Балкани
Първото заседание по делото за пожара в дискотеката „Пулс“ в Кочани е насрочено за 19 ноември

За 19 ноември е насрочено първото заседание по делото за пожара в дискотека „Пулс” в Кочани, обявиха от Основния наказателен съд в Скопие в деня, в който се навършват седем месеца от трагедията, в следствие на която загинаха 63-ма млади хора, а пострадалите са над 200 души.
Делото, в което са включени 34 физически и три юридически лица с 30 адвокати, ще се проведе в съдебната зала в рамките на затвора „Идризово“, а родителите и семействата на загиналите при пожара обявиха, че ще го следят с голямо внимание.
„Болката ни ще е вечна, но нашата борба е и за всички бъдещи поколения. Подобна трагедия никога повече да не се повтори. Молим обществеността, медиите и институциите да следят този процес с необходимото внимание, защото това не е просто процес за пожар, това е процес за човечността, съвестта и отговорността“, цитират медиите в Северна Македония позицията на родителите и семействата на загиналите в трагичния пожар.
Родителите обявиха, че ще преустановят ежедневните си едночасови блокади на едно от кръстовищата в Кочани, но ще продължат с „Похода за ангелите“, който се провежда всяка събота в града.
От наказателният съд в Скопие са обявени още шест дати за заседания по делото до края на годината, с уточнението, че след началото му ще бъдат насрочени и още заседания.
Още преди началото на процеса за пожара в дискотека „Пулс“ в Кочани между прокуратурата и някои от адвокатите бяха разменени остри писма. Адвокатите оцениха обвинителния акт като общ и неясен и прогнозираха, че делото ще бъде продължително, а от прокуратурата изпратиха писмо до Адвокатската колегия с искане защитата да се въздържа от публични изяви до началото на процеса. Те от своя страна отговориха, че искането е опит да се заглушат адвокатите на защитата.
Правната квалификация, броят на обвиняемите и периодът от време, който обхваща, правят това обвинение едно от най-чувствителните в най-новата съдебна история, пише сайтът „Призма“, анализирайки обвинението.
„Фактът, че всички подсъдими са обвинени, че са пряко отговорни за пожара в „Пулс“ с бездействието си в продължение на 13 години, предизвика реакции от част от юридическата гилдия. От цялото обвинение, което е от 117 страници, 109 съдържат възраженията на подсъдимите и техните адвокати. Никой от подсъдимите не се е признал за виновен на този етап от производството. Някои от адвокатите са поискали съдиите да насрочат публично заседание, на което да бъде оценен обвинителният акт. Тримата съдии обаче решиха, че то трябва да се проведе при закрити врати. Противно на обвинението, подсъдимите смятат, че някой, който е бил на поста десет години по-рано, не може да бъде държан отговорен за пожара в дискотеката през 2025 г.”, пише изданието.
Източник: БТА
Балкани
Турското правителство подготвя нов законопроект, който криминализира „противоречащото на биологичния пол“ поведение

Турското правителство готви законопроект за съдебна реформа, който предвижда криминализирането на лица, които промотират или изразяват половата си идентичност и чието поведение може да бъде счетено за „противоречащо на биологичния пол“ и „нарушаващо обществения морал“, съобщи турският новинарски сайт T24.
Предложението, известно като „11-ти съдебен пакет“, ще измени член 225 от турския наказателен кодекс, който понастоящем обхваща непристойността в обществения сектор. Според законопроекта всеки, който „действа против биологичния си пол“ или „насърчава или възхвалява подобно поведение“, може да се изправи пред присъда от една до три години затвор. Реформата предвижда изменението и на друг член от закона, който да криминализира годежните и брачните церемонии между еднополови двойки – действие, за което се предвижда до четири години лишаване от свобода.
В обосновката си относно предложението от турското правителство заявяват, че „мерките целят да защитят институцията на семейството и да осигурят възпитанието на физически и психически здрави поколения“. Според представители на правителството реформите са част от по-широки усилия за противодействие на това, което те наричат „движения за полово неутралност“ и за укрепване на „моралните и социални ценности“.
Законопроектът въвежда и нови ограничения върху процедурите за смяна на пола. Предвижда се минималната възраст за тази процедура да се увеличи от 18 на 25 години, а кандидатите да трябва да са неженени и да получат доклад от медицинска комисия от одобрена от здравното министерство болница в потвърждение на това, че процедурата е медицински необходима по причини, свързани с психичното здраве. В нововъведението се посочва още, че при установяване на неразрешени операции за смяна на пола се предвижда наказание от три до седем години затвор за пациента и тежка глоба за медицинските специалисти, за които се установи, че са извършили подобна интервенция извън законовата рамка.
Предложеното изменение предизвика силни критики от правозащитници и публични личности. ЛГБТ+ журналистът и политик Ирфан Дегирменджи осъди законопроекта с публикация в социалната мрежа Екс, където написа: „Какво ще правите, ще създавате концентрационни лагери? Ще се противопоставяме на тази регулация, която нарушава основните човешки права и свободи, докрай. Съществуването на когото и да било не може да бъде причина за лишаване от свобода. Вашата повтаряща се реторика подхранва престъпления от омраза. Стига!“
Адвокатът по правата на човека г-жа Ерен Кескин също осъди предложението, като написа в профила си в социалните мрежи: „Организира се престъпление от омраза не чрез думи, а чрез писан закон. И това се случва въпреки международните конвенции, които Турция е подписала. Точно така изглежда патриархалният и милитаризиран държавен манталитет.“
Към момента хомосексуалността не е незаконна в Турция, но хомофобията е широко разпространена, а не е рядкост турският президент Реджеп Тайип Ердоган и други политици от неговата партия да атакуват ЛГБТ+ лица и да ги обвиняват в перверзия и разрушаване на семейните ценности, коментира сайтът „Търкиш минит“.
Източник: БТА
Балкани
Външният министър на Германия Йохан Вадефул пристига на посещение в Турция

Министърът на външните работи на Германия Йохан Вадефул ще бъде на посещение в Турция днес, съобщиха от Министерството на външните работи на Турция. При посещението си в Анкара той ще се срещне с турския външен министър Хакан Фидан.
Според информацията, публикувана в турските медии, се очаква сред темите на разговор да бъдат отбраната, закупуването на самолети „Юрофайтър Тайфун“ от Турция, развитието на отбранителната индустрия, въпроси, които са част от дневния ред на Турция и Германия, както и на Европейския съюз и НАТО. Сред темите ще бъдат също така ходът на войната между Русия и Украйна, ситуацията в Сирия и усилията на Турция за прекратяване на огъня в Газа.
Двамата ще обсъдят и търговско-икономическите отношения между Берлин и Анкара. Очаква се външният министър на Турция да представи желанието на страната му за стратегическо партньорство в областта на енергетиката.
По последни данни Турция изнася най-много от своята продукция към Германия. През 2024 г. търговско-икономическият обмен между двете страни достигна 47,5 млрд. долара, а целта е в най-скоро време той да стане 60 млрд. долара. Германските инвестиции в Турция възлизат на 771 милиона долара, а през последните 20 години те са достигнали 13 млрд. долара. За същия период турските инвестиции в Германия са близо 4 милиарда долара.
Турските медии отбелязват, че външният министър на Германия идва в Турция преди очаквано посещение на канцлера Фридрих Мерц.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
„Катимерини“: Атина се изправя срещу дроновете на два фронта

Гърция се сблъсква с бързото нарастване на употребата на дронове в съвременните военни действия на два фронта – на европейско ниво чрез плановете на Европейския съюз за „стена срещу дронове“ и на вътрешно ниво чрез ново сътрудничество в областта на противовъздушната отбрана с Израел, пише електронното издание на в. „Катимерини“.
Обявените наскоро от Европейската комисия планове за създаване на единна „стена срещу дронове“, покриваща всички външни граници на ЕС до 2027 г., бе приветствано в Атина, където представители на гръцките власти описват инициативата като „важна стъпка към колективна европейска защита срещу заплахи от безпилотни летателни апарати“. Те обаче подчертават едно критично условие – „турската отбранителна промишленост не трябва да бъде включена в проекта, не и докато Анкара продължава да поддържа заплахата от военни действия (срещу Гърция) и да оспорва гръцкия суверенитет.“
Към момента Гърция, Франция и Кипър съвместно се противопоставят на всяко турско участие в проекта, въпреки че страни като Германия, Италия и Испания са силни поддръжници на включването на Анкара, отбелязва „Катимерини“.
Британският адмирал Кийт Блаунт, заместник-върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, наскоро обобщи по-широкото предизвикателство, пред което са изправени западните военни. „Не можем да продължим да сваляме евтини дронове със скъпо оборудване“, заяви той, според източници от отбранителния сектор. Коментарът му, който бе широко отразен в Атина, отразява новата реалност в отбраната на целия Алианс и подчертава необходимостта от достъпни, многопластови системи за защита, отбелязва още „Катимерини“.
Гръцки представители признават, че много национални компоненти на противовъздушната отбрана са били проектирани преди 2022 г., преди стратегическото значение за дроновете да стане напълно очевидно. Гърция сега развива собствените си планове за модернизация в рамките на така наречената програма „Ахилов щит“, целяща да засили защитата срещу въздушни и хибридни заплахи.
В сътрудничество с израелската отбранителна промишленост, Гърция вече е инсталирала системи против дронове на ключови острови в източната част на Егейско море.
В ход са разговори за по-нататъшни подобрения, включително израелски системи „Spyder“, високоенергийни лазерни технологии за неутрализиране на дронове и автономни „дронове убийци“, способни да действат от необитаеми острови, да събират данни и да се справят със заплахи, когато това е необходимо.
Според представители на гръцките власти тези усилия са отражение на по-широка стратегическа цел – да се гарантира, че противовъздушната отбрана на Гърция ще се развива, за да отговори на реалностите на хибридната война, като същевременно се запази националната сигурност.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието