Крехкото примирие между Израел и палестинската групировка „Хамас“ в ивицата Газа вчера доведе до голяма радост в двете територии вчера, след освобождаването на последните 20 живи израелски заложници и връщането на телата на четирима мъртви в замяна на около 2000 палестински затворници, излежаващи присъди в Израел.

Това беше кулминацията на дълъг и мъчителен процес, но в крайна сметка може би беше по-лесната част пред мира в Близкия изток, пише Асошиейтед прес.

През следващите седмици, месеци и години ще е необходимо нещо повече от просто възстановяване на опустошението, което остави голяма част от Газа в руини. Ключови детайли от мирния план може да останат нерешени. Ще трябва да се договорят подробностите, за да се продължи с плана и да се предотврати възобновяването на боевете, а пътят към дългосрочен мир, стабилност и евентуално възстановяване ще бъде дълъг и много стръмен.

„Първите стъпки към мира винаги са най-трудни“, заяви американският президент Доналд Тръмп, докато стоеше редом с чуждестранни лидери в Египет вчера на срещата на върха за бъдещето на Газа. Той приветства споразумението за прекратяване на огъня и обяви край на войната в Газа и начало на възстановяването на опустошената територия.

Но докато Тръмп изрази оптимизъм, че най-трудната част е приключила, а „възстановяването може би ще бъде най-лесната част. Мисля, че сме направили много от най-трудната част, защото останалото се нарежда от само себе си“ – други бяха по-предпазливи. „Мирът трябва да започне отнякъде“, заяви Мона Якубиан, директор на програмата за Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания. Тя нарече вчерашния ден важен и „еуфоричен момент“, но предупреди: „За съжаление, мисля, че има няколко потенциални предпоставки за провал в бъдеще.“

Старшият политически анализатор на „Ал Джазира“ Маруан Бишара подчерта, че между Израел и „Хамас“ все още има „сериозни разногласия“ и че важни детайли все още не са уточнени. Те включват времето и обхвата на изтеглянето на Израел, състава на следвоенната администрация на ивицата Газа и съдбата на „Хамас“.

„Според плана (на Тръмп)… след като „Хамас“ предаде заложниците, войната трябва да приключи“, заяви Бишара. Но, добави: „Израел казва не, войната ще приключи едва след като „Хамас“ се разоръжи“.

Планът от 20 точки за мир в Близкия изток, обявен от американския президент в присъствието на израелския премиер Бенямин Нетаняху на 29 септември, беше договорен след консултации с много арабски и мюсюлмански страни, по-специално Египет, Катар и Турция, припомня „Евронюз“.

На 8 октомври Тръмп обяви, че Израел и „Хамас“ са постигнали споразумение и са подписали първата фаза от сделката. Тя предвижда незабавно прекратяване на военните действия, спиране на всички военни операции и замразяване на фронтовете, както и незабавно освобождаване на всички израелски заложници, живи и мъртви, в рамките на 72 часа в замяна на пускането на свобода на 250 палестински затворници, осъдени на доживотен затвор в Израел и 1700 лица, арестувани от началото на войната.

Предложената стратегия във втората фаза включва разоръжаването на „Хамас“, както и унищожаване на тунелите и военната инфраструктура, за да се неутрализира способността на движението за по-нататъшно насилие. В плана се посочва, че Газа ще бъде „дерадикализирана зона без тероризъм, която не представлява заплаха за съседите си“.

Предложена е и амнистия за членовете на „Хамас“, които се ангажират с мирно съжителство, като на тези, които изберат изгнание, се осигурява безопасно напускане на територията.

Временна международна стабилизационна сила, съставена от американски, арабски и европейски служители, трябва да наблюдава сигурността и да улеснява обучението на палестинската полиция, като по този начин се гарантира дългосрочна стабилност и мир.

Външният министър на Египет Бадр Абделати вчера припомни, че от решаващо значение за започване на преговорите по втората фаза е Израел и „Хамас“ да изпълнят изцяло първата. До момента всички живи заложници бяха върнати в Израел, но останките на 24 от убитите заложници остават в Газа.

„Ние сме силно ангажирани с (мирния договор)“, заяви в понеделник пред американската телевизия Си Би Ес Нюз говорителят на израелските въоръжени сили подполковник Надав Шошани. „Споразумението конкретно посочва 72 часа за прегрупиране на израелските въоръжени сили по новата линия… Този срок вече изтече, а не всички заложници са се върнали, така че разбираме с какво имаме работа“, добави той.

Според получените информации „Хамас“ се опитва да открие някои от оставащите 24 тела на мъртви заложници, пише израелският в. „Аарец“ и добавя, че други изглежда се използват като инструменти за психологическа война. Израел, с помощта на посредници, ще трябва да продължи да оказва силен натиск, за да върне останалите тела, коментира изданието.

В последната – трета фаза, се планира създаването на преходна администрация, ръководена от технократски, аполитичен палестински комитет, отговорен за ежедневното функциониране на обществените услуги и общините в Газа, съставен от квалифицирани палестинци и международни експерти, които ще работят под надзора и контрола на нов международен преходен орган – „Съвет за мир“, оглавен от Тръмп и включващ други членове, сред които бившият министър-председател на Обединеното кралство Тони Блеър.

Хуманитарната помощ ще се доставя без намеса, като международни организации като ООН и Червеният полумесец ще контролират разпределението й, за да се гарантира справедливост и ефективност, предвижда планът.

Освен това се предвиждат усилия за насърчаване на палестинците да останат в Газа, като се предлага подкрепа на онези, които решат да останат и да възстановят своите общности.

За да се проправи пътят към дългосрочен мир, ще бъде насърчен диалог между Израел и палестинците за установяване на политическа рамка за мирно съжителство и взаимно разбирателство.

Един от най-трудните въпроси за решаване в момента е настояването на Израел отслабената „Хамас“ да се разоръжи напълно. Палестинската групировка досега отказваше да направи това и иска да се увери, че Израел ще изтегли напълно войските си от Газа.

До момента израелската армия се е изтеглила от град Газа, южния град Хан Юнис и други райони, но според израелски официални лица все още контролира около 53% от анклава. Войските остават в по-голямата част от южния град Рафах, градовете в крайния север на Газа и широка ивица по протежение на границата на Газа с Израел.

Израелският в. „Джерузалем пост“ пише тази сутрин, че след влизането в сила на примирието в Газа, „Хамас“ се опитва да възстанови властта си в анклава, като през последните дни уби най-малко 32 души в репресии срещу групи, които са се противопоставили на строгия им контрол в територията.

Палестинската анализаторка Рехам Оуда заяви пред изданието, че действията на „Хамас“ са насочени към възпиране на групи, които са сътрудничили на Израел, но групировката също така се стреми да покаже, че нейните служители по сигурността трябва да бъдат част от новото правителство, въпреки че това ще бъде отхвърлено от Израел.

Израел и „Хамас“ не са се споразумели и за управлението на Газа след войната. Американският план предвижда евентуална роля за Палестинската автономия на палестинския лидер Махмуд Абас – нещо, на което Нетаняху отдавна се противопоставя. Но това изисква автономията, която управлява части от Западния бряг, първо да премине през мащабна програма за реформи, а планът не предвижда никакъв график за този процес.

Относно създаването на международни сили за сигурност в Газа египетският външен министър Бадр Абделати подчерта, че за разполагането им ще бъде нужна резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

Всички тези нерешени проблеми се наслагват върху наследството от конфликти, дълбокото недоверие между двете враждуващи страни и неясната, условна възможност за евентуално създаване на палестинска държава – въпрос, който е основна пречка от десетилетия, отбелязва АП. „Когато осъзнаеш колко дълъг път трябва да се измине, за да се запази настоящото примирие, тогава мисля, че нещата стават наистина обезкуражаващи“, каза Мона Якубиан пред новинарската агенция.

Откакто войната започна с атаките на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г., бяха сключени още две примирия, които обаче не донесоха никакъв напредък освен временни прекъсвания на боевете и ограничен обмен на заложници и затворници. Има причини за скептицизъм и поради факта, че опитите на САЩ да сложат край на израелско-палестинския конфликт се провалят от десетилетия, пише АП.

Започвайки с Мадридската конференция от 1991 г. и преминавайки през историческите споразумения от Осло през 1993 и 1995 г., които създадоха Палестинската автономия, всички усилия за подновяване на процеса до 2014 г. се провалиха.

Люси Куртцер-Еленбоген, старши научен сътрудник в Института за Близкия изток, заяви, че настоящото примирие е „добре дошло и значимо, но крехко“. Сега, според нея, въпросът е „дали то ще се провали напълно и ще послужи само като възможност за двете страни да се прегрупират, вместо като трамплин за напредък“.

„Това ще зависи от президента Тръмп и другите участници, с които той координира действията си, да се придържат към него“, отбеляза Куртцер-Еленбоген.

Премиерът Бенямин Нетаняху вчера беше предпазлив, като заяви, че е „ангажиран“ с мирния план на Тръмп, но не обяви края на войната. През последните две години той многократно обещаваше да постигне „пълна победа“ над „Хамас“.

Уреждането на всички тези подробности се случва на фона на необходимостта от „масивна рехабилитация“ на ивицата Газа, каза Куртцер-Еленбоген, и на население, което е претърпяло непрестанни физически и психологически травми.

Десетки хиляди палестинци са били убити. Повече от 90% от населението на Газа, което наброява над 2 милиона души, е разселено. Медицинската система е разрушена. Домовете и сградите са съборени. Земеделските земи са опустошени. Гладът е повсеместен. Тези спешни нужди трябва да бъдат удовлетворени, като едновременно с това се възстановят преходните системи за сигурност и управление. „Тук наистина е истински лукс да се подреждат нещата по ред“, каза Курцер-Еленбоген. „Всичко трябва да се случи едновременно“, подчерта тя.

Световната банка, ООН и Европейският съюз оцениха по-рано тази година, че разходите за възстановяването на Газа ще бъдат около 53 милиарда долара. Очаква се богатите арабски държави да помогнат с финансиране, но за да се постигне това, се очаква да бъдат дадени гаранции, че ще има път към палестинска независимост и че няма да има връщане към военни действия. От друга страна, въпреки че в плана „Тръмп“ неясно се споменава за палестинска държава, САЩ не посочват, че тя ще бъде призната от тях, а Нетаняху още на 30 септември изключи подобна възможност.

Мона Якубиан коментира, че споразумението, сключено от администрацията на Тръмп, изглежда „умишлено много неясно“ по въпроса за палестинската държавност. Според нея то изглежда е било създадено, за да „намери баланса между минимума, който палестинците и техните арабски поддръжници биха приели“, без да споменава „решението за две държави“, което изглежда остава неприемливо за Израел.

Робърт Ууд, заместник-постоянен представител на САЩ в ООН по време на администрацията на Байдън, който наложи няколко вета върху резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, призоваващи за незабавно прекратяване на огъня в Газа, сега заяви, че следващата фаза ще бъде трудна и „ще изисква огромно количество работа“.

„Администрацията трябва да остане ангажирана, особено на най-високо равнище, ако искаме това да има шанс да проработи“, каза Ууд. „Днес е добър ден, но войната все още не е приключила“, отбеляза той.

Източник: БТА