини на човешката връзка – моментите, които изглеждат едновременно обикновени и безкрайни. Присъединяването ми към Johnny Foreigner ми се струва естествена стъпка към намирането на нови истории и сътрудници, които гледат на света със същото любопитство и искреност“, казва на свой ред Неда Морфова, цитирана от lbbonline.com.

Източник: Offnews.bg

Да се инициира дискусия по проектите за промяна на закона за меценатството, предложи Любен Дилов, народен представител от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, на днешното заседание на Комисията по културата и медиите в Народното събрание.

„Знам, че има два законопроекта. Един е в Министерството на културата, направен от някаква организация, и друг, който някои от вас получиха в някакъв първоначален вариант“, каза той.

„Идеята ми е да направим просто една свободна дискусия, преди да го внесем за гледане в комисията, в която да поканим организации като Съюза на меценатите в България. Това е нещо различно от спонсорството, различно от рекломодателите. Това са хора, които наистина дават безвъзмездно пари за различни, подчертавам, основно културни начинания, не образователни, не здравни, не спортни, и които по закон трябва да имат някаква помощ от страната на държавата в тази си дейност. Просто законът е много стар и много лошо работи, за което няма вина никой от сегашните администрации“, каза депутатът.

„Повярвайте, много е интересна материята, много е интересна темата. Става дума за сериозни средства и за поддържане на сериозни начинания, като някои от тях се поддържат изцяло меценатски. Само един пример ще дам – наградите „Аскеер“. Без меценатството те са невъзможни. Може би биха били възможни, ако Министерството на отбраната ги финансира“, каза още Любен Дилов.

Източник: Offnews.bg