Култура
„Изкуството е контрапункт на злото“. Георги Георгиев разказва за новата си изложба
Негови скулптури стоят в близост до манастира Шаолин в Китай, а повече от десет други творби красят китайските паркове. Българин, който прославя родината си със своя талант в Земята на коприната. Голямата му мечта е да направи монумент, посветен на единството между хора и религии, разбираме от БНР. Георги Георгиев – Джако е отдаден на своето призвание. Срещнах се с него в софийската галерия “Нюанс”, където може да се насладите на неговото творчество в новата му изложба “Ангели и демони” от 26 март до 13 април.
“Ние сме служители на красотата”.
За Георги изкуството е контрапункт на злото, а посланието му е да бъдем на страната на доброто, колкото е възможно повече. Скулпторите му са абстрактно изкуство.
“Абстрактното дава възможност всеки да изяви себе си по много различен начин, индивидуален”, разказва още Джако.
Георги Георгиев – Джако обяснява, че в повечето от предишните си изложби скулпторите са направени по класическия метод – глина, после калъпи и се леят в бронз, докато в новата му изложба 90% от творбите са направени по друг метод.
„Ходя в разни заводи и вземам отпадъци, нямам на 100% тези парчета, не съм ги „работил“ аз, а просто използвам отливки, правени преди мен (буквално брак). Аз си сглобявам фигури, в случая ангели, демони и имам няколко богородички. И след това, аз сега ги доизграждам от тези отпадъци, черупки, пак се правят калъпи и вече накрая пак крайният резултат е бронзът“.
Ето и разговора на Маргарита Генчева с твореца Георги Георгиев-Джако:
Пред БНР вие казвате, че сте открили силата на абстрактното. С какво помага абстрактното въобще в един свят, когато имаме доста конкретни форми на добро и зло, например ако говорим за зло, войни, икономически кризи, т.е. къде откривате тази сила на абстрактното?
Като говорим за войни, бих се опитал да спомена и за моята предстояща идея, която е от доста време, но сега моментът назря. Като споменахте войните, искам да направя една инсталация, която да сложа на много сакрално място. Най-първата ми идея беше да я сложа на Покрива на света, но там много трудно ще се осъществи и сега ще опитаме да го направим първо в България, евентуално на Мусала да го сложим.
Кръстил съм си я засега „Шествието на мира“, с много известни личности, да ми помогнат да я качим, като всеки носи по едно парче детайл от тази инсталация. Сглобяваме я горе, тя разбира се няма да остане там, да не засегнем природата. Целият поход ще е готин, според мен да се заснеме на филм, да участват много хора, монтираме и после си я разглобяваме, и пак я връщаме обратно.
Това ще е инсталация, в която мисля да засегна по-основните религии, които са. Да не споменавам в момента за формата, защото още работя, но горе-долу в тази посока ще бъде.
Тоест монумент за единството между хората и религиите?
Да, да.
Как си представяте това единство?
Ами, сложничко. Не е много лесно.
Толкова години назад хората не са успели да се справят, че камо ли аз, но поне бих опитал с това, което аз разполагам, с изкуството ми. Ако успея да докосна някакви хора, е добре. Да видим какво ще стане.
Казвате, че скулпторите ви всъщност са на границата между божественото и демоничното. Бихте ли обяснили в повече детайли какво имате предвид?
Искам да кажа, че във всеки един от нас съществува и доброто, и злото.
И това всъщност си мислех, докато ги правех тези неща – че няма само черно и бяло във всеки един от нас. Вече от нас зависи коя страна ще предпочетем.
А вие на какво искате човек да даде превес: на доброто или на злото?
На доброто, разбира се. Както съм казал и в думите ми на плаката отпред, цитирах големия скулптор Хенри Мур (всъщност и според него, би трябвало и според повечето колеги, така мислим), че изкуството е контрапункт на злото. Всеки, който се занимава с изкуство, би трябвало да е на тази страна.
И вие с вашето изкуство се противопоставяте на злото?
Доколкото мога. Ние се занимаваме с това, ние сме служители на красотата, надявам се.
На какви въпроси се надявате да отговорите с вашата изложба на българската аудитория?
На тези, които зададат. Просто много зависи от хората, които задават въпросите. Ние не можем да решим всички въпроси. Ако успеем да решим въпросите за красивото, доброто и злото, което не е малко, мисля, че е добро начало.
Вие имате скулптура за спасяването на българските евреи?
Имам само проект. Аз участвах в един национален конкурс преди доста години.
Спечелиха други колеги. Ще се опитам да го реализирам някога това да стане – да може да виждат повече хора, защото не е само мое мнение, а и на колегите, че се получи силна работа. И ще ми е интересно да видя как ще стане.
Искате да дадете превес на доброто.
Ами да, ние сме от малкото хора, които сме си спасили евреите в нашата страна, другите са си ги пратили на места, откъдето не са се върнали. И просто мисля, че това нещо трябва да бъде изобразено. И подчертано, и показано, и хората да го знаят извън България.
Скулптурата, за която говорим, е абстрактна форма. Всъщност, фигурите са направени от ленти. Има усещането, вижда се, че са силуети на хора, но това не са класическите фигури, които сме учили в академията и сме направили. Така че това е пак абстрактна работа или да кажем модерна (ама зависи какво, всеки различно разбира под този термин модерно. Това, което преди 50 години е било модерно, сега вече дори може да мине и за класическо). Но не са реалистични натурни форми – да застане модела срещу тебе, и ти да се опиташ да го направиш по същия начин, както се е правило в Древен Рим, Древна Гърция, хората тогава са достигнали съвършенство. И след това няма какво да направим повече.
Това абстрактно изкуство, което му казват, е много подходящо в днешно време, защото по този начин можеш да изявиш себе си. Хиляди скулптури има в целия свят. Няма две еднакви. Просто всеки по този начин вече си казва собственото виждане за дори такива стандартни теми, както имам тук Дон Кихот. Аз съм си направил моя вариант “Дон Кихот от Люлин”. Който дойде на изложбата, ще го види.
Мислите ли, че това абстрактно изкуство е толкова разпространено, защото хората се опитват да избягат от цялото забързано време, в което живеем?
Ако отидеш и живееш някъде в планината, да няма никого около тебе, може да избягаш, но когато си в центъра на София или в някой голям град, ако си мислиш, че си избягал, малко се залъгваш. Абстрактното дава възможност всеки да изяви себе си по много различен начин, индивидуален. Занимаваш ли се с класическо изкуство: ако в Академията сме 50 студенти, и правим един модел, стават 50 почти еднакви неща. А тук, аз правя семейство, тия същите хора, които преди са правили същите неща, когато сме били студенти в Академията, и те решат в днешно време да направят семейство, всички ще го направят по различен начин. Това е хубавото – индивидуалният подход.
С какво послание бихте се обърнали към нашите читатели?
Да гледат да са, колкото се може повече, на страната на доброто. Това е, което всеки може много лесно да направи, стига да го иска. Да си добър човек не е трудно.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Ал Бано със специално обръщение към българите (видео)

Остава по-малко от месец до концерта на класика на италианската музика Ал Бано в НДК. Любимецът на няколко поколения меломани ще изнесе заедно със своята група и певици самостоятелен концерт в зала 1 на НДК на 10 май. По този повод италианският чаровник се обърна към родните меломани с кратко приветствие, с което не просто кани всички да дойдат на концерта му, но и обещава шоу, което ще бъде незабравимо.
Изпълнител със световна слава, множество награди, осем платинени и двадесет и шест златни плочи, хитове като „Sharazan“, „Felicità“, „Nostalgia canaglia“, „È la mia vita“, „Nel sole“, „Liberta“, „Ci sarà“ и много други, филмов деец и производител на вино. Това е Ал Бано!
Билети за концерта се продават онлайн и в мрежата на Еventim.bg.
Пътят на Ал Бано
Звездният път на Ал Бано започва през 1967 година, когато постига първият си голям успех с песента „Nel sole“. Седеминчовата плоча поставя рекорд с продадените един милион и триста хиляди копия, а същата година Ал Бано участва в италианското турне на The Rolling Stones. През годините освен успешния дует с Ромина Пауър, работи с Монсерат Кабайе, Пако Де Лусия, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, както и много други именити артисти. Пее няколко пъти за Негово Светейшество Йоан Павел II, носител е на награди от редица фестивали и музикални форуми, носител на почетни награди, посланник на ООН срещу наркотиците, сценарист, режисьор, продуцент и актьор. Животът и кариерата му са разказани в автобиографиите „Това е моят живот“ и „С музика в сърцето ми“: книги, които стават бестселъри за няколко месеца след издаването им.
Преживейте емоциите и си подарeте много настроение с вечните хитове на Ал Бано в събота, 10 май, зала 1 на НДК с начало в 20:00 часа. Деца до 6-годишна възраст (вкл.) влизат без билет, но без право на място. Деца от 7 до 16-годишна възраст ползват 50% намаление. Всички лица до 18-годишна възраст влизат само с придружител с билет и попълнена декларация, която може да изтеглите от ТУК.
Източник: Offnews.bg
Култура
Нов български университет започва “Пролетни дни на изкуствата“

Нов български университет (НБУ) обявява началото на инициативата „Пролетни дни на изкуствата в НБУ“ – празник на креативността и културата, съобщиха от висшето училище.
Повече от 30 културни и артистични прояви ще се проведат в периода от 22 април до 5 юни. В тях участие ще вземат студенти, преподаватели и международни гости.
Фестивалът ще бъде открит с прожекция на документалния филм La Scuola Kabaivanska, посветен на 20-годишнината от майсторския клас на Райна Кабаиванска в НБУ и на интердисциплинарния проект по мотива „Песен на песните Соломонова“, отбелязват от висшето училище.
Сред акцентите в програмата са международният фестивал „Следата Шекспир – образ, глас, тяло“, фотографска изложба с дебютни студентски проекти, джаз концерт, посветен на традициите на жанра в НБУ, литературни четения и др.
От университета уточняват, че събитията ще се проведат в различни локации, включително пространствата на НБУ, кино „Влайкова“, зала „България“, РЦСИ „Топлоцентрала“, музей „Борис Христов“ и Nova Art Space.
Пролетни дни на изкуствата в НБУ са не просто фестивал, а платформа за изява, вдъхновение и диалог между поколения, жанрове и академични направления, отбелязват организаторите.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Картината, която прошепна името си. Историята на Светлозар Пармаков
Има хора, които не просто се занимават с изкуство. Те живеят с него, а то изтича от пръстите им, разлива се по повърхността на света и се превръща в храна за очите и душата. За тях казват, че Господ наистина ги е дарил с талант. Такъв човек е д-р Светлозар Пармаков – керамик, музикант, фотограф, авантюрист. Художник, който не просто рисува, а създава светове.
Смисълът на неговото изкуство е вплетен във философия, осмисляне, развитие във времето и пространството. Вече над 30 години развива орнаментите в картините и съдовете, които създава. И всеки, който ги види, усеща спокойствие. Съвършен баланс на цвят и емоция. Творбите му носят български дух от Велики Преслав, от Царско Търново, но сякаш говорят на всички народи. В тях има мотиви, които някой ще нарече келтски, друг – арабски, трети – индиански. Всичко си е негово. Лично, авторско, българско по сърце. Творби, създадени със страст, които живеят в очите и в душата.
„Когато гравирам, ми е лесно. Измислям всичко в движение. Казвам си, тук няма край, тук няма край. И продължавам“, казва художникът.
Пармаков създава картините си върху порцелан. Един квадратен свят, в който всяко дърво, всяко животно, всяка капка злато имат значение. Неговите творби не са само художествени. Те са средоточия на вяра, орнамент, звук и огън.
Български порцелан в Йейлския университет
Именно тази красота, този език на орнамента, привлича вниманието и отвъд Океана. Така Пармаков и стига до Йейлския университет в Ню Хейвън. Д-р Лиляна Милкова, ръководител на отдел „Образование“ и куратор в Художествената галерия в университета, попада на неговите творби на изложба в Бургас. И не само ги разглежда. Преживява ги. Вижда нещо, което надхвърля границите на занаят, стил, дух. Вижда художник, който заслужава да бъде показан. Така тя го кани да кандидатства за участие в конкурс. Следва категорично одобрение и така изкуството му поема към Щатите, към един от най-престижните университети в света, към Йейл.
„Уникално място, което съвпада напълно с концепцията ми за изкуство. Уникален е и самият факултет по сакрална музика, на който бях гост“, разказва Пармаков.
Самият той има богословски сюжети в картините и в иконите си. В орнаментиката си, която вгражда в съдовете, има християнска хералдика. Изкуствоведите виждат в творбите му влияния от старовизантийския и древноримския стил. Но Пармаков не копира, не възпроизвежда. Той взима духа и го превръща в своя форма. Всяка негова творба е създадена от нулата без шаблон. Изработена е на момента, както някога са го правили майсторите. Затова и няма две еднакви. Затова всяка носи свой ритъм – като музика, като молитва, като усещане, което не можеш да обясниш, но остава в теб.
