Свържете се с нас

Общество

Лидери от водещи компании се присъединяват към журито на EFFIE® AWARDS България

Почти две десетилетия Effie® България е символ на успех и високо професионално признание, отличавайки най-значимите постижения в маркетинга – кампаниите и идеите, които постигат резултати. С над 50 години история, наградите Effie® продължават да задават глобалния стандарт за ефективност в комуникациите, като мотивират професионалистите да съчетаят стратегия, креативност и измерими резултати, за да постигнат истински бизнес успех.

Участието в журито на Effie България 2025 е високо признание и символ на престиж, като по цял свят конкурсът привлича експерти с десетилетия опит и значими постижения, за да гарантира задълбочена и прецизна оценка на кандидатурите. В България част от журито са водещи професионалисти от комуникационни агенции, медии, агенции за пазарни проучвания и независими експерти. И тази година към тях се присъединяват изтъкнати представители на компании-рекламодатели и на медийни групи, които определят тенденциите на пазара:

Анелия Мирчева – Senior Client Marketing Manager, Visa Europe

Велимира Петрова – Директор „Продажби“, bTV Media Group

Зорница Тодорова – Mениджър за България, New Age Media / Cinema City Bulgaria

Ирина Михайлова – Директор „Франчайз Операции“, Кока-Кола България

Нели Ангелова – Директор Маркетинг на Нестле за България, Румъния, Адриатика, Украйна и Молдова

Райна Радкова – Директор „Бранд и комуникации“, Алианц България

Силвия Костова – Управляващ „Корпоративни комуникации и корпоративна идентичност“, Пощенска банка

Подробности за всички членове на журито на Effie България 2025 са достъпни на официалния сайт на конкурса.

Оценяването най-ефективните маркетингови комуникации в България за 2025 година ще се състои в два кръга – през октомври и ноември. Победителите ще бъдат обявени на официалната гала церемония на 3 декември 2025 г. – събитие, което ще отличи кампаниите, доказали своята ефективност и принос към комуникационната индустрия.
Наградите Effie® са златният стандарт за оценка на маркетинговата ефективност. Те отличават кампаниите и инициативите, които постигат резултати и показват как съчетаването на стратегия, креативност, медийно планиране и изпълнение може да доведе до изключителни постижения и реален бизнес успех. Конкурсът обхваща всички комуникационни канали на българския пазар и продължава да бъде еталон за ефективност, като отличава най-значимите и успешни маркетингови практики.

Конкурсът Effie България се организира от Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) и се провежда с изключителната подкрепа на bTV Media Group и bTV Radio Group – генерални медийни партньори, както и Visa – златен спонсор.

Effie награждава най-ефективните маркетингови комуникации – идеите, които работят.
За повече информация посетете effiebulgaria.org.

Източник: Offnews.bg

Общество

Изследване: Висока концентрация на бактерии в топлата питейна вода. Най-лошо е в Гео Милев в София (таблица)

Публикуваме Изследване на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Активни потребители“, което установява висока концентрация на бактерии в топлата питейна вода. Липсват нормативни изисквания и контрол към топлоснабдяването за питейно-битови нужди.

Микробиологичните замърсявания са най-значителният риск за питейните води. Микробите в тях са бактерии, вируси, плесени и паразити. Някои са директни патогени по хората, например Салмонела и Шигела (дизентерия), но повечето са т.н. опортюнистични патогени, такива които водят до заболявания само в определени случаи и/или при индивиди с проблемна имунна система. Към вторите се причисляват огромна група бактерии нормално обитаващи водните басейни, особено повърхностните, и често прехвърлящи се оттам във водопреносните мрежи.

Редица научни изследвания показват, че използваните обичайни методи за дезинфекция на питейната вода са недостатъчни за отстраняване на микроорганизмите. Много от тях са способни да оцелеят и дори да се размножават в питейната вода, включително в подгрятата такава. Има бактерии годни да формират биофилм по тръбите, който служи като убежище, предпазващо от дезинфектантите, инкубатор за размножение, както и постоянен източник на свободни форми.

Особено податливи за формиране на биофилми са частите от водопреносната мрежа, където водата се задържа – резервоари за топла и студена вода, паразитни отклонения и обеми. Те са често срещани в големите градове и крупните сгради. Според проучванията, рискови компоненти са също басейните, фонтаните, сградните климатици с водно охлаждане, спа-центрове, водонапорните кули и др. В градовете с обществено подаване на топла вода, опасностите от микробиологично замърсяване се увеличават.

Това важи и за естественото водоподаване от източници с повишена температура. Най-рискова е водата в диапазона 20 – 50 градуса, тъй като това са оптималните температури за развитие на микроорганизмите. Най-често в такава питейна вода се откриват индикаторни микроорганизми, като колиформите и Escherichia coli. Затова те са законодателно включени в мониторинговите програми за тестване, а тяхното откриване класифицира автоматично водата като негодна. Освен известните индикатори, в питейната вода се установяват множество други микроорганизми, които при определени условия разболяват хората. Сред най-известните от тях са опортюнистичните патогени от Legionella и не-туберкулозните Mycobacterium. Тези бактерии са трудни и сравнително скъпи за идентифициране и затова не са включени в рутинните анализи. Броят на заболелите от тези и подобни опортюнистични патогени нараства. Например, в САЩ броят на инфектираните с Legionella хора за 20 години са е увеличил 10 пъти! Подобна ситуация се наблюдава във всички развити държави, което налага еволюция на програмите и процедурите за надзор на питейната вода, студена и топла.

В България общественото снабдяване с топла вода е достъпно в големите градове, разполагащи с топлоцентрали. Те не доставят директно топла вода до консуматорите, а чрез абонатните станции затоплят наличната обществена студена питейна вода. Крайните потребители са включени в локални/сградни цикли за отопление и/или водоснабдяване с битова топла вода. В нашата водопроводна система топлата и студената питейна вода се доставят по отделни тръби, и се смесват преди изтичането при крайния потребител. Теоретично между тях не трябва да има разлика, защото имат еднакъв произход – обществената водопреносна мрежа. Техният път до потребителя се различава само през последните около 100 метра, където част от входящия поток се отклонява през топлообменника на абонатната станция за затопляне. Целта на нашето изследване е да установим дали топлата и студената вода за питейно-битови нужди се различават по микробиологични характеристики. Допълнително ще направим анализ на националните регулаторни изисквания за топлата питейна вода.

Резултатите

За нашето изследване бяха подбрани 14 локации от три града, притежаващи централно обществено водоснабдяване с топла вода за питейно-битови цели – София, Пловдив и Плевен. Районите на местата за пробовземане са описани в таблицата. От всяка локация се събират проби от студена и топла вода, като се измерва и температурата на течащата топла вода на изхода на крайните потребители, т.е. в кухните. В лаборатория се определят концентрацията на бактериите във водата (бактериален товар), провежда се култивационен тест са наличие на индикаторни микроорганизми (колиформи и Escherichia coli) съгласно действащата регулация в ЕС, както и анализ на 6 рутинни химически показателя – активен хлор (обичайния дезинфектант), нитрати, фосфати, амониеви йони, желязо и манган.

Анализираните химически показатели от всичките 14 локации са в норма. В таблицата са показани само резултатите за съдържание на активен хлор от които се вижда, че само в 7 от тях се откриват нива над 0,05 мг/литър, което е лимитът на детекция на използвания от нас тест. Регулаторната норма от 0,5 мг/л, не се надхвърля от нито една проба. В половината от пробите студена вода не беше открит хлор. Аналогично, в нито една от 14-те образци събрани от погрята вода не беше установено наличие на хлор. В София активен хлор се открива само в 2 от 8 локации. Установеното отсъствие на дезинфектант в половината проби студена, както и всички такива топла вода, увеличава риска от развитие на нежелателни и потенциално патогенни за хората микроорганизми. Всичките 14 двойки проби бяха анализирани и за наличие на основните индикаторни микроорганизми, колиформи и Escherichia coli, но такива не бяха открити.
Интересни са резултатите от измерване на температурата на топлата вода, течаща от крановете на домакинствата. Средната отчетена стойност е 52,1 градуса. В 3 от 14 локации са измерени под 50 градуса. Препоръките на СЗО и регулациите в много държави изискват температура на топлата вода от 55 и нагоре, на което отговарят само 3 от 14 проби. Останалите 8 проби са в диапазона 50 – 54 градуса.

Бактериалният товар е молекулярнобиологичен индикатор за общото съдържание на бактерии във водата. Той измерва концентрацията на специфичен участък от бактериалната ДНК, който е древен и изключително консервативен и присъства в генома на всички прокариоти. Предимството на този молекулярнобиологичен метод е, че той отчита съдържанието на всички бактерии в съответната проба, включително и тези, които не могат да се култивират върху стандартните микробиологични среди, тъй като те са мнозинството. Методът засега не е стандартизиран и затова не може да се използва директно пресмятане на бактериите, подобно на добре познатото микробно число. В нашето изследване използваме бактериалния товар за сравняване на количеството на бактериите между топлата и студената питейна вода от всяка отделна двойка проби. В таблицата е показано съотношението топла/студена вода при 13 проби от което се вижда, че при 12 от тях в подгрятата вода се откриват повече бактерии в сравнение със студената. Усреднената стойност е 22 пъти, с максимум 69,5, и минимум 1,4 пъти. Най-високо е това съотношение в пробата от кв. Гео Милев в София. Това е изненадващ резултат, защото обичайно се предполага, че високата температура ще убие бактериите в подгрятата вода. Обратното на очакваното е следствие от недостатъчно високата температура във водопреносната система. Допълнително, вероятно в тръбите се развиват термотолерантни бактерии, различни от обичайните за питейна вода. Тези бактерии са устойчиви към не особено високите стойности на подгряване.

В обобщение, във всички изследвани двойки топла/студена вода не се откриват отклонения в рутинните регулаторни показатели за микробиология и химия, освен отсъствието на дезинфектант (активен хлор) в повечето проби. Молекулярно-биологичният анализ показва многократно по-голямо съдържание на бактерии в топлата вода. Развитието на микроорганизми в топлата вода доказано води до поява на патогени за хората. Това означава, че хората с компрометирана или отслабена имунна система могат да се разболеят от бактерии, с които те обичайно изобщо не се срещат. Опитът на други държави показва, че най-често се развиват пневмонии, предизвикани от Легионела и не-туберкулозни Микобактерии. В България съществува заболеваемост сред пациенти с не-идентифицирани по причинител и произход пневмонии и е напълно възможно това да е свързано с топлопреносната мрежа.

Законодателни изисквания

България има регулаторна рамка за качеството и безопасността на питейните води, унифицирана със законодателството на Европейския съюз (ЕС). Те определят минималните изисквания за безопасност на водите. В допълнение, държавите от ЕС обикновено притежават собствена регулация, надграждаща съюзните норми, която е съобразена със специфичните рискове. България не разполага с подобни допълнения, което оставя без регулация редица области, като може би най-съществената от тях касае топлата вода за питейно-битови нужди. Основният законодателен акт е Наредба 9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, в която дори не се споменава за топла вода. Специфичните регулации за топлоснабдяване са Наредба 9/2004 и Наредба №Е-РД-04-1/2020, в които подробно са описани техническите изисквания към топлопреносните мрежи и топлоцентралите, както и търговските взаимоотношения. По отношение на безопасността на хората, свързана с топлата питейна вода, няма нито дума. Също така няма изискване за температурата до която се подгрява водата, този въпрос е оставен за договаряне с възложителите, т.е. общините. Българската държава определила каквито и да е изисквания за поддържане и контрол на безопасността на топлата питейна вода. Нещо повече, в регулаторните документи никъде не е описано коя институция осъществява контрол, какви са задълженията на доставчиците на топла вода, на възложителите, или на сградната собственост. Това е неприемлив регулаторен вакуум във важна за общественото здравеопазване област.

Изводи:

1. В България липсва нормативен акт, който да поставя изисквания към безопасността за топлата вода за питейно-битови цели. Необходимо е спешно да се запълни тази нормативна празнота.
2. В България спецификата на водопреносната мрежа води до смесване на топлата и студената питейна води, преди да достигане до крайния потребител. На практика, те оказват едновременно и почти неделимо въздействие върху консуматорите. Ако топлата вода е замърсена, е много трудно причинителят да бъде надлежно отделен от потока на студената вода, защото те ползват обща крайна тръба/смесител. Поради тази характеристика на водопроводната мрежа, топлоподаването за питейно-битови цели следва да бъде интегрална част от водоснабдяването, включително с налични норми и изисквания за безопасност на потребителите на тази комбинирана услуга.
3. Нашето изследване показа, че всичките 14 двойки топла/студена проби отговарят на изискванията на Наредба 9/2001 за безопасност по микробиологични и химически критерии.
4. Установената от нас средна температура на топлата вода от 52 градуса е по-ниска от препоръчителната от СЗО, и регулаторно закрепена в много държави, стойност от 55 градуса. В над 20% от пробите температурата (3 от 14) е дори под 50 градуса. Понижената температура на топлата вода представлява риск за развитие на бактерии, гъби и паразити.
5. В 12 от 13 проби в топлата вода се отчитат повече бактерии в сравнение със студената. Усреднената стойността е 22 пъти по-висока. По-голям брой бактерии означава по-висока вероятност от развитие на патогени при хората.
6. Във водопреносната мрежа на град София, само в 1 от 4 проби се установява наличие на дезинфектант. Това е риск за потребителите и операторът трябва да предприеме спешни мерки за коригиране.

Препоръки към институциите

1. Необходима е промяна в Наредба 9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, за да се включат изисквания за безопасност на топлата вода, насочени към производителите/операторите на топлопреносната мрежа. Тъй като в България общественото топлоподаване е неразделимо от общественото водоснабдяване, производителите на топлоенергия трябва да имат и задължения за опазване на здравето на потребителите!
2. Изготвяне и прилагане на програма за мониторинг на топлата питейна вода. До известна степен мерките са описани в остаряло методично указание (3 от 25.11.2003) за борба с Легионелата, който документ за съжаление никой не използва на практика, а по-вероятно операторите дори и не знаят за неговото съществуване.
3. Определяне на контролен орган за безопасност на топлата вода (вероятно РЗИ), отделяне на бюджет, изготвяне на планове за надзор на сградните ВИК инсталации, методология за деконтаминация на водопреносните мрежи и др.

Препоръки за потребителите

1. Въпреки че тече от същия чучур и има еднакъв произход, топлата вода се различава от студената питейна. В България нашето изследване установи, че в топлата вода от обществената водопреносна мрежа не се откриват дезинфектанти, но се установяват много повече бактерии. Затова не ползвайте топлата вода за питейна!
2. Ограничете използването на топлата вода за някои битови цели, най-вече за устна хигиена (миене на зъби) и готвене.
3. При употреба на студената вода за пиене източвайте поне 1 минута, за да премахнете застоялата затоплена вода и промиете добре тръбата.
4. Не забравяйте – микроорганизмите се развиват в застояла вода, независимо дали се е затоплила по естествен начин или е подгрята. Затова, когато имотът не е използван продължително време е необходимо да източите добре водопреносната мрежа. В най-общия случай не използвайте за пиене първите няколко часа.
5. Най-податливи за бактериални инфекции с произход питейна вода са бебетата, възрастните и хората с отслабена имунна система. Не използвайте за пиене и готвене топла и/или застояла вода, а в най-добрия случай преварявайте и съхранявайте в хладилник в добре измит и затворен стъклен съд.
6. Когато топлоподаването се осигурява от домакински бойлер, е необходимо да поддържате температура над 60 градуса.
7. Ако членове на домакинството/сградата имат чести респираторни рецидиви или пневмония без контакти с подобна диагноза, трябва да се замислите за микробиологично тестване на сградната водопреносна инсталация.

Как тествахме? (Методология на проучването)

В проучването са обхванати: 14 локации за пробовзимане от 3 града с обществено топлоснабдяване – 8 от София, 3 от Пловдив и 3 от Плевен.
Пробовземане: Пробите са събрани от представители на „Активни потребители“ чрез домашни визити през месец юни, 2025г. Всеки адрес е посетен, измерена е няколкократно температурата на топлата вода с калибриран измерителен уред, след минимум 1 минута източване. Всяка проба от топла и студена вода се събира отделно в стерилен съд за еднократна употреба с обем от 1 литър.
Лабораторни изпитвания: Образците се транспортират веднага до лабораторията в хладилна чанта. Максималното време от пробовземане до началото на анализите е около 18 часа. Първоначалният анализ е измерване на концентрацията на хлор.
Химическите анализи се извършват с готови набори за тестване на питейна вода на компанията Merck, съгласно инструкциите на производителя;
Измерването на колиформи и Escherichia coli е чрез Redicult 100 кит за питейна вода;
Концентрирането на бактериите от водната проба се извършва чрез центрофугиране на 800 мл топла/студена вода. От утайката се изолира ДНК посредством набор за екстракция и пречистване (ZymoBiomics);
Определянето на бактериалния товар е чрез qPCR (quantitative polymerase chain reaction) с Tag-man химия;
Всички резултати са усреднена стойност от 3 повторения.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Общество

Изследване: Висока концентрация на бактерии в топлата питейна вода. Най-лошо е в Гео Милев в София (таблица)

Публикуваме Изследване на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Активни потребители“, което установява висока концентрация на бактерии в топлата питейна вода. Липсват нормативни изисквания и контрол към топлоснабдяването за питейно-битови нужди.

Микробиологичните замърсявания са най-значителният риск за питейните води. Микробите в тях са бактерии, вируси, плесени и паразити. Някои са директни патогени по хората, например Салмонела и Шигела (дизентерия), но повечето са т.н. опортюнистични патогени, такива които водят до заболявания само в определени случаи и/или при индивиди с проблемна имунна система. Към вторите се причисляват огромна група бактерии нормално обитаващи водните басейни, особено повърхностните, и често прехвърлящи се оттам във водопреносните мрежи.

Редица научни изследвания показват, че използваните обичайни методи за дезинфекция на питейната вода са недостатъчни за отстраняване на микроорганизмите. Много от тях са способни да оцелеят и дори да се размножават в питейната вода, включително в подгрятата такава. Има бактерии годни да формират биофилм по тръбите, който служи като убежище, предпазващо от дезинфектантите, инкубатор за размножение, както и постоянен източник на свободни форми.

Особено податливи за формиране на биофилми са частите от водопреносната мрежа, където водата се задържа – резервоари за топла и студена вода, паразитни отклонения и обеми. Те са често срещани в големите градове и крупните сгради. Според проучванията, рискови компоненти са също басейните, фонтаните, сградните климатици с водно охлаждане, спа-центрове, водонапорните кули и др. В градовете с обществено подаване на топла вода, опасностите от микробиологично замърсяване се увеличават.

Това важи и за естественото водоподаване от източници с повишена температура. Най-рискова е водата в диапазона 20 – 50 градуса, тъй като това са оптималните температури за развитие на микроорганизмите. Най-често в такава питейна вода се откриват индикаторни микроорганизми, като колиформите и Escherichia coli. Затова те са законодателно включени в мониторинговите програми за тестване, а тяхното откриване класифицира автоматично водата като негодна. Освен известните индикатори, в питейната вода се установяват множество други микроорганизми, които при определени условия разболяват хората. Сред най-известните от тях са опортюнистичните патогени от Legionella и не-туберкулозните Mycobacterium. Тези бактерии са трудни и сравнително скъпи за идентифициране и затова не са включени в рутинните анализи. Броят на заболелите от тези и подобни опортюнистични патогени нараства. Например, в САЩ броят на инфектираните с Legionella хора за 20 години са е увеличил 10 пъти! Подобна ситуация се наблюдава във всички развити държави, което налага еволюция на програмите и процедурите за надзор на питейната вода, студена и топла.

В България общественото снабдяване с топла вода е достъпно в големите градове, разполагащи с топлоцентрали. Те не доставят директно топла вода до консуматорите, а чрез абонатните станции затоплят наличната обществена студена питейна вода. Крайните потребители са включени в локални/сградни цикли за отопление и/или водоснабдяване с битова топла вода. В нашата водопроводна система топлата и студената питейна вода се доставят по отделни тръби, и се смесват преди изтичането при крайния потребител. Теоретично между тях не трябва да има разлика, защото имат еднакъв произход – обществената водопреносна мрежа. Техният път до потребителя се различава само през последните около 100 метра, където част от входящия поток се отклонява през топлообменника на абонатната станция за затопляне. Целта на нашето изследване е да установим дали топлата и студената вода за питейно-битови нужди се различават по микробиологични характеристики. Допълнително ще направим анализ на националните регулаторни изисквания за топлата питейна вода.

Резултатите

За нашето изследване бяха подбрани 14 локации от три града, притежаващи централно обществено водоснабдяване с топла вода за питейно-битови цели – София, Пловдив и Плевен. Районите на местата за пробовземане са описани в таблицата. От всяка локация се събират проби от студена и топла вода, като се измерва и температурата на течащата топла вода на изхода на крайните потребители, т.е. в кухните. В лаборатория се определят концентрацията на бактериите във водата (бактериален товар), провежда се култивационен тест са наличие на индикаторни микроорганизми (колиформи и Escherichia coli) съгласно действащата регулация в ЕС, както и анализ на 6 рутинни химически показателя – активен хлор (обичайния дезинфектант), нитрати, фосфати, амониеви йони, желязо и манган.

Анализираните химически показатели от всичките 14 локации са в норма. В таблицата са показани само резултатите за съдържание на активен хлор от които се вижда, че само в 7 от тях се откриват нива над 0,05 мг/литър, което е лимитът на детекция на използвания от нас тест. Регулаторната норма от 0,5 мг/л, не се надхвърля от нито една проба. В половината от пробите студена вода не беше открит хлор. Аналогично, в нито една от 14-те образци събрани от погрята вода не беше установено наличие на хлор. В София активен хлор се открива само в 2 от 8 локации. Установеното отсъствие на дезинфектант в половината проби студена, както и всички такива топла вода, увеличава риска от развитие на нежелателни и потенциално патогенни за хората микроорганизми. Всичките 14 двойки проби бяха анализирани и за наличие на основните индикаторни микроорганизми, колиформи и Escherichia coli, но такива не бяха открити.
Интересни са резултатите от измерване на температурата на топлата вода, течаща от крановете на домакинствата. Средната отчетена стойност е 52,1 градуса. В 3 от 14 локации са измерени под 50 градуса. Препоръките на СЗО и регулациите в много държави изискват температура на топлата вода от 55 и нагоре, на което отговарят само 3 от 14 проби. Останалите 8 проби са в диапазона 50 – 54 градуса.

Бактериалният товар е молекулярнобиологичен индикатор за общото съдържание на бактерии във водата. Той измерва концентрацията на специфичен участък от бактериалната ДНК, който е древен и изключително консервативен и присъства в генома на всички прокариоти. Предимството на този молекулярнобиологичен метод е, че той отчита съдържанието на всички бактерии в съответната проба, включително и тези, които не могат да се култивират върху стандартните микробиологични среди, тъй като те са мнозинството. Методът засега не е стандартизиран и затова не може да се използва директно пресмятане на бактериите, подобно на добре познатото микробно число. В нашето изследване използваме бактериалния товар за сравняване на количеството на бактериите между топлата и студената питейна вода от всяка отделна двойка проби. В таблицата е показано съотношението топла/студена вода при 13 проби от което се вижда, че при 12 от тях в подгрятата вода се откриват повече бактерии в сравнение със студената. Усреднената стойност е 22 пъти, с максимум 69,5, и минимум 1,4 пъти. Най-високо е това съотношение в пробата от кв. Гео Милев в София. Това е изненадващ резултат, защото обичайно се предполага, че високата температура ще убие бактериите в подгрятата вода. Обратното на очакваното е следствие от недостатъчно високата температура във водопреносната система. Допълнително, вероятно в тръбите се развиват термотолерантни бактерии, различни от обичайните за питейна вода. Тези бактерии са устойчиви към не особено високите стойности на подгряване.

В обобщение, във всички изследвани двойки топла/студена вода не се откриват отклонения в рутинните регулаторни показатели за микробиология и химия, освен отсъствието на дезинфектант (активен хлор) в повечето проби. Молекулярно-биологичният анализ показва многократно по-голямо съдържание на бактерии в топлата вода. Развитието на микроорганизми в топлата вода доказано води до поява на патогени за хората. Това означава, че хората с компрометирана или отслабена имунна система могат да се разболеят от бактерии, с които те обичайно изобщо не се срещат. Опитът на други държави показва, че най-често се развиват пневмонии, предизвикани от Легионела и не-туберкулозни Микобактерии. В България съществува заболеваемост сред пациенти с не-идентифицирани по причинител и произход пневмонии и е напълно възможно това да е свързано с топлопреносната мрежа.

Законодателни изисквания

България има регулаторна рамка за качеството и безопасността на питейните води, унифицирана със законодателството на Европейския съюз (ЕС). Те определят минималните изисквания за безопасност на водите. В допълнение, държавите от ЕС обикновено притежават собствена регулация, надграждаща съюзните норми, която е съобразена със специфичните рискове. България не разполага с подобни допълнения, което оставя без регулация редица области, като може би най-съществената от тях касае топлата вода за питейно-битови нужди. Основният законодателен акт е Наредба 9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, в която дори не се споменава за топла вода. Специфичните регулации за топлоснабдяване са Наредба 9/2004 и Наредба №Е-РД-04-1/2020, в които подробно са описани техническите изисквания към топлопреносните мрежи и топлоцентралите, както и търговските взаимоотношения. По отношение на безопасността на хората, свързана с топлата питейна вода, няма нито дума. Също така няма изискване за температурата до която се подгрява водата, този въпрос е оставен за договаряне с възложителите, т.е. общините. Българската държава определила каквито и да е изисквания за поддържане и контрол на безопасността на топлата питейна вода. Нещо повече, в регулаторните документи никъде не е описано коя институция осъществява контрол, какви са задълженията на доставчиците на топла вода, на възложителите, или на сградната собственост. Това е неприемлив регулаторен вакуум във важна за общественото здравеопазване област.

Изводи:

1. В България липсва нормативен акт, който да поставя изисквания към безопасността за топлата вода за питейно-битови цели. Необходимо е спешно да се запълни тази нормативна празнота.
2. В България спецификата на водопреносната мрежа води до смесване на топлата и студената питейна води, преди да достигане до крайния потребител. На практика, те оказват едновременно и почти неделимо въздействие върху консуматорите. Ако топлата вода е замърсена, е много трудно причинителят да бъде надлежно отделен от потока на студената вода, защото те ползват обща крайна тръба/смесител. Поради тази характеристика на водопроводната мрежа, топлоподаването за питейно-битови цели следва да бъде интегрална част от водоснабдяването, включително с налични норми и изисквания за безопасност на потребителите на тази комбинирана услуга.
3. Нашето изследване показа, че всичките 14 двойки топла/студена проби отговарят на изискванията на Наредба 9/2001 за безопасност по микробиологични и химически критерии.
4. Установената от нас средна температура на топлата вода от 52 градуса е по-ниска от препоръчителната от СЗО, и регулаторно закрепена в много държави, стойност от 55 градуса. В над 20% от пробите температурата (3 от 14) е дори под 50 градуса. Понижената температура на топлата вода представлява риск за развитие на бактерии, гъби и паразити.
5. В 12 от 13 проби в топлата вода се отчитат повече бактерии в сравнение със студената. Усреднената стойността е 22 пъти по-висока. По-голям брой бактерии означава по-висока вероятност от развитие на патогени при хората.
6. Във водопреносната мрежа на град София, само в 1 от 4 проби се установява наличие на дезинфектант. Това е риск за потребителите и операторът трябва да предприеме спешни мерки за коригиране.

Препоръки към институциите

1. Необходима е промяна в Наредба 9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, за да се включат изисквания за безопасност на топлата вода, насочени към производителите/операторите на топлопреносната мрежа. Тъй като в България общественото топлоподаване е неразделимо от общественото водоснабдяване, производителите на топлоенергия трябва да имат и задължения за опазване на здравето на потребителите!
2. Изготвяне и прилагане на програма за мониторинг на топлата питейна вода. До известна степен мерките са описани в остаряло методично указание (3 от 25.11.2003) за борба с Легионелата, който документ за съжаление никой не използва на практика, а по-вероятно операторите дори и не знаят за неговото съществуване.
3. Определяне на контролен орган за безопасност на топлата вода (вероятно РЗИ), отделяне на бюджет, изготвяне на планове за надзор на сградните ВИК инсталации, методология за деконтаминация на водопреносните мрежи и др.

Препоръки за потребителите

1. Въпреки че тече от същия чучур и има еднакъв произход, топлата вода се различава от студената питейна. В България нашето изследване установи, че в топлата вода от обществената водопреносна мрежа не се откриват дезинфектанти, но се установяват много повече бактерии. Затова не ползвайте топлата вода за питейна!
2. Ограничете използването на топлата вода за някои битови цели, най-вече за устна хигиена (миене на зъби) и готвене.
3. При употреба на студената вода за пиене източвайте поне 1 минута, за да премахнете застоялата затоплена вода и промиете добре тръбата.
4. Не забравяйте – микроорганизмите се развиват в застояла вода, независимо дали се е затоплила по естествен начин или е подгрята. Затова, когато имотът не е използван продължително време е необходимо да източите добре водопреносната мрежа. В най-общия случай не използвайте за пиене първите няколко часа.
5. Най-податливи за бактериални инфекции с произход питейна вода са бебетата, възрастните и хората с отслабена имунна система. Не използвайте за пиене и готвене топла и/или застояла вода, а в най-добрия случай преварявайте и съхранявайте в хладилник в добре измит и затворен стъклен съд.
6. Когато топлоподаването се осигурява от домакински бойлер, е необходимо да поддържате температура над 60 градуса.
7. Ако членове на домакинството/сградата имат чести респираторни рецидиви или пневмония без контакти с подобна диагноза, трябва да се замислите за микробиологично тестване на сградната водопреносна инсталация.

Как тествахме? (Методология на проучването)

В проучването са обхванати: 14 локации за пробовзимане от 3 града с обществено топлоснабдяване – 8 от София, 3 от Пловдив и 3 от Плевен.
Пробовземане: Пробите са събрани от представители на „Активни потребители“ чрез домашни визити през месец юни, 2025г. Всеки адрес е посетен, измерена е няколкократно температурата на топлата вода с калибриран измерителен уред, след минимум 1 минута източване. Всяка проба от топла и студена вода се събира отделно в стерилен съд за еднократна употреба с обем от 1 литър.
Лабораторни изпитвания: Образците се транспортират веднага до лабораторията в хладилна чанта. Максималното време от пробовземане до началото на анализите е около 18 часа. Първоначалният анализ е измерване на концентрацията на хлор.
Химическите анализи се извършват с готови набори за тестване на питейна вода на компанията Merck, съгласно инструкциите на производителя;
Измерването на колиформи и Escherichia coli е чрез Redicult 100 кит за питейна вода;
Концентрирането на бактериите от водната проба се извършва чрез центрофугиране на 800 мл топла/студена вода. От утайката се изолира ДНК посредством набор за екстракция и пречистване (ZymoBiomics);
Определянето на бактериалния товар е чрез qPCR (quantitative polymerase chain reaction) с Tag-man химия;
Всички резултати са усреднена стойност от 3 повторения.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Общество

Глобиха младежа, поставил детски фигури на опасни места за пресичане

Детски фигури до пешеходна пътека

Снимка Сдружение РЕД

Детски фигури до пешеходна пътека

Глобиха с 50 лв. студента Андрей Димитров, който постави фигури на деца на опасни за пресичане места в София, предаде Нова телевизия.

Санкцията е наложена от столичния инспекторат и е заради поставените фигури.

Такива има до мястото, където загина 15-годишния Филип, както и до четири други опасни пешеходни пътеки.

Две от фигурите издържаха само един ден и бяха счупени от вандали. Инициативата е на младежкото “Сдружение РЕД” и се нарича “София – град за децата”.

Общо десет детски фигури в реален размер бяха поставени на пет опасни кръстовища в София.

Кампанията цели да привлече вниманието на институциите и широката общественост към проблемите на пътната безопасност, да повишат превенцията на ПТП и да подобрят качеството на пътна маркировка в столицата, заявява от младежката организация.

“Още колко детски стаи трябва да опустеят, за да може институциите да се задействат и някой да вземе мерки в тази държава“, попита Андрей Димитров, автор на кампанията и основател на „Сдружение РЕД“.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди един час

АФП: Пакистан нанесе въздушни удари по територията на Афганистан

Святпреди 2 часа

Венецуелският президент Мадуро не иска да си има проблеми със САЩ, заяви Тръмп

Балканипреди 2 часа

Дейностите по удълбочаването на пристанището в Александруполис трябва да завършат през 2027 г.

Българияпреди 2 часа

Над сто пещери са открити и проучени на територията на резервата „Сборяново“ и ловното стопанство „Воден – Ири Хисар“

Българияпреди 2 часа

Ансамбъл „Пирин“ представи в Гоце Делчев концерт спектакъла „Между девет планини“

Българияпреди 2 часа

Свищовската професионална гимназия „Алеко Константинов“ започна занимания по Национална програма „Заедно в изкуствата и спорта“

Святпреди 3 часа

Британският принц Андрю се отказва от титлата си херцог на Йорк

Спортпреди 3 часа

„Направихме прекалено много елементарни грешки“, призна наставникът на Ботев (Враца) Тодор Симов след поражението от Локомотив (Пловдив)

Спортпреди 3 часа

„Много важна победа за нас“, доволен е старши треньорът на Локомотив (Пловдив) Душан Косич

Спортпреди 3 часа

Холгер Руне се класира за полуфиналите на турнира по тенис в Швеция

Българияпреди 3 часа

От Четвърто основно училище „Христо Смирненски“ представиха художествено-исторически разказ за Петричкия инцидент

Святпреди 3 часа

НАН: Инфлацията в Нигерия спадна до 18,02%, което е най-ниското ѝ ниво от три години насам

Българияпреди 2 дни

Областният управител на Бургас активира системата BG-Alert и в района на Свети Влас и Елените заради очаквани интензивни валежи

Спортпреди 4 дни

Миньор 2015 надви Академик Бултекс 99 за първи успех за сезона в Националната баскетболна лига

Святпреди 4 дни

Тръмп си тръгна от Египет, с което сложи край на посещението си в Близкия изток

Святпреди 4 дни

Най-малко четирима ранени при руска въздушна атака срещу украинския град Харков, съобщи кметът

Балканипреди 3 дни

АТА: Албанският град-музей Гирокастра е привлюкъл над половин милион туристи досега през 2025 г.

Обществопреди 2 дни

Карлос Насар отвърна на критиките: Никога не съм бил обвързан с политически сили и личности

Обществопреди 2 дни

Задействаха системата BG-ALERT в Царево, Елените и Свети Влас заради очаквани порои

Балканипреди 4 дни

Черногорският президент обсъди с Урсула фон дер Лайен реформите, нужни за присъединяването на страната към ЕС

Спортпреди 4 дни

Клубовете в първите пет нива на английския футбол ще се нуждаят от лиценз от регулатора от сезон 2027-2028

Святпреди 4 дни

Сиси призовава европейските сили да насърчават спазването на споразумението за Газа

Спортпреди 4 дни

Носителят на титлата в Шампионската лига ще играе самостоятелен откриващ мач у дома от сезон 2027-2028

Спортпреди 4 дни

Селекционерът на Израел Ран Бен Шимон: „Знаем, че играем срещу Италия, трябва да дадем най-доброто от себе си“

Новини