Албанският външен министър Елиса Спиропали се срещна с председателя на израелския парламент (Кнесета) Амир Охана в рамките на посещението си в Израел, предаде АТА.

Тя разговаря с Охана в Йерусалим вчера, като подчерта пред него, че по-рано, в качеството си на председател на албанския парламент, е споделяла визията на Охана за укрепване на парламентарните отношения между двата страни.

Спиропали публикува пост в социалните мрежи, в който информира, че по време на срещата си с председателя на Кнесета са говорили дълго за идеите и проектите, които са свързани с партньорството между Албания и Израел и които ще създадат нови възможности за двата народа във всички области.

Спиропали благодари по време на посещението си на израелски официални представители за признаването на Косово и изрази надежда двете държави да продължат да укрепват отношенията си.

В рамките на втория ден от посещението си, освен с Охана, Спиропали се срещна в Йерусалим и с израелския си колега Гидеон Саар.

Албанският външен министър написа в социалните мрежи, че на срещата със Саар са потвърдили „стабилното приятелство, което свързва Албания с Израел, изградено на взаимно уважение, историческа памет и обща визия за бъдещето“.

Спиропали приветства мирното споразумение между Израел и „Хамас“, постигнато наскоро с посредничеството на американския президент Доналд Тръмп, като написа, че то „бележи нова глава на стабилност и сигурност в региона, отваря широка перспектива за сътрудничество в области като киберсигурност, иновации, здравеопазване и образование“. Според нея споразумението е „единствен път към стабилност в Близкия изток и съвместно съществуване в сигурност и достойнство за двата народа“.

Албания призна независимостта на Палестина през 1988 г., припомнят албански медии.

„Албания и Израел остават верни партньори в стремежа към мир, развитие и сътрудничество между нашите народи“, написа Спиропали във Фейсбук.

В първия ден от посещението си в Израел, 22 октомври, Спиропали посети мястото, където се проведе музикалният фестивал „Нова“ в Южен Израел, който беше нападнат от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и където загинаха стотици хора.

Спиропали написа във Фейсбук, че е започнала посещението си в страната от там, за да почете „паметта на жертвите на клането, което потресе света на 7 октомври 2023 г.“

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА

Четиресет процента от хората в Косово смятат, че животът им е по-лош, отколкото преди, сочи проучване на социологическата агенция „Валикон“ (Valicon), цитирано от новинарската агенция „Економия онлайн“. Според тях животът е започнал да се влошава от 2020 г. насам, докато 34 на сто са на обратното мнение – че животът в този период се е подобрил.

Проучването, озаглавено „Изследване на новото нормално“ (New Normal Study), е проведено в периода 18-21 август 2025 г. в страни от региона на Адриатическо море, включително Косово, и показва, че инфлацията и политическата несигурност са двете основни притеснения за косовските граждани.

Според резултатите от проучването 70 процента от хората в Косово са притеснени от нарастващите разходи за живот. От анкетираните в Косово 54 на сто смятат политическата нестабилност за сериозен проблем, като притесненията във връзка с нея са високи и в Сърбия и Босна и Херцеговина, отбелязва агенцията.

В сравнение с тези две неща, стойността на имотите е смятана за притеснителна от едва 26 процента от участвалите в допитването косовски граждани.

Що се отнася до икономическите предизвикателства, в Косово 68 на сто от анкетираните предпочитат да пазаруват в по-евтини магазини, като същевременно с това се опитват да управляват по-добре семейния си бюджет. В Хърватия този процент е най-висок – 70 процента, отбелязва агенцията.

От анкетираните 65 процента пазаруват само на промоции, за да спестят средства. Същевременно само 20 на сто казват, че успяват да поддържат същите спестявания, както по-рано, а тенденцията е валидна и за други страни в региона.

Проучването на „Валикон“ показва, че във време, в което инфлацията и политическата несигурност продължават да оказват значително въздействие върху живота на косовските граждани, техните методи на потребление са станали по-внимателни и стратегически, отбелязва „Економия онлайн“. Това отразява икономическа и политическа реалност, която е изправена пред големи предизвикателства, като влияе не само на семейния бюджет, а и на цялостното възприятие за качеството на живота в конкретната страна.

Източник: БТА