Общество
Шефът на СПТО: За 10 дни отчетохме 40% по-малко отпадъци в Люлин и Красно село

Откакто Столичното предприятие за третиране на отпадъци събира боклука в Люлин и Красно село отчетохме с 40% по-малко за 10 дни, заяви директорът на СПТО Николай Савов по Нова нюз.
Той обясни, че намалението в количеството отпадъци се дължи на това, че заради изискването за заплащане на тон, сметоизвозващите фирми са карали в завода дори строителни материали, едрогабаритни и медицински отпадъци, пръст и камъни. Савов каза, че предприятието е подавало по около 300 сигнала месечно за подобни нарушения. Били налагани и глоби от по 50 000 лева.
„Всеки, който изхвърля нерегламентирано, може да бъде санкциониран с до 2000 лева”, уточни директорът на общинското предприятие.
„Два-три дни преди изтичане на концесията, фирмата не беше извозвала отпадъци от „Люлин“ и „Красно село“. Така, по искане на кмета, започнахме да го правим ние. Част от извозването е поето от „Софекострой” (два микрорайона в „Люлин“ и един район в „Красно село“), но основно ние събираме отпадъците. Още миналата година сме внесли до зам.-кмета по екология искане за изменение на щата на предприятието, а идеята беше да се наблегне на рециклируеми материали. Преди дни РЗИ отиде на проверка в „Красно село“ и направи предписание за почистване, но не го правят в другите квартали, където има преливащи кофи. Очевидно много внимателно се следи какво правим ние. Не е редно, ситуацията е кризисна, но след като им е възложено – добре са дошли. Проверките не ни притесняват. Ако имаме техника, няма проблем да поемем за постоянно сметоизвозването”, каза още той.
Според него организацията на работа в предприятието е претърпяла промяна заради новите допълнителни задължения. Служителите не били претоварени, но отпуските им били спрени.
Източник: Offnews.bg
Общество
90 души са загинали при трудови злополуки у нас през 2023 г.
Снимка Getty Images
Всеки 25-ти трудов инцидент в ЕС е в България.
През 2023 г. в България са регистрирани 2197 трудови злополуки без смъртен изход и 90 фатални инцидента, показват данни на Евростат.
На ниво Европейски съюз през същата година са отчетени 2,83 милиона нефатални трудови злополуки, което е с 5% по-малко спрямо 2022 г. (2,98 милиона).
Броят на смъртните трудови инциденти в ЕС достига 3298, или около 0,1% от всички трудови злополуки. Това е с 12 случая повече от 2022 г., но със 110 по-малко спрямо 2013 г.
Средно в Европейския съюз през 2023 г. са регистрирани 1,63 смъртни случая на 100 000 заети лица, при 1,66 година по-рано.
Според Евростат нивото остава под 2 фатални инцидента на 100 000 работници още от 2016 г.
Източник: Offnews.bg
Общество
90 души са загинали при трудови злополуки у нас през 2023 г.
Снимка Getty Images
Всеки 25-ти трудов инцидент в ЕС е в България.
През 2023 г. в България са регистрирани 2197 трудови злополуки без смъртен изход и 90 фатални инцидента, показват данни на Евростат.
На ниво Европейски съюз през същата година са отчетени 2,83 милиона нефатални трудови злополуки, което е с 5% по-малко спрямо 2022 г. (2,98 милиона).
Броят на смъртните трудови инциденти в ЕС достига 3298, или около 0,1% от всички трудови злополуки. Това е с 12 случая повече от 2022 г., но със 110 по-малко спрямо 2013 г.
Средно в Европейския съюз през 2023 г. са регистрирани 1,63 смъртни случая на 100 000 заети лица, при 1,66 година по-рано.
Според Евростат нивото остава под 2 фатални инцидента на 100 000 работници още от 2016 г.
Източник: Offnews.bg
Общество
Ръст на учителските заплати поиска Синдикат „Образование“

Българските учители са готови на протестни действия, ако не бъде предвидено увеличение на възнагражденията им в следващия държавен бюджет. Това заяви председателят на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ — Юлиян Петров в ефира на NOVA. Синдикатът настоява общите разходи за образование да достигнат 6% от брутния вътрешен продукт.
„Стачна готовност означава, че колегите могат да започнат процедурата по възможни стачни действия. Ние визираме не само ефективна стачка, но и други форми на протест“, обясни Петров.
По думите му притесненията на учителите са свързани не само със заплатите, а и с липсата на яснота относно бюджета за образование и общото недофинансиране на системата.
„Поне 6% от БВП биха помогнали на системата да ускори реформите, които обществото очаква. Но това очевидно не се вижда в следващия бюджет“, посочи той.
По изчисления на експерти, 6% от БВП означават между 12 и 13 милиарда лева, като според Петров допълнителни 3 милиарда биха имали осезаем ефект върху образователната система. Сред приоритетите, които той очерта, са намаляване броя на учениците в паралелка, ново строителство на училища в разрастващи се градове, както и преминаване към едносменен режим на обучение.
„Закрихме много училища в населени места без деца, но сега трябва да строим нови в градовете, които растат. В момента няма визия кога ще излезем от двусменния режим, който изисква нови сгради“, допълни Петров.
Според проучване на Синдикат „Образование“ 88% от учителите биха участвали в протести, ако не бъде прието увеличение на трудовите им възнаграждения.
Източник: Offnews.bg
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието