Свържете се с нас

Свят

Европейски нюзрум: От Амстердам до Валета – карта на либералните и ограничителните режими за аборт в ЕС

Малко неща подклаждат изпълнени с толкова много полемика дебати, колкото правата на жените да разполагат със собствените си тела, когато стане дума за аборт. От заложени в конституциите права до почти пълни забрани, ЕС е огледален образ на тези различия, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.

Законодателството на отделните страни в ЕС в областта на аборта е изключително разнообразно – варира от едни от най-либералните рамки в света до едни от най-строгите.

Според правозащитната организация „Център за репродуктивни права“ (CRR) само 34% от жените в репродуктивна възраст живеят в държави (77 на брой), където абортът е достъпен. Нелегалните аборти водят до около 39 000 смъртни случая годишно.

Европейският парламент призова за включване на правото на аборт в Хартата на основните права на ЕС, но това все още е предмет на дебати и би изисквало единодушно съгласие.

В началото на октомври Испания предложи да защити в конституцията си правото на жените да прекъсват бременност, като по този начин стана втората страна от ЕС след Франция, която предприе тази стъпка. От другата страна Малта и Полша имат почти пълна забрана на абортите.

Много държави се намират някъде по средата, но често жените не могат да се възползват от правата, които съществуват само на хартия. Въпросът за правото на аборт е свързан не само със законодателството и политиката, но и с практическите аспекти на наличието на здравни грижи и достъпа до тях.

Въпросът с конституционните права: Франция и Испания

През март 2024 г. френският парламент гласува правото на аборт да бъде закрепено в конституцията, като по този начин Франция стана първата страна в света, която предлага такава изрична защита. Според различни проучвания около 80% от населението подкрепя тази стъпка. Президентът Еманюел Макрон също настоя за вписване на правото на прекъсване на бременността в основния закон на Европейския съюз.

„В Европа нищо вече не е окончателно и всичко трябва да се защитава“, заяви Макрон на церемония, организирана по повод конституционната защита. „Ето защо желая тази гарантирана свобода – правото на аборт – да бъде записана в Хартата на основните права на Европейския съюз.“

Абортът във Франция е законен по желание до 14-ата седмица и може да бъде извършен от общопрактикуващи лекари и акушерки.

Лявото правителство на Испания иска да защити правото на аборт в конституцията, за да опази жените от „реакционната вълна“, която според него е предизвикана от крайната десница и консервативната опозиция.

Инициативата беше подета, след като някои регионални правителства, водени от опозиционната Народна партия (Partido Popular – ПП), отказаха да приложат изцяло действащия закон за абортите. По-конкретно – те не създадоха регистър на служителите, които отказват да извършват аборти, което затруднява медицинските центрове да определят кои специалисти са на разположение.

Испанското правителство признава, че реформата на конституцията няма да бъде лесна, тъй като за това е необходима подкрепата на три пети от членовете на двете камари на парламента – невъзможно без участието на ПП.

Испания разрешава аборт по желание до 14-ата седмица и, при опасност за здравето на майката или аномалии на плода, до 22-рата седмица. Процедурите се извършват в клиники.

Либерален достъп: Нидерландия, Швеция, Португалия, Дания, Финландия и Белгия
Група държави, предимно от Северна Европа, осигуряват либерален достъп до процедурата. Разликите са основно в срока на бременността, до който абортът е законен по желание.

В Нидерландия абортът е разрешен по желание до 22–24 седмици. Процедурните пречки са малко – има петдневен период на изчакване и услугата е широко достъпна. Това прави страната дестинация за жени от други държави, които прекъсват бременността си там.

В Швеция абортът е законен по желание до 18-ата гестационна седмица, а след това – със специално разрешение. Няма задължителен срок за изчакване или консултация, а процедурите са широко достъпни.

Прекъсването на бременността е законно по искане до десет седмици в Португалия, до 12 седмици във Финландия и до 18 седмици в Дания. След този срок абортът може да бъде разрешен по медицински или правни причини.

Либерален, но с препятствия
В Австрия, Германия, Чехия, Люксембург, Ирландия, Гърция, Естония, Латвия, Литва, България, Румъния, Словения, Словакия и Кипър абортът обикновено е възможен до 10–14 седмици от началото на бременността, в зависимост от страната, но има различни процедурни изисквания. По здравословни причини или при изнасилване и кръвосмешение обикновено се допускат и по-късни аборти.

В Германия абортът технически е престъпление, но не се наказва, ако се извърши в рамките на първите 12 седмици след задължителна консултация и тридневен срок на изчакване. Достъпът е неравномерен – най-труден в южните католически провинции и най-лесен в северните и източните. Натискът на предишното лявоцентристко правителство за пълна легализация засега е отложен.

Ирландия, дълго време бастион на католицизма, легализира абортите през 2018 г. след категорично „да“ на референдум, който отмени конституционната забрана.

В Румъния абортът е законен по желание до 14-ата седмица, а след това – само при риск за живота на майката или детето. Въпреки това достъпът не винаги е гарантиран в държавните болници, където услугата не се субсидира изцяло.

Съгласно българското законодателство аборт по избор може да се извърши до 12-ата гестационна седмица. В по-късен срок е възможен, ако продължаването на бременността застрашава живота или здравето на жената или жизнеспособността на плода. След 20-ата седмица абортът е допустим само при тежки генетични увреждания или за спасяване на живота на жената.

В България абортите се одобряват почти единодушно, посочи консервативният анализатор Кристиян Шкварек през 2023 г. Една от причините, които той изтъква, е, че българите не са дълбоко религиозни и се различават от консервативните общества като Полша.

Член 55 от словенската конституция гласи, че всеки има право свободно да решава дали да има деца. Напоследък обаче темата предизвиква все по-ожесточени дебати.

Труден достъп и отказващи лекари
В Хърватия абортът е законен до 12-ата седмица, а след това – само при специални обстоятелства и с одобрение на медицинска комисия. Достъпът варира според региона, като в някои болници всички лекари отказват да извършват процедурата.

Подобна е ситуацията в съседна Босна и Херцеговина. Там абортът е разрешен по желание до 10-ата седмица, а след това – по медицински или правни причини. На практика обаче жените често се сблъскват с пречки: липса на подходящи заведения, високи разходи и отказ на лекари по съображения на съвестта.

Лекарството за медикаментозен аборт (мизопростол) не е регистрирано за тази цел, което допълнително ограничава избора.

В Босна и Херцеговина все още няма широки обществени кампании за конституционна защита на правото на аборт, за разлика от някои държави членки на ЕС. Акцентът там остава върху практическата достъпност, а не върху законодателни промени.

Унгария затегна закона си през 2022 г., като задължи жените, които обмислят процедурата, да чуят сърдечния ритъм на плода. Правителството също насърчава политики за повишаване на раждаемостта.

В Италия абортът е законен до 90 дни (около 12 седмици), но на практика достъпът е ограничен, тъй като между 63 и 80% от лекарите отказват да извършват процедурата. Защитниците на правото на аборт настояват за реформи – премахване на задължителния седемдневен срок за изчакване и улесняване на процедурите при риск за здравето.

Най-строгите режими
Малта криминализира всички аборти, освен ако животът на майката е в опасност или плодът няма шанс за оцеляване. През 2023 г., въпреки протестите, страната затегна правилата си.

Полша, строго католическа държава, ограничи правото на аборт след решение на Конституционния съд през 2021 г., което премахна възможността за прекъсване на бременност при тежки увреждания на плода. Сега абортът е разрешен само при заплаха за живота на жената или ако бременността е резултат от изнасилване или кръвосмешение.

Феминистки движения като „Стачка на жените от цяла Полша“ (All-Poland Women’s Strike) настояват за либерализация на закона, докато консервативните групи искат още по-строги ограничения.

През 2024–2025 г. полското правителство въведе някои процедурни промени – например гаранции, че болниците няма да отказват законни аборти – но основният закон остава силно рестриктивен.

Италианската експертка по биоетика Киара Лали от Асоциацията „Лука Кошони“ призова обществата да престанат да разглеждат аборта „единствено като морална дилема“. „Разбира се, въпросът има морално измерение, но доброволното прекъсване на бременността е преди всичко медицинска услуга“, заяви тя.

