Проект на Национален план за мозъчните заболявания в Република България (2026–2030) предлага дългосрочна стратегия за превенция, ранна диагностика, лечение и подкрепа на хората с мозъчни заболявания.

Документът бе представен на кръгла маса, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия.

„Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България“, заяви чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на кръглата маса.

чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, снимка: PR Play

Националният план за мозъчните заболявания (2026–2030) предлага стратегически отговор на едно от най-големите здравни предизвикателства на XXI век и е в пълно съответствие с усилията на Световната здравна организация и Европейския мозъчен съвет за интегрирани политики.

Документът обхваща пет стратегически направления: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и координация на дейностите; Обществена осведоменост и социална подкрепа и Политики и устойчивост.

Планът предвижда изграждане на национална система за мониторинг и дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и използване на изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания.

Акцентът е върху инвестиции не само в технологии, но и в хората – лекарите и специалистите по здравни грижи чрез продължаващо обучение, както и създаване на специализирани структури за долекуване и дългосрочна грижа. Телемедицината и дигиталните решения ще съкратят пътя до специалист, ще премахнат географските бариери и ще ускорят навременното лечение.

Акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представиха мерки за развитие на мрежа от центрове за диагностика, остро лечение и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания. Проф. Миланов подчерта необходимостта от създаването на клинична пътека за транзиторни исхемични атаки като възможност в борбата с мозъчните инсулти.

По думите на проф. Масларов данните от последното десетилетие очертават редукция на инсултите с 20%. Статистика от 2025 г. показва, че регистрираните до момента исхемични мозъчни инсулти са 36 000, при 32 429 пациенти, което показва, че при някои от тях има втори и трети рецидив. Професорът подчерта важността на спешната помощ и сподели опит от Германия, където такива пациенти се транспортират със  специално оборудвани линейка, в които е възможно да се определи състоянието преди постъпването в лечебно заведение.

проф. д-р Димитър Масларов, снимка: PR Play

Според акад. Лъчезар Трайков медицинската практика у нас вече има постижения в ранната диагностика на когнитивните нарушения и подчерта необходимостта от мултидисциплинарен подход за намаляване на дементните състояния.

Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху интеграцията на психичното здраве в общата медицинска практика и премахването на стигмата. Психиатърът изтъкна необходимостта от реимбурсиране на биомаркери за диагностика на първичните психиатрични разстройства и подчерта, че новите терапии дават позитивни резултати дори при тежко психиатрично болни, които не се лекуват доброволно. Според проф. Ончев фокусът трябва да се постави в извънболничната помощ, да се разшири мрежата от центрове за психични заболявания, но не за сметка на легловата база.

проф. д-р Георги Ончев, снимка: PR Play

Чл.-кор. проф. Николай Габровски представи предложенията на Българското дружество по неврохирургия, насочени към усъвършенстване на спешната неврохирургична помощ, създаване на модерни рехабилитационни програми и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация. Проф. Габровски подчерта мястото на новите технологии като системи за подкрепа при вземане на решения и при роботизираната хирургия.

Като сериозен проблем той изтъкна дефицитът на кадри в отдалечените райони и недостигът на медицински сестри, проблем, чието решение вече е закъсняло. Той посочи, че в малко лечени заведения се предлага цялостна грижа за пациентите с мозъчни заболявания.

Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, заяви, че през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което представлява около една трета от общата тежест на заболяванията в България. Икономическите последици се оценяват на приблизително 1,2 милиарда евро загуби годишно, което показва нуждата от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лечение.

Финансовата рамка на националната стратегия може да варира между 50 млн. лв. и 200 млн. лв., ако постигне своя максимум, което включва международен обмен, развитие на науката, комплексен подход в лечението, обясни проф. Габровски.

Вторият панел на кръглата маса бе посветен на научните постижения и иновации в областта на мозъчното здраве. Проф. Димитър Масларов представи темата „Съвременно тромболитично лечение при остър исхемичен инсулт“, подчертавайки, че навременната тромболитична терапия в първите часове многократно увеличава шансовете за възстановяване.

Чл.-кор. проф. Николай Габровски говори за роботизация и изкуствен интелект в неврохирургията, с фокус върху технологиите, които повишават прецизността и безопасността на процедурите.

Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова разгледа темата „Мозъчно здраве и затлъстяване“, като акцентира върху връзката между метаболитните нарушения, инсулиновата резистентност и когнитивния спад и подчерта значението на теглото и нивата на кръвната захар не само за сърдечно-съдовите заболявания, но и за здравето на мозъка и превенцията на деменции.

чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, снимка: PR Play

Експертите очертаха системните предизвикателства: хронично недофинансиране и неравномерно разпределение на ресурси, ниска обществена осведоменост и стигма, липса на интеграция между здравните и социалните услуги, недостиг на лекари и най-вече специалисти по здравни грижи и застаряващо население, което увеличава случаите на деменции.

Като ключови лостове за промяна бяха посочени по-доброто използване на европейските ресурси и мрежи, целенасочени образователни програми, силна междуинституционална координация, политическа подкрепа и устойчиво финансиране, базирано на отговорност и отчетност.

„Националният план за мозъчно здраве не е просто документ с препоръки, а реален инструмент за действие – с ясен път, измерими цели и визия за промяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, професионалисти и граждани да станат част от общата кауза за по-добро мозъчно здраве“, подчерта чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Какво показва статистиката

По данни от The Lancet Neurology от 2024 г., към 2021 г. над 3 млрд. души, или 43% от световното население, са страдали от заболявания, свързани с мозъка. В Европа засегнатите от тях са 179 млн. души, а свързаните с тях разходи надхвърлят 800 млрд. евро годишно – повече от средствата за рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.

Според Brain Health Atlas (2021) у нас най-голямо въздействие върху здравето имат инсултът, неврологичните и психичните разстройства. През 2022 г. в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни заболявания, а вследствие на тях са починали повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната. 

Гости на форума бяха министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов, управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателят на Столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев.

Източник: Offnews.bg