Появата през последните седмици на неизвестни дронове, за които има съмнения, че са руски, в небето над няколко европейски държави привлече голямо внимание, но и безпокойство, съобщава хърватската държавна телевизия ХРТ.

Резултатите от месечната анкета HRejting на телевизията на въпроси по тази тема показват, че хърватските граждани са поделени по отношение на дроновете.

На въпроса „Притеснява ли ви появата на неизвестни дронове?“, почти половината от анкетираните – 45 процента, са малко или изобщо не са притеснени. Умерено притеснени са 18 процента, а 35 процента са значително и изключително притеснени.

След появата на дроновете, Европейският съюз и НАТО бързо започнаха разработване на планове за изграждането на така наречената „стена срещу дронове“.

Вторият въпрос в анкета бе „Подкрепяте ли изграждането на стена срещу дронове по източните граници на Европейския съюз и НАТО?“ Мнозинството от анкетираните – 75 процента са отговорили, че подкрепят подобна система за защита срещу дронове, 17 процента не я подкрепят, а 8 процента нямат отговор на този въпрос.

На въпроса „Трябва ли Хърватия да разработи собствена система за защита от дронове или да бъде част от единна система на ЕС и НАТО?“, анкетираните са доста поделени. Общо 43,7 процента смятат, че Хърватия трябва да бъде част от съвместната система за защита от дронове на НАТО и ЕС, а 35, 8 процента са на мнение, че Хърватия трябва да разработи собствена система. Против разработването на такава система са 12, 3 процента от анкетираните, защото според тях хърватските граждани имат по-важни проблеми. Осем процента от анкетираните нямат отговор на този въпрос.

Проучването на общественото мнение е проведено от 14 до 17 октомври, като са анкетирани 1000 души. 

Източник: БТА

С указ, подписан от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, представителите на общностите от тюркски произход, които живеят в Турция, вече няма да се считат за „чуждестранни граждани“ по отношение на трудовия пазар, съобщи турската държавна телевизия и радио ТРТ Хабер.

Указът, публикуван в турския държавен вестник, включва редица преференции и улеснения за работа на лица от тюркски произход, които са граждани на други държави.

“С промяната в регулацията на лицата от тази категория им се дава възможност да работят в публичния и в частния сектор, в областта на културата и изкуството, в сектори, за които досега се изискваше задължително да притежават турско гражданство”, обяснява доцент д-р Бахадър Бумин Йозарслан от Юридическия факултет на Университета Хаджеттепе в Анкара.

По думите му “опитът на квалифицирани в своята област специалисти ще се отрази положително на развитието на Турция“ и ще послужи за „укрепване както материално, така и духовно на тюркската идентичност и ще я направи по-привлекателна на местно, регионално и универсално ниво”.

Според експерти демографската структура на Турция и значителният недостиг на работна ръка в селското стопанство и животновъдството, съчетани с ускоряването на миграцията от селските райони към градовете, са фактори, които подсилват значението на изменението на регламента.

Посочва се, че се предоставят възможности за заетост на квалифицирана работна сила, която понастоящем е недостатъчно използвана, и може да служи в сектори от стратегическо значение за Турция, създавайки значителна добавена стойност.

По данни на Главната дирекция по миграцията към 2020 г. броят на чужденците от тюркски произход в Турция е наброявал 1 333 410 души.

Президентският указ засилва правния статут на лицата от тази група и увеличава секторите, в които могат да работят.

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА