Науката и иновациите могат да подпомогнат устойчивото развитие на Черно море и баланса между сигурността, растежа и климатичните мерки в региона, посочи европейският комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева във видеообръщение към участниците във форума „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Бургас.

„Темата, която ни събра днес, е не просто рационална, а стратегическа. Защото бъдещето на Черно море е част от бъдещето на Европа. Всеки път, когато говорим за Черно море, говорим както в местен, така и в стратегически план. Говорим за много неща — от туризъм и околна среда, през енергетика, до сигурност и отбрана. Намирането на баланс между всички тях не е лесна задача. Науката и иновациите не са панацея, но могат да помогнат много за този баланс“, каза комисарят.

Захариева припомни публикуваната през май нова стратегия на Европейската комисия за стратегическия подход за Черно море, която събира на едно място сигурността, устойчивия растеж и мерките за климата. „Стратегическо е също разбирането за свързаност – че освен нас европейците, тези теми засягат и другите държави с излаз на Черно море, както и всички останали, с които то може да ни свърже в Далечния изток. Стратегическо е и чувството за спешност. Трябва ни повече от всичко, по-добро от всякога, веднага“, посочи Захариева.

Еврокомисарят отбеляза значението на синята икономика, която обхваща традиционни и нови сектори като корабоплаване, рибарство и туризъм, морска енергия, биотехнологии и цифрови решения.

„Към 2022 година тя осигурява почти 5 милиона работни места, има 890 милиарда евро оборот и генерира близо 250 милиарда евро брутна добавена стойност. Това е един от най-бързо развиващите се икономически сектори. Само за две десетилетия Европа премина от няколко демонстрационни инсталации до почти 19 гигавата морска вятърна енергия в 11 държави, достатъчно да се захранят над 6 милиона домакинства. Инвестициите в иновации дават реални резултати, а общите политики, стимули и финансови инструменти са начинът да ги постигнем“, обобщи Екатерина Захариева. 

Тя припомни и инициативи като мисията за възстановяване на океаните до 2030 година и новия Европейски пакт за океаните. „Стратегическото във всички тях е науката, бизнесът и политиката да действат в синхрон, за да могат амбициите и добрите намерения да намерят изражение в научна дейност. А тя може да бъде претворена в патенти, иновации, ново и мащабно производство, износ“, каза еврокомисарят и изрази мнение, че идеята на днешния форум в Бургас съвпада с тази визия за общи действия.

Форумът „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ се провежда в Конгресен център – Бургас и е организиран от Община Бургас и сдружение „ПроспектиМ“. Събитието събира представители на местни и национални власти, европейски институции, академични среди, бизнеса и неправителствени организации от целия Черноморски регион. В рамките на форума участниците обсъждат практически стъпки за ускоряване на прехода към устойчиво развитие, укрепване на сътрудничеството между страните с черноморски територии, опазване на морската и крайбрежната среда, внедряване на иновации и дигитални решения в синята икономика, както и ролята на морския бизнес като двигател на устойчивото бъдеще.

Източник: БТА

България има нужда от дългосрочна и координирана стратегия за развитие на въздушната свързаност, която да обедини усилията на институциите, бизнеса и туристическия сектор. Това заяви председателят на Асоциацията на българските авиокомпании (АБАИ) Тодор Иванджиков по време на националната дискусия „Туризъм и въздушната свързаност. Традиционни дестинации и нови пазари. Ключът за устойчив растеж“, организирана от Националния борд по туризъм и Българската стопанска камара с институционалната подкрепа на Министерството на туризма.

„Време е да мислим стратегически за въздушната свързаност на България. Зад всеки нов полет стоят отговорност, координация и финансова ангажираност – от държавата, бизнеса и институциите“, подчерта Иванджиков.

Той посочи, че като член на Европейския съюз България не може пряко да субсидира авиокомпании от трети страни, но може да развива партньорства с местни инвеститори, като например от Черна гора. По думите му вече се водят разговори с посолството и представители на бизнеса за възможности за съвместни инициативи.

Според председателя на АБАИ е необходимо Министерството на туризма, Министерството на транспорта, летищните оператори и авиокомпаниите да изготвят общ план за подобряване на въздушната достъпност на страната. „Само така можем да насърчим туризма и да открием нови пазари“, каза той.

Иванджиков изтъкна, че има потенциал за редовни полети до Черна гора, Тел Авив, както и за възстановяване на линии до отвъдокеански дестинации като Ню Йорк и Чикаго, където има значителни български общности.

„Младите хора искат връзка и мобилност. Ако малките градове останат без летища и транспортна достъпност, рискуваме да ги изгубим в следващите десет години“, предупреди той.

По думите му обединението между авиацията, туризма и институциите е ключът към устойчивия растеж и към това България да заеме отново достойно място на въздушната карта на света.

Източник: БТА

Необходими са проактивна маркетингова политика и активно партньорство между институциите за устойчив растеж на въздушната свързаност и на туризма в България. Това заяви главният изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД – оператор на летищата Бургас и Варна, Михаел Ройш, който представи актуалните резултати и приоритети в развитието на летищата в крайморските градове по време на националната дискусия „Туризъм и въздушната свързаност. Традиционни дестинации и нови пазари. Ключът за устойчив растеж“. Форумът е организиран от Националния борд по туризъм и Българската стопанска камара с институционалната подкрепа на Министерството на туризма.

Ройш посочи, че летище Бургас ще обслужи около 1,8 млн. пътници тази година, което представлява около 70 процента от нивата преди пандемията, а летище Варна – около 1,9 млн. пътници или възстановяване от 90 – 95 процента спрямо 2019 г. Той отбеляза, че основна причина за непълното възстановяване е липсата на трафик от Русия, Беларус и Украйна, които преди войната са формирали значителен дял от пътникопотока.

Според Ройш основните пазари за двата аеропорта са Полша, Великобритания, Чехия, Германия, Израел и Словакия, които формират около 75 процента от общия трафик. За да се осигури бъдещ растеж, е необходимо да се работи за развитие на входящите пазари към България и за по-активна маркетингова политика.

Той подчерта значението на координацията между институциите – Министерството на туризма, Министерството на транспорта и авиокомпаниите, и авиационната индустрия, за позиционирането на България като устойчива и конкурентна дестинация.

По думите му България се възприема като достъпна и привлекателна дестинация, но остава предизвикателството на краткия летен сезон и трудностите при издаване на шенгенски визи за граждани от Близкия изток, които ограничават потенциала за развитие на нови пазари.

Компанията подготвя актуализация на стимулната си програма за авиокомпаниите, която ще включва отстъпки от летищните такси, обвързани с обем и растеж, и ще се прилага целогодишно. Новата схема се планира да влезе в сила от 2026 г.

Сред инвестиционните проекти Ройш открои внедряването на т.нар. Гейт Гардън (Gate Garden) – открити зони за обслужване на пътници, в които са вложени 25 млн. лв. на летищата във Варна и Бургас.

Той съобщи още, че летище Бургас временно ще бъде затворено от ноември заради рехабилитация на пистата, която е в края на експлоатационния си срок. Проектът е на стойност 50 млн. евро и се очаква да приключи преди началото на следващия летен сезон.

В областта на устойчивото развитие компанията вече е въвела фотоволтаични системи, покриващи 30 – 40 процента от енергопотреблението на летищата, а до края на годината ще бъде пусната в експлоатация и нова соларна централа на летище Варна.

„Нашата цел е да намалим екологичния отпечатък и да продължим да инвестираме в модерна и безопасна инфраструктура за нашите клиенти и пътници“, заяви Михаел Ройш.

Източник: БТА