Дебатът продължава, а консервативните, католическите и десните сили се противопоставят на правата на жените и либералното законодателство.

Източник: БТА

Свят

Двугодишният изпитателен срок за младите шофьори ще има дисциплиниращ ефект, каза евродепутатът Андрей Новаков

Двугодишният изпитателен срок за младите шофьори ще има дисциплиниращ ефект. Това каза за БТА евродепутатът Андрей Новаков (ЕНП/ГЕРБ), след като вчера Европейският парламент прие новите правила за свидетелствата за управление на моторни превозни средства, с които се въвеждат разпоредби за начинаещите шофьори, уязвимите участници в движението и лишаването от шофьорска книжка. Той посочи, че в този срок младите шофьори ще имат много по-строг мониторинг и много по-сурови наказания в случай на определени нарушения, включително и отнемане на книжката тогава, когато законодателството в дадената държава го предвижда. „За съжаление има достатъчно трагични случаи, които доказват необходимостта от това“, каза евродепутатът. 

Друга важна промяна, при която държавите членки имат право на гъвкавост, е за шофьорите след определена възраст – кога и на какви медицински прегледи трябва да се подлагат те, обясни Новаков. Според него в това отношение е взето много правилно решение, тъй като е необходим индивидуален подход. „Трябват редовни медицински прегледи и когато се констатира, че можеш да управляваш моторно превозно средство, няма причина това да не е така, независимо на колко години си“, каза Андрей Новаков. 

Приетите промени предвиждат и унифицирани правила при извършени нарушения на територията на целия Европейски съюз, коментира още Новаков. Той обясни, че до момента ако например французин направи нарушение в България и книжката му бъде отнета, би могъл да се прибере във Франция, да я обяви за изгубена и да получи нова, като по този начин няма да изтърпи наказанието си. С приетите промени когато съответните власти известят по надлежния ред другата държава, този проблем ще бъде избегнат. Според Андрей Новаков това е от огромно значение „тези 20 хиляди живота, които годишно се губят по пътищата в Европа, да бъдат драстично намалени, като единствената приемлива цифра тук е нула“. 

Евродепутатът отбеляза още, че голям проблем не само в България са фалшиво положителните полеви тестове за употреба на алкохол и наркотици. Според него е пагубно за всеки да доказва, че не употребил забранени вещества. Длъжни сме да кажем, че това не са тестове, произведени в България и за мен е непонятно, но явно технологиите не позволяват да се различат два препарата, но докато не се намерят надеждни полеви тестове, е недопустимо да се съсипва човешки живот. Важно е страните да изградят достатъчно лаборатории за кръвни тестове, които да дават пълна яснота дали човек е употребявал наркотици – в случай на доказана употреба, трябва да сме абсолютно безпощадни и без толеранс за никого, което е и  позицията на ЕП, заяви Андрей Новаков. 

Според него приетите вчера промени са положителни, защото разликата в законодателствата на отделните държави създава предпоставки нарушителите да избягват правосъдие, най-малкото по отношение на отнемане на книжката и на контролни точки. „Трябва да има унифициране както на правилата, така и на наказанията – в крайна сметка за това се борим, затова влязохме и в Шенген – спазваш едни и същи правила и изтърпяваш едни и същи санкции“, каза той. 

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Шестима задържани след антиимигрантски протест в Дъблин, при който бе подпален полицейски автомобил

Шестима души бяха задържани, след като служители на ирландската полиция бяха атакувани с ракети и фойерверки при антиимигрантски протест пред хотел в Дъблин, в който са настанени търсещи убежище хора, предадоха ДПА и Пи Ей Мидия. 

Полицейски автомобил е бил подпален, след като късно снощи голяма група от хора се събра пред хотел „Ситиуест“ (Citywest), ден след като мъж бе арестуван за нападение срещу младо момиче в същия район. 

Инцидентът се случва две години, след като протестиращи срещу имигрантите предизвикаха безредици в центъра на Дъблин след намушкването на три малки деца, отбелязва Ройтерс. 

Ирландският министър-председател Михол Мартин осъди случващото се, заявявайки, че няма „никакво оправдание“ за атаките срещу полицията. 

Вестник „Айриш Tаймс“ (The Irish Times), който публикува видеозапис с горящ полицейски микробус, съобщи, че над 500 души са участвали в протеста. 

Вчера полицията съобщи, че мъж на около 20 години е бил обвинен за предполагаемо тежко нападение над непълнолетно момиче в същия район. 

Лидерът на най-голямата опозиционна партия „Шин Фейн“ Мери Лу Макдоналд заяви, че срещу мъжа е била издадена заповед за депортиране през март тази година. 

Макар Ирландия да сред малкото страни в Европа, в които няма крайнодесни членове на парламента, през последните години се наблюдава рязко нарастване на популярността на антиимигрантските групи, които редовно организират митинги с искания за ограничаване на имиграцията. 

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Отменената среща Тръмп-Путин е водеща тема в западния печат

Белият дом съобщи, че планираната среща в Будапеща, обявена от американския президент Доналд Тръмп миналата седмица след двучасовия му телефонен разговор с руския държавен глава Владимир Путин, вече не се предвижда, след като държавният секретар на САЩ Марко Рубио разговаря в понеделник с руския външен министър Сергей Лавров, пише „Политико“.

„Политико“ се фокусира върху изявлението на представител на Белия дом, че „държавният секретар Рубио и външният министър Лавров проведоха продуктивен разговор. Следователно, допълнителна лична среща между държавния секретар и външния министър не е необходима и няма планове президентът Тръмп да се срещне с президента Путин в близко бъдеще“.

Бързото разпадане на плановете за поредна среща на Тръмп с Путин само два месеца след срещата им в Аляска отново се дължи на отказа на Русия да отстъпи от максималистките си позиции относно условията, при които би прекратила войната в Украйна, посочва „Политико“.

На пресконференция в Москва Лавров заяви, че е информирал Рубио, че позицията на Русия – че мирното споразумение трябва да предшества прекратяването на огъня във войната с Украйна – не се е променила. Той заяви, че е изненадан от репортажа на Cи Ен Ен за несъгласие по време на разговора относно „максималистките“ изисквания на Русия.

„Смятам, че американските официални лица са стигнали до заключението, че позицията на Русия остава до голяма степен непроменена с течение на времето и остава в границите на първоначалните „максималистки“ изисквания“, заяви Лавров. „Русия не е променила позициите си в сравнение с договореностите и продължителните преговори между Путин и Тръмп в Аляска“.

Москва отдавна призовава за премахване на „коренните причини“ за войната в Украйна, като твърди, че нарастващото сближаване на Украйна с Европа и желанието ѝ да се присъедини към НАТО са екзистенциална заплаха за Русия. Путин поставя под съмнение легитимността на украинския президент Володимир Зеленски и призовава за нови избори в Украйна, за прекратяване на т.нар. преследване на рускоговорящите и поиска Украйна да не се присъединява към НАТО.

Белият дом спря работата си по подготовката на втора среща на президента Доналд Тръмп с руския президент Владимир Путин, заявиха американски официални лица, пише „Аксиос“.

Изданието подчертава, че това е важно, защото промяната в плановете е признание от страна на Белия дом, че различията между Русия и Украйна са твърде големи, за да се постигне споразумение за прекратяване на войната.

„Аксиос“ припомня, че миналата седмица Тръмп заяви, че ще се срещне с Путин в Будапеща до две седмици. Ден по-късно президентът на САЩ проведе напрегната среща с украинския президент Зеленски и даде ясно да се разбере, че иска и Русия, и Украйна да прекратят войната. Очакваше се американският държавен секретар Марко Рубио да се срещне в рамките на няколко дни с руския си колега Сергей Лавров преди срещата на президентите. Само че телефонният разговор между Рубио и Лавров от понеделник приключи без споразумение за среща, т.е. и без напредък към среща между Путин и Тръмп.

Кремъл и руското външно министерство омаловажаваха перспективата за среща между лидерите или дори за среща между Рубио и Лавров, като Москва подчерта, че е необходима повече подготовка.

Кремъл заяви, че никога не е имало определена дата за среща на върха между Тръмп и Путин, и че „не може да се отлага нещо, което не е било насрочено“, отбелязва „Аксиос“.

Изданието припомня, че украинският президент Володимир Зеленски заяви във вторник, че Украйна е приела предложението на Тръмп да се прекратят боевете по протежението на фронтовата линия, но подчерта, че Русия го е отхвърлила.

„Русия отново прави всичко възможно, за да избегне дипломацията“, заяви той.

Президентът Тръмп заяви във вторник, че среща с руския президент Владимир Путин би била загуба на време и че ще разкрие новото си виждане за войната в Украйна в рамките на два дни, пише в. „Уолстрийт джърнъл“.

Вестникът обръща внимание на думите на Тръмп, че „не искам да си губя времето. Не искам да губя време, докато не видя какво ще се случи“.

Путин иска войната да приключи, каза той, както и украинският президент Володимир Зеленски. „Мисля, че тя ще приключи“, допълни Тръмп.

Изявлението на президента на САЩ дойде часове, след като Белият дом обяви, че вече няма непосредствени планове за среща на върха между Тръмп и Путин. 

Разговор в понеделник между държавния секретар Марко Рубио и руския външен министър Сергей Лавров разкри, че Кремъл се придържа към отдавнашните си позиции, а именно, че Украйна трябва да предаде контрола над целия Донбас като част от всяко споразумение, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“. След разговора Рубио, който е и съветник на Тръмп по въпросите на националната сигурност, информира служители на Белия дом, че предстоящата среща с Путин е малко вероятно да доведе до положителни резултати в мирните преговори.

Русия все още предпочита всеобхватно мирно споразумение пред примирие, каза Лавров – позиция, която според критиците позволява на Кремъл да продължава да воюва, без да преговаря добросъвестно.

Висш служител на администрацията заяви, че коментарите на Лавров потвърждават това, което тя вече предполагаше: Русия все още не е готова да сключи споразумение. Въпреки това служителят каза още, че в разговора си с Тръмп миналата седмица Путин е дал знак, че е отворен за обсъждане на някои въпроси, които биха могли да преодолеят различията между позициите на САЩ и Русия.

Това дава надежда за нова среща между Тръмп и Путин в бъдеще, казаха служителите, макар и да не се осъществи толкова бързо, колкото Тръмп първоначално посочи след обявяването на предстоящата среща в Будапеща.

И Рубио, и Лавров се очаква да присъстват на среща в Малайзия по-късно този месец, но високопоставени представители на администрацията заявиха, че понастоящем не са планирани срещи между двамата дипломати. Рубио и Лавров ще продължат да си сътрудничат, за да изготвят планове за евентуална среща между Тръмп и Путин, допълва вестникът.

Позицията на Тръмп по отношение на войната в Украйна продължава да се променя. През последните седмици той обвини Русия за удължаването на войната и дори обмисляше доставки на ракети „Томахок“ с голям обсег на Украйна, което е знак, че търпението му към Путин е на изчерпване. Подходът на Тръмп обаче се промени след разговора с руския президент миналата седмица, ден преди Зеленски да пристигне в Белия дом.

По време на тази среща Тръмп каза на Зеленски, че основният му приоритет е войната да приключи, като призова за замразяване на конфликта по фронтовите линии – позиция, която Украйна подкрепи по-рано, но която е по-малко от това, което иска Русия. 

Тръмп също така информира Зеленски, че Украйна няма да получи ракети „Томахок“ в близко бъдеще.

Отмяната на срещата на върха в Будапеща, пет дни след обявяването ѝ, идва след бурна дипломатическа дейност, целяща да даде тласък на мирните преговори, пише „Файненшъл таймс“.

Тръмп е все по-разочарован от отказа на Путин да отстъпи в мирните преговори и открито размишлява върху предоставянето на Украйна на далекобойни ракети „Томахок“, които биха могли да позволят на украинските военни да поразяват цели дълбоко в руска територия. Високопоставена делегация от украински представители беше във Вашингтон миналата седмица за срещи с администрацията на Тръмп и производители на отбранителна техника.

