Джоел Мокир, Филип Агийон и Питър Хауит са тазгодишните носители на Нобеловата награда за икономика за изследванията им върху ролята на иновациите за поддържането на устойчив икономически растеж. Докато през по-голямата част от историята жизненият стандарт на хората не се е подобрявал значително в рамките на няколко поколения, то през последните два века глобалната икономика устойчиво нараства повече от когато и да било. Според Мокир, Агийон и Хауит това е възможно благодарение на иновациите и технологичния прогрес.

Икономическата стагнация е била нормата през по-голямата част от човешката история. Въпреки спорадични важни открития, които понякога са водели до подобрение в условията на живот и по-високи доходи, растежът неизменно с времето е спирал. Това се променя коренно с настъпването на Индустриалната революция, преди малко повече от два века. Започнала във Великобритания и след това обхванала други страни, тя поставя началото на непрекъснат цикъл от технологични иновации и научен напредък вместо на изолирани технологични открития. Това довежда до устойчив и забележително стабилен икономически растеж, който изважда огромен брой хора от бедността и поставя основите на днешното благосъстояние. Тазгодишните лауреати на Нобеловата награда обясняват как иновациите осигуряват тласък за продължаващия напредък.

Приносът на лауреатите

Джоел Мокир използва исторически източници, за да разкрие причините, поради които устойчивият растеж се превръща в новата норма. Той описва механизмите, чрез които научните открития и практическите приложения се подпомагат взаимно и създават самоподдържащ се процес, водещ до устойчив икономически растеж. Тъй като това е процес, който поставя под въпрос утвърдените интереси, той също така подчертава значението на това обществото да е отворено към нови идеи и допускащо промяна. Мокир е професор в Северозападния университет в Евънстън, Илинойс, САЩ, родом от Нидерландия.

Източник: Капитал

Чуждестранните компании вече ще трябва да получат лиценз от Пекин за износ на стоки, съдържащи над 0.1% редкоземни елементи с китайски произход или са произведени с помощта на китайска технология за добив, рафиниране, производство на магнити или рециклиране, се казва в съобщението на министерството. Лицензи за износ за чуждестранни отбранителни компании или компании, включени в списъци за експортен контрол или наблюдение, ще бъдат отхвърляни, докато експортни лицензи, свързани с производството на модерни чипове или AI, ще бъдат разглеждани индивидуално.

Китайското решение от миналата седмица представлява вариант на американското правило за „чуждестранен пряк продукт“, което Вашингтон използва, за да задължи компании от трети страни да получават лиценз за износ на чипове с американско съдържание към Китай. Ходът се възприема широко като опит да се изгради натиск преди двете страни да проведат първата си среща, откакто Тръмп се завърна в Белия дом.

Изненада за Тръмп

Ходът на Китай, изглежда, изненада Тръмп, както и редица други страни. „Никога не съм си представял, че ще стигнем дотук“, написа той в социалната си мрежа и допълни : „Това беше истинска изненада не само за мен, но и за всички лидери на свободния свят.“ Той обвини Пекин, че заема „изключително агресивна позиция в търговията“ и заяви, че ще въведе „масов контрол върху износа на почти всички техни продукти“, както и върху „целия критичен софтуер“.

„Не може Китай да бъде допускан да държи света „в плен“, но изглежда, това е било техен план от известно време – започвайки с „магнитите“ и други елементи, които тихомълком са натрупали, за да заемат донякъде монополна позиция – доста зловещ и враждебен ход, меко казано“, заяви той.

Тръмп намекна, че може да отмени срещата със Си, която се очакваше да се проведе в края на октомври, в рамките на форума за икономическо сътрудничество в Азия и Тихоокеанския регион (APEC) в Южна Корея. Международните компании разглеждаха планираната среща като стъпка към стабилизиране на отношенията между САЩ и Китай.

Източник: Капитал

Проучване, публикувано през май, твърди, че капиталът за дълголетие се превръща в нова ос на геополитическо влияние, концентриран в елитни научни центрове и страни с голям капитал, като заобикаля по-голямата част от света.

Концентрацията на инвестициите в дълголетие създава дълбоки глобални неравенства. Пазарът на дълголетие в Азиатско-тихоокеанския регион достигна 1.88 трилиона долара през 2023 г. и се очаква да надмине Европа, благодарение на населението на Китай над 60 години, което надхвърля 321 милиона души, и прогнозата за растеж на „сребърната икономика“ на страната от 900 милиарда долара до над 4 трилиона долара до 2035 г.

Междувременно Саудитска Арабия се превърна в неочакван основен играч, инвестирайки милиарди в биотехнологиите за дълголетие чрез суверенни инвестиционни фондове. Супербогатите в глобален мащаб вече имат достъп до най-модерни терапии – CRISPR генно редактиране, ксенотрансплантация на органи, клетъчно препрограмиране – които остават недостъпни за обикновените граждани. Без целенасочени стратегии за включване, учените предупреждават, че „дълголетието ще се превърне в мощен нов вектор на неравенство“ и „частна привилегия“, а не обществено благо.

Трансхуманистичната визия и нейните критици

Философската основа на обсесията на Силициевата долина от смъртта е трансхуманизмът – движение, което възниква през 1980-те години и се застъпва за подобряване на човека чрез технологии. 77-годишният директор по инженерство на Google, Рей Кърцвейл, прекарва две десетилетия в работа по качването на съзнанието си в компютър, като редовно актуализира прогнозите си за момента, в който сингулярността – моментът, в който изкуственият интелект надмине човешкия – ще доведе до ефективна безсмъртност. Курцвейл, заедно с философа Макс Море и основателя на Световната трансхуманистична асоциация Ник Бостром, са редовни участници в конференциите Singularity Summit, съфинансирани от Тийл. Там се проповядва евангелието на превръщането в „пост-човек“ чрез невронаука, нанотехнологии и изкуствен интелект. Много от тези личности са се записали за криоконсервация в Alcor, надявайки се да бъдат съживени, когато бъдещата технология може да излекува това, което ги е убило.

Източник: Капитал