Сред факторите, които оказват негативно влияние върху руската икономика, икономистите посочват високата основна лихва, скъпата рубла, спадът на вътрешното търсене, намаляването на износа поради санкциите и евтиния китайски внос. Всичко това показва проблемите, с които се сблъсква руската икономика по време на продължаващата четвърта година война с Русия.

Москва срещу регионите

Икономическата криза се проявява най-остро на регионално ниво, където разликата между относителното благоденствие на Московска област и периферните територии продължава да се увеличава. Наталия Зубаревич, икономист от Московския държавен университет, твърди, че икономическата хиперцентрализация на Русия е причина за тези регионални неравенства. Според нейния анализ, само доходите в Москва са се увеличили значително – с приблизително 11% през последната година. За разлика от това, в северозападните и сибирските региони ръстът на доходите е най-много 2%. За трета поредна година федералните трансфери към регионалните правителства са намалели, което усилва тези неравенства, докато Москва продължава да експлоатира регионалните природни ресурси и да централизира печалбите.

Игор Липсиц, бивш лектор във Висшето училище по икономика, който сега живее в Литва, след като Кремъл забрани публикациите му, кратко и ясно описа тази динамика: „Москва започна войната, но Татарстан ще плати цената“. Република Татарстан е пример за този модел. Някога основен износител на петрол за Европа, регионът усети върху себе си как традиционните експортни пазари практически изчезнаха. Сега, вместо да генерира приходи от износ на енергия, Татарстан е принуден да пренасочи своя промишлен капацитет към производството на атакуващи дронове „Шахед“ за военни операции.

Регионите, граничещи с ЕС, включително Република Карелия и областите Калининград, Ленинград и Псков, са изправени пред тежки предизвикателства. Исторически тези територии са осъществявали трансгранична търговия и туризъм с европейски страни, икономически дейности, които са осигурявали значителни местни приходи и заетост. Войната и последвалите санкции напълно елиминираха тези възможности. Република Карелия, например, която някога изпраща влакове, натоварени с дървен материал до съседна Финландия, генерирайки значителни приходи, сега се оглежда за нови пазари. Макар Китай да проявява интерес към руския дървен материал, транспортните разходи през обширната евразийска суша правят карелския дървен материал непосилно скъп за китайските купувачи.

Източник: Капитал

В отговор президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши да наложи допълнително 100-процентно мито върху вноса от Китай преди среща с китайския президент Си Цзинпин този месец.

Дългосрочни последици

„Новите регулации, издадени от китайското Министерство на търговията, се очаква да имат дългосрочни последици за доставките на засегнатите продукти към Германия и Европа“, заяви пред Financial Times говорител на Германската асоциация на автомобилната индустрия (VDA).

Представители на отбранителната индустрия и други заинтересовани страни споделиха, че новите китайски ограничения върху износа могат да забавят производството на някои оръжейни компоненти и да повишат цените въпреки последните усилия за натрупване на запаси. Редкоземните елементи са ключови за различни технологии в отбраната, включително изтребители F-35, ракети Tomahawk, радари и дронове.

Грейсълин Баскаран, директор на програмата за сигурност на критични минерали в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), заяви, че новите мерки на Пекин ще засегнат сериозно отбранителния сектор. „Изключването дори на най-малките следи от китайски материал от чуждестранните военни технологии е изключително наказателна мярка“, каза Баскаран.

Източник: Капитал

Ползите от сътрудничеството са двупосочни. В областта на биотехнологиите например държавните изследователи са успели да се възползват от частни ресурси, за да подпомогнат работата си, отбелязва Йерун Грьоневеген-Лау от MERICS, мозъчен тръст в Берлин. Университетските изследователи често получават достъп до индустриални съоръжения за ферментация в местни компании, които се използват за събиране на бактерии.

Иновативна нация

Хефей предлага може би най-добрият пример за обединяването на китайските научни и бизнес среди под държавно ръководство. Градските власти инвестират в частни компании, изграждат вериги за доставки около тях и действат като посредник между лабораториите, университетите и частния сектор. Fusion Energy Tech е само един от множеството успехи; разработени в града методи за лечение на рак чрез плазмен синтез вече са в процес на изпитания, а разработените там мобилни услуги с квантова сигурност вече са на пазара.

Правителството на Хефей се е съсредоточило по-специално върху преодоляването на технологичните пречки, които пазарната динамика може да няма стимул да отстрани сама. Един пример е квантовата индустрия, където някои устройства за разреждане с ниска температура, които са били достъпни само от няколко чуждестранни доставчици, вече се създават на местно ниво, въпреки че някои експерти остават скептично настроени по отношение на тяхната ефективност.

Централното правителство на Китай се надява да вземе най-добрите системи за сътрудничество и да ги възпроизведе в цялата страна. През март на Националната комисия за развитие и реформи беше предоставен контрол върху фонд на стойност 1 трлн. юана за инвестиции в технологии. От 2023 г. той се управлява от Джън Шанджи, някогашен най-високопоставен партиен служител в провинция Анхуей, където се намира Хефей. Министерството на промишлеността и интернет технологиите (MIIT) започна да надзирава комерсиализацията на идеи в рамките на индустриалните зони, отбелязва Hutong Research, консултантска компания, базирана в Пекин. През април Ли Леченг, който има заслуга за трансформирането на два града във вътрешността на страната в центрове за зелена енергия, беше назначен за ръководител на MIIT, което подсказва, че партията се надява да види още много такива промени.

За китайските компании широкият спектър от иновации, които се осъществяват в страната, предлага значителни предимства. От една страна, това улеснява навлизането в нови отрасли, отбелязва Кайл Чан, изследовател в Принстънския университет. Един пример е Xiaomi, първоначално производител на смартфони, който успя да изгради успешен бизнес с електрически превозни средства в Китай в рамките на около три години. Обхватът на иновациите също е помогнал за възникването на нови индустрии. Китай е станал лидер в зараждащия се бизнес с летящи таксита, отчасти като използва опита си в областта както на електромобилите, така и при дроновете.

Няма решение за инволюцията

Въпреки всички тези успехи обаче китайският иновационен модел е свързан с разходи – и те се увеличават. Вероятно до 2% от БВП отиват за субсидиране на индустриите под една или друга форма. Тъй като държавата играе все по-голяма роля в насочването на иновациите, частните инвестиции с рисков капитал са се сринали, намалявайки с 50% на годишна база през първата половина на 2025 г., според фирмата за професионални услуги KPMG.

Източник: Капитал