След разговора с Путин в четвъртък обаче Тръмп беше предпазлив. „Това може да означава ескалация. „Томахок“ са голяма работа“, каза той преди срещата си с украинския президент Володимир Зеленски в петък. Срещата със Зеленски е била напрегната, като на моменти прераствала в „препирня“, като президентът на САЩ „ругаеше през цялото време“, цитира „Файннешъл таймс“ запознати със случая. 

В публикация в социалните мрежи след срещата Тръмп призова Русия и Украйна да спрат войната и да замразят фронтовите линии. Зеленски и лидерите на девет държави, включително Франция, Великобритания, Германия и Италия, подкрепиха тази позиция в съвместно изявление във вторник. Вместо Киев да отстъпва допълнителна територия на Москва, „настоящата линия на контакт трябва да бъде отправната точка на преговорите“, се казва в изявлението, подписано и от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Във вторник Лавров отхвърли всяко незабавно прекратяване на огъня, като заяви, че то противоречи на постигнатите в Аляска договорености.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Икономикапреди 27 минути

Китай изпревари САЩ като водещ търговски партньор на Германия

Българияпреди 28 минути

Възрастна жена от видинското село Капитановци стана жертва на телефонна измама, съобщиха от полицията

Политикапреди 31 минути

Асен Василев: Забавянето на държавния бюджет е силно притеснително

Политикапреди 31 минути

Асен Василев: Забавянето на държавния бюджет е силно притеснително

Святпреди 33 минути

Двугодишният изпитателен срок за младите шофьори ще има дисциплиниращ ефект, каза евродепутатът Андрей Новаков

Българияпреди 33 минути

МВР ще се води от Министерството на финансите по отношение евентуално увеличение на заплатите на служителите през 2026 г., каза министър Митов

Българияпреди 34 минути

Двама младежи са нанесли юмручни удари на мъж от Самоков, направили са самопризнания

Спортпреди 35 минути

Петер Бос: „Труден старт, но прекрасен завършек“

Спортпреди 35 минути

Самолетните проблеми няма спрат полета на Ливърпул, уверен е мениджърът Арне Слот

Българияпреди 36 минути

Правителството тегли заеми само и единствено за покриване на текущите разходи, заявиха от „Възраждане“

Българияпреди 39 минути

В момента не можем да правим изводи за какво е знак случаят с нападението на прокурор Иво Илиев, коментира министър Даниел Митов

Здравепреди 39 минути

Мъж пострада в цех за пелети, транспортираха го с хеликоптер в София

Политикапреди 5 дни

Тръмп към Зеленски в Белия дом: Мисля, че Путин също иска войната да спре – поне така казва

Святпреди 4 дни

АФП: Пакистан нанесе въздушни удари по територията на Афганистан

Българияпреди 4 дни

Променя се временно маршрутът на трамваите от линия 22

Святпреди 5 дни

Президентът на Салвадор се опитва да осигури помощ за справяне с бездомните кучета и котки в страната

Политикапреди 5 дни

Тръмп към Зеленски в Белия дом: Мисля, че Путин също иска войната да спре – поне така казва

Святпреди 4 дни

Срещата със Зеленски беше много интересна и сърдечна, заяви Тръмп след разговора с украинския президент в Белия дом

Святпреди 4 дни

Германската армия изпраща трима свои войници да наблюдават спазването на примирието в Газа

Святпреди 4 дни

Еврейски филмов фестивал в Швеция беше отложен от съображения за сигурност

Българияпреди 4 дни

Д-р Весела Томова е носител на наградата „Лекар на годината 2025“ за област Плевен

Спортпреди 4 дни

Янис Карабельов донесе победата на Партизан над Бачка Топола в сръбската Супер лига

Балканипреди 5 дни

Щетите от днешната експлозия в блок в Букурещ се оценяват на над 9 милиона евро, според неофициални оценки

Балканипреди 5 дни

Бивш заместник-управител на Турската централна банка бе арестуван за измама в държавна платежна институция

Новини