„Ню Йорк Таймс“ пръв съобщи на 15 октомври за класифициран документ, според който стратегията на администрацията на Доналд Тръмп за Венецуела има за цел да отстрани президента Николас Мадуро от власт. Администрацията определи през август 50 милиона долара за информация, водеща до ареста и осъждането на Мадуро по обвинения в трафик на наркотици.

Дългата и често зловеща история на американската намеса в Латинска Америка, изглежда, е напът да влезе в нова фаза, пише испанският в. „Паис“. След ХХ век, изпълнен с активна намеса, понякога явна, като например инвазията в Панама през 1989 г., а друг път – предполагаемо тайна, като например подкрепата за преврата в Чили срещу Салвадор Алиенде през 1973 г., администрацията на Доналд Тръмп одобри тайни операции на ЦРУ във Венецуела.

Като се добавят петте атаки срещу предполагаеми кораби с наркотици и малка подводница в Карибско море, както и странното оттегляне на шефа на Южното командване на въоръжените сили на САЩ, отговарящ за военните операции в региона, две години по-рано от планираното, натискът върху президента на Венецуела Николас Мадуро става още по-директен.

Много диктатури в Латинска Америка са били изградени благодарение на подкрепата на САЩ както за самите автократи, така и за властовия апарат, който ги подкрепяше: споменът за зловещата Школа на Америките, която обучи повече от 45 000 латиноамерикански офицери и ги инструктира в тактики за мръсна война, все още не е изтрит, въпреки че тя затвори врати през 1984 г., отбелязва „Паис“.

ЦРУ беше пряк изпълнител на заговори за преврат, заговори за убийства и възхода на бунтовническото движение на контрите в сандинистка Никарагуа през 80-те години, допълва испанското издание. Изричното му споменаване от Тръмп, който наскоро призна, че е одобрил операции на ЦРУ, е не само безпрецедентно, но и преди всичко предупреждение.

През ХХ век проактивната политика на Вашингтон в региона е служила за запазване на стратегически интереси (Панамският канал), икономически интереси (монополът на United Fruit Company в Гватемала) и политически интереси, които могат да се обобщят в борбата срещу комунизма, особено по време на Студената война, посочва „Паис“. През последните десетилетия тези цели се припокриват с мощната война на Службата за борба с наркотиците (DEA) срещу наркотрафика, припомня вестникът.

Това е точно аргументът, който Тръмп използва, за да окаже натиск върху Венецуела и да се опита да принуди Николас Мадуро да се оттегли, подлагайки чависткото ръководство на режим на психологически терор. Шестте операции, проведени в карибски води от 2 септември насам, са довели до смъртта на най-малко 27 души и двама оцелели, колумбийски гражданин и еквадорски гражданин, които бяха задържани и ще бъдат репатрирани. Тръмп обяви втора фаза на офанзивата, което предполага началото на наземни набези. 

Безпокойство в Карибския басейн

Тази стратегия допринесе за разпалването на безпокойство в голяма част от региона. Военната кампания в Карибския басейн се следи отблизо и с тревога от посолствата във Вашингтон на латиноамериканските страни, които са дом на организации, замесени в трафика на наркотици, като Мексико и Колумбия. Те също наблюдават с надеждата, че интервенционистките амбиции на Тръмп няма да продължат отвъд Венецуела. Само в Мексико има шест престъпни картела, включени през февруари от Държавния департамент на САЩ в списъка на „чуждестранните терористични организации“: картелите Синалоа, Халиско Ново поколение, Североизток и Ново семейство Мичоакан, както и Картелът на Залива и Обединените картели.

„Има страх от това кой може да е следващият“, обяснява латиноамерикански дипломатически източник в столицата на САЩ. „И също така има известна увереност, че страните, които поддържат добри отношения (с Вашингтон), ще бъдат пощадени. Въпреки че с тази администрация никога не се знае.“

Както по отношение на Колумбия, така и на Мексико, Тръмп вече използва войната срещу наркотиците и политиката си на нулева толерантност към имиграцията, за да оправдае налагането на мита. Въпреки това, освен сблъсъците с колумбийския президент Густаво Петро, най-скорошният от които беше заради подкрепата на последния за Газа по време на Общото събрание на ООН, в Богота и Мексико Сити се смята, че за момента Венецуела е избраната цел на Вашингтон.

Доктрината „Монро“

Във всеки случай, опасенията имат историческа основа. Идеята на Доктрината „Монро“, наречена на президента Джеймс Монро (1758 – 1831 г.) – „Америка за американците“ – подхрани едно своеобразно единство на съдбата на континента: латиноамериканските страни, въпреки себе си, се превърнаха в задния двор на Съединените щати. Като единствена суперсила в Западното полукълбо, Белият дом се чувстваше оправомощен да се намесва политически и военно, въпреки че през последните десетилетия разгръщането на армията и ЦРУ в някои случаи беше засенчено от агентите на Агенцията за борба с наркотиците (DEA), отбелязва „Паис“.

Благодарение на Доктрината „Монро“ и допълнението към нея на американския президент Теодор Рузвелт (1858 – 1919 г.), с което изрично бе дадено разрешение за използването на военна сила, Вашингтон пое правомощията да предприема всички необходими мерки за „стабилизиране“ на дадена страна или, под действието на МВФ и Световната банка, да я оздрави, когато тя не успява да изпълни финансовите си задължения.

Доброто старо време… на Студената война

По време на Студената война САЩ успешно участваха в около 50 държавни преврата в рамките на така наречената доктрина за сдържане на комунизма, посочва „Паис“. В други случаи те неуспешно насърчаваха действия като провалилата се инвазия в Залива на свинете в Куба или многобройните опити за убийство на Фидел Кастро.

От началото на ХХ век САЩ също така са се намесвали по един или друг начин в Хондурас, Куба, Никарагуа, Панама и Гватемала, както и в Колумбия и Мексико. Зловещата им намеса се разширява и в страните от Южния конус (Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай) през 60-те и 70-те години.

Най-ярък пример за това е Гватемала през 1954 г., срещу мащабната аграрна реформа на президента Хакобо Арбенс, която заплашваше интересите на базираната в САЩ компания United Fruit Company, собственик на 40% от земята в страната. Американската интервенция е известна като Операция PBSuccess и представляваше пълноценен преврат, описан от Марио Варгас Льоса в един от последните му романи, „Трудни времена“.

Между 1964 и 1965 г. САЩ насърчаваха и преврата, който свали правителството на социалдемократа Хуан Бош в Доминиканската република и окупира страната за 17 месеца. На остров Гренада през 1983 г. САЩ сложиха край на първото и единствено марксистко правителство в англоезичната част на Карибите.

Най-зловещият пример за интервенционизма на САЩ в Латинска Америка е операция „Кондор“: координирана кампания на репресии между южноамериканските диктатури и Вашингтон през 70-те и 80-те години на миналия век, целяща да ликвидира левицата чрез систематичен план за изтезания, убийства и „полети на смъртта“ (жертвите биват изхвърляни от самолети или хеликоптери и телата им падат в океани, големи реки или планини – бел. ред.) в Аржентина, Боливия, Чили, Парагвай, Уругвай, Бразилия, Еквадор и Перу, припомня „Паис“.

През 1973 г. чилийският генерал Аугусто Пиночет организира преврат срещу законното правителство на социалистическия президент Салвадор Алиенде, проект, силно повлиян от тогавашния държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който същата година получава Нобелова награда за мир. Съединените щати допринасят и за установяването на военната диктатура в Бразилия с подкрепата си за преврата от 1964 г. срещу левия Жоао Гуларт. Военните остават на власт до 80-те години.

Случаят с Панама, една от последните американски инвазии и може би първата, която се излъчва почти на живо, сваля от власт Мануел Антонио Нориега, бивш информатор на ЦРУ, превърнал се в тиранин. Вашингтон използва връзките на лидера с наркотрафика като претекст да го свали от власт. През декември 1989 г. 24 000 войници бяха изпратени в Панама, за да го заловят, и след няколко седмици на сражения генералът най-накрая се предаде на 3 януари 1990 година.

Изключението Венецуела

Любопитно е, че Венецуела не е включена в картата на американските интервенции на континента през ХХ век. Икономическите интереси на Венецуела, съгласувани с тези на суперсилата, гарантираха гладки отношения, докато на власт не дойде Уго Чавес. Най-близкото до пряка американска интервенция в тази страна се подразбира от признанията на Джон Болтън, бивш съветник по националната сигурност през първия мандат на Тръмп, който наскоро беше обвинен за работата си с класифицирана информация. През 2022 г. Болтън призна, че е помагал за организирането на опити за преврат в други страни, но без успех поради „некомпетентността“ на администрацията, на която е служил. Болтън спомена между другото, без да дава подробности, кризата с Венецуела през 2019 г. във връзка с признаването от Вашингтон на Хуан Гуайдо за временен президент. И макар Мадуро винаги да е осъждал намесата на САЩ във вътрешните работи на Венецуела, последствията от враждебните действия никога не са стигали толкова далеч, отбелязва „Паис“.

След като президентът на САЩ Доналд Тръмп даде картбланш на ЦРУ да провежда тайни операции във Венецуела, това предизвика възмущение от страна на лидера на южноамериканската държава, предаде Би Би Си.

През последните седмици САЩ са извършили най-малко пет удара по предполагаеми лодки, превозващи наркотици, в Карибите, убивайки 27 души. Бомбардировачи B-52 на американските ВВС също кръжаха над Карибско море в продължение на няколко часа миналата седмица, припомня Би Би Си. 

