Индексът на обществено напрежение от 1 юли до 30 септември тази година е 6,09, което навлиза във фазата „висок индекс, трудно контролирани рискове“, съобщиха от социологическа агенция „Мяра“. 

Социолозите определят, че индексът приема стойности от нула до 10, като в скалата от нула до 3,99 индексът е нисък, с напълно контролирани рискове; от четири до 5,99 индексът е среден, рисковете – добре контролирани; от шест до 7,99 социолозите определят висок индекс, трудно контролирани рискове; от осем до 10 – много висок индекс, почти неуправляема ситуация.

От агенция „Мяра“ уточниха за БТА, че индексът на обществено напрежение отразява влиянието на 21 показателя, всеки от които е с различна тежест, подредени в три групи: държавност и среда, където са всички показатели за политическата ситуация и външните катаклизми; благосъстояние, където присъстват индикатори за финансовото и психологическото състояние на хората, заедно с отношение към институциите и публичност, където се включват всички прояви на удовлетворение или недоволство, изразявани под формата на протести или поведение в медиите и в социалните мрежи.

Стойността на индекса се дължи на множество фактори, допълниха от агенцията. Те посочиха, че тримесечието е било наситено с негативни събития от социален и битов характер, като катастрофи и природни катаклизми и по-малко с политически и икономически промени, а престъпленията и инцидентите остават основен източник на напрежение. Според социолозите определен значим обществен резонанс има ситуацията около ареста на кмета на Варна, която предизвиква обществени вълнения. 

Налице са ниски нива на безработица, без да се влиза в зоната на липса на работна ръка, посочиха от „Мяра“. Инфлацията постепенно се повишава, без да нараства опасно, а по равнища на корупция България остава на едно от ниските места в целия Европейски съюз, което също оказва влияние върху индекса, смятат социолозите. Според тях престъпленията от общ характер на глава от населението не са много, но това може да се дължи на отказ от подаване на оплаквания, особено при високо недоверие в правителството и правоохранителните органи.

В доверието към правителство и парламент се наблюдава негативизъм, устойчив в годините, който среща контрапункт единствено в укрепването на отношението към президентството, отбелязаха от социологическата агенция. Преобладават негативните социологически оценки и очаквания за динамиката на икономиката, като в последните тримесечия те не показват нито негативна, нито позитивна промяна, добавиха експертите.

Оценката за личните финанси в последната година е поделена между влошаване и липса на промяна, допълниха от агенцията и посочиха, че се регистрира укрепване на очакванията за ръст на цените.

В публичната сфера има лек превес на негативното съдържание в медиите и значим превес на това в социалните мрежи, което показва източник на повишаване на напрежението, заявиха от агенция „Мяра“. Те посочиха, че доминиращите теми са свързани с инцидентите през лятото, пожарите, безводието, политическите битки, повишаването на минималната работна заплата и въвеждането на еврото. Според социолозите пътната безопасност остава широко дискутирана тема.

От социологическата агенция посочиха, че се очаква през четвъртото тримесечие на годината да има ръст при напрежението, свързано с политически събития. Има вероятност да се наблюдават и определени вълнения в дните и седмиците непосредствено преди и след въвеждането на еврото, което би могло да се отрази върху степента на обществено напрежение, допълниха социолозите.

Центърът за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“ започнаха инициатива за измерване на индекса на общественото напрежение в партньорство с платформата „Сенсика“ през септември. 

Източник: БТА