Ресурсният център за организации на гражданското общество в Босна и Херцеговина (БиХ) и Сдружението на журналистите от БиХ  представиха днес пътната карта и плана за действие по „Глава 10 – Информационно общество и медии“ от Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Босна и Херцеговина с Европейския съюз, предаде за БТА босненската агенция ФЕНА.

Целта на представянето на Пътната карта за Глава 10 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране и дискусията по тази тема е да информира обществеността, съответните институции, медиите и други организации на гражданското общество за постигнатия напредък в областта на интернет, телекомуникациите, както и качеството и достъпността на различни медийни услуги.

Пътната карта беше разработена от експерти – външни сътрудници и представители на Съюза на журналистите в БиХ, в широки консултации с граждани, представители на съответните държавни институции и органи, както и с професионалните медийни, телекомуникационни и ИТ общности.

Професор Харис Хасич заяви, че целта на Глава 10 е да помогне на Босна и Херцеговина да напредне с информационното общество и да се подготви за пълноправно членство в ЕС като единен пазар и основен политически субект. Той отбеляза, че Босна и Херцеговина все още не е привела законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС в тази област.

„Съществуват многобройни проблеми. Липсват ни някои от законите, които би трябвало да имаме, а законите, които имаме, често са остарели или неактуални. Друг проблем е, че дори когато приемем тези закони, работата не приключва, защото прилагането се превръща в проблем. Прилагането изисква не само приемането на подзаконови актове, но и компетентни институции и служители, които разбират тази силно техническа и сложна област, така че разпоредбите действително да могат да се прилагат“, обясни Хасич.

Той също така подчерта основни проблеми, свързани с независимостта и безпристрастността на регулаторните органи, особено в областта на обществените комуникации.

„Тази недостатъчна независимост е резултат от политическа намеса при назначаването на ръководство и контролирането на финансовото съществуване на тези институции, както и от липсата на прозрачен механизъм за финансиране, който не би зависел от политически претенции“, добави Хасич.

Целта на проекта е да оцени текущото състояние на сектора и да разработи серия от предложения за това, как босненските власти биха могли да подпомогнат напредъка, да хармонизират законодателството, регулаторните рамки и практиките със стандартите на ЕС и достиженията на правото на ЕС, от гледна точка на потребителите на услуги и професионалната общност.

Журналистката Рубина Ченгич заяви, че гражданите на Босна и Херцеговина все по-често виждат малка полза от присъединяването към ЕС, тъй като процесът е много дълъг и правилата често се променят заедно с развиващите се процедури на ЕС.

„Хората смятат, че постоянно се създават нови задължения и наистина е така, защото реагираме бавно на съществуващите задължения. Нашето теренно проучване показа, че институциите са доста затворени в този процес на присъединяване към ЕС. Те не информират обществеността за работата си или за ползите, които произтичат от нея, а гражданите често нямат достатъчна медийна и политическа грамотност“, обясни Ченгич.

По време на подготовката на Пътната карта за Глава 10, между юни и юли 2025 г. бяха проведени пет фокус групи, на които бяха събрани мнения от експерти, представители на правителството, регулаторни органи и организации на гражданското общество.

Проведено беше и проучване на босненското и европейското законодателство, заедно с десет задълбочени интервюта със участници в медийния, телекомуникационния и ИТ секторите. Въз основа на тези източници бяха формулирани препоръки и стратегически насоки, които формират ядрото на пътната карта за Глава 10 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране.

В пътната карта се отбелязва, че Босна и Херцеговина е поела задължението да се приведе в съответствие със стандартите на ЕС в областта на информационното общество и медиите, но напредъкът е бавен поради институционална фрагментация, липса на политическа воля и несъответствия в регулациите на различните нива на управление. Конкретните предизвикателства включват липса на единна правна рамка на държавно ниво за електронните комуникации, липса на национална стратегия за информационна сигурност, ограничени възможности на регулаторните органи и ниска цифрова и медийна грамотност сред населението.

(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА