Свържете се с нас

Икономика

С над 45 млн. лева са подпомогнати пчелари и лозаро-винари у нас през финансовата 2025 година

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) успешно приключи финансова 2025 година по интервенциите в секторите „Лозаро-винарство“ и „Пчеларство“. Общо изплатените средства в двете направления възлизат на над 45 млн. лв. (45 638 155 лв.), съобщиха от Фонда.

Съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., финансовата година за разплащане по интервенциите в секторите на пчеларството и лозаро-винарството приключва на 15 октомври, посочват от ДФЗ.

По интервенциите в сектор „Пчеларство“ за финансовата 2025 г. са преведени над 6 млн. лв. (6 236 958 лв.) по 1450 подадени заявления. За интервенция „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“ са отпуснати 768 372 лв.; за „Подновяване на пчелните кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ – 2 069 252 лв.; за „Рационализиране на подвижното пчеларство“ – 216 024 лв.; за „Инвестиции в материални и нематериални активи“ – 1 587 474 лв.; за „Действия за подпомагане на лабораториите за анализ на пчелните продукти, загубата на пчели или спада на производителността, както и потенциално токсичните за пчелите вещества“ – 50 041 лв.; за „Действия за запазване или увеличаване на наличния брой пчелни кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ – 1 526 204 лв.; за „Популяризиране, комуникация и маркетинг, включително действия за наблюдение на пазара и дейности, насочени по-специално към повишаване на осведомеността на потребителите относно качеството на пчелните продукти“ – 19 591 лв.

През финансовата година са изплатени 234 заявления за авансови и окончателни плащания по договори от интервенциите в лозаро-винарския сектор в размер на 39 401 197 лв. За интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“ са отпуснати 20 213 288 лв.; за „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ – 14 560 690 лв.; за „Инвестиции в екологични съоръжения“ – 4 221 860 лв.; за „Застраховане на реколтата“ – 386 475 лв.;за „Информиране в държавите членки“ – 18 885 лв.

БТА припомня, че от 15 октомври до 15 ноември 2025 г. ще се приемат заявления по интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Бюджетът по интервенцията е 14 611 583,30 лева (7 470 783,91 евро) за финансовата 2026 г. и 19 289 166,49 лева (9 862 394,22 евро) за финансовата 2027 г.

/ИЦ/

Източник: БТА

Икономика

Предимно с повишения завършиха търговията водещите европейски пазари, акциите на Ел Ве Ем Аш скочиха с над 12 на сто

Основните борсови индекси в Европа закриха днешните си сесии с преобладаващ растеж на фона на силни финансови отчети от компании за луксозни стоки. Европейските фондови пазари се възстановиха, след като в предходната сесия достигнаха двуседмично дъно, предаде Си Ен Би Си.

Парижкият водещ индекс CAC 40 нарасна със 157,38 пункта или 1,99 на сто до 8077 пункта, регистрирайки най-доброто си представяне в рамките на ден от май.

Инвеститорите следят новото правителство на френския премиер Себастиан Льокорню, който във вторник обеща да замрази спорната пенсионна реформа до изборите за президент през 2027 година.

В Амстердам индексът AEX 25 наддаде с 5,79 пункта или 0,61 на сто до 955,21 пункта. 

Във Франкфурт DAX обаче загуби 55,57 пункта или 0,23 на сто до 24 181,37 пункта, а лондонският FTSE 100 – 28,02 пункта или 0,3 на сто до 9424,75 пункта.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 е нагоре с 0,57 на сто до 567,77 пункта.

Акциите на Ел Ве Ем Аш (LVMH) поскъпнаха с 12,2 на сто, отбелязвайки най-голям скок от десетилетия, след като компанията отчете завръщане към растеж при продажбите си през третото тримесечие, както и по-силно търсене в Китай.

Продажбите групата са нараснали с 1 на сто на годишна база, достигнали 18,28 милиарда евро (21,17 милиарда долара) през периода юли – септември.

„През третото тримесечие се наблюдава подобрение във всички бизнес сегменти и региони, с изключение на Европа“, посочиха от Ел Ве Ем Аш в изявление.

Индексът на компаниите за луксозни стоки Stoxx Europe Luxury 10 се увеличи с близо 6,5 на сто, което е най-голям дневен ръст от януари.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Как Италия натрупа третите по големина златни резерви в света?

Италия, чийто суверенни активи често са били причина за кризи, в момента се радва на неочаквана стабилност, тъй като огромните златни резерви на Италианската централна банка достигат рекордно високи цени, пише Ройтерс в анализ по темата.

