Балкани
Гърция включи в първичната си национална пътна мрежа затворения път на незаработилия граничен преход край Рудозем

Министeрството на инфраструктурата, транспорта и корабоплаването на Гърция включи в първичната национална пътна мрежа пътя от българската граница към селата Димарио и Меливия, съобщи специализираният в областта на пътническия и товарния транспорт гръцки сайт Metaforespress.gr. Става въпрос за участъка от затворения новоизграден път от незаработилия граничен преход край Рудозем и пътя от село Димарио до село Меливия.
„Паралелно, в рамките на ангажиментите, поети от Министерството на националната икономика и финансите с включването на съответния проект за финансиране по програмата Interreg V-A „Гърция – България“ 2014–2020, съществува неотменимо задължение новият път да бъде пуснат в движение и да започне да функционира новият пункт за влизане и излизане от страната, за да се счита проектът за завършен и действащ“, пише още в публикацията на сайта.
От правителствения вестник на Гърция става известно, че решението е на министър Христос Димас от 17 септември 2025 година, а актът е обнародван на 1 октомври, том IV, бр. 751, под номер №150678.
Новоизграденият път Димарио – Българската граница, както и бъдещият участък Меливия – Димарио, който предстои да бъде изграден, вече се считат за част от основната републиканска пътна мрежа, която свързва Гърция с България при граничния пункт Димарио – Рудозем. Новият път ще свърже пряко Северна Гърция с Южна България, подобрявайки достъпа между двете страни. Съоръжението е част от трансевропейската пътна мрежа (TEN-T). Участъкът е определен от национално и европейско значение, пише в документа.
Дължината на участъка от Меливия до българската граница е около 16,5 км, а от село Димарио до границата – 8 км.
Първоначален договор за строителство е подписан на 18 май 2018 г. и е приключен на 31 март 2024 г. Пътят е проектиран като междурегионален (категория AII) с проектна скорост 40 км/час поради планинския терен. Съоръжението е част от трансевропейската пътна мрежа (TEN-T). Проектът е финансиран по програмата Interreg V-A „Гърция – България“ 2014-2020, а завършването му е условие за закриване на финансовите препоръки на ЕС.
Пътят през незаработилия граничен преход край Рудозем трябваше да бъде отворен на 1 януари, когато България стана пълноправен член на Шенгенското пространство. Заради довършителни работи и изграждане на допълнителни подпорни стени и укрепване на ската от гръцка страна, трасето остана затворено. Въпреки протестите на местните жители, които се надяваха по новия път да стигат по-бързо до Егейско море, гръцките власти не разрешиха преминаване на автомобили по него.
В момента след граничния пункт на гръцка територия има поставени в три реда бетонни заграждения. Черният път, по който можеше да се стигне до село Димарио, също е ограничен с натрупана земна маса.
В областна администрация на Смолян нямаме официално съобщение от гръцка страна по темата, каза за БТА заместник-областният управител Андриян Петров.
Източник: БТА
Балкани
Осъденият за военни престъпления ген. Небойша Павкович ще бъде погребан в Алеята на заслужилите граждани в Белград

Осъденият за военни престъпления бивш командир на Трета армия на Югославската армия и началник на Генералния щаб ген. Небойша Павкович ще бъде погребан днес, 22 октомври, в Алеята на заслужилите граждани в Белград, предаде агенция ТАНЮГ.
Погребението ще бъде в 13:30 ч., а опелото в 13:00 ч., съобщи семейството му.
Ген. Небойша Павкович почина вчера в Белград на 79-годишна възраст в болница.
Павкович бе осъден от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия на 22 години затвор за престъпления срещу албанци в Косово през 1999 г., но на 28 септември се завърна в Сърбия от затвора във Финландия по искане на сръбското правителство и веднага бе настанен за лечение във Военно-медицинската академия в Белград.
През 2009 г. Павкович беше признат за виновен по всички обвинения и осъден за депортации, насилствени премествания, убийства и преследвания на цивилни албанци от Косово през първата половина на 1999 г.
В края на 2003 г. срещу него и други генерали беше повдигнат обвинителен акт от Хагския трибунал, а през 2005 г. беше екстрадиран в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага.
В средата на август адвокатът на Павкович подаде спешно искане за предсрочното освобождаване, посочвайки като причина влошеното му здравословно състояние.
Международният остатъчен механизъм за наказателни трибунали отхвърли искането на Павкович за предсрочно освобождаване през май 2022 г. поради „голямата тежест на престъпленията му и липсата на реабилитация“.
В понеделник сръбският президент Александър Вучич изказа съболезнования на семейството му.
В социалните мрежи бе разпространена снимка на ген. Павкович във военна униформа, която предизвика поредица коментари, възхваляващи заслугите му по време на военни операции.
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Средната нетна заплата през август в Хърватия възлиза на 1446 евро

Средната месечна нетна заплата през август на работещите в хърватските юридически лица възлиза на 1446 евро, което е с 0,6% повече номинално и с 0,5% повече в реално изражение спрямо юли, и с 9,2% повече номинално и с 4,9% повече в реално изражение спрямо август 2024 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на Хърватското статистическо бюро.
Медианната нетна заплата за август в Хърватия е била 1245 евро, което е с 0,3% по-малко от юли, но с 9,8% повече в сравнение с август миналата година.
Най-висока е била средната нетна заплата на работещите във въздушния транспорт (2430 евро), а най-ниска – в производството на облекло (918 евро).
Средната брутна месечна заплата за август в Хърватия е била 2015 евро, което е с 0,8% повече номинално и с 0,7% повече в реално изражение спрямо юли, и с 9,6% повече номинално и с 5,3% повече в реално изражение спрямо август 2024 г.
За периода от януари до август средната месечна нетна заплата на служител в хърватските юридически лица е била 1434 евро, което е с 10,1% повече номинално и с 6,2% повече в реално изражение в сравнение със същия период на 2024 г. Средната брутна заплата за същия период е била 1993 евро, което е с 10,8% повече номинално и с 6,8% повече в реално изражение.
Две трети от работещите печелят под средното ниво
Анализът на нетните заплати по децили показва, че малко под две трети от служителите са получавали заплати под средното ниво за август.
Шестият децил е 1400 евро, което означава, че 60% от работещите са получили заплата до тази сума. Средната нетна заплата от 1446 евро е с 3,3% по-висока от това число в шестия децил.
Разпределението показва също, че заплатата на 30% от работещите е до 1000 евро, на 40% – до 1112 евро и на 50% – до 1245 евро, което съответства на медианата. Около 40% от работещите са получили месечно възнаграждение повече от 1400 евро, 30% – повече от 1567 евро, 20% – повече от 1794 евро и 10% – повече от 2222 евро.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
Албания и Черна гора отхвърлят схемата за „центрове за връщане“ на мигранти, търсещи убежище

Албания и Черна гора подчертаха, че няма да приемат „центрове за връщане“ на търсещите убежище, на които не е предоставено такова, преди срещата на върха в Лондон с британския премиер Киър Стармър, предаде ДПА.
Разговорите с държавите в региона ще продължат относно евентуалното им действие като трети страни за обработка на молбите за убежище на лица, на които не е предоставено убежище в Обединеното кралство, преди да бъдат депортирани, посочва агенцията.
Не се очаква да бъдат обявени споразумения на срещата на върха утре, на която Стармър ще бъде домакин на шестимата лидери, тъй като Обединеното кралство се стреми да постигне допълнителни мерки за намаляване на броя на мигрантите, пристигащи нелегално.
На събитие в „Чатман Хаус“ днес албанският премиер Еди Рама повтори по-ранното си отхвърляне на подобно споразумение.
„Що се отнася до центровете за връщане, или както и да се наричат, аз го казах и повтарям – никога в Албания“, каза той, цитиран от ДПА.
Министър-председателят на Черна гора Милойко Спаич заяви, че страната му не е част от „контрабандата на мигранти“ в Западните Балкани, защото железопътната инфраструктура не е достатъчно развита.
Рама го попита дали би бил домакин на хъб, ако Обединеното кралство построи железопътни линии в страната му, на което той отговори, че „определено го приемаме, ако те инвестират 10 милиарда евро в изграждането на железопътни линии.“
Обединеното кралство вече работи с партньори в региона – Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Косово – като част от обещанието на Лейбъристката партия на Стармър да се насочи към бандите за трафик на хора и да намали броя на пристигащите малки лодки през Ламанша, посочва ДПА.
Около 22 000 души са били преведени контрабандно от банди по маршрути през Западните Балкани миналата година и това става все по-важно за справяне с незаконната миграция в цяла Европа, припомня агенцията.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието