Цените на петрола се повишиха с над пет процента днес, след като Съединените щати наложиха санкции на руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ заради войната в Украйна, а държавните петролни компании на Китай вероятно преустановиха покупките на руски суров петрол по море, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент поскъпват с 5,21 процента до 65,93 долара за барел към 20:30 часа българско време, а американският лек суров петрол добавя 5,58 процента към стойността си до 61,92 долара за барел, насочвайки се по данни на Блумбърг към най-големия еднодневен ръст от началото на конфликта между Израел и Иран на 13 юни.

Последните санкции на САЩ са радикална промяна в политиката на Вашингтон, тъй като предишните усилия за оказване на натиск върху Русия да прекрати войната включваха ценови таван за руския петрол от групата на Г7, който имаше за цел да ограничи приходите на Кремъл, без да прекъсва доставките и да предизвиква ръст на световните цени.

Стъпката е предприета в момент, в който световното предлагане изглежда достатъчно. Държавите от и извън алианса на производителите ОПЕК+ увеличават добива на фона на признаците за охлаждане на растежа на търсенето. Ако Индия намали драстично покупките, въпросът ще бъде дали Китай, другият основен купувач на руски суров петрол, е готов да заеме мястото ѝ, коментират анализатори пред Блумбърг.

Но по данни на търговски източници на Ройтерс държавните петролни компании в Китай са преустановили покупките на руски суров петрол по море от двете санкционирани компании, което е допринесло за ръста на цените.

След обявяването на мерките Доналд Тръмп заяви, че планира да разговаря с китайския президент Си Цзинпин относно закупуването на руски петрол от страната на планирана среща следващата седмица в Южна Корея.

Американските санкции са „неприятелски“ акт и „ще имат определени последици, но няма да повлияят съществено на нашето икономическо благополучие“, каза по-рано днес Владимир Путин. Енергийният сектор на Русия се чувства уверен, макар да се очакват известни загуби, добави руският президент, цитиран от руската агенция ТАСС. По думите му нарушаването на баланса на световните енергийни пазари може да доведе до покачване на цените, което би било неудобно за САЩ, особено като се има предвид вътрешния политически ред в Съединените щати, намеквайки за междинните избори за Конгреса.

През деня пазарите ограничиха донякъде ръста си, след като министърът на петрола на Кувейт заяви, че ОПЕК е готова да компенсира всеки недостиг на пазара чрез увеличаване на производството.

„Санкциите на САЩ означават, че рафинериите в Китай и Индия – основни купувачи на руски петрол – ще трябва да търсят алтернативни доставчици, за да избегнат риск от изключване от западната банкова система“, коментира Оле Хансен, анализатор в „Саксо банк“.

Вашингтон заяви, че е готов да предприеме допълнителни действия, ако Москва не се съгласи на незабавно прекратяване на огъня в Украйна. Миналата седмица Великобритания също наложи санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“, а Европейският съюз одобри 19-ия пакет от ограничения, включващ забрана за внос на руски втечнен природен газ.

Анализаторът от Ю Би Ес (UBS) Джовани Стауново посочи, че ефектът от санкциите ще зависи от реакцията на Индия и от способността на Русия да намери нови купувачи. Индия, която след началото на войната стана най-големият вносител на руски морски суров петрол, вероятно ще ограничи рязко вноса си, според източници от индустрията.

По данни на Ройтерс частната компания „Рилайънс Индъстрис“ (Reliance Industries) – най-големият индийски купувач на руски петрол – планира да намали или напълно да спре покупките.

Според Клаудио Галимберти от „Ристад енерджи“ (Rystad Energy) ефектът от санкциите може да се окаже ограничен. „Досега почти всички санкции срещу Русия през последните три години и половина не успяха да намалят добива или приходите от петрол в значителна степен“, отбелязва той.

Въпреки ръста в цената анализаторите остават предпазливи. Опасенията за свръхпредлагане след решението на ОПЕК+ да увеличи производството ограничиха поскъпването, като Ю Би Ес прогнозира, че цената на сорта Брент ще остане в диапазона между 60 и 70 долара за барел.

„Роснефт“, оглавявана от близкия съюзник на Путин Игор Сечин, и частната компания „Лукойл“ са двата най-големи руски производителя на петрол, които заедно осигуряват почти половината от общия износ на страната според оценки на Блумбърг. Данъците от петролната и газовата промишленост представляват около една четвърт от федералния бюджет на Русия.

Руската петролна индустрия е подложена на натиск и от украинските атаки срещу рафинерии, нефтопроводи и терминали за износ, които се засилиха през последните месеци. По-рано днес Киев заяви, че е нанесъл удар по рафинерията на „Роснефт“ в Рязан, една от най-големите в страната.

Както американският суров петрол, така и брентът се възстановяват от петмесечното дъно, достигнато в понеделник. Фючърсите се повишиха и вчера поради признаците, че последната разпродажба е била прекомерна, както и заради свиването на запасите в САЩ.

Според Администрацията за енергийна информация на САЩ запасите от суров петрол, бензин и дестилати в страната са намалели през миналата седмица вследствие на засиленото търсене.

Източник: БТА

Паневропейският индекс Stoxx 600 затвори на рекордно високо ниво днес благодарение на поскъпването на акциите на енергийните компании, след като САЩ наложиха нови санкции на Русия, предаде Ройтерс. В допълнение към това инвеститорите анализират финансовите отчети на европейските корпорации в разгара на сезона на отчетите.

Общият европейски индекс Stoxx 600 се повиши с 2,14 пункта или 0,37 на сто до 574,43 пункта.

Акциите на енергийните компании поскъпнаха с 2,7 на сто, отбелязвайки най-силната си сесия от средата на април, след като цените на суровия петрол се повишиха с над 5 на сто следствие на санкциите на САЩ срещу големите руски петролни производители на фона на ескалацията на войната в Украйна.

Германският DAX прибави 56,66 пункта или 0,23 на сто до 24 207,79 пункта.

В Париж CAC 40 напредна с 19,91 пункта или 0,23 на сто до 8225,78 пункта.

Лондонският FTSE 100 добави 63,57 пункта или 0,67 на сто до 9578,57.

„На пръв поглед санкциите на САЩ срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ представляват сериозна ескалация в насочването към руския енергиен сектор и може да се окажат достатъчно силен шок, за да обърнат глобалния петролен пазар към дефицит догодина“, посочва Дейвид Оуксли, икономист към „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics) по въпросите на климата и борсово търгуваните стоки.

„Въпреки това трайното въздействие върху пазара и цените ще зависи от това колко дълго ще останат санкциите и доколко ефективно ще бъдат прилагани“, допълни той.

Междувременно сезонът на тримесечните отчети на европейските компании навлезе в разгара си, като пазарните участници търсеха признаци дали търговската несигурност влияе върху корпоративните печалби.

Акциите на компаниите от луксозния сегмент прибавиха 1,2 на сто към стойността си, като тези на „Керинг“ (Kering), собственика на „Гучи“ (Gucci), поскъпнаха с 8,7 на сто, след като отчете по-малък от очакванията спад в продажбите.

За разлика от тях книжата на компании от туристическия и развлекателния сектор се понижиха с 2,2 на сто под натиска на песимистична прогноза на платформата за ваучери за храна „Содексо“ (Sodexo) и разочароващи резултати на „Еволюшън“ (Evolution), като книжата и на двете компании поевтиняха с по 7 на сто.

Акциите на швейцарския производител на полупроводникови елементи „Ес Ти майкроелектроникс“ (STMicroelectronics) бяха временно спрени от търговия няколко пъти през деня и накрая приключиха с 14,1 на сто по-ниско, след като компанията прогнозира по-слаби продажби за четвъртото тримесечие заради слабото търсене от автомобилния сектор.

Книжата на френската „Дасо систем“ (Dassault Systemes) загубиха 13 процента, след като дружеството понижи прогнозата си за ръста на приходите.

Според данни на „Лондон сток ексчейндж груп“ (London Stock Exchange Group – LSEG) 50 на сто от компаниите, включени в STOXX 600, които вече са отчели резултати към вторник, са надминали очакванията на анализаторите, което е по-малко от обичайните 54 на сто.

Сред останалите акциите на САП (SAP) бяха волатилни, но затвориха с ръст от 2,2 на сто, след като най-големият софтуерен производител в Европа обяви по-добри от очакваното резултати. Компанията обаче предупреди, че годишните ѝ приходи от облачни услуги вероятно ще се окажат в долната граница на прогнозирания диапазон.  

Източник: БТА

Стратегическият сектор на машиностроенето в Германия изрази днес притеснения за възможен недостиг на полупроводници, произвеждани от „Некспериа“ (Nexperia), което би представлявало нова потенциална криза за индустрията, предаде Франс прес.

Подобно на автомобилния сектор, този на машиностроенето „е засегнат от очаквания недостиг на чипове, особено за продукти, използвани в двигателите с вътрешно горене (ДВГ)“, заяви пред АФП Тило Бродман, главен изпълнителен директор на Асоциацията на германското машиностроене (VDMA).

Секторите за производство на електрически генератори, както и на машини за строителството и земеделието, също могат да бъдат засегнати, добави той.

Напрежението е толкова голямо, че германското министерство икономиката и енергетиката свика снощи вечерта среща с основните автомобилни производители в страната – две седмици след извънредна кризисна среща, проведена в канцлерството, както и с представители на отраслови федерации – автомобилна, електроника, отбрана, за „да съберат гледни точки по кризата“, съобщи информиран източник на АФП.

Участниците в срещата са се съгласили, че Берлин ще се стреми да посредничи между Китай, Нидерландия и САЩ по въпроса с доставките на чипове от „Некспериа“, съобщава в. „Хандалсблат“ (Handelsblatt).

Правителството на Нидерландия се позова на закон от времето на Студената война, за да оправдае поемането на контрола върху „Некспериа“, като се аргументира със съображения за националната сигурност.

Компанията произвежда чипове в Хамбург, Германия, които след това се доставят до Китай, където се опаковат, преди да бъдат изпратени обратно в Европа или други части на света.

Пекин обаче забрани този реекспорт, което бързо породи тревоги сред автомобилните производители, които масово използват чиповете на „Некспериа“ в електронните си системи.

„Фолксваген“ (Volkswagen) например предупреди, че не може да изключи краткосрочни прекъсвания на дейността си. 

Днешни изчисления от анализатори на „Дойче банк“ (Deutsche Bank) показват, че производството на автомобили в Германия може да се понижи с 30 на сто в „най-лошия сценарий“, като  по-вероятен е спад с около 10 на сто.

На въпрос дали германският производител на полупроводници „Инфинеон“ (Infineon) може да спомогне за заместване на чиповете на „Некспериа“, говорител на компанията заяви пред АФП, че корпорацията е „в тесен контакт“ с клиентите си, за да „засили устойчивостта на техните доставки“.

Но евентуалната замяна на чиповете на „Инфинеон“ с други компоненти ще отнеме време, особено заради етапите на тестове и сертификация.

Тази набираща сила криза отново подчертава зависимостта на сектори като автомобилната индустрия от внос от Китай. Германската асоциация на електрическата и на цифровата индустрия Цет Фау Е И (ZVEI) призова преди няколко дни ЕС да засили своята устойчивост в този сектор.

Източник: БТА