Черногорският град Никшич беше избран за Европейска столица на културата през 2030 г. с решение, обявено от журито на Европейската комисия на церемония в Дома на европейската история в Брюксел след финалната презентация, в която се състезаваха Никшич и украинският град Лвив, предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

Министърът на културата и медиите на Черна гора Тамара Вуйович заяви, че изборът на Никшич е изключително признание за черногорската култура, творчество и европейските ценности, които градът подхранва, но също и за местната сила.

Вуйович поздрави гражданите на Никшич и цяла Черна гора за това, което тя определи като исторически успех.

„Днес Никшич се превърна в символ на успеха, единството и културната зрялост на Черна гора. Титлата Европейска столица на културата потвърждава, че нашият културен потенциал, идентичност и креативност могат да се конкурират с най-добрите в Европа“, каза Вуйович.

Вуйович подчерта, че Министерството на културата и медиите, заедно с местната администрация и партньори от страната и чужбина, ще работи ангажирано по изпълнението на програмата, която ще позиционира Никшич като европейски център за съвременно творчество, културно сътрудничество и иновации.

Министерството на културата и медиите на Черна гора благодари на всички, които допринесоха за този успех, на екипа, изготвил заявлението, на творците, културните институции, гражданския сектор и международните партньори.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Изложбата „Албания 1921 – Йожен Питар“ беше открита в Центъра за откритост и диалог (COD) в Тирана, предаде за БТА албанската агенция АТА.

Изложбата е уникално пътешествие през албанската история и идентичност през погледа на изтъкнатия швейцарски антрополог и академик Йожен Питар.

Изложбата представя за първи път на албанската публика колекция от снимки, направени през 1921 г., които отразяват хората, традициите, градовете и пейзажите на Албания по това време.

Посетителите видяха също документален филм, а през VR очила разгледаха инсталация с архивни материали, която съчетава история със съвременни технологии, предлагайки изключително сетивно и емоционално преживяване.

На откриването присъстваха кураторът на изложбата Елтон Коритари, политическият писател Луан Рама, изследователят Кудрет Исай, както и швейцарският посланик в Албания Рут Хубер, който подчерта значението на проекта като рядко свидетелство за швейцарско-албанско приятелство и запазването на историческата памет чрез изкуство и фотография.

При откриването на изложбата беше представен и официалният й каталог, който обобщава редките произведения и документи, представени в този проект.

Изложбата ще остане отворена за обществеността до 13 ноември 2025 г.

Питар има голям принос за правата на Албания, нейния суверенитет и приемането й в Лигата на нациите. Той пристига в Албания заедно със съпругата си Елен Питар и се среща с най-известните политически и културни фигури на страната през 20-те години на миналия век.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Европейската комисия одобри днес нов вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост на Румъния с нова стойност на грантовете и заемите и промени в ключовите етапи, съобщи на пресконференция днес министърът на европейските фондове Драгош Пъслару, цитиран от Аджерпрес и Диджи 24.

Новата стойност на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е 21,41 млрд. евро, от които 13,57 млрд. евро грантове и 7,84 млрд евро заеми.

Министърът на европейските фондове Драгош Пъслару съобщи на пресконференцията, че днес Европейската комисия е одобрила ревизирания план на Румъния, като документът ще бъде публикуван на сайта на Комисията през следващите дни. По думите му следващата стъпка е формалното одобрение в Съвета на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) през ноември. Министърът каза, че „след три месеца интензивна работа, конструктивен диалог и много трудни преговори с екипа на Европейската комисия“ днес е приключил етапът на ревизиране на НПВУ на Румъния.

„(…) Сега имаме една ревизирана версия, която е реалистична, устойчива и е ориентирана към устойчиви резултати, които могат да бъдат постигнати до 31 август 2026 г.“, каза Драгош Пъслару, цитиран от Аджерпрес. 

Министърът припомни, че до момента Румъния е отправила три искания за плащания по НПВУ, а в момента се подготвя четвъртото. 

„(…) Нуждаем се от парите от НПВУ. Нашата цел беше да намалим натиска върху държавния бюджет и дефицита, а другата цел, очевидно, беше да избегнем санкциите, причинени от забавяния или неуспех в прилагането на реформите, като защитим инвестициите, които са наистина важни, и покажем резултати на хората, на румънските граждани (…)“, обясни Драгош Пъслару. 

Министърът посочи, че инвестициите с висок риск са били премахнати от НПВУ и припомни, че финансирането в размер на 2,7 млрд. евро за магистрала A7 (т.нар. магистрала Молдова) е било прехвърлено към безвъзмездни средства. 

„Премахнахме инвестициите с висок риск и прехвърлихме 26 инвестиции със солиден напредък от заеми към безвъзмездни средства, за да гарантираме, че ще получим тези пари на безвъзмездна основа. Стойността на прехвърлените инвестиции е не по-малко от 2,6 млрд. евро. (…) Забележително е също, че успяхме да прехвърлим финансирането от 2,17 млрд. евро за магистрала А7 към безвъзмездни средства, което беше одобрено от Европейската комисия (…)“, посочи на пресконференцията министърът.

Той съобщи, че в новия вариант на НПВУ нещата са опростени и са премахнати излишни ключови етапи.

„От 518 етапа сега сме на 390. Така че сме премахнали над 128 етапа, за да сме сигурни, че можем да изпълним програмата последователно“, каза Пъслару.

Той напомни, че Румъния е получила вече 10,72 милиарда евро по плана.

„Това е около половината от общата сума, отпусната по НПВУ“, посочи министърът, визирайки новия вариант на плана и допълни, че целта е да си привлекат и останалите средства в следващия период.

„От тази гледна точка сме почти сигурни, че в Румъния няма да има икономическа криза, защото тези средства са незабавно налични и заедно с кохезионните фондове, които оценяваме на около 5 милиарда евро за период от 12 месеца, ще разполагаме с около 15 милиарда евро, които могат да бъдат усвоени от румънската икономика. Румъния напредва с реалистичен НПВУ, който се основава на резултати и носи конкретни инвестиции, защитава държавния бюджет и допринася фундаментално за развитието на страната“, заяви в заключение министърът на европейските фондове.

Предишната стойност на НПВУ на Румъния бе над 28 млрд. евро.

Източник: БТА