Средната месечна нетна заплата през август на работещите в хърватските юридически лица възлиза на 1446 евро, което е с 0,6% повече номинално и с 0,5% повече в реално изражение спрямо юли, и с 9,2% повече номинално и с 4,9% повече в реално изражение спрямо август 2024 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на Хърватското статистическо бюро.

Медианната нетна заплата за август в Хърватия е била 1245 евро, което е с 0,3% по-малко от юли, но с 9,8% повече в сравнение с август миналата година.

Най-висока е била средната нетна заплата на работещите във въздушния транспорт (2430 евро), а най-ниска – в производството на облекло (918 евро).

Средната брутна месечна заплата за август в Хърватия е била 2015 евро, което е с 0,8% повече номинално и с 0,7% повече в реално изражение спрямо юли, и с 9,6% повече номинално и с 5,3% повече в реално изражение спрямо август 2024 г.

За периода от януари до август средната месечна нетна заплата на служител в хърватските юридически лица е била 1434 евро, което е с 10,1% повече номинално и с 6,2% повече в реално изражение в сравнение със същия период на 2024 г. Средната брутна заплата за същия период е била 1993 евро, което е с 10,8% повече номинално и с 6,8% повече в реално изражение.

Две трети от работещите печелят под средното ниво

Анализът на нетните заплати по децили показва, че малко под две трети от служителите са получавали заплати под средното ниво за август.

Шестият децил е 1400 евро, което означава, че 60% от работещите са получили заплата до тази сума. Средната нетна заплата от 1446 евро е с 3,3% по-висока от това число в шестия децил.

Разпределението показва също, че заплатата на 30% от работещите е до 1000 евро, на 40% – до 1112 евро и на 50% – до 1245 евро, което съответства на медианата. Около 40% от работещите са получили месечно възнаграждение повече от 1400 евро, 30% – повече от 1567 евро, 20% – повече от 1794 евро и 10% – повече от 2222 евро.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Албания и Черна гора подчертаха, че няма да приемат „центрове за връщане“ на търсещите убежище, на които не е предоставено такова, преди срещата на върха в Лондон с британския премиер Киър Стармър, предаде ДПА.

Разговорите с държавите в региона ще продължат относно евентуалното им действие като трети страни за обработка на молбите за убежище на лица, на които не е предоставено убежище в Обединеното кралство, преди да бъдат депортирани, посочва агенцията.

Не се очаква да бъдат обявени споразумения на срещата на върха утре, на която Стармър ще бъде домакин на шестимата лидери, тъй като Обединеното кралство се стреми да постигне допълнителни мерки за намаляване на броя на мигрантите, пристигащи нелегално.

На събитие в „Чатман Хаус“ днес албанският премиер Еди Рама повтори по-ранното си отхвърляне на подобно споразумение.

„Що се отнася до центровете за връщане, или както и да се наричат, аз го казах и повтарям – никога в Албания“, каза той, цитиран от ДПА.

Министър-председателят на Черна гора Милойко Спаич заяви, че страната му не е част от „контрабандата на мигранти“ в Западните Балкани, защото железопътната инфраструктура не е достатъчно развита.

Рама го попита дали би бил домакин на хъб, ако Обединеното кралство построи железопътни линии в страната му, на което той отговори, че „определено го приемаме, ако те инвестират 10 милиарда евро в изграждането на железопътни линии.“

Обединеното кралство вече работи с партньори в региона – Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Косово – като част от обещанието на Лейбъристката партия на Стармър да се насочи към бандите за трафик на хора и да намали броя на пристигащите малки лодки през Ламанша, посочва ДПА.

Около 22 000 души са били преведени контрабандно от банди по маршрути през Западните Балкани миналата година и това става все по-важно за справяне с незаконната миграция в цяла Европа, припомня агенцията.

Източник: БТА

/С-АМ/

Източник: БТА