/СУ/

Източник: БТА

При пристигането си днес за Европейския съвет в Брюксел гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изрази задоволството си от включването в заключенията на Европейския съвет на гръцки инициативи, свързани с обща европейска отбрана, независимо дали те се отнасят до цялостното отбранително покритие на европейската територия, или до конкретни проекти като европейския противоракетен щит.

Мицотакис засегна и въпроса за конкурентоспособността, заявявайки, че не може да има европейска конкурентоспособност без ниски цени на енергията за всички страни членки на ЕС.

По отношение на жилищният въпрос, той припомни инициативите, предприети от гръцкото правителство, като например „отстъпка на един месечен наем на наематели в края на ноември“, но също така подчерта, че трябва да се намери начин чрез европейския бюджет да се облекчат европейските граждани, живеещи в жилища под наем.

Следва пълното изявление на Мицотакис при пристигането му за срещата на Европейския съвет:

„От многото въпроси, които имаме в дневния ред на Европейския съвет, позволете ми да отбележа три, на които отдавам особено значение.

Първият се отнася до отбраната. Ясно е, че е постигнат значителен напредък по въпроса за предприемането на съвместни европейски инициативи за отбранителни проекти, които засягат всички европейски страни.

Бих искал да изразя задоволството си, че заключенията на Европейския съвет включват отбранителната визия на Европа с 360-градусов подход. Това винаги е била последователна гръцка позиция.

Бих искал също да изразя задоволството си, че гръцките инициативи, които бяха представени преди време, като например общ противоракетен щит за Европейския съюз, изглежда набират скорост и са включени в пътната карта на Европейската комисия, представена преди няколко дни.

Вторият въпрос, върху който бих искал да се спра, е този за конкурентоспособността. Европейската конкурентоспособност не може да съществува без ниски цени на енергията и е ясно, че днес има големи разлики в цените на енергията между европейските страни.

Радвам се, че това е нещо, което вече се признава и че Европейската комисия е поела конкретни ангажименти за това, как можем да постигнем по-ниски цени на енергията в Европа като цяло, така че да няма такива съществени разлики, които са в ущърб на някои страни членки на Европейския съюз.

Третият въпрос, който се радвам, че се обсъжда на ниво Европейски съвет, е жилищният въпрос. Гръцкото правителство предприе серия от инициативи, за да се справи с увеличената цена на жилищата.

Трябва да отбележа, че в края на ноември ще бъде върнат един цял наем на всички наематели в страната ни, но е много важно да се обясни, че този въпрос има и европейско измерение и да се помисли как, по какъв начин, следващият европейски бюджет може да използва европейски средства за решаване на този проблем, особено за тези от нашите съграждани, които живеят под наем.

Младите европейци не трябва да чувстват, че придобиването на собствен дом е несбъдната мечта“.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Кипърският президент Никос Христодулидис представи визията си за бъдещето на страната си, Европейския съюз и мира в ивицата Газа в обширно интервю за Евронюз.

Кипър е готов да възобнови преговорите за обединение на острова незабавно осем години след като последният кръг от преговори, подкрепени от ООН, се провали в Швейцария през 2017 г.

„Готов съм да възобновя преговорите още следващата седмица“, заяви Христодулидис в интервюто в предаването на Евронюз „Разговор за Европа“, само два месеца преди началото на кипърското председателство на ЕС.

Изявлението на Христодулидис идва непосредствено след убедителната победа на проевропейския социалдемократ Туфан Ерхюрман в надпревара за лидерския пост в окупирания от Турция Северен Кипър. Водеща в кампанията на Ерхюрман бе платформа за обединение на Кипър по федерален модел, което съживи надеждите за нов опит за разрешаване на кипърския въпрос.

„Ако Ерхюрман седне на масата за преговори и говори ясно за двузонална, двуобщностна федерация, тогава мисля, че пътят за решаване на кипърския въпрос въз основа на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН е отворен“, каза още Христодулидис. В същото време кипърският президент отхвърли решението за създаване на две държави на острова, което бе предложено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Бившата британска колония в Източното Средиземноморие е белязана от конфликти между гръцката и турската общности от десетилетия. Кипър е разделен от 1974 г., когато турските сили нахлуха след неуспешен преврат на поддръжници на обединението с Гърция. Това доведе до разделяне на острова между международно признатата, контролирана от кипърските гърци Република Кипър и самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република (СКТР), която остава призната единствено от Анкара.

Въпреки че Република Кипър е част от Европейския съюз, правото на ЕС не се прилага в отцепилия се Северен Кипър, където все още има турско военно присъствие. Това разделение остава и до днес въпреки многобройните опити на Организацията на обединените нации (ООН) за разрешаване на спора.

„ЕС губи инструмент за разширяване“

По време на интервюто Христодулидис изрази подкрепата си за нова вълна на разширяване на ЕС – тема, която е латентна от години и едва наскоро придоби нова сила в Брюксел.

„Разширяването е един от най-важните геополитически инструменти на Европейския съюз. И се страхувам да кажа, че губим този много важен инструмент, защото дадохме много обещания и не ги изпълнихме“, каза кипърският президент.

Обръщайки внимание по-специално на Черна гора, Никозия иска да предприеме положителни стъпки по време на кипърското председателство на ЕС по отношение на присъединяването към ЕС.

При липса на положително развитие рискът е хората в страните кандидатки да обърнат гръб на ЕС, смята Христодулидис, като подчертава, че подобно развитие „би предало Западните Балкани в ръцете на други играчи, които не са част от ЕС“.

Сближаване на ЕС с Близкия изток

„Когато Кипър поеме ротационното председателство на ЕС през януари, един от приоритетите ни ще бъде да сближим Европейския съюз с Близкия изток“, каза още Христодулидис.

Като единствената държава членка на ЕС в региона, кипърският президент вижда страната си в добра позиция да помогне за прилагането на мирния план на президента на САЩ Доналд Тръмп за Газа, който според Христодулидис „към момента не може да бъде заменен от друг“.

По време на интервюто Христодулидис за първи път подробно обясни как Кипър иска да пренасочи своя морски хуманитарен коридор „Амалтея“, за да подпомогне евентуалното за възстановяване на Газа. Планът от шест точки на Никозия е структуриран в две основни направления – хуманитарна помощ и сигурност.

Планът има за цел да подпомогне предоставянето на хуманитарна помощ, проверката на „стоки с двойна употреба“ и обучението на палестинските сили за сигурност. Кипър се стреми и към роля в предложените от Тръмп „международни стабилизационни сили“, които се очаква да се състоят от арабски и международни партньори.

Няма край на войната в Украйна

По отношение на отбраната и сигурността в Европа Христодулидис изрази песимизъм относно перспективите за прекратяване на войната в Украйна по време на кипърското председателство на Съвета на ЕС.

„Не виждам края на войната в Украйна да идва“, заяви Христодулидис.

Въпреки това Европа трябва да продължи да подкрепя Киев и да поддържа ясната си позиция относно незаконното руско нахлуване и окупиране на Украйна“, каза още той.

В този контекст Христодулидис обяви, че ще посети Украйна в началото на декември, само седмици преди началото на кипърското председателство на ЕС.

Източник: БТА