Германия планира от началото на 2026 г. да понижи данъка върху добавената стойност (ДДС) за ресторантите от 19 на 7 процента, но срещу мярката се надига сериозна съпротива от страна на федералните провинции, съобщава списание „Шпигел“.

Финансовият министър на провинция Долна Саксония Гералд Хере предупреди, че подобна промяна ще има висока цена за държавния бюджет и призова федералното правителство вместо това да засили действията си срещу укриването на данъци.

„Когато обсъждаме солидарно решение за ресторантьорския бранш, то трябва да има споразумение, което да е справедливо за всички“, подчерта Хере. 

По думите му всяка година данъчните служби в Долна Саксония проверяват между 3000 и 4000 фирмени каси, като половината от тях са в ресторантьорския сектор. При около една трета от проверките се откриват нарушения. „Това е мащаб, който налага най-накрая да предприемем действия в интерес на всички честни предприятия“, допълни той. 

През септември в Оснабрюк, Долна Саксония, производител на касови апарати беше осъден на три години затвор, тъй като с негова помощ стотици ресторанти в цяла Германия са укривали данъци в голям мащаб. Само при този случай щетите за хазната се оценяват на стотици милиони евро, припомня „Шпигел“. 

Министърът предупреди и за финансовите последици от намаляването на ДДС. Според законопроекта на федералното правителство, понижаването на данъка за храните в ресторантите от 19 на 7 процента от 1 януари 2026 г. ще намали приходите с над 3,6 милиарда евро само през първата година. Почти половината от тази сума ще бъде загубена за провинциите и общините.

В тази връзка правителството на Долна Саксония ще поиска две конкретни мерки в Бундесрата – горната камара на германския парламент, където са представени провинциите. 

Първо, федералното правителство трябва възможно най-скоро да въведе закон за задължително използване на касови апарати. В момента в Германия бизнесите могат да работят и без касов апарат, ако използват т.нар. „система на отворена каса“, при която всяка транзакция се записва ръчно в касова книга – практика, която според Хере трябва да бъде почти напълно премахната.

Второ, ресторантите трябва да бъдат задължени да предлагат поне една опция за дигитално плащане, което би улеснило данъчните власти при проследяването на приходите. В страната все още има заведения, които приемат единствено плащане в брой.

Макар управляващото федерално коалиционно правителство да обяви мерки срещу укриването на данъци, според Хере централната власт оставя в сила твърде много изключения, които създават „вратички“ за възможни измами. 

Той остро критикува и предложението на провинция Бавария за премахване на задължението за издаване на касови бележки при всяка продажба. По думите му това би било грешка, която отново ще отвори възможности за недеклариране на приходи.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Покачващите се цени на суровините за сладкарството са огромно предизвикателство за сектора. Това каза в интервю за БТА председателят на Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.

Шоколадът има различни цени спрямо това какво е съдържанието на какаото в него, отбеляза тя. В тази връзка напомни и че от бранша отдавна са предложили да не наричаме шоколад белия, в който няма какао, а остатъчна мазнина от преработката на какао.

Тя подчерта, че българският потребител е изключителен ценител и традиционалист на сладкарските изделия, а за всеки празник се приготвят десерти от нашите майстори с много труд и внимание.

„Сладкарските изделия не са храни от първа необходимост, те са лукса на трапезата, „черешката на тортата“, но българският потребител не се лишава от тях. В топлите месеци се консумират и огромни количества сладолед, който също попада в обхвата на сладкарството“, посочи Кукушева.

На въпрос за модата на дубайския шоколад, тя каза, че у нас към него няма силен интерес, какъвто отчитат в някои страни. „Това е маркетингов продукт, при който се получи бум на пазара с появата му. Изделието е добър пример как една технологична грешка в хранително-вкусовата промишленост може да бъде печеливша, като се измисли легенда и се предложи на пазара. Първоначално цените му бяха космически, сега вече са достъпни за всеки потребител“, коментира тя.

Мариана Кукушева акцентира, че сладкарството е занаят и по-труден бизнес в сравнение с останалите в хранително-вкусовата промишленост. „Много често става въпрос за продукти, които освен своя отличителен вкусов характер, трябва да имат категорично и здравословен ефект, в същото време трябва да са съобразени и със сезонните изисквания на потребителите. Ако е нормално около Коледа да ни се ядат коледни десерти и традиционната баклава, в разгара на лятото това не са неща, които търсим като вкус“, обясни тя.

Кукушева подчерта, че кадрите в сферата на финото занаятчийство са изчерпани и това е огромен проблем. „Малцина са тези млади хора, завършили професионални училища, които постъпват и имат трайно желание да се развиват в областта на сладкарството и хлебарското производство, точно поради факта, че техният труд е почти денонощен, категорично многочасов, винаги празничен. И този труд винаги остава усещането за недооцененост. Трудът на занаятчиите е висококвалифициран, но навсякъде по света не може да получи своя максимум“, каза тя. 

По думите й у нас има представители на мултинационални компании, които произвеждат своите продукти в България и това е една добра новина, защото от една страна е пряко покачване на брутния вътрешен продукт, от друга страна сериозна заетост, от трета – това са високотехнологични производства, следват се модните тенденции, каквито задължително присъстват при производството на храни.

Кукушева подчерта, че приготвянето на традиционни десерти ни отличава при развитието на туризма. Отдавна българският потребител се насити на десерти, които имат различен външен вид, а вкусът е един и същ, заяви тя, като даде пример с петифури, предлагани при почивките ол инклузив.

Категорично има една голяма трудност пред сладкарското производство на ниво занаятчийство, защото това е тежък, празничен, многочасов труд, който изисква пълна отдаденост, майсторлък, който да се придобие и който винаги е недооценен, изтъкна експертът.

По думите й дозата прави лекарството. Българската кухня е богата на разнообразно хранене и сезонност в това хранене. Нека не се опитваме да променим това, този опит няма да е успешен, заяви председателят на Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите.

Мариана Кукушева подчерта, че при храните е здравословно това, което поколения наред са употребявали и не бива да ограничаваме определен вид хранене, включително сладкишите.

„Не може да се твърди, че захарта е по-вредна от подсладителите. Тя е полезна точно толкова, колкото е необходимо на организма да получи като доза, за да има енергия в него“, каза тя.

Мариана Кукушева посъветва да се ориентираме и да търсим българските характерни храни с тяхната сезонност.

„Ако по това време на годината е нормално на организма да му се иска ябълка, не е нормално да препоръчваме манго или годжи бери, вместо шипки и дренки, богати на витамин С. Зад препоръчването на определени храни с „изключителни здравословни качества“ има огромен маркетингов подход, който е свързан с лобизъм, тези специалисти не говорят безплатно“, посочи Кукушева. 

Председателят на Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите напомни и това, че приготвяйки храна за децата си у дома, възпитаваме кулинарния им вкус.

Източник: БТА