Запасите от злато на Италия са резултат от десетилетия на решителни действия за създаване на предпазен буфер, след като страната възстанови резервите си, ограбени от нацистите през 40-те години на миналия век, и от въздържането от продажби, дори по време на повтарящи се кризи и покачване на държавния дълг.

Централната банка на Италия разполага с третия по големина национален резерв от злато в света, след тези на САЩ и Германия. Нейните 2452 тона злато са на стойност около 300 милиарда долара по текущи цени, което представлява приблизително 13 процента от икономическата продукция на страната за 2024 г., според изчисленията на Ройтерс.

Любовта на Италия към златото датира от хилядолетия, като още етруските са усвоили техниката на сплавяне на златни мъниста много преди Древен Рим. При император Юлий Цезар златната монета ауреус се превръща в паричния стълб на Римската империя, а векове по-късно флорина става толкова влиятелен в Средновековна Европа, колкото днес е доларът.

В по-нови времена политиката на Италия към златото е оформена от опита й по време на Втората световна война, когато нацистките сили, подпомагани от италианския фашистки режим, конфискуват 120 тона от нейните резерви. До края на войната златните резерви на Италия са намалели до около 20 тона.

По време на следвоенното „икономическо чудо“ Италия се превръща в икономика, задвижвана от износа, и отбелязва ръст на притока на чужда валута, по-специално щатски долари. Част от тях, според страницата на Италианската централна банка, са конвертирани в злато.

До 1960 г. запасите на Италия се увеличават до 1400 тона, в това число три четвърти от конфискуваните златни кюлчета, които тя успява да си възстанови през 1958 година.

Петролните кризи от 70-те години на миналия век доведоха до допълнителна глобална несигурност, което за Италия означава социални вълнения и чести промени в правителствата, считани за рискови от инвеститорите.

„Екстремната парична нестабилност накара централните банки на западните страни да купуват злато, което е крайният символ на финансова стабилност“, обяснява Стефано Казели, декан на Бизнес училището SDA Bocconi в Милано.

За да компенсира бюджетните дупки, оставени от изтичането на капитали, Рим използва 41 300 слитъка от златните си резерви като гаранция за заем от 2 милиарда долара от германската „Бундесбанк“ през 1976 г.

За разлика от Великобритания или Испания обаче, Италия отказа да продаде златото си по време на финансови кризи, запазвайки резервите си дори и през дълговата криза от 2008 година.

„Златото е като семейното сребро, като скъпоценния часовник на дядо, то е последното средство в кризисни времена, при всяка криза, която подкопава международното доверие в страната“, пише Салваторе Роси, бивш заместник-управител на Централната банка на Италия, в книгата си Oro (Злато) от 2018 година.

Централните банки по цял свят днес отново натрупват запаси от злато на фона на променящия се световен ред.

В момента Италианската централна банка съхранява в трезорите си около 871 713 златни монети с общо тегло около 4,1 тона, наречени „сакристия“. Терминът се използва за помещение в християнски храм, където се съхраняват свещени предмети.

По данни на Световния съвет по златото в края на миналата година златото е съставлявало почти 75 процента от официалните резерви на Италия, докато в еврозоната делът на благородния метал е едва 66,5 процента.

Около 1100 тона биват съхранявани в трезора под централата на Централната банка на Италия в Палацо Кох, недалеч от Колизеума. Подобно количество италианско злато бива съхранявано в САЩ, а по-малки обеми във Великобритания и Швейцария.

Италия остава и един от най-големите износители на златни бижута в света, като производството е концентрирано в Алесандрия, Арецо и Виченца. Луксозни италиански марки като „Булгари“ (Bulgari), „Бучелати“ (Buccellati) и „Дамяни“ (Damiani) се радват на световна известност.

Призивите за продажба на злато с цел намаляване на публичния дълг на Италия, който в момента надхвърля 3 трилиона евро (3,49 трилиона долара) и се очаква да достигне 137,4 процента от БВП през следващата година, продължават да се появяват, но все още биват отхвърляни.

„Продажбата дори на половината от златните запаси няма да реши проблема с дълга на Италия“, заяви Джакомо Киорино, ръководител на пазарния анализ в „Банка Патримони Села е Чи“ (Banca Patrimoni Sella & C).

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Министерството на иновациите и растежа организира втора дискусия в рамките на националната разяснителна кампания за въвеждане на еврото у нас

Министерството на иновациите и растежа (МИР) организира днес втора отворена дискусия за еврото и присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година. Днешният разговор в сградата на Министерството беше на тема „Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация“.

На форума присъстваха представители на институции, бизнеса, двустранни търговски камари, международни финансови институции, академичните среди, неправителствения сектор и други.

Разговорът за ползите и предизвикателствата пред България от предстоящото членство на страната в еврозоната не трябва да се ограничава до приема ѝ на 1 януари, а дебатът трябва да продължи и след това. За това призова Томислав Дончев, вицепремиер и министър на иновациите и растежа, при откриването на срещата. Той отново застъпи тезата, че ако България иска да отключи своя потенциал, е нужен политически и обществен консенсус за поставянето и постигането на новите цели пред страната, където стопанското развитие и индустрия следва да бъдат сред водещите теми в публичното пространство. 

Петър Ганев, старши икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), открои два локомотива за стопанското развитие на страната след 1 януари 2026 година. Единият е фискалното здраве на държавата, а вторият – готовността и способността на регионите да се развиват, така че да се преодолеят съществуващите дисбаланси. Петър Ганев беше участник в дебата.

За Илия Кръстев, член на Съвета на директорите на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), в единството се рие ключът за превръщане на предизвикателствата на страната в нейна възможност за развитие. Той обаче изрази мнение, че имаме проблем с това единство между бизнес, администрация и академични среди.

/ИЦ/

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 15 минути

Виена Баскет и националът Борислав Младенов допуснаха първа загуба в австрийското първенство

Българияпреди 17 минути

Основният ни приоритет е увеличаването на бюджета за отбрана и реализацията на текущите модернизационни проекти, посочи Атанас Запрянов в Брюксел

Святпреди 26 минути

Самолет, превозващ американския министър на отбраната, направи аварийно кацане в САЩ

Българияпреди 38 минути

Доц. д-р Елеан Зънзов беше отличен за „Лекар на годината 2025“ за област Пловдив

Балканипреди 41 минути

МИНА: Инфлацията в Черна гора през септември възлиза на 4,9 процента на годишна база

Святпреди 58 минути

Африканският съюз замрази временно членството на Мадагаскар в своите институции заради държавния преврат

Българияпреди 59 минути

Областният управител на Бургас активира системата BG-Alert и в района на Свети Влас и Елените заради очаквани интензивни валежи

Святпреди един час

Червеният кръст е на път да получи телата на някои мъртви израелски заложници

Спортпреди един час

Баскетболният национал Йордан Минчев и Кемниц загубиха гостуването си на Бешикташ в Еврокъп

Святпреди един час

Хиляди тунизийци излязоха на протест с искане за премахване на замърсяващ химически завод

Балканипреди един час

АТА: Употребата на електрически превозни средства в Албания се увеличава, а това води до намаляване на вредните емисии

Спортпреди един час

„Победителите не ги съдят, но трябва да сме реалисти“, каза треньорът на баскетболния Спартак Плевен Тодор Тодоров след победата над Оломоуцко

Обществопреди 4 дни

До 10 дни решават кризата с боклука в Люлин и Красно село

Икономикапреди 4 дни

ДНСК подготвя акт за установяване на незаконно строителство в Елените и указания за събаряне на корекцията на реката, каза министър Иван Иванов

Обществопреди 4 дни

До 10 дни решават кризата с боклука в Люлин и Красно село

Българияпреди 4 дни

Мостикът в Бургас беше осветен в зелено за Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи

Българияпреди 4 дни

Сградата на Културен център „Стара Загора“ тази вечер беше осветена в зелено

Икономикапреди 5 дни

Доналд Тръмп съобщи, че от 1 ноември налага 100-процентни мита върху стоките от Китай

Обществопреди 4 дни

Още ще вдигат заплатите на военните

Българияпреди 4 дни

Крепостта ,,Царевец’’ във Велико Търново бе осветена в зелено – цветът на донорството и трансплантацията

Балканипреди 4 дни

Премиерът на Северна Македония Мицкоски говори за „македонски народ в Западна България“ на честване в Прилеп

Българияпреди 4 дни

Фасадата на Община Търговище е осветена в зелено по повод Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи

Българияпреди 4 дни

Лили Иванова изпълни емблематични свои песни пред публиката на Перник

Българияпреди 4 дни

Мъж на 21 години от Благоевград загина при пътен инцидент на разклона за селата Бучино и Бело поле, съобщи полицията

Новини