Пазарите на пшеница и царевица остават под силен натиск през седмицата поради голямото световно предлагане и продължаващите жътви, отчитат експертите на Световната стокова борса (ССБ).

Фючърсите на пшеницата на борсата в Чикаго се търгуваха близо до 185 долара за тон през седмицата. Фючърсите на пшеницата на борсата „Юронекст“ (Euronext) се равняваха на 222 долара за тон. В Обединеното кралство фючърсите на пшеницата се търгуваха на еквивалент от 223 долара за тон. Русия продължава да доминира на световния пазар на износ, определяйки ценовия таван. Черноморските експортни цени за пшеница се котираха в диапазон от 225 – 226 долара за тон.

Фючърсите на царевицата на борсата в Чикаго падат, търгувайки се на еквивалент от 167 долара за тон. Цените на борсата „Юронекс“ бяха значително по-високи, отколкото в САЩ, търгувайки се на еквивалент от 217 долара за тон. 

Пазарът на слънчогледово масло се заздрави значително през изминалата седмица поради непосредствени заплахи за предлагането в Черноморския регион. Цените в украинските пристанища се покачиха до 1200 – 1220 долара за тон. Руските цени също се повишиха, котирайки се между 1180 – 1190 долара за тон, анализират от ССБ. 

Търговията на Софийската стокова борса със зърнени стоки остава спокойна през седмицата, отчитат още експертите на борсата. Продължава предлагането на голямо количество хлебна пшеница от стари реколти на 450 лева за тон, а купувачите отговарят с начална цена от 270 лева за тон. Продължава и търсенето на фуражна пшеница, насипно на начална цена от 340 лева за тон.

Цените на основните хранителни стоки на ССБ са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Има множество оферти за продажба на семена и ядки като белен слънчоглед, различни видове тиквено семе и орехова ядка, на цени от 2500 до 6800 лева за тон.

При индустриалните стоки на ССБ имаше сделки в групата на енергоносителите, като се изкупиха гориво за отопление от 1747 до 1963,47 лв./хил. л, газ пропан бутан на 840 лв./хил. л и газьол за промишлени и комунални цели от 1965,81 до 2316,35 лв./хил. л. Продадоха се и скрап от черни метали от 160 до 210 лева за тон и скрап от алуминий на 800 лева за тон.

Източник: БТА

Следващата фаза на европейската интеграция ще бъде в сферата на отбраната и сигурността – „общ щит и общи граници“, заяви в интервю за БТА бившият канцлер на Австрия д-р Волфганг Шусел по време на информационна визита на български медии в Австрия по повод на предстоящото въвеждане на еврото в България. Шусел изказа мнението, че присъединяването към еврозоната не е само въпрос на икономика, а и на стратегическа политическа интеграция. По думите му за държави като Австрия и България споделянето на обща валута с останалите страни членки носи редица практически предимства – улеснен туризъм, стабилен износ и предвидимост на финансовите процеси. Но най-важното е, че еврото дава на страната пълноправно място в сърцевината на европейския проект.

В разговора си с пратеника на БТА Шусел припомни, че въвеждането на еврото в Австрия е било предшествано от трудни политически и психологически предизвикателства – от бюджетен дефицит над 5 на сто до съпротива срещу загубата на националната валута. Преходът е бил успешен благодарение на дисциплинирана финансова политика и масирана информационна кампания. „Информация, информация и пак информация – това беше изводът“, каза Шусел.

Според него опасенията, че с еврото България ще загуби контрол върху икономиката си, са неоснователни. „С валутния борд вие и без това следвате еврозоната – просто сега ще имате глас при вземането на решения“, заяви той.

Шусел настоява, че това е момент от национално значение, който изисква надпартиен консенсус. В заключение той защити идеята за Европа като уникално място на свобода, което си струва да бъде опазено от национализъм и страхове, с повече доверие, солидарност и обща визия.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-н Шусел, кои бяха основните геополитически и икономически мотиви зад присъединяването на Австрия към Европейския съюз и еврозоната? Освен икономическите аргументи, какви бяха геополитическите съображения, които стояха зад решението?

– И двата вида съображения бяха важни. От икономическа гледна точка – Австрия е почти като България по отношение на размера на територията и населението. Страна с туризъм. От гледна точка на икономиката, споделянето на една и съща валута с още 22 държави в ЕС е много важно. Да имаш милиони туристи, използващи същата валута вкъщи, както за Австрия, така и за България, ще е удобно предимство. Същото се отнася и за износа. 

Но има и стратегически, политически аргумент. Когато през 2007 г., докато все още бях канцлер, се присъединиха Румъния и България, аз лично отпразнувах това като исторически момент – не само за двете страни, а и за Европа като цяло. Ако обаче сте член на ЕС, но не и част от еврозоната, изпускате най-съществените сфери на политиката. А сега вече, от 1 януари 2026 г., когато се присъедините към еврозоната, вие ще станете пълноправен член на общия пазар, на Шенген и на валутния съюз – това ще ви постави в сърцевината на европейския проект. И тази разлика е много съществена.

Как изглеждаше вътрешният политически дебат в Австрия тогава? Имаше ли силна опозиция срещу въвеждането на еврото и как я преодоляхте?

– Не бива да забравяме, че пет години по-рано имаше гражданска инициатива срещу въвеждането на еврото, организирана от Партията на свободата. Тя събра само около 250 000 подписа – това са приблизително 4,5 процента от населението.  

Когато през 2000 г. станах канцлер, Австрия се изправи пред сериозен бюджетен проблем – дефицитът надхвърляше 5 процента от БВП. Такова равнище би блокирало присъединяването ни към еврозоната. Наложи се да работим много интензивно през първите две години, за да намалим дефицита от над 5 процента до нула. Това стана чрез дисциплинирана финансова политика – ограничаване на разходите, някои временни данъчни мерки и частична приватизация. Беше трудно, но необходимо и сработи. 

Имаше ли и психологическа съпротива срещу замяната на шилинга с еврото?

– Да, и то съществена. Австрийският шилинг имаше огромна символна стойност и от психологическа гледна точка бе свързван с големи постижения. Той беше част от нашата идентичност още от следвоенния период – един от белезите на възстановената държава и икономическото чудо. За много хора идеята да се откажем от шилинга звучеше като загуба, не като печалба.

Възприемането на новата валута се затрудняваше и от самия обменен курс – едно евро се равняваше на 13,76 шилинга. Представете си колко сложно е за човек, който всекидневно пазарува, да прави сметките си „наум“ с такова съотношение.

Наложи се да проведем мащабна информационна кампания: предоставяхме калкулатори, организирахме публични разяснения, медийни кампании. Но въпреки това едва четири седмици преди прехода – в края на ноември, началото на декември 2001 г., проучванията показаха, че 80 процента от хората не са напълно наясно какво точно предстои. Бяхме въвели три месеца преди това двойно обозначение на цените, потребителски комисии и т.н. Хората не бяха наясно, не им пукаше. Това бе психологически проблем. 

Изводът, който направих, беше много прост: информация, информация и пак информация. Дори когато си убеден, че обществото вече е чуло всичко, продължавай да повтаряш. Всеки трябва да разбере какво се случва. А това е историческо решение за България, сигурен съм. 

Може ли такава кампания да се проведе без политическо противопоставяне, каквото често наблюдаваме в България?

– Да, възможно е, това е прагматичен въпрос. Въвеждането на еврото е икономически плюс за България със сигурност. И освен това е огромно политическо постижение. Или сте вътре, или не сте. А ако не сте, винаги рискувате да бъдете третирани като „втора категория“ член. А България не заслужава това. Вашата страна заслужава да бъде пълноправен, уважаван член на европейското семейство. Това винаги е било моето убеждение. Единният пазар, Шенген, еврозоната – това са важните неща. Тези стълбове са ядрото. Следващата стъпка би била обща отбрана. И мисля, че наистина трябва да си сътрудничим заедно в тази насока. 

Партиите в България трябва да отстъпят от местните си проблеми и различия. Това е въпрос от национално значение, който засяга бъдещето на страната. 

В България има опасения, че с въвеждането на еврото ще се загуби контрол върху националната икономика. Основателни ли са тези страхове?

– Тези страхове са разбираеми, но неоснователни. Всяка страна, която се присъединява към обща валута, делегира част от паричния си суверенитет – това е факт. Но в замяна получава участие в процеса на вземане на решения и стабилност.

В австрийския случай, още преди еврото, нашият шилинг беше фиксиран към германската марка. По същество вече следвахме паричната политика на Бундесбанк. Подобна е и ситуацията на България днес – левът е фиксиран към еврото чрез валутния борд. Това означава, че реално не губите нищо, а печелите. 

След присъединяването вие печелите място на масата. От 1 януари 2026 г. ще бъдете част от ЕКОФИН и от заседанията на органите на еврозоната, ще участвате в обсъждането и оформянето на решенията. Няма да сте отвън и да слушате какво ще правят те, и да го повтаряте. Това е огромна разлика – от наблюдател се превръщате в участник.

В едно от изказванията си споменахте, че следващата стъпка на интеграцията ще бъде общата отбрана. Възможно ли е Европа да има по-силна и единна позиция в отбраната и енергетиката?

– Да, убеден съм в това. През последните 30 години живеехме в илюзията на така наречения дивидент от мира. След края на Студената война почти всички европейски държави съкратиха армиите си. Германската армия, например, намаля с една трета – от 600 000 на 180 000 души. Намалихме флотите, авиацията, противовъздушната отбрана наполовина. 

Това спестяване ни донесе около 2 трилиона евро за три десетилетия, но тази епоха приключи. Научихме горчив урок – войната се завърна на континента, а ние не видяхме признаците за това. И не е свършила. Трябва да се превъоръжим. Трябва да работим заедно, защото иначе би било твърде скъпо и недостатъчно ефективно. Мисля, че следващата стъпка на европейската интеграция ще е вид обща отбрана, щит, както и граници. 

Как оценявате днешната политическа обстановка в Европа? Наблюдаваме ли възраждане на национализма под нова форма или това е просто реакция към глобалните предизвикателства?

– Това е много интересен и труден въпрос. Според мен има два вида национализъм. Сто години по-рано имахме империалистически национализъм. Днес този национализъм все още е тук – в Америка, Русия, Китай. 

Там виждаме класически империалистически национализъм, докато в Европа – един вид „страхлив национализъм“, който се опитва да запази статуквото. Хората имат чувството, че могат да изгубят постигнатото – сигурността, идентичността, стандарта на живот. Нашата задача е да превърнем това чувство на несигурност в положителна енергия.

Европа остава уникално място – континент на свободата, на свободната мисъл, без някой да те контролира или наказва, на свободата да създаваш (свободна компания), да се ожениш. 

В едно от последните издания на European Voices прочетох статия за европейския начин на живот, който си струва да защитим. В нея се казваше, че ако някъде в Космоса има разумни същества и търсят подходящо място за кацане, най-доброто място би било Европа. Защото тук хората са миролюбиви, открити, гостоприемни, не сме враждебни към гостите. Това е много важно – струва си да браним европейския начин на живот. Трябва да знаем това и да разпространяваме това послание.

Източник: БТА

Основният принос за повишаването на оценките на Международния валутен фонд (МВФ) за икономическия растеж на България е на вътрешни фактори, каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за БТА по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. 

Фондът повиши прогнозите си за България до 3 процента за 2025 г. и 3,1 процента догодина спрямо темпа от 2,8 процента през 2024 година, припомня БТА. 

Страната ни има стабилна банкова система, нисък публичен дълг и активен частен сектор. Българският бизнес остава двигател на растежа – гъвкав, иновативен и устойчив, открои Радев основните фактори, благоприятстващи икономическата динамика.

Същевременно, по думите му, очакваното ускоряване на инфлацията (до 3,6 на сто тази година и 3,4 на сто през 2026 г. – бел. ред.) е временно – резултат от базови ефекти и промени в регулирани цени. Той подчерта, че е важно фискалната политика да не влиза в противоречие с паричната, като при запазване на баланса инфлацията ще продължи да се успокоява.

Устойчивостта на икономическия растеж в условия на висока несигурност и ограничени ресурси е темата, привлякла основно вниманието по време на разговорите между водещи финансисти от целия свят, които се състояха тази седмица във Вашингтон, посочи още Димитър Радев. 

Лихвените равнища в повечето водещи икономики, включително в еврозоната, вече се намират на неутрална или близо до неутрална територия, което предполага по-балансирана парична позиция. За разлика от това, фискалното пространство остава силно ограничено. Общото послание е, че стабилността изисква повече последователност и координация между политиките – както на национално, така и на глобално ниво, отбеляза той. 

По думите му България остава сред страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е основното сравнително предимство на страната ни. В същото време обаче фискалната дисциплина постепенно се разхлабва и дефицитът расте. Устойчивостта, натрупана през годините, особено в периода до 2020 г., е напът да бъде компрометирана и трябва да бъде защитена чрез умерена и предвидима бюджетна политика, предупреди централният банкер. 

Процесът на присъединяване на България към еврозоната предизвиква естествен интерес сред участниците във форума, тъй като България постигна запазване на относителна макроикономическа стабилност в сложна вътрешна и външна среда и тази стъпка се оценява като логична и като сериозен успех, но и като изпитание за устойчивостта на политиките, сподели впечатленията си управителят на БНБ. Еврозоната не е крайна цел, а ангажимент – към предсказуемост, институционална зрялост и доверие, подчерта той.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Радев, представлявате България на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, които събират водещите финансисти от целия свят. Кои са основните теми, към които са насочени дискусиите?

– Фокусът е върху устойчивостта на растежа в условия на висока несигурност и ограничени ресурси. Лихвените равнища в повечето водещи икономики, включително в еврозоната, вече се намират на неутрална или близо до неутрална територия, което предполага по-балансирана парична позиция. За разлика от това, фискалното пространство остава силно ограничено. Общото послание е, че стабилността изисква повече последователност и координация между политиките – както на национално, така и на глобално ниво.

След предишната среща през април голямата новина за България бе одобрението за присъединяването на страната ни към еврозоната. Кои аспекти на този процес привличат интереса на колегите Ви? Променя ли се тежестта на България при подобни срещи?

– Интересът е естествен, защото България запази относителна макроикономическа стабилност в сложна вътрешна и външна среда. Колегите гледат на присъединяването ни като на логична стъпка и сериозен успех, но и като на изпитание за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е крайна цел, а ангажимент – към предсказуемост, институционална зрялост и доверие.

МВФ повиши оценките си за растежа на българската икономика за тази и идната година. Доколко тази възходяща корекция отразява общата тенденция на по-оптимистични очаквания за световната икономика и доколко се дължи на специфични за страната ни фактори?

– Отчасти това е отражение на относително по-добрата глобална икономическа среда, но основният принос е вътрешен – стабилна банкова система, нисък публичен дълг и активен частен сектор. Българският бизнес остава двигател на растежа – гъвкав, иновативен и устойчив. Нашата задача е да му осигурим предвидима среда, в която да продължи да инвестира и създава стойност.

Прогнозите за инфлацията са за известно ускоряване в краткосрочен план. Какво стои зад тази тенденция и очаква ли се тя да бъде продължителна?

– Очакваното ускоряване е временно – резултат от базови ефекти и промени в регулирани цени. Основната средносрочна тенденция е към постепенно забавяне. Важно е фискалната политика да не влиза в противоречие с паричната. Ако балансът се запази, инфлацията ще продължи да се успокоява.

В дискусиите във Вашингтон представители на МВФ отбелязаха ограниченото фискално пространство в много страни. Къде се намира България?

– България остава сред страните с най-нисък дълг в Европейския съюз – това е нашето основно сравнително предимство. В същото време фискалната дисциплина постепенно се разхлабва и дефицитът расте. Натрупаната през годините, особено в периода до 2020 г., устойчивост е напът да бъде компрометирана. Тя трябва да се защити чрез умерена и предвидима бюджетна политика, защото именно от нея зависи стабилността ни в дългосрочен план.

В най-новия си икономически бюлетин БНБ отчита ускорен годишен растеж на депозитите до 11,8 процента преди влизането в еврозоната. Очаквате ли след 1 януари обратен процес и насочване на част от тези средства към икономическия оборот?

– Да, възможно е част от тези средства постепенно да се насочат към инвестиции и потребление. Това обаче зависи от доверието в политическата и икономическата рамка. Ръстът на депозитите е показател за стабилност и предпазливост – нещо, което е по-добре да имаме, отколкото да ни липсва.

Източник: БТА