Тази конкуренция отразява намаляващото влияние на Русия в региона, където миналата година загинаха около 11 хил. души в резултат на въстания на екстремистки ислямски групи, почти половината от които в преки сражения, според данни на Африканския център за стратегически изследвания.

Присъствието на „Вагнер“ в Мали беше ярък пример за неуспеха на Москва да превърне наемниците в стратегически актив. Въпреки че Бамако плаща на наемниците 10 млн. долара месечно от края на 2021 г., резултатите са контрапродуктивни. Изследвания, включително едно от антикорупционната организация Centry, разкриват, че операциите на „Вагнер“ в Мали се характеризират с произвол и жестокост, като наемниците са извършвали масови убийства на цивилни и са сеели терор в армията, подкопавайки местното сътрудничество и увеличавайки възможностите за набиране на бунтовници. Дори икономическите проекти, промотирани от „Вагнер“, не успяха да генерират печалби, тъй като бойците не можаха да получат достъп до златните мини, на които разчитаха, поради несигурността, а плащанията им бяха забавени с месеци.

Разпад на „Вагнер“ в Судан

Напускането на Мали от „Вагнер“ в средата на 2024 г. беше негласно признание за провал. Когато Африканският корпус се опита да запълни празнината и да потвърди ангажимента на Москва, само след няколко дни съвместен конвой от неговите сили и малийски войски беше нападнат в засада в северната част на страната, като десетки хора загинаха и половината от бронираните му превозни средства бяха унищожени. В Централноафриканската република, която беше един от най-важните центрове на влияние на „Вагнер“, дейността на новите руснаци се ограничаваше до военно обучение в казармите, докато те бяха под натиск от Москва да предоговорят преките финансови договори, което намали тяхното реално влияние на място.

В Судан партньорството, поддържано от „Вагнер“, се разпадна след смъртта на Пригожин. Опитите на Москва да осигури и защити златните мини се провалиха, като нападенията и грабежите доведоха до оттеглянето на руските охранители в средата на 2025 г. В Буркина Фасо ситуацията не беше много по-различна. Малка руска сила беше призована да се бие в Украйна няколко месеца след пристигането си, докато присъствието на корпуса в момента се ограничава до ограничени задачи в областта на дроновете и защитата на командира на военния съвет.

Източник: Капитал

Влияние и в България

Производители на стомана в България също изпитват проблеми. От Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) отчитат през последните години спад на приходите от 10-15% на компании от черната металургия, а в някои и 30%. Една от причините е нелоялният внос от страни извън ЕС, с който се заобикалят митническите ограничения като годишни квоти. Това става, като се внасят метални изделия под друг митнически код, а не този, за който има квота.

От този нелоялен внос най-много страдат двата големи производителя на бетонно желязо „Стомана индъстри“ и „Промет“. През миналата година двете компании отбелязват противоположни резултати – „Промет стийл“, която е част от украинската група Metinvest и има завод в село Дебелт край Бургас, увеличава приходите си и отчита печалба през 2024 г. Пернишката „Стомана индъстри“ от групата Viohalco, от друга страна, продължава да понижава приходите си и да задълбочава загубата си.

ЕС внася една четвърт от нужните количества

През миналата година ЕС е внесъл 28 млн. тона стомана, което е една четвърт от общото количество, продадено в съюза. Стоманодобивният сектор в ЕС обяви съкращаване на 18 хил. работни места през 2024 г., които се добавят към 90 хил. загубени работни места от 2008 г. насам. Други 300 хил. пряко заети и 2.3 млн. индиректно заети работни места са били заплашени, заяви Eurofer – браншовата организация, която представлява индустрията.

Това не е първият опит на Брюксел да затегне правилата за внос на метали през последните месеци. В края на септември ЕК обяви, че ще наложи мита между 25% и 50% върху вноса на китайска стомана. Анализаторите очакват износът на стомана от Китай да достигне рекордните 115-120 млн. тона през тази година, което е с 4-9% повече от миналата, тъй като местните металургични заводи търсят чуждестранни купувачи заради слабото вътрешно търсене в резултат на продължителния спад в имотни сектор. А търговската стена, която създаде Доналд Тръмп срещу Китай, се очаква да насочи много по-голяма част от китайския износ към Европа.

Източник: Капитал

Чрез обединяването на космическите си дейности Airbus, Thales и Leonardo се стремят да създадат по-гъвкава и ефективна група, която да се справя по-добре с промените на пазара.

Новата компания

Съгласно плана френско-германската Airbus ще притежава 35% от новата компания, а другите две – по 32.5%, съобщават двама души, запознати със споразумението. В рамките на сделката Airbus се очаква да получи компенсационно плащане от своите нови партньори, тъй като, въпреки че внася около половината от общите приходи, ограничава дела си до 35%.

Новият обединен концерн ще обхваща близо 30 производствени обекта из Европа и ще има над 25 хил. служители, с общ годишен оборот близо 6.5 млрд. евро. Очаква се компаниите да потвърдят, че в началния етап няма да бъдат съкратени работни места или затворени обекти. В същото време те ще подчертаят потенциала за по-висока ефективност и спестяване на разходи чрез обединяване на дейности по производството на спътници, системи и компоненти за космически изследвания, както и предлагането на спътникови услуги.

По думите на лица, запознати с процеса, с течение на времето известна консолидация на обектите и работните места ще бъде неизбежна.

Източник: Капитал