Би Би Си Верифай потвърди, че три бомбардировача B-52 – подобни на тези, използвани по време на конфликтите в Ирак и Сирия – са излетели от военновъздушната база Барксдейл в щата Луизиана. Говорител на Глобалното ударно командване на Военновъздушните сили също потвърди пред Cи Би Ес, че трите самолета са изпълнявали мисии близо до Венецуела.

Николас Мадуро, чиято легитимност като президент на Венецуела е оспорвана в международен план, призова за мир със САЩ. В свое телевизионно обръщение той се обърна към „народа на Съединените щати“, казвайки „не на войната, да на мира“.

Засиленото военно присъствие на САЩ в региона породи опасения в Каракас от евентуална атака. Според съобщенията в Карибите има разположени около 10 000 американски войници, или на кораби, или в Пуерто Рико, както и една подводница.

Назначени от ООН експерти по правата на човека определиха американските удари по определяни от Вашингтон като наркотрафиканти цели като „извънсъдебни екзекуции“.

Междувременно командващият Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), адмиралът на ВМС Алвин Холси, обяви в социалните мрежи, че ще се пенсионира до края на годината. Неговите правомощия включват Карибско море, където САЩ са извършили удари срещу предполагаеми кораби за превоз на наркотици по нареждане на Тръмп.

Аргументите за решението на Тръмп

Според „Ню Йорк Таймс“ разрешението на Тръмп за ЦРУ би позволило на агенцията да извършва операции във Венецуела едностранно или като част от по-широка военна дейност на САЩ.

Говорейки пред репортери в Овалния кабинет, заедно с директора на ФБР Каш Пател и главната прокурорка Пам Бонди, Тръмп беше запитан относно публикацията на „Ню Йорк Таймс“.

„Защо разрешихте на ЦРУ да влезе във Венецуела?“, попита журналист.

„Всъщност дадох разрешение по две причини“, каза Тръмп в изключително необичайно признание от главнокомандващ на САЩ за разузнавателна организация, чиято дейност обикновено е обвита в тайна.

„Първо, те (Венецуела) изпразниха затворите си в Съединените американски щати.“ Той добави: „И другото нещо са наркотиците. Имаме много наркотици, които идват от Венецуела, и много от венецуелските наркотици идват по море, така че можете да видите това, но ще ги спрем и по суша.“

Венецуела играе сравнително малка роля в търговията с наркотици в региона, посочи Би Би Си.

Президентът на САЩ не пожела да коментира дали целта на ЦРУ ще е да свали Мадуро.

Мик Мълрой, бивш паравоенен офицер от ЦРУ и помощник-заместник-министър на отбраната, заяви пред Би Би Си: „За да се провеждат тайни операции на ЦРУ, е необходимо президентско решение, специално разрешаващо това, с конкретни посочени действия.“

Мълрой добави, че подобно нещо би отбелязало „значително увеличение“ на усилията срещу организациите за трафик на наркотици.

„Може би истински „Сикарио“, каза той, визирайки американския трилър от 2015 г. на режисьора Дени Вилньов, в който агент на ФБР придружава двама рейнджъри в тайни операции срещу наркокартели в Мексико.

Източник: БТА

Белгийските фирми значително увеличават броя на частните охранители, които наемат, показва проучване на компанията G4S, цитирано от агенция Белга. Причината е нарастващата заплаха от активистки организации като „Код червено“ и „Спрете въоръжаването на Израел“.

Над 80% от белгийските мениджъри по сигурността смятат, че активистите представляват физическа заплаха за техните компании и висшето им ръководство, се посочва в проучването.

„Компаниите са искрено обезпокоени, когато се обявяват протестни действия, и често искат да се увеличи броят на охранителите на място. В някои пристанищни компании се иска удвояване на броя на охранителите, докато във високотехнологичните индустрии може да се стигне и до четирикратно увеличение“, казват от G4S Belgium.

Близо половината от белгийските компании (48%) съобщават, че заплахите срещу висши ръководители са се увеличили през последните две години.

Фирмите също изразяват загриженост относно разпространението на дезинформация и невярна информация – 78% от анкетираните заявяват, че са били обект на подобни кампании през последната година. В резултат 74% от компаниите възнамеряват да увеличат бюджетите си за физическа сигурност.

През последните години Белгия стана арена на поредица от екологични и геополитически протести, насочени срещу пристанищата и енергийния сектор. Активистки групи се опитаха да нарушат дейности, свързани с изкопаеми горива, както и с доставките на оръжие за Израел.

„Код червено“ е движение за „климатична справедливост“, което води кампания срещу изкопаемите горива и включва активисти от Белгия, Нидерландия, Германия, Дания и Обединеното кралство. Групата е организирала трансгранични блокади на енергийна инфраструктура и пристанищни терминали.

„Спрете въоръжаването на Израел“ се насочва срещу компании, участващи в търговията с оръжие или логистични операции, свързани с Израел, и често организира демонстрации в промишлени обекти, пристанища и срещу доставчици на оръжие.

(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и Белга)

Източник: БТА

/ПЙ/

Източник: БТА