Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред повторно гласува Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, приет от Народното събрание на 2 октомври.

По време на заседанието бе обсъдено ветото на президента Румен Радев върху приетите от парламента промени. С тях правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на ДАНС се възлага на парламента и се отнема от държавния глава.

При гласуването 10 народни представители бяха „за“, един – „против“ и четирима се въздържаха.

Мотивите на президента бяха представени от Иванка Иванова, съветник по правните въпроси на държавния глава, като присъстваше и Димитър Стоянов, секретар по сигурността и отбраната на президента.

По време на дебатите Маноил Манев от ГЕРБ-СДС заяви, че ситуацията със сигурността в света и държавата е променена от 2015 г. насам ( бел. ред. когато правомощията по назначаване на председателя на ДАНС бе върнато на президента, след като преди това през 2013 г. парламентът избра Делян Пеевски за да оглави агенцията и последваха протести, които доведоха тогава до падането на правителството). По думите на Манев в сегашната ситуация правенето на сделки по отношение на това кой ще бъде председател на ДАНС е опасно, независимо коя личност е държавен глава. Той отчете, че няма публични изисквания, които президентската институция да прилага по отношение предложения й кандидат за одобрение, както и се дават мотиви при отказ. Според народния представител при парламентарно изслушване на кандидата за председател ще има много по-голяма публичност относно конкретната фигура, която да заеме поста и на нея ще й бъде направен детайлен анализ.

Бойко Рашков от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) посочи, че приема аргументите на държавния глава за логични. Той добави, че при направената промяна в закона, спокойно Пеевски отново може да бъде предложен за председател на ДАНС. Рашков коментира, че президента е свързан с назначаването на редица фигури и постави въпроса дали целта не е да се лиши държавният глава от правомощия. Докато според Атанас Атанасов от ПП-ДБ, парламентът е най-политическият орган в държава и избирането на председател на ДАНС с обикновено мнозинство, означава, че той ще бъде обвързан политически и няма да бъде независим. Атанасов отчете, че в Закона за ДАНС се говори за политически неутралитет и това обстоятелство трябва да бъде съобразено и да отпадне, и ако не този закон трябва да отиде в Конституционния съд.

Според „Величие“ проблемите със закона са два – нарушаване на принципа на мандатността, защото всяко ново мнозинство ще може да смени председателя на ДАНС, ако поиска, и че в тази процедура избраната фигура няма как да бъде независима. Юлиана Матеева от „Величие“ добави, че споделя мотивите на държавния глава и няма да подкрепи закона.

Николай Радулов от „Има такъв народ“ каза, че са гласували против и този път ще гласуват против и също постави въпроса за това какво ще се случи при промяна на мнозинството.

Все пак живеем в 2025 г. и не е нужно да коментираме какво е било 2013 г., какво е било 2015 г. , между 2013 г. и 2025 г. има разлика 12 години. Разбираме загрижеността на президентската институция, но в момента ситуацията е такава, че може да се предложат и 30 кандидата, ако между тях го няма човека на президента, никога няма да бъде одобрен за съответната длъжност от целия списък хора, заяви Калин Стоянов от „ДПС – Ново начало“.

Източник: Offnews.bg

Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред повторно гласува Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, приет от Народното събрание на 2 октомври.

По време на заседанието бе обсъдено ветото на президента Румен Радев върху приетите от парламента промени. С тях правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на ДАНС се възлага на парламента и се отнема от държавния глава.

При гласуването 10 народни представители бяха „за“, един – „против“ и четирима се въздържаха.

Мотивите на президента бяха представени от Иванка Иванова, съветник по правните въпроси на държавния глава, като присъстваше и Димитър Стоянов, секретар по сигурността и отбраната на президента.

По време на дебатите Маноил Манев от ГЕРБ-СДС заяви, че ситуацията със сигурността в света и държавата е променена от 2015 г. насам ( бел. ред. когато правомощията по назначаване на председателя на ДАНС бе върнато на президента, след като преди това през 2013 г. парламентът избра Делян Пеевски за да оглави агенцията и последваха протести, които доведоха тогава до падането на правителството). По думите на Манев в сегашната ситуация правенето на сделки по отношение на това кой ще бъде председател на ДАНС е опасно, независимо коя личност е държавен глава. Той отчете, че няма публични изисквания, които президентската институция да прилага по отношение предложения й кандидат за одобрение, както и се дават мотиви при отказ. Според народния представител при парламентарно изслушване на кандидата за председател ще има много по-голяма публичност относно конкретната фигура, която да заеме поста и на нея ще й бъде направен детайлен анализ.

Бойко Рашков от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) посочи, че приема аргументите на държавния глава за логични. Той добави, че при направената промяна в закона, спокойно Пеевски отново може да бъде предложен за председател на ДАНС. Рашков коментира, че президента е свързан с назначаването на редица фигури и постави въпроса дали целта не е да се лиши държавният глава от правомощия. Докато според Атанас Атанасов от ПП-ДБ, парламентът е най-политическият орган в държава и избирането на председател на ДАНС с обикновено мнозинство, означава, че той ще бъде обвързан политически и няма да бъде независим. Атанасов отчете, че в Закона за ДАНС се говори за политически неутралитет и това обстоятелство трябва да бъде съобразено и да отпадне, и ако не този закон трябва да отиде в Конституционния съд.

Според „Величие“ проблемите със закона са два – нарушаване на принципа на мандатността, защото всяко ново мнозинство ще може да смени председателя на ДАНС, ако поиска, и че в тази процедура избраната фигура няма как да бъде независима. Юлиана Матеева от „Величие“ добави, че споделя мотивите на държавния глава и няма да подкрепи закона.

Николай Радулов от „Има такъв народ“ каза, че са гласували против и този път ще гласуват против и също постави въпроса за това какво ще се случи при промяна на мнозинството.

Все пак живеем в 2025 г. и не е нужно да коментираме какво е било 2013 г., какво е било 2015 г. , между 2013 г. и 2025 г. има разлика 12 години. Разбираме загрижеността на президентската институция, но в момента ситуацията е такава, че може да се предложат и 30 кандидата, ако между тях го няма човека на президента, никога няма да бъде одобрен за съответната длъжност от целия списък хора, заяви Калин Стоянов от „ДПС – Ново начало“.

Източник: Offnews.bg

Започна участието на министър-председателя Росен Желязков в Срещата на върха в рамките на инициативата „Берлински процес“, която се провежда в Лондон. Домакин на форума е британският премиер Киър Стармър, който лично посрещна Желязков.

Единадесетото издание на дискусионния форум събира лидери от Западните Балкани, държавите членки на ЕС и международни партньори на инициативата, както и представители на международни финансови институции.

В рамките на пленарната сесия, лидерите ще обсъждат теми, свързани с укрепване на сигурността чрез подкрепа на уязвимите съюзници от НАТО, справяне с общата заплаха от незаконната миграция, както и насърчаване на икономическия растеж чрез засилено регионално сътрудничество.

“Съвместните проекти като нови съоръжения на Дунав, Коридор VIII и интермодални транспортни връзки в направленията юг–север и запад–изток, ще имат реална добавена стойност за икономиката и сигурността не само на региона, но и на цяла Европа”, заяви Желязков в изказването си по време на срещата.

Той също подчерта стратегическото значение на Черно море в контекста на европейската и евроатлантическата сигурност. По думите му България твърдо подкрепя засилването на ангажимента на НАТО и ЕС, насочен към укрепване на морската сигурност.

“Активно работим за засилване на регионалното сътрудничество чрез подобряване на сигурността по границите, обмен на информация и съвместни инициативи с нашите съседи”, добави премиерът.

„Берлински процес“ е международна платформа, създадена през 2014 г., която обединява правителствата на шестте държави от Западните Балкани, заедно с други европейски партньори. Целта му е да засили регионалното сътрудничество, да подпомогне икономическото развитие и да ускори усилията на Западните Балкани по пътя им за присъединяване към ЕС.

Участници в инициативата са страните от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, както и държавите: Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Полша, Словения, Франция и Хърватия.

Източник: Offnews.bg