Балкани
Черна гора има подкрепата на Швеция за продължаване на интеграцията си в ЕС, каза шведският премиер Улф Кристершон

Швеция ще продължи да оказва пълна подкрепа на Черна гора по пътя ѝ към членство в Европейския съюз, заяви шведският премиер Улф Кристершон по време на среща с президента на Черна гора Яков Милатович в Стокхолм, предаде агенция МИНА.
Милатович, който днес започна официалното си посещение в Кралство Швеция, подчерта, че визитата е историческа – първа на черногорски държавен глава след възстановяването на независимостта на страната през 2006 г. На срещата присъства и шведският министър по европейските въпроси Джесика Розенкранц.
Двамата лидери обсъдиха политическото и икономическото сътрудничество между двете държави, като потвърдиха приятелския и съюзнически характер на отношенията си.
„Проведохме конструктивен разговор. Швеция е важен фактор в ЕС и нейната подкрепа за нашия европейски път е от изключителна важност. Днес отворихме нова страница в двустранните отношения“, заяви Милатович, цитиран от черногорската агенция. Той повтори, че Черна гора е готова да стане 28-ата държава членка на ЕС до 2028 г., като подчерта нуждата от ускоряване на започнатите реформи и призова всички политически сили да работят единно за тази цел.
В хода на срещата беше отбелязано, че съществува голям потенциал за засилване на икономическото партньорство. Черна гора проявява интерес към увеличаване на шведските инвестиции и към реализиране на съвместни проекти в областите на енергийния преход, възобновяемите източници и дигитализацията.
„Връзките между нашите икономики все още са слабо развити – трябва да работим по-усилено, за да ги засилим“, коментира Милатович.
Президентът припомни и значението на сътрудничеството в рамките на НАТО, към който Швеция се присъедини през 2024 г. Премиерът Кристершон потвърди, че Стокхолм подкрепя подхода на Подгорица, основан на реални реформи и европейски стандарти.
В рамките на визитата Милатович ще проведе срещи и с краля на Швеция Карл XVI Густав, както и с председателя на парламента Андреас Норлен, отбелязва МИНА.
Източник: БТА
Балкани
Държавната избирателна комисия в Северна Македония обяви официалните резултати от местните избори

В 43 общини има избрани кметове на първия тур от местните избори в Република Северна Македония, които се проведоха на 19 октомври, в 33 общини ще има балотаж, обяви на открито заседание на Държавната избирателна комисия нейният председател Борис Кондарко.
От общините, в които има избрани кметове на първия тур, в 33 побеждава ВМРО-ДПМНЕ, коалицията от албански партии ВЛЕН в 4, Националния алианс за интеграция, воден от ДСИ в 3 и опозиционния СДСМ също има трима избрани на първи тур кметове.
В четири общини изборите ще бъдат повторени, поради недостатъчно гласували в неделя избиратели. Според избирателния закон в Северна Македония ако на първи тур на местни избори не са гласували поне една трета от вписаните избирателни списъци, изборите трябва да бъдат повторени не по-късно от 60 дни от обявяването на окончателните резултати от Държавната избирателна комисия. Гласуването ще се повтори в общините Врабчище, Маврово и Ростуше, Център Жупа и Гевгелия, където са гласували 33.31 процента от вписаните в избирателните списъци, резултат, много близък до изискуемите 33.33 процента.
Избирателната активност в първия тур на местните избори в Северна Македония е 48,29 процента, което е най-нисък резултат на местни избори от обявяване на независимостта на държавата.
Балотажът за избори на кмет в 33-те общини ще бъде на 2 ноември.
/ДИ/
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Министерството на вътрешните работи е установило 30 жертви на трафик на хора тази година

От началото на годината в Черна гора са повдигнати 17 наказателни обвинения срещу 19 лица за трафик на хора, като са установени 30 жертви, предаде за БТА черногорската агенция МИНА, позовавайки се на съобщение на Министерството на вътрешните работи в Подгорица.
Министерството заяви, че изпълнява серия от дейности във връзка с Европейския ден за борба с трафика на хора с цел повишаване на осведомеността за трафика на хора като форма на съвременно робство, което не познава граници и отнема на хората по света свободата и основните им права с цел експлоатация.
„Най-разпространените форми на експлоатация остават принудителният труд и просията, като са регистрирани и случаи на сексуална експлоатация и незаконен брак“, се казва в прессъобщението на черногорското вътрешно министерство.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
/ЕЩ/
Източник: БТА
Балкани
Гърция отправи остри критики към събитие за набиране на средства, организирано от Британския музей

Гръцкият министър на културата Лина Мендони остро критикува днес като „провокативно безразличие“ първото по рода си събитие за набиране на средства на Британския музей, на което гостите вечеряха в залата, в която са изложени мраморните скулптури от Партенона, съобщи Франс прес.
На бала в събота присъстваха звезди като Мик Джагър, Наоми Кембъл, Джанет Джаксън и Кристин Скот Томас, както и кметът на Лондон Садик Хан и бившият британски премиер Риши Сунак.
„Безопасността, неприкосновеността и етиката на паметниците трябва да бъдат основна грижа на Британския музей, който за пореден път демонстрира провокативно безразличие“, посочи Лина Мендони в изявление след събитието.
Скулптурите от античния храм на богинята Атина Партенос, които днес се намират в Британския музей, са свалени от Партенона в началото на XIX в. от британския посланик в Османската империя лорд Елгин – според британската страна по силата на султански ферман, съществуването на който се оспорва от Гърция. През 1816 г. британският парламент откупува от Елгин релефите и ги предоставя на Британския музей, където се намират и до днес. Друга съществена част е в Музея на Акропола, а отделни фрагменти са в други европейски музеи. През 1983 г. Гърция започна кампания за връщането на скулптурите от Лондон в Атина.
Атина казва, че скулптурите са били свалени незаконно и иска да бъдат върнати, за да бъдат изложени заедно с останалата част от скулптурите на Партенона в специално създадения за целта музей в гръцката столица.
Директорът на Британския музей Джордж Озбърн, който е и бивш министър на финансите, води дълги разговори с гръцки представители за намиране на формула, която би позволила мраморните скулптури да бъдат изложени в Атина.
През декември Озбърн заяви, че лондонската институция обмисля „споразумение, при което в даден момент някои от скулптурите“ биха могли да бъдат изпратени в Атина в замяна на това Гърция да заеме на музея „някои от своите съкровища“.
Британски закон от 1963 г. забранява на музея да извършва реституции.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието