Украинска делегация обсъди на среща с държавния секретар на САЩ Марко Рубио стъпки за прекратяване на войната в Украйна и въпросите на сигурността за цяла Европа, предаде Укринформ.

Ръководителят на президентската администрация Андрий Ермак определи срещата като „ключова“.

„Много важен разговор с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който също изпълнява функциите на съветник по националната сигурност“, написа Ермак.

Заедно с министър-председателката Юлия Свириденко, секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Рустем Умеров, първия заместник-министър на външните работи Сергий Кислица и посланичката на Украйна в САЩ Олга Стефанишина, са били обсъдени подробностите около подготовката на срещата между президентите на Украйна и САЩ, насрочена за утре.

Обсъдени са били и вижданията за това как трябва да изглежда дългосрочната архитектура на сигурността – не само за Украйна, но и за цяла Европа.

„Ръководството на Съединените щати и лично президентът Доналд Тръмп направиха възможен мира в Близкия изток. Именно такава визия са нужни днес на света и на Украйна“, подчерта Ермак.

По време на срещата участниците обсъдиха и стъпки, които биха могли да накарат Русия да прекрати войната.

Горната камара на парламента на Уругвай одобри вчера законопроекта за „достоен край на живота“, с който южноамериканската страна легализира евтаназията, предаде ЕФЕ.

След повече от десет часа дебати всички сенатори от управляващия „Широк фронт“ гласуваха в подкрепа на инициативата, а към тях се присъединиха и няколко представители на опозиционните формации „Колорадо“ и Националната партия.

Одобреният законопроект предвижда декриминализиране на евтаназията за пълнолетни лица, които са с разсъдъка си и се намират в терминален стадий на нелечимо и необратимо заболяване или изпитват вследствие от него непоносими страдания.

По този начин Уругвай става третата страна на американския континент, която узаконява евтаназията – след Канада и Колумбия.

Сенатът одобри закона с убедително мнозинство – 20 гласа „за“ от общо 31 присъстващи парламентаристи, предаде АФП.

Долната камара одобри текста още през август, а Сенатът, в който управляващото ляво обединение разполага с мнозинство, окончателно го утвърди.

Едва встъпило в длъжност, правителството на Себастиан Льокорню е изправено пред две вотa на недоверие – от крайната левица и крайната десница, които ще бъдат разгледани от депутатите тази сутрин. Те се очаква да бъдат отхвърлени в оспорвано гласуване поради липса на подкрепа от страна на социалистите, предаде АФП.

Социалистическата партия реши да не подкрепи нито една от двете инициативи, след като във вторник получи удовлетворение по няколко ключови искания, сред които обявеното от министър-председателя замразяване на силно спорната пенсионна реформа от 2023 г.

Докато левицата няма да подкрепи вота на крайнодесния „Национален сбор“, предложението на крайнолявата „Непокорна Франция“ се очаква да получи гласовете на крайната десница, както и на еколозите и комунистите.

Дори и тогава обаче ще липсват около двайсетина гласа, за да се достигне нужното мнозинство от 289 гласа, което би свалило новото дясноцентристко правителство, назначено едва в неделя.

Ако правителството на Себастиан Льокорню оцелее, дебатите по бюджета – чийто проект бе представен във вторник в Министерския съвет – ще могат най-сетне да започнат в Националното събрание.