В Градината на Ной
Така се ражда идеята да създаде специална картина от порцелан за изложбата в Йейлския университет. Наситена с много дървета, птици, животни – цял свят да се събере в нея. Признава, че докато гравирал, не бил измислил още име за нея.
„В един момент, докато рисувах жирафи, пантери, дървета, клони със златни листа… нещо нахлу в съзнанието ми. Чух: „Градината на Ной“. Това за мен беше просто изумително! Изтървах инструмента. Казах си: „Боже, това е гениално. Това е символът на Новия свят след Потопа“, спомня си развълнувано той.
Творбата води заглавието, а не обратното. „Градината на Ной“ дава име и на цялата изложба – Порцелановите светове на Светлозар Пармаков. Всички знаят за Ноевия ковчег. Митичният дървен кораб, който събира животните, за да оцелеят след Потопа. Но малцина са се замисляли какво идва след това: Градината, пълна с живот, с красота. Новият непринуден и спокоен свят. Това внушава творбата на Светлозар Пармаков. И идеята се приема възторжено от организаторите на изложбата. Тя напълно съвпада с темата на факултета по сакрална музика. Изработена в техника на гравюра върху суров порцелан, картината събира в себе си не само детайл и форма, но и символи: от златните листа до животните, всичко говори. Всичко има значение.
Градината на Ной.
На изложбата присъства и Робърт Нилсън, професор по старовизантийско изкуство, който е удивен от творбите на д-р Пармаков. Прави обстоен анализ на творчеството му пред публиката. Професорът добавя няколко негови творби към личната си колекция.
Изнася две лекции пред студенти от факултета по изкуства. Като част от изложбата, заедно с големия си син създават и кратък документален филм, с който показват процеса на създаване на една творба. На заден фон звучи негова музика, композирана за китара.
„В минутите от филма показах, че животът не е само рисуване. Той е концепция от интереси, музика, философия. Това е едно търсене на смисъл отвъд всекидневието. Това е същината на моето изкуство“, казва творецът.
Между огъня и съвършенството
В миналото работи като дизайнер в някои от най-големите манифактури в България – „Диамант“ – Разград, „Китка“ – Нови пазар, „KAI“ – Исперих. Именно там открива и усвоява специфична технология, която след това пренася в собственото си изкуство. Работил е с порцелан, който се е изпичал на 1400 градуса в пещи на газ, т.нар. „твърд порцелан“.
„Сега в България няма такива фабрики – всичко се срина“, казва д-р Пармаков, но допълва, че днес работи на 1200 градуса – т.нар. мек порцелан, който не отстъпва по качество и на другия.
На въпрос откъде идва вдъхновението му, той казва, че често се шегува с колеги. Някои казват, че чакат музата, а тя паднала на главата на колегата до тях. Няма такова нещо, според него. „Просто сядаш и започваш!“ А когато усети, че не му върви и няма настроение, просто оставя всичко и… се разхожда.
„И ако после се върна и усетя лекота в ръката си, ставам като булдозер! Понякога със съпругата ми изваждаме рисунките от пещта и се чудим: „Боже, кой го е направил това?“ Не вярвам, че съм аз. Какво нещо е ентусиазмът, вярата и радостта от това, че можеш да го правиш в момента!“
Дали има ритуал? Самия процес на работа, това е неговото вдъхновение. То е като общуване с Бог. Като мантра. Сяда на дивана, свири на китара – същото е. Рисуването е неговият молитвен момент. Така се раждат неговите „измислени неща“, както ги нарича. Само че, както сам казва, всъщност те изобщо не са случайни.
Как си говорят порцеланът и православието?
Пармаков не се определя като религиозен в строгия смисъл на думата. Но е вярващ. И тази вяра не е показна, а дълбока, като орнаментите. Той пее в църковен хор. Но го прави не от дълг, а от потребност. За себе си. Казва, че когато човек получи нещо от Бога – талант, възможности, дарба – най-важното е да остане смирен. Да не се доказва пред другите, а пред Бога.
„Затова и не се старая да се доказвам пред колеги или други хора. Просто държа да се доказвам пред Бог. Това за мен е моето измерение“, казва творецът.
Според Пармаков не може да има съревнование между творци. Всеки си е себе си и точно заради това православието и орнаментиката се допълват.
В началото и той, както мнозина, рисува абстрактно. Когато бил в четвърти курс, в Академията, си мислел, че ще „разтърси света“. Откакто се помни, бил „авантюрист“. Но една среща с богослов преобръща не само стила му, а и въпроса защо трябва да рисува. Започва да чете, да се интересува, да търси смисъл в живота и в изкуството. И открива онова, което днес движи цялата му работа – че истинското изкуство не е да впечатлиш, а да сътвориш. Че първичната му цел е да слави Бога. С интерес разказва как руските передвижници не подписвали картините си, защото вярвали, че не те ги създават, а Господ. Те били само проводник на Неговото дело.
„Аз не стигам до такава крайност, подписвам се под картините си, но вярвам, че най-малката Божия частица трябва да се вмъкне във всяка една работа. Това е смисълът на моето изкуство“, добавя още д-р Пармаков.
По света
Изложбата в Йейл е само един от щрихите в дългото културно пътуване на Светлозар Пармаков. Неговите порцеланови светове вече са гостували в Съвета на Европа в Страсбург. И там участието минава през конкурс. Художници от цяла Европа изпращат свои творби. Всеки депутат гласува за най-добрия, според него, художник. Представете си една огромна зала с десетки, даже стотици творби на знайни и незнайни творци. Оценяването е без жури. Спечелените сърца и завладените души тук са важни. И който събере най-много гласове – получава правото да изложи свои творби следващата година.
Пармаков със сигурност не очаквал да спечели гласовете на депутатите. Но един ден координаторката на изложбата му се обажда: „Заре, спечелил си много гласове в Парламента!“ И това не е всичко. Масово на тази изложба изкупили иконите му, въпреки че купувачите били католици и протестанти.
След успеха в Страсбург, за Пармаков започват да се отварят и други врати. Идва покана дори от Китай – страната, в която самата дума „порцелан“ е родена. А там българският творец обира погледите на любопитните посетители. Китайците масово са изненадани, че порцелановите съдове идват от толкова далечна държава като България.
Малко след като се прибира, получава покана за участие в Седмицата на българската култура в Дубай. След това, почти без пауза, заминал за Армения, дестинация, на която винаги искал да отиде. Разказва, че направо хукнал.
„Цялата година беше така. Една моя братовчедка от Русия дори ме беше питала дали се прибирам изобщо вкъщи. Отговарям – от време на време.“, през смях казва художникът.
Така, буквално за няколко месеца, той се оказва в културен вихър, в който всяко място отваря врата към нова публика, нови възприятия, нови разговори. Идеи. Размисли.
Но независимо дали е в Дубай или в Армения, реакциите към изкуството му си приличат: хората усещат нещо различно, дълбоко, неподражаемо.
Във Франция д-р Пармаков води авторски клас в Сент Етиен, а след това участва на Бианале на керамиката в Превел-Тюфе. Но най-ценната среща се случва не на сцена, а извън протокола. Един известен френски керамик, на 91 години, с личен музей, настоява да се запознае с него. Когато видял творбите му, се разплакал. Прегръщал го като приятел.
„Винаги на изложби ме питат за какво може да се ползват тези съдове, нали са със златна орнаментика. Аз им отговарям: „Ако искате, яжте супа от тях, но аз не бих.“ Тези съдове са предназначени за духовно потребление. Те са създадени да радват окото и душата“, казва Пармаков.
Сега за него отново следва най-любимото му – Китай. Световният център за порцелан в Джингдежен ще бъде негов дом за два месеца. Град, посветен изцяло на порцелана: галерии, изложбени зали, магазини, творчески студиа. Получил пълна субсидия, която му осигурява всичко. Ще бъде там през август, септември и част от октомври тази година.
Пармаков е влюбен в Поднебесната империя, в традициите, в спокойствието на хората. В това колко много научава там за порцелана.
„Винаги ме е привличало откриването на нови техники, материали и температури за обработка. За мен това ще е уникално време. Ще се потопя в китайската култура“, казва той.
Светлозар Пармаков е човек на изкуството във всяка форма. Освен с керамика, се занимава с музика. Композира за китара, струнни инструменти и обича да свири сам, в студийна тишина. Занимава се и с художествена фотография. За себе си казва, че е „любител, който снима професионално“.
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 1 седмица
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Политикапреди 1 седмица
Папазов: Доган няма право да влиза и пребивава в сараите в Бояна
-
Политикапреди 1 седмица
Стотици участваха в поредния протест под надслов “Вън Пеевски от властта“
-
Балканипреди 1 седмица
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести