Френският министър-председател Себастиан Льокорню обяви вчера пред Националното събрание, че ще предложи отлагане на пенсионната реформа „до президентските избори“ през 2027 г. – в опит да преодолее политическата безизходица във Франция, предаде Франс Прес.

Временното спиране на прилагането на тази непопулярна реформа, приета без одобрението на парламента през 2023 г. и предвиждаща повишаване на минималната пенсионна възраст на 64 години, ще струва „400 милиона евро през 2026 г. и 1,8 милиарда през 2027 г.“ и „ще трябва да бъде компенсирано чрез икономии“, уточни той в своята реч, в която представи програмата на своето правителство.

Този закон, символ на втория мандат на президента Еманюел Макрон, е в центъра на политическите преговори във Франция през последните седмици. 

В четвъртък срещу Льокорню ще има два вота на недоверие – единият, внесен от крайнолявото движение „Непокорна Франция“, а другият – от крайнодесния „Националeн сбор“. Двете партии нямат достатъчно места, за да свалят правителството самостоятелно, но министър-председателят може да бъде отстранен, ако социалистите и други представители на левицата се присъединят към тях, отбеляза Асошиейтед Прес.

Социалистическата партия, която не е част от управляващата коалиция, настояваше законът да бъде отменен.

Борис Вало, председател на парламентарната група на социалистите в Националното събрание, заяви, че колегите му са готови да поемат „риск“, като уточни, че няма да гласуват в подкрепа на вотoвете на недоверие. Вало определи замразяването на реформата като „първа стъпка“ към окончателната ѝ отмяна.

Страната преминава през безпрецедентен период на политическа нестабилност след разпускането на Националното събрание през юни 2024 г., което доведе до парламент без ясно мнозинство, разделен между левицата, център-дясното и крайната десница.

„Няма да има никакво повишаване на възрастта за пенсиониране от този момент до януари 2028 г.“, увери Льокорню.

Проектобюджетът за 2026 г., който трябва да бъде приет до 31 декември, беше утвърден вчера сутринта по време на първото заседание на Министерския съвет на второто правителство на Льокорню.

Предвиденият в този проект дефицит на Франция „е сведен до 4,7%“ от БВП и „при всички положения трябва да бъде под 5% в края на обсъжданията“ в парламента, потвърди министър-председателят.

„Не можем да поставим страната си в трайна зависимост от чужди кредитори и аз няма да бъда министър-председател, под чието управление публичните финанси излизат от контрол“, заяви той, като припомни, че Франция – втората по големина икономика в еврозоната – има огромен дълг.

Бюджетният дефицит достигна 5,8% от брутния вътрешен продукт миналата година – далеч над официалната цел на ЕС от 3 процента. Страната е изправена и пред сериозна дългова криза: в края на първото тримесечие на 2025 г. публичният ѝ дълг възлиза на 3,346 трилиона евро, или 114% от БВП.

Признавайки „някои аномалии“ във фискалната система за много богатите, Льокорню обяви, че възнамерява да поиска „извънредна вноска“ от най-богатите французи в следващия бюджет.

Ако парламентът не успее да приеме бюджета за 2026 г., „единствените, които ще се радват на такава криза, не са приятели на Франция“, предупреди той.

Речта на Льокорню беше посрещната от парламентаристите със смесица от аплодисменти и неодобрителни възгласи, а представителите на Социалистическата партия ръкопляскаха бурно в момента, в който премиерът обяви решението си за пенсионната реформа.

То застрашава да заличи едно от основните икономически наследства на президента Еманюел Макрон в момент, когато публичните финанси на Франция са в критично състояние, оставяйки го почти без вътрешнополитически постижения след осем години на власт. Също така е признаване от страна на Макрон, че отстъплението по този ключов текст е единственият начин да осигури оцеляването на Льокорню – неговия шести министър-председател за по-малко от две години, отбеляза Ройтерс.

Франция преживява най-тежката си политическа криза от десетилетия, докато поредица от правителства на малцинството се опитват да прокарат бюджети за намаляване на дефицита през враждебен парламент, разделен на три ясно обособени идеологически блока.

Решението на Льокорню да замрази пенсионната реформа не само рискува да предизвика гнева на международните инвеститори, които са все по-обезпокоени от неспособността на Франция да овладее дефицита си – вече най-високия в еврозоната. То също така заплашва да настрои срещу него консервативните републиканци, които се противопоставят на увеличаването на данъците и настояват за по-строги икономии, допълни Ройтерс.

Все пак Льокорню, изглежда, си осигури кратък отдих, когато Лоран Вокие, председател на „Републиканците“ в долната камара, възприе помирителен тон, заявявайки, че е по-добре да се договори бюджет, отколкото да се рискува с нови избори. „Необходимо е Франция да има бюджет“, каза той и допълни, че забавянето на приемането на закона само би влошило още повече дефицита на страната.

Льокорню предлага съкращения в размер на 30 милиарда евро (35 милиарда долара) и цели дефицит от 4,7 процента. Независимият финансов надзорен орган на Франция определи тези планове като пожелателно мислене и предупреди, че мерките за затягане на коланите може да се окажат недостатъчни – или изобщо да не се осъществят, ако правителството му падне.

Няколко часа преди речта на премиера, Еманюел Макрон оказа натиск върху социалистите, като заяви на заседанието на Министерския съвет, че възнамерява да разпусне парламента, ако правителството пак бъде свалено от власт чрез вот на недоверие. Той призова за институционална стабилност и компромиси, каза говорител на правителството.

Преназначаването на Льокорню се възприема широко като последен шанс на Макрон да съживи втория си мандат, посочи АП.

Предишният опит на макрониста да състави кабинет беше посрещнат с бурни критики и той подаде оставка миналата седмица още на следващия ден след представянето на списъка с министрите си.

Източник: БТА