С нов председател, двама негови заместници, председатели на секции и на Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) приключи 600-ата пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел. Тя беше първа от новия мандат на Комитета, който приключва през 2030 година.

Ирландецът Шеймъс Боланд, който вчера беше избран за 35-ия председател на ЕИСК, e фермер от Ирландия. Той е член на Комитета от 13 години и е заемал различни длъжности, като от октомври 2020 г. поема председателството на групата „Организации на гражданското общество“.

След гласуването на пресконференция Боланд се обяви за програма, ориентирана към хората, която балансира икономическия растеж и социалното приобщаване, поставя гражданското общество на централно място в европейския дневен ред и гарантира, че всеки има равен шанс за просперитет.

Той говори още за изкореняването на бедността чрез предоставяне на възможности и защита и овластяване на гражданското общество, за да се гарантира, че Европа ще остане вярна на своето демократично и социално ядро на фона на нарастващата политическа и икономическа нестабилност.

За заместници на Боланд ЕИСК определи Мария Ханжeвачки от Хърватия и Алена Мастантуоно от Чехия. Ханжeвачки ще отговаря за комуникациите, а Мастантуоно – за въпросите на бюджета.

По време заседанието вчера Комитетът избра още 39 членове на Бюрото на ЕИСК – административния и политически орган на Комитета.

ЕИСК представлява различни заинтересовани страни от гражданското общество от всички страни от ЕС, включително работодатели, работници и представители на други социални, професионални, икономически и културни организации. Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия се консултират с Комитета, когато вземат решения по политически въпроси от неговата компетентност.

ЕИСК провежда девет пленарни заседания годишно. На тях приема с обикновено мнозинство становища, изготвени от работни групи и гласувани от седемте секции на Комисията.

Членовете на Комитета се определят от правителствата на страните от ЕС и се назначават от Съвета на ЕС за петгодишен мандат. 353-те местата на практика се поделят поравно между работодатели, работници и организации на гражданското общество като например търговци на дребно, упражняващите свободни професии, потребители, земеделци или животновъди.

Именно животновъд от България, член на групата „Организации на гражданското общество“, стана председател на секция NAT (селско стопанство, развитие на селските райони и околна среда) на ЕИСК. Стоян Чуканов е един от 12-те членове на ЕИСК от България. Останалите представители на страната ни в Комитета са Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, Моника Панайотова, член на Евроклуба към Българската търговско-промишлена палата, Румяна Георгиева, парламентарен секретар и ръководител на сектор „Индустриални отношения“ в Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Огнян Атанасов, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Димитър Манолов, президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Веселин Митов, международен секретар на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация Активни потребители, Ина Агафонова, председател на Управителния съвет на Фондация „Виа Понтика“, и Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС).

Всички те, с изключение на Чуканов, са членове и на ИСС, което се приема като доказателство за силната връзка между националния и европейския социален диалог и активната роля на българското гражданско общество в европейските процеси.

На вчерашното си заседание ЕИСК гласува италианката Чинция дел Рио да застане начело на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ (SOC), полякът Марчин Новацки – „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ (TEN), французойката Емили Прузе – на „Единен пазар, производство и потребление“ (INT), румънката Елена Калистру – на „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ (ECO), Стефано Палмери от Италия – на „Външни отношения“ (REX), а белгиецът Ален Кьор поема ръководството на „Консултативна комисия по индустриални промени“ (CCMI).

Комисията по индустриални промени е най-старият орган на ЕС и наследи Консултативния комитет на Европейската общност за въглища и стомана след изтичането на мандата на органа на 23 юли 2002 година.

Сесията на ЕИСК приключи днес с церемония по встъпване в длъжност на новия председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Шеймъс Боланд, както и на неговите заместници Мария Ханжeвачки и Алена Мастантуоно.

На церемонията музикален поздрав към членовете на ЕИСК и гостите в залата в Брюксел отправиха ирландските изпълнители Колъм О’Сноуди и Брайън Хогън, а ирландската поетеса Вона Грорк прочете стихове.

Новият председател Шеймъс Боланд отново подчерта значението на трите групи, представляващи гражданското общество в ЕИСК – профсъюзите, работодателите и различните граждански организации, за демократичните процеси в ЕС.

Той призова за обединение на Европа, за изкореняване на бедността и по-силно участие на гражданското общество в определянето на европейските политики.

По време на церемонията видеопослания към ЕИСК отправиха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антонио Коща и еврокомисарят по правосъдието Майкъл Макграт.

Пред членовете на ЕИСК и гостите в залата в Брюксел се изказаха още еврокомисарят по въпросите на равенството и управлението на кризи Хаджа Лабиб, заместник-председателят на Европейския парламент Юнус Омарже и държавният министър по европейските въпроси и отбраната на Ирландия Томас Бърн.

Те поздравиха Шеймъс Боланд за избирането му за председател на ЕИСК и подчертаха съществената роля на институцията за утвърждаване на демокрацията и принципите на гражданското общество в ЕС.

В продължение на близо 70 години ЕИСК играе жизненоважна роля в ЕС и оформя неговите политики и бъдещето на Европа. Това е по-важно от всякога в момента, тъй като живеем в свят, който е по-забързан, по-предизвикателен и нестабилен, заяви Урсула фон дер Лайен.

На свой ред председателят на Европейския съвет Антонио Коща каза, че се нуждаем от Европа, „в която хората са на първо място, която защитава всички, Европа, която предлага възможности на всички“.

Той засегна и темата за достъпността на жилищата в ЕС. Според него наред с осигуряването на жилища на достъпни цени, изкореняването на бедността в Европа е един от основните приоритети на ЕС, който е пряко зависим от повишаването на конкурентоспособността на Общността.

Следващото пленарно заседание на ЕИСК е насрочено за началото на декември. Очаква се на него да бъдат разгледани темите за Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, засилване на конкурентоспособността и кръговата икономика на ЕС, стратегия за укрепване на единния пазар, преразглеждане на общата политика в областта на рибарството и Общата селскостопанска политика, общ европейски подход към украинците в ЕС, както и ревизия на Механизма за гражданска защита на ЕС (UCPM).

Източник: БТА

Цените на петрола се повишиха с над пет процента днес, след като Съединените щати наложиха санкции на руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ заради войната в Украйна, а държавните петролни компании на Китай вероятно преустановиха покупките на руски суров петрол по море, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент поскъпват с 5,21 процента до 65,93 долара за барел към 20:30 часа българско време, а американският лек суров петрол добавя 5,58 процента към стойността си до 61,92 долара за барел, насочвайки се по данни на Блумбърг към най-големия еднодневен ръст от началото на конфликта между Израел и Иран на 13 юни.

Последните санкции на САЩ са радикална промяна в политиката на Вашингтон, тъй като предишните усилия за оказване на натиск върху Русия да прекрати войната включваха ценови таван за руския петрол от групата на Г7, който имаше за цел да ограничи приходите на Кремъл, без да прекъсва доставките и да предизвиква ръст на световните цени.

Стъпката е предприета в момент, в който световното предлагане изглежда достатъчно. Държавите от и извън алианса на производителите ОПЕК+ увеличават добива на фона на признаците за охлаждане на растежа на търсенето. Ако Индия намали драстично покупките, въпросът ще бъде дали Китай, другият основен купувач на руски суров петрол, е готов да заеме мястото ѝ, коментират анализатори пред Блумбърг.

Но по данни на търговски източници на Ройтерс държавните петролни компании в Китай са преустановили покупките на руски суров петрол по море от двете санкционирани компании, което е допринесло за ръста на цените.

След обявяването на мерките Доналд Тръмп заяви, че планира да разговаря с китайския президент Си Цзинпин относно закупуването на руски петрол от страната на планирана среща следващата седмица в Южна Корея.

Американските санкции са „неприятелски“ акт и „ще имат определени последици, но няма да повлияят съществено на нашето икономическо благополучие“, каза по-рано днес Владимир Путин. Енергийният сектор на Русия се чувства уверен, макар да се очакват известни загуби, добави руският президент, цитиран от руската агенция ТАСС. По думите му нарушаването на баланса на световните енергийни пазари може да доведе до покачване на цените, което би било неудобно за САЩ, особено като се има предвид вътрешния политически ред в Съединените щати, намеквайки за междинните избори за Конгреса.

През деня пазарите ограничиха донякъде ръста си, след като министърът на петрола на Кувейт заяви, че ОПЕК е готова да компенсира всеки недостиг на пазара чрез увеличаване на производството.

„Санкциите на САЩ означават, че рафинериите в Китай и Индия – основни купувачи на руски петрол – ще трябва да търсят алтернативни доставчици, за да избегнат риск от изключване от западната банкова система“, коментира Оле Хансен, анализатор в „Саксо банк“.

Вашингтон заяви, че е готов да предприеме допълнителни действия, ако Москва не се съгласи на незабавно прекратяване на огъня в Украйна. Миналата седмица Великобритания също наложи санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“, а Европейският съюз одобри 19-ия пакет от ограничения, включващ забрана за внос на руски втечнен природен газ.

Анализаторът от Ю Би Ес (UBS) Джовани Стауново посочи, че ефектът от санкциите ще зависи от реакцията на Индия и от способността на Русия да намери нови купувачи. Индия, която след началото на войната стана най-големият вносител на руски морски суров петрол, вероятно ще ограничи рязко вноса си, според източници от индустрията.

По данни на Ройтерс частната компания „Рилайънс Индъстрис“ (Reliance Industries) – най-големият индийски купувач на руски петрол – планира да намали или напълно да спре покупките.

Според Клаудио Галимберти от „Ристад енерджи“ (Rystad Energy) ефектът от санкциите може да се окаже ограничен. „Досега почти всички санкции срещу Русия през последните три години и половина не успяха да намалят добива или приходите от петрол в значителна степен“, отбелязва той.

Въпреки ръста в цената анализаторите остават предпазливи. Опасенията за свръхпредлагане след решението на ОПЕК+ да увеличи производството ограничиха поскъпването, като Ю Би Ес прогнозира, че цената на сорта Брент ще остане в диапазона между 60 и 70 долара за барел.

„Роснефт“, оглавявана от близкия съюзник на Путин Игор Сечин, и частната компания „Лукойл“ са двата най-големи руски производителя на петрол, които заедно осигуряват почти половината от общия износ на страната според оценки на Блумбърг. Данъците от петролната и газовата промишленост представляват около една четвърт от федералния бюджет на Русия.

Руската петролна индустрия е подложена на натиск и от украинските атаки срещу рафинерии, нефтопроводи и терминали за износ, които се засилиха през последните месеци. По-рано днес Киев заяви, че е нанесъл удар по рафинерията на „Роснефт“ в Рязан, една от най-големите в страната.

Както американският суров петрол, така и брентът се възстановяват от петмесечното дъно, достигнато в понеделник. Фючърсите се повишиха и вчера поради признаците, че последната разпродажба е била прекомерна, както и заради свиването на запасите в САЩ.

Според Администрацията за енергийна информация на САЩ запасите от суров петрол, бензин и дестилати в страната са намалели през миналата седмица вследствие на засиленото търсене.

Източник: БТА

Цените на петрола се повишиха с над 5 процента днес, след като Съединените щати наложиха санкции на руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ заради войната в Украйна, а държавните петролни компании на Китай вероятно преустановиха покупките на руски суров петрол по море, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент поскъпват с 5,21 процента до 65,93 долара за барел към 20:30 часа българско време, а американският лек суров петрол добавя 5,58 процента към стойността си до 61,92 долара за барел, насочвайки се по данни на Блумбърг към най-големия еднодневен ръст от началото на конфликта между Израел и Иран на 13 юни.

Последните санкции на САЩ са радикална промяна в политиката на Вашингтон, тъй като предишните усилия за оказване на натиск върху Русия да прекрати войната включваха ценови таван за руския петрол от групата на Г-7, който имаше за цел да ограничи приходите на Кремъл, без да прекъсва доставките и да предизвиква ръст на световните цени.

Стъпката е предприета в момент, в който световното предлагане изглежда достатъчно. Държавите от и извън алианса на производителите ОПЕК+ увеличават добива на фона на признаците за охлаждане на растежа на търсенето. Ако Индия намали драстично покупките, въпросът ще бъде дали Китай, другият основен купувач на руски суров петрол, е готов да заеме мястото ѝ, коментират анализатори пред Блумбърг.

Но по данни на търговски източници на Ройтерс държавните петролни компании в Китай са преустановили покупките на руски суров петрол по море от двете санкционирани компании, което е допринесло за ръста на цените.

След обявяването на мерките Доналд Тръмп заяви, че планира да разговаря с китайския президент Си Цзинпин относно закупуването на руски петрол от страната на планирана среща следващата седмица в Южна Корея.

Американските санкции са „неприятелски“ акт и „ще имат определени последици, но няма да повлияят съществено на нашето икономическо благополучие“, каза по-рано днес Владимир Путин. Енергийният сектор на Русия се чувства уверен, макар да се очакват известни загуби, добави руският президент, цитиран от руската агенция ТАСС. По думите му нарушаването на баланса на световните енергийни пазари може да доведе до покачване на цените, което би било неудобно за САЩ, особено като се има предвид вътрешния политически ред в Съединените щати, намеквайки за междинните избори за Конгреса.

През деня пазарите ограничиха донякъде ръста си, след като министърът на петрола на Кувейт заяви, че ОПЕК е готова да компенсира всеки недостиг на пазара чрез увеличаване на производството.

„Санкциите на САЩ означават, че рафинериите в Китай и Индия – основни купувачи на руски петрол – ще трябва да търсят алтернативни доставчици, за да избегнат риск от изключване от западната банкова система“, коментира Оле Хансен, анализатор в „Саксо банк“.

Вашингтон заяви, че е готов да предприеме допълнителни действия, ако Москва не се съгласи на незабавно прекратяване на огъня в Украйна. Миналата седмица Великобритания също наложи санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“, а Европейският съюз одобри 19-ия пакет от ограничения, включващ забрана за внос на руски втечнен природен газ.

Анализаторът от Ю Би Ес (UBS) Джовани Стауново посочи, че ефектът от санкциите ще зависи от реакцията на Индия и от способността на Русия да намери нови купувачи. Индия, която след началото на войната стана най-големият вносител на руски морски суров петрол, вероятно ще ограничи рязко вноса си, според източници от индустрията.

По данни на Ройтерс частната компания „Рилайънс Индъстрис“ (Reliance Industries) – най-големият индийски купувач на руски петрол – планира да намали или напълно да спре покупките.

Според Клаудио Галимберти от „Ристад енерджи“ (Rystad Energy) ефектът от санкциите може да се окаже ограничен. „Досега почти всички санкции срещу Русия през последните три години и половина не успяха да намалят добива или приходите от петрол в значителна степен“, отбелязва той.

Въпреки ръста в цената анализаторите остават предпазливи. Опасенията за свръхпредлагане след решението на ОПЕК+ да увеличи производството ограничиха поскъпването, като Ю Би Ес прогнозира, че цената на сорта Брент ще остане в диапазона между 60 и 70 долара за барел.

„Роснефт“, оглавявана от близкия съюзник на Путин Игор Сечин, и частната компания „Лукойл“ са двата най-големи руски производителя на петрол, които заедно осигуряват почти половината от общия износ на страната според оценки на Блумбърг. Данъците от петролната и газовата промишленост представляват около една четвърт от федералния бюджет на Русия.

Руската петролна индустрия е подложена на натиск и от украинските атаки срещу рафинерии, нефтопроводи и терминали за износ, които се засилиха през последните месеци. По-рано днес Киев заяви, че е нанесъл удар по рафинерията на „Роснефт“ в Рязан, една от най-големите в страната.

Както американският суров петрол, така и брентът се възстановяват от петмесечното дъно, достигнато в понеделник. Фючърсите се повишиха и вчера поради признаците, че последната разпродажба е била прекомерна, както и заради свиването на запасите в САЩ.

Според Администрацията за енергийна информация на САЩ запасите от суров петрол, бензин и дестилати в страната са намалели през миналата седмица вследствие на засиленото търсене.

Източник: БТА