Свят
Доналд Тръмп и Антъни Албанезе ще инвестират милиарди долари в добива на критични суровини, отбраната и други сфери, обяви Белият дом

Австралия и САЩ ще инвестират през следващите години милиарди долари в проекти за добив на критични суровини, отбранителната индустрия и други сфери по силата на двустранно споразумение, което бе подписано днес от американския президент Доналд Тръмп и австралийския премиер Антъни Албанезе, обяви Белият дом, цитиран от Ройтерс.
Договорът предвижда през следващите шест месеца САЩ и Австралия да вложат над 3 млрд. долара в добива на критични минерали. Освен това Пентагонът ще вложи финансови средства в рафинерия за галий в Австралия.
Канбера от своя страна ще увеличи общия обем на инвестициите си в САЩ с близо 1 трилион долара до 2035 г., когато се очаква те да достигнат 1,44 трилиона долара, се казва още в изявлението на Белия дом.
Тръмп отбеляза, че споразумението за критичните суровини е било договорено преди четири или пет месеца.
Албанезе пристигна по-рано днес във Вашингтон за първата си двустранна среща с Тръмп. Канбера иска Вашингтон да разшири участието си в добива на критични суровини в Австралия на фона на засилващия се китайски контрол върху глобалните доставки, отбелязва Ройтерс.
Албанезе трябва да обсъди с Тръмп и плана на Австралия да изгради флот от подводници с ядрено задвижване, търговските връзки и стабилността в Индо-тихоокеанския регион, се казва в прессъобщение на канцеларията на австралийския премиер.
Албанезе е придружаван от министъра на ресурсите, но не и от министрите на външните работи и отбраната.
Тръмп каза преди срещата си с Албанезе, че очаква да разработи честно търговско споразумение с китайския си колега Си Цзинпин и планира да ускори доставката на атомни подводници за Австралия.
Правителството на Тръмп преразглежда сключения през 2023 г. пакт в областта на отбраната АУКУС. Договорът възлиза на 239,46 млрд. долара. и предвижда през 2032 г. Австралия да закупи от САЩ атомни подводници с ядрено задвижване и впоследствие да построи нов клас подводници с подкрепата на Великобритания.
Тръмп е решен да отмени политиката, започната от предшественика му Джо Байдън, но австралийските власти изразиха увереност, че пактът в АУКУС ще се запази.
„Австралия и САЩ са стояли един до друг във всеки голям конфликт в продължение на повече от век“, каза вчера Албанезе, който през май бе преизбран за втори мандат.
Преди днешната среща австралийски официални лица подчертаха, че Канбера плаща своя дял по споразумението АУКУС, като тази година е отделила 2 млрд. долара, с които да ускори производството на подводниците, поръчани от САЩ.
Освен това Австралия подготвя военноморската си база в Индийския океан за планираното за 2027 г. разполагане на американски подводници от клас „Вирджиния“.
Източник: БТА
Свят
Европейски лидери и президентът Зеленски подкрепят възможността преговорите с Русия да започнат от днешните линии на фронта

Решително подкрепяме позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че бойните действия в Украйна трябва да спрат незабавно и че настоящата линия на контакт трябва да бъде отправната точка за преговорите. Оставаме обвързани с правилото, че международните граници не трябва да се променят със сила. Това се посочва в съвместно изявление на президента на Украйна Володимир Зеленски, председателите на Европейския съвет Антонио Коща и на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и премиерите на Дания, Великобритания, Норвегия, Полша, Италия, канцлера на Германия и президентите на Франция и Финландия. Изявлението бе разпространено от Европейската комисия.
Всички сме обединени в желанието си за справедлив и траен мир, заслужен от народа на Украйна. Тактиката на Русия за протакане показва, че само Украйна е сериозна по отношение на мира. Всички виждаме, че (руският президент Владимир) Путин продължава да предпочита насилието и разрухата. Украйна трябва да бъде в най-силната възможна позиция – преди, по време и след прекратяване на огъня. Трябва да увеличим натиска върху икономиката и отбранителната промишленост на Русия, докато Путин не бъде готов за мир. Подготвяме мерки за използване на пълната стойност на запорираното руско имущество така, че Украйна да разполага с необходимите средства, се допълва в изявлението.
Отбелязва се, че в четвъртък предстоят заседание на Европейския съвет в Брюксел и среща във формàта на „коалицията на желаещите“, за да се обсъди възможната допълнителна подкрепа за Киев.
/ВС/
Източник: БТА
Свят
ЕФЕ: Испания възобнови дългогодишните дебати в ЕС за смяната на лятното часово време

Европейските часовници ще бъдат върнати с един час назад в неделя, 26 октомври, за да влезе в сила зимното часово време. То ще действа до 29 март 2026 г., когато Европа отново ще превърти стрелките и ще се върне обратно към лятното часово време. Испания обаче реши да възобнови отдавнашния спор дали трябва да има подобна смяна на времето, или не, съобщава испанската агенция ЕФЕ.
Практиката, въведена за първи път от Германската империя по време на Първата световна война за пестене на енергия, беше възобновена след петролната криза през 70-те години и хармонизирана в рамките на Европейската общност през 1980 г.
Всяка есен обаче дебатите за смисъла на тази практика се разпалват с нова сила. Испания смята, че смяната на времето е остаряла мярка, и официално поиска възобновяване на дискусията в рамките на Европейския съюз, като постави въпроса в дневния ред на вчерашното заседание на енергийните министри в Люксембург.
„Смяната на времето два пъти годишно вече няма смисъл. Тя почти не води до спестяване на енергия и се отразява негативно на здравето и ежедневието на хората“, заяви вчера във видеообръщение испанският премиер Педро Санчес.
Испания прилага смяната на часовото време за първи път през 1918 г. Практиката се въвежда без прекъсване от 1974 г. Според национално проучване от 2023 г. обаче 67% от испанците подкрепят премахването ѝ. От Енергийното министерство в Мадрид отбелязват, че доказателствата за реални икономии са „все по-слаби“, тъй като „енергийната система се е развила значително“.
Финландия, Полша и Европейската комисия подкрепиха испанската инициатива. През 2018 г. Комисията предложи премахването на лятното часово време, след като Финландия постави въпроса година по-рано. Обществено обсъждане с участието на 4,5 милиона европейци показа, че 84% са против смяната на часовото време. Това доведе до приемане на директива от Европейския парламент през 2019 г., която предвиждаше до 2021 г. на превъртането на стрелките да бъде сложен край, но инициативата остана блокирана в Съвета на ЕС.
Полша се опита безуспешно да възобнови дискусията по-рано тази година, а ирландският евродепутат Шон Кели призова датското председателство на ЕС да започне наново преговорите. „Научни доказателства показват, че смяната на времето нарушава съня, увеличава здравните рискове и води до повече пътнотранспортни произшествия“, посочи Кели.
Европейският парламент ще разгледа отново темата тази седмица, но дипломатически източници коментират пред ЕФЕ, че напредъкът е ограничен и че ситуацията едва ли ще се промени скоро.
Подкрепата за премахването на смяната на времето варира в различните страни от ЕС. В Германия 70% от гражданите я определят като „безсмислена“, показват данни на агенция „Форза“. В Швеция (58%) и Дания (56%) мнозинството също е против, сочи проучване на „Югов“ от 2023 г.
Португалия, Гърция и Кипър по-рано се обявиха срещу отмяна на сега действащата система, докато Франция заяви, че е отворена за обсъждане.
За да бъде приета промяна, е необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС, т.е. подкрепа от поне 15 държави членки, представляващи 65% от населението на ЕС.
В световен мащаб около 70 държави, обхващащи една трета от населението на планетата, все още сменят часовото време.
Повечето страни в Африка, както и Китай, Япония, Южна Корея и Индия, не го правят. През последните години Азербайджан, Йордания, Намибия, Русия, Турция и Уругвай също прекратиха практиката.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)
Източник: БТА
Свят
Атака с дронове бе извършена в района на летището на суданската столица Хартум, преди то да бъде отворено отново

Атака с дронове бе извършена рано днес сутринта в околностите на международното летище на столицата на Судан – Хартум, ден преди суданските власти да го отворят отново за вътрешни полети за пръв път от повече от две години насам, предаде Франс прес.
Очевидци заявиха пред журналисти на АФП, че са чули шум от дронове над централните и южни части на суданската столица, както и няколко взрива в района на летището между 4:00 и 6:00 ч. местно време (05:00 и 07:00 ч. бълг. вр.).
Летището е затворено от 2023 г., когато започнаха боевете между суданската армия, която отново пое контрола над столицата тази пролет, и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП).
/ИТ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието