Зеленчуците и основни хранителни стоки поскъпват на борсите у нас през седмицата показват данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,22 процента тази седмица до 2,272 пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,267 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.

При зеленчуците, наблюдавани от ДКСБТ, най-много поскъпват краставиците – с 19,35 на сто до 2,43 лева за килограм, следвани от тиквичките, които са нагоре с 14,24 на сто и се търгуват по 1,38 лева за килограм. Поскъпване се наблюдава също при зелето – с 10,64 на сто до 1,04 лева за килограм. Цената на зрелият лук кромид се вдига с 11 на сто до 1,11 лева за килограм,  а на морковите – 2,52 на сто и те се търгуват по 1,22 лева за килограм. Доматите качват с 5,18 на сто и се предлагат по 2,80 лева за килограм. Картофите поскъпват с 2,54 на сто до 0,97 лева за килограм. Зелените чушки се продават с 4,47 на сто повече до 1,87 лева за килограм. Единствено поевтиняват през седмицата червените чушки – с 2,35 на сто до 2,08 лева за килограм, показват данните.

При плодовете най-значително поскъпва гроздето, което се търгува с 8,11 на сто повече до 3,20 лева за килограм. Бананите качват с 1,01 на сто до 2,80 лева за килограм. Поевтиняват лимоните – с 3,36 на сто и се продават по 3,86 лева за килограм. Цената на ябълките е надолу с 2,71 на сто до 2,51 лева за килограм. Дините също поевтиняват  – с 4,93 на сто до 0,54 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се вдига с 0,86 на сто до 12,23 лева за килограм, а тази на кашкавала тип „Витоша“ – с 0,65 на сто до 18,15 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е с 0,43 на сто нагоре и се продава по 1,40 лева за кофичка от 400 гр., а цената на прясното мляко пада с 0,44 на сто до 2,27 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 0,83 на сто и то се търгува по 3,15 лева за брой.

Замразеното пилешко месо поскъпва с 0,34 на сто до 7 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се търгуват по 0,38 лева за брой на едро. Брашното тип 500 е с 0,92 на сто нагоре и се продава по 1,53 лева за килограм. Захарта поскъпва с 2,68 на сто до 1,84 лева за килограм. Олиото е нагоре с 3,18 на сто до 3,24 на лева за литър. Цената на ориза е с 2,41 на сто по-висока и се търгува по 3,32 лева за килограм, както и на зрелия фасул – с 0,98 на сто до 4,31 лева за килограм, докато лещата поевтинява – с 2,65 на сто до 4,11 лева за килограм. 

Източник: БТА

Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България, която започна в началото на септември от Бургас, премина през изминалата седмица през още 24 общини в страната.

Представители и експерти на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) запознаха гражданите по места с основните етапи и срокове по приемане на еврото, правилата за двойното обозначаване на цените, въпроси, свързани с данъчни и осигурителни декларации, банкови сметки и лихви, както и с въпроси относно правата и защитата на потребителите.

На 13 октомври информационни срещи, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, се състояха в Ботевград, Завет, Септември, Ардино и Пордим.

Игнат Арсенов, главен директор от КЗП отбеляза по време на срещата в Ботегврад, че правата на потребителите са гарантирани както от българското, така и от европейското законодателство, и добави, че гражданската активност е ключова за успешното въвеждане на новата валута. „КЗП има реални правомощия, но не може да бъде навсякъде. Затова е важно гражданите да подават сигнали при нарушения. Само така можем да осигурим честност и прозрачност в процеса“, посочи той.

На 14 октомври се проведоха информационни срещи във връзка с въвеждането на еврото у нас в Каспичан, Ружинци, Симеоновград, Сухиндол и Банско.

До края на 2026 г. търговците трябва да променят уставния си капитал в евро, обясни главен инспектор Васил Донев от Териториалния отдел – Хасково на КЗП на срещата в Симеоновград. Той прогнозира, че януари 2026 г. ще е най-критичният месец при прехода от лева към единната европейска валута и препоръча хората да плащат безкасово, защото това би улеснило всички. Донев посъветва също след официалната дата на въвеждането на еврото 1 януари хората с две различни банкови сметки в лева и евро да ги обединят в една, за да спестят месечните и годишни такси за обслужване на сметка.

На 15 октомври информационни срещи, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, се състояха в Копривщица, Бяла Слатина, Първомай, Гурково и Бобов дол.

На въпрос на срещата в Първомай в каква валута трябва да се попълват данъчните декларации към НАП Божана Илиева, главен експерт в дирекция „Комуникации“ към Централно управление на НАП обясни, че щом се касае за стар период, сумите се посочват в лева, а задълженията се изплащат в евро. Тя допълни, че плащанията би трябвало да се извършват без проблеми, тъй като в НАП се плаща единствено по безкасов път.

На 16 октомври информационни срещи за еврото се състояха в Шабла, Сунгурларе, Тутракан и Дряново.

„В Закона за въвеждане на еврото в България има много ясно разписани правила. Уверявам ви, че преминаването от лев към евро ще става плавно и по много сериозен план“, каза в Дряново Здравка Димитрова, главен инспектор в териториалния офис в Габрово на КЗП към дирекцията във Велико Търново.

На 17 октомври информационни срещи, свързани с присъединяването ни към еврозоната от 1 януари 2026 г. се състояха в Белослав, Чипровци, Две могили, Батак и Стражица.

След първи януари всички договори автоматично ще бъдат превалутирани от лева в евро и клиентите не трябва да подписват никакви нови споразумения или анекси към старите, посочи Велимира Иванова, старши инспектор в Комисията за защита на потребителите (КЗП) – Варна на срещата в Белослав. Няма регламент коя валута да бъде изписана първа на етикета – лев или евро, посочи Иванова. Тя подчерта, че след 1 януари търговците задължително трябва да връщат рестото в новата валута. Само при липса на наличност се допуска то да бъде изцяло в левове.

През изминалата седмица Министерството на иновациите и растежа (МИР) организира втора отворена дискусия за еврото и присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година. Тема на срещата, състояла се на 15 октомври, беше „Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация“. На форума присъстваха представители на институции, бизнеса, двустранни търговски камари, международни финансови институции, академичните среди, неправителствения сектор.

Разговорът за ползите и предизвикателствата пред България от предстоящото членство на страната в еврозоната не трябва да се ограничава до приема ѝ на 1 януари, а дебатът трябва да продължи и след това, каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев при откриването на срещата. Той отново застъпи тезата, че ако България иска да отключи своя потенциал, е нужен политически и обществен консенсус за поставянето и постигането на новите цели пред страната, където стопанското развитие и индустрия следва да бъдат сред водещите теми в публичното пространство. 

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА