Албанският премиер Еди Рама днес взе участие в хекатон за изкуствен интелект, който е част от провеждащия се вчера и днес в Тирана Инвестиционен форум ЕС – Западни Балкани, предаде АТА. 

По време на хекатона, който събра повече от 160 участници от Западните Балкани и албанските общности по света, Рама подчерта ролята, която изкуственият интелект може да изиграе за ускореното развитие на страните от региона.

„Това е голяма благословия за нас, които живеем в това време, когато дигиталните технологии, а сега и изкуственият интелект, ни дават възможност, без която не бихме могли да мечтаем да достигнем върха, защото би ни се наложило да преминем през линеен процес на развитие, който винаги налага на по-слабо развитите или развиващите се страни да изостават от развитите. Защото всяко ново нещо, което развитието донесе, принадлежи на тях на първо място и след това идва при нас“, каза Рама по време на събитието. 

„Като се има предвид, че нашата бюрокрация, че нашите структури не са толкова солидни, толкова сложни и толкова тежки, колкото, да речем, в развитите страни като Германия или Франция – за нас става още по-лесно да се обърнем към тези решения (използването на изкуствен интелект), за да направим скокове и да преминем към нови етапи на развитие“, отбеляза още той. 

По време на речта си албанският премиер също така подчерта, че правителството на страната полага сериозни усилия за „отварянето на вратите“ за внедряването на изкуствения интелект и иновациите във всички институции в страната. 

През септември Албания стана първата страна в света, която назначи министър, създаден от изкуствен интелект – виртуалният министър Диела (Diella от албанското diell ‘слънце’ – бел. ред.), който отговаря за обществените поръчки. 

Източник: БТА

Предложение на бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик за създаване на трета, хърватска федеративна единица в Босна и Херцеговина предизвика остра реакция сред политическите среди в Сараево и ново напрежение в коалиционните отношения на държавно ниво, предаде хърватската телевизия ХРТ.

Додик заяви след среща с лидера на Хърватската демократична общност (ХДО) Драган Чович в Баня Лука, че „трайнo решение за стабилна Босна и Херцеговина“ би било организацията ѝ на три федеративни единици — сръбска, босненска и хърватска. Той посочи, че Федерация Босна и Херцеговина трябва да се раздели на отделни босненска и хърватска избирателни единици, за да се гарантира политическата автономия на всеки конститутивен народ.

След междуетническата война в Босна 1992-95 година, съгласно условията на Дейтънско мирно споразумение, страната бе разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати.

Чович обаче не подкрепи публично идеята за трета единица, като акцентира върху необходимостта от „равноправие на хърватския народ чрез реформа на изборното законодателство“ и запазване на стабилността на държавата.

Изказванията на Додик предизвикаха незабавни реакции от страна на партиите от политическо Сараево. Министърът на външните работи Елмедин Конакович, лидер на дясноцентристката партия „Народ и правда“, определи предложението като „провокация, целяща да отклони вниманието от кризата в Република Сръбска“.

„Трета съставна единица е толкова реална, колкото и отцепването, за което Додик говори от години – няма да се случи никога“, заяви Конакович, цитиран от ХРТ.

Премиерът на Федерацията и лидер на Социалдемократическата партия (СДП) Нермин Никшич също отхвърли идеята, подчертавайки, че „няма да има нови разделения на Босна и Херцеговина“ и че във Федерацията може да се изгради система, гарантираща равенство между всички граждани.

Председателят на мултиетническата социаллиберална партия „Нашата партия“ Сабина Чудич нарече Додик „политически пенсионер, който живее от конфликти и разделения“, и постави под въпрос решението на Чович да поддържа коалиция с партията на Додик Съюз на независимите социалдемократи (СНСД), след като Додик беше осъден на една година затвор и лишен от правото да заема държавни постове.

Въпреки съдебното решение, лидерът на СНСД продължава да контролира институциите в Република Сръбска чрез своето правителство и влияние в Министерския съвет на държавно ниво, където партията му държи ключови позиции, посочва ХРТ.

Предстоящите предсрочни избори за президент на Република Сръбска на 23 ноември ще бъдат тест за политическата тежест на Додик, подчертава телевизията. Той подкрепя кандидатурата на бившия министър на вътрешните работи Синиша Каран, докато опозицията залага на професора Бранко Блануша, който определи предложението за трета федеративна единица като „вредно дори за Република Сръбска“.

Политическите анализатори в Сараево виждат в новата инициатива на Додик опит да се мобилизира националистическият електорат преди изборите и да се засили натискът върху партньорите в държавната коалиция, съобщава ХРТ.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА