Проект на Национален план за мозъчните заболявания в Република България (2026–2030) предлага дългосрочна стратегия за превенция, ранна диагностика, лечение и подкрепа на хората с мозъчни заболявания.

Документът бе представен на кръгла маса, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия.

„Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България“, заяви чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на кръглата маса.

чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, снимка: PR Play

Националният план за мозъчните заболявания (2026–2030) предлага стратегически отговор на едно от най-големите здравни предизвикателства на XXI век и е в пълно съответствие с усилията на Световната здравна организация и Европейския мозъчен съвет за интегрирани политики.

Документът обхваща пет стратегически направления: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и координация на дейностите; Обществена осведоменост и социална подкрепа и Политики и устойчивост.

Планът предвижда изграждане на национална система за мониторинг и дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и използване на изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания.

Акцентът е върху инвестиции не само в технологии, но и в хората – лекарите и специалистите по здравни грижи чрез продължаващо обучение, както и създаване на специализирани структури за долекуване и дългосрочна грижа. Телемедицината и дигиталните решения ще съкратят пътя до специалист, ще премахнат географските бариери и ще ускорят навременното лечение.

Акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представиха мерки за развитие на мрежа от центрове за диагностика, остро лечение и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания. Проф. Миланов подчерта необходимостта от създаването на клинична пътека за транзиторни исхемични атаки като възможност в борбата с мозъчните инсулти.

По думите на проф. Масларов данните от последното десетилетие очертават редукция на инсултите с 20%. Статистика от 2025 г. показва, че регистрираните до момента исхемични мозъчни инсулти са 36 000, при 32 429 пациенти, което показва, че при някои от тях има втори и трети рецидив. Професорът подчерта важността на спешната помощ и сподели опит от Германия, където такива пациенти се транспортират със  специално оборудвани линейка, в които е възможно да се определи състоянието преди постъпването в лечебно заведение.

проф. д-р Димитър Масларов, снимка: PR Play

Според акад. Лъчезар Трайков медицинската практика у нас вече има постижения в ранната диагностика на когнитивните нарушения и подчерта необходимостта от мултидисциплинарен подход за намаляване на дементните състояния.

Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху интеграцията на психичното здраве в общата медицинска практика и премахването на стигмата. Психиатърът изтъкна необходимостта от реимбурсиране на биомаркери за диагностика на първичните психиатрични разстройства и подчерта, че новите терапии дават позитивни резултати дори при тежко психиатрично болни, които не се лекуват доброволно. Според проф. Ончев фокусът трябва да се постави в извънболничната помощ, да се разшири мрежата от центрове за психични заболявания, но не за сметка на легловата база.

проф. д-р Георги Ончев, снимка: PR Play

Чл.-кор. проф. Николай Габровски представи предложенията на Българското дружество по неврохирургия, насочени към усъвършенстване на спешната неврохирургична помощ, създаване на модерни рехабилитационни програми и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация. Проф. Габровски подчерта мястото на новите технологии като системи за подкрепа при вземане на решения и при роботизираната хирургия.

Като сериозен проблем той изтъкна дефицитът на кадри в отдалечените райони и недостигът на медицински сестри, проблем, чието решение вече е закъсняло. Той посочи, че в малко лечени заведения се предлага цялостна грижа за пациентите с мозъчни заболявания.

Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, заяви, че през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което представлява около една трета от общата тежест на заболяванията в България. Икономическите последици се оценяват на приблизително 1,2 милиарда евро загуби годишно, което показва нуждата от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лечение.

Финансовата рамка на националната стратегия може да варира между 50 млн. лв. и 200 млн. лв., ако постигне своя максимум, което включва международен обмен, развитие на науката, комплексен подход в лечението, обясни проф. Габровски.

Вторият панел на кръглата маса бе посветен на научните постижения и иновации в областта на мозъчното здраве. Проф. Димитър Масларов представи темата „Съвременно тромболитично лечение при остър исхемичен инсулт“, подчертавайки, че навременната тромболитична терапия в първите часове многократно увеличава шансовете за възстановяване.

Чл.-кор. проф. Николай Габровски говори за роботизация и изкуствен интелект в неврохирургията, с фокус върху технологиите, които повишават прецизността и безопасността на процедурите.

Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова разгледа темата „Мозъчно здраве и затлъстяване“, като акцентира върху връзката между метаболитните нарушения, инсулиновата резистентност и когнитивния спад и подчерта значението на теглото и нивата на кръвната захар не само за сърдечно-съдовите заболявания, но и за здравето на мозъка и превенцията на деменции.

чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, снимка: PR Play

Експертите очертаха системните предизвикателства: хронично недофинансиране и неравномерно разпределение на ресурси, ниска обществена осведоменост и стигма, липса на интеграция между здравните и социалните услуги, недостиг на лекари и най-вече специалисти по здравни грижи и застаряващо население, което увеличава случаите на деменции.

Като ключови лостове за промяна бяха посочени по-доброто използване на европейските ресурси и мрежи, целенасочени образователни програми, силна междуинституционална координация, политическа подкрепа и устойчиво финансиране, базирано на отговорност и отчетност.

„Националният план за мозъчно здраве не е просто документ с препоръки, а реален инструмент за действие – с ясен път, измерими цели и визия за промяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, професионалисти и граждани да станат част от общата кауза за по-добро мозъчно здраве“, подчерта чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Какво показва статистиката

По данни от The Lancet Neurology от 2024 г., към 2021 г. над 3 млрд. души, или 43% от световното население, са страдали от заболявания, свързани с мозъка. В Европа засегнатите от тях са 179 млн. души, а свързаните с тях разходи надхвърлят 800 млрд. евро годишно – повече от средствата за рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.

Според Brain Health Atlas (2021) у нас най-голямо въздействие върху здравето имат инсултът, неврологичните и психичните разстройства. През 2022 г. в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни заболявания, а вследствие на тях са починали повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната. 

Гости на форума бяха министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов, управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателят на Столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев.

Източник: Offnews.bg

Проект на Национален план за мозъчните заболявания в Република България (2026–2030) предлага дългосрочна стратегия за превенция, ранна диагностика, лечение и подкрепа на хората с мозъчни заболявания.

Документът бе представен на кръгла маса, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия.

„Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България“, заяви чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на кръглата маса.

чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, снимка: PR Play

Националният план за мозъчните заболявания (2026–2030) предлага стратегически отговор на едно от най-големите здравни предизвикателства на XXI век и е в пълно съответствие с усилията на Световната здравна организация и Европейския мозъчен съвет за интегрирани политики.

Документът обхваща пет стратегически направления: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и координация на дейностите; Обществена осведоменост и социална подкрепа и Политики и устойчивост.

Планът предвижда изграждане на национална система за мониторинг и дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и използване на изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания.

Акцентът е върху инвестиции не само в технологии, но и в хората – лекарите и специалистите по здравни грижи чрез продължаващо обучение, както и създаване на специализирани структури за долекуване и дългосрочна грижа. Телемедицината и дигиталните решения ще съкратят пътя до специалист, ще премахнат географските бариери и ще ускорят навременното лечение.

Акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представиха мерки за развитие на мрежа от центрове за диагностика, остро лечение и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания. Проф. Миланов подчерта необходимостта от създаването на клинична пътека за транзиторни исхемични атаки като възможност в борбата с мозъчните инсулти.

По думите на проф. Масларов данните от последното десетилетие очертават редукция на инсултите с 20%. Статистика от 2025 г. показва, че регистрираните до момента исхемични мозъчни инсулти са 36 000, при 32 429 пациенти, което показва, че при някои от тях има втори и трети рецидив. Професорът подчерта важността на спешната помощ и сподели опит от Германия, където такива пациенти се транспортират със  специално оборудвани линейка, в които е възможно да се определи състоянието преди постъпването в лечебно заведение.

проф. д-р Димитър Масларов, снимка: PR Play

Според акад. Лъчезар Трайков медицинската практика у нас вече има постижения в ранната диагностика на когнитивните нарушения и подчерта необходимостта от мултидисциплинарен подход за намаляване на дементните състояния.

Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху интеграцията на психичното здраве в общата медицинска практика и премахването на стигмата. Психиатърът изтъкна необходимостта от реимбурсиране на биомаркери за диагностика на първичните психиатрични разстройства и подчерта, че новите терапии дават позитивни резултати дори при тежко психиатрично болни, които не се лекуват доброволно. Според проф. Ончев фокусът трябва да се постави в извънболничната помощ, да се разшири мрежата от центрове за психични заболявания, но не за сметка на легловата база.

проф. д-р Георги Ончев, снимка: PR Play

Чл.-кор. проф. Николай Габровски представи предложенията на Българското дружество по неврохирургия, насочени към усъвършенстване на спешната неврохирургична помощ, създаване на модерни рехабилитационни програми и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация. Проф. Габровски подчерта мястото на новите технологии като системи за подкрепа при вземане на решения и при роботизираната хирургия.

Като сериозен проблем той изтъкна дефицитът на кадри в отдалечените райони и недостигът на медицински сестри, проблем, чието решение вече е закъсняло. Той посочи, че в малко лечени заведения се предлага цялостна грижа за пациентите с мозъчни заболявания.

Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, заяви, че през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което представлява около една трета от общата тежест на заболяванията в България. Икономическите последици се оценяват на приблизително 1,2 милиарда евро загуби годишно, което показва нуждата от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лечение.

Финансовата рамка на националната стратегия може да варира между 50 млн. лв. и 200 млн. лв., ако постигне своя максимум, което включва международен обмен, развитие на науката, комплексен подход в лечението, обясни проф. Габровски.

Вторият панел на кръглата маса бе посветен на научните постижения и иновации в областта на мозъчното здраве. Проф. Димитър Масларов представи темата „Съвременно тромболитично лечение при остър исхемичен инсулт“, подчертавайки, че навременната тромболитична терапия в първите часове многократно увеличава шансовете за възстановяване.

Чл.-кор. проф. Николай Габровски говори за роботизация и изкуствен интелект в неврохирургията, с фокус върху технологиите, които повишават прецизността и безопасността на процедурите.

Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова разгледа темата „Мозъчно здраве и затлъстяване“, като акцентира върху връзката между метаболитните нарушения, инсулиновата резистентност и когнитивния спад и подчерта значението на теглото и нивата на кръвната захар не само за сърдечно-съдовите заболявания, но и за здравето на мозъка и превенцията на деменции.

чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, снимка: PR Play

Експертите очертаха системните предизвикателства: хронично недофинансиране и неравномерно разпределение на ресурси, ниска обществена осведоменост и стигма, липса на интеграция между здравните и социалните услуги, недостиг на лекари и най-вече специалисти по здравни грижи и застаряващо население, което увеличава случаите на деменции.

Като ключови лостове за промяна бяха посочени по-доброто използване на европейските ресурси и мрежи, целенасочени образователни програми, силна междуинституционална координация, политическа подкрепа и устойчиво финансиране, базирано на отговорност и отчетност.

„Националният план за мозъчно здраве не е просто документ с препоръки, а реален инструмент за действие – с ясен път, измерими цели и визия за промяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, професионалисти и граждани да станат част от общата кауза за по-добро мозъчно здраве“, подчерта чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Какво показва статистиката

По данни от The Lancet Neurology от 2024 г., към 2021 г. над 3 млрд. души, или 43% от световното население, са страдали от заболявания, свързани с мозъка. В Европа засегнатите от тях са 179 млн. души, а свързаните с тях разходи надхвърлят 800 млрд. евро годишно – повече от средствата за рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.

Според Brain Health Atlas (2021) у нас най-голямо въздействие върху здравето имат инсултът, неврологичните и психичните разстройства. През 2022 г. в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни заболявания, а вследствие на тях са починали повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната. 

Гости на форума бяха министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов, управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателят на Столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев.

Източник: Offnews.bg

Когато си медицинско лице и работиш в болница, знаеш, че всеки ден е динамичен и си подготвен за най-различни кризисни ситуации. Очакваш какви ли не потенциални заплахи за живота на своите пациенти, но не и кибератака.

В края на януари 2024 г. това се променя за десетки германски лекари, които се сблъскват със срив в системата. До всички потенциални рискове за човешкия живот се нарежда и киберинцидентът.

На 29 януари 2024 г. мрежата от болници и медицински заведения Bezirkskliniken Mittelfranken в провинция Бавария става жертва на рансъмуер – зловреден софтуер, който криптира данните и иска откуп. Според информация на Heise Online и Healthcare Digital нападателите не само блокират достъпа на болничния персонал до системите, но и успяват да изтеглят част от информацията, включително лични данни на пациенти. В отговор болниците изключват цялата си ИТ инфраструктура и започват да водят документацията ръчно. Спешните отделения спират приема, а с някои звена връзката е възможна само по телефона.

Два дни по-късно, на 31 януари, кибератака поразява и Caritas-Klinik Dominikus в Берлин. Болницата съобщава, че ИТ инфраструктурата ѝ е компрометирана, а телефонната система – блокирана. Временно се въвежда спешен номер, а приемът на пациенти в отделението е преустановен. Въпреки това клиниката уверява, че лечението продължава и че няма доказателства за изтичане на данни. На 9 февруари 2024 г. Caritas Dominikus възстановява работата на спешното си отделение.

Според Германската служба за киберсигурност (BSI) подобни атаки зачестяват – здравните институции привличат хакерите с огромния обем чувствителни данни и сложната им технологична инфраструктура. В повечето случаи не става дума за изолирани пробиви, а за добре организирани атаки, които използват слабости в остарели системи и сървъри без последни актуализации за сигурност.

Кибератаките в Германия не са първи по рода си, напротив. През август 2022 г. болницата Centre Hospitalier Sud Francilien (CHSF) в Корбей-Есон, в покрайнините на Париж, става жертва на рансъмуер атака. Френският министър на здравеопазването Франсоа Брон по-късно съобщава, че шестима пациенти са били преместени – трима от интензивното отделение и трима от неонатологията. Налага се преразпределение на персонала, защото макар апаратите да функционират, мониторите вече не са част от мрежата и изискват постоянно наблюдение.

„Кибератаката доведе до пълна реорганизация на болницата,“ заявява министърът. Парижката прокуратура започва разследване за хакване на държавни данни и опит за изнудване, след като болницата подава официална жалба.
Хакерите искат 10 милиона долара откуп и след като болницата отказва да плати, публикуват поверителни данни за пациенти и персонал в т.нар. „тъмна мрежа“.

Кибератаките срещу болници вече не са технологичен инцидент, а реална заплаха за живота на хората. Независимо дали става дума за Германия, Франция или друга държава, схемата е една и съща: блокирани системи, забавени операции, персонал, върнал се към хартия и химикал.

В епохата на дигитализираното здравеопазване киберсигурността вече не е техническа тема, а е жизненоважна за пациентите. И докато лекарите се борят да спасяват животи, някой някъде прави тази борба още по-трудна, като натиска „Enter“ и замразява работата на цяла една болница. Точно както превенцията е най-добрата форма на лечение, така и при киберсигурността ключът е в подготовката.

Агенцията за киберсигурност и защита на инфраструктурата (CISA) определя „киберустойчивостта“ като набор от конкретни действия: ограничаване на достъпа до критични системи, провеждане на реални тестове на резервни сценарии и вътрешни симулации на атаки. Истинската реакция започва преди инцидента – с ясни процедури, обучени екипи и застраховка срещу киберрискове. Много от тези кибератаки можеха да бъдат предотвратени, ако засегнатите организации разполагаха с активна защита на крайните устройства (Endpoint Protection).

Тези системи спират криптирането на данни и засичат нетипично поведение още в ранна фаза. Допълнителни мерки като редовни тестове за сигурността (Pen Test) и постоянен мониторинг чрез оперативен център за сигурност (SOC) дават възможност за навременна реакция и ограничаване на щетите. Особено в сектора на здравеопазването, където достъпът до информация в реално време може да е въпрос на живот и смърт, превенцията на кибератаки не е просто техническа нужда — тя е от решаващо значение за опазването на човешки живот.

Източник: Offnews.bg