Лъжата се бори с повече истина чрез подкрепа за професионалните журналисти и медиите с редакционни стандарти, а не с ограничения, включително в закони, защото често най-големите нарушители са анонимни или трудно откриваеми в глобалното информационно пространство, за да бъдат наказани. Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев в изказването си по време на Годишната среща на местните власти в к.к. Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България. Той добави, че използва възможността, вече с усилен глас като “Глас на общините”, да коментира актуалните обсъждания на новия проект за закон срещу показването на чужд личен живот в медии и социални мрежи.

Затова е нужно възнагражденията за работещите в публичните медии да бъдат поне колкото на учителите, понеже от медиите хората научават за днешния ден, както в училищата се учи опитът от вчера, заяви Вълчев. За частните медии, които прилагат професионални стандарти и носят редакционна отговорност, трябват държавни, а за регионалните медии – и общински програми за подпомагане на конкретни проекти по примера на Европейския парламент и Европейската комисия, добави той. Системни държавни програми са нужни и за говорещите и пишещите на български език медии в чужбина, за които БТА организира световните срещи на българските медии, като 20-ата тази година беше – освен в София, където беше открита – и в Клисурския манастир и Вършец, за да насочи вниманието към Северозападна България, коментира той.

Публичните личности трябва да търпят повече – включително да понасят и остри критики към себе си, каквато е трайната практика и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, и на българските съдилища, заяви също Вълчев. За хората на публични длъжности, каквито сме ние, добър съвет е: ако не искаш да те покажат на снимка или видео, не ходи там, а ако не искаш да чуят или прочетат, че си казал нещо – не го казвай , добави той. За лъжите по адрес на всеки, включително фалшиви снимки, аудио и видеа, улеснени вече и от изкуствения интелект, разбира се, трябва да продължи да се носи съдебна отговорност, каквато законите предвиждат и сега без нужда от промени, отбеляза също Вълчев.

Но публичните личности, сред които особено важно място заемат кметовете, трябва да имат и видимост за истината за тях и дейността им, посочи генералният директор на БТА.

БТА е именно безпристрастната платформа за фактите от българските общини – без оценки и винаги с ясен източник на информацията, подчерта той. По думите му това винаги е било така, видно е и от новината на БТА от 9 декември 1996 г. за решението за учредяване на НСОРБ. Копие от която подаряваме на сдружението, заедно със снимки от подписването от тогавашния председател на НСОРБ Венелин Узунов и тогавашния премиер на България Симеон Саксобургготски на първото споразумение между централната и местната власт на 11 декември 2001 г., и с първия договор на НСОРБ с БТА, сключен тук, в Албена, на 19 декември 2021 г., заяви Кирил Вълчев.

Но националната информационна агенция на България е и нещо повече от място за новини от общините. Благодарение на националните пресклубове на БТА като места за пресконференции, дискусии, изложби, обучения, общуване между медии и представители на бизнеса, политиката, културата и спорта,  повече българи от всички тези места в България и в чужбина са част от общите национални и европейски разговори, добави Вълчев.

Затова БТА наистина е глас на общините и благодаря за признанието затова и от страна на Националното сдружение на общините в Република България, подчерта в речта си Вълчев.

Източник: БТА

Мрежата на БТА позволява цялостно представяне на всички общини по най-различни теми не само на интернет страницата, а и в деветте социални мрежи – Фейсбук, „Екс“, Инстаграм, Тик-Ток, Линкедин, Тредс, Ютуб, Саундклауд и Спотифай). Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев по време на Годишната среща на местните власти в к.к. Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

През 2024 г. в БТА има 24 487 новини от общините, подготвени от кореспондентите на БТА. Това е с 59 процента повече от 2023 г., когато е имало 16 032 новини, каза Вълчев. За първите девет месеца на 2025 г. тези новини са 34 225, което е с 90 процента повече в сравнение с първите девет месеца на миналата година, добави той.

Отделно през 2024 г. БТА публикува в емисията си “Куриер” 10 136 съобщения на българските общини, които са с 73 процента повече от 5845 съобщения през 2023 г. За първите девет месеца на 2025 г. тези съобщения са повече от 7000, колкото и през първите девет месеца на миналата година, отбеляза Вълчев.

Така през 2024 г. БТА има общо 35 623 публикации от българските общини – с 63 процента повече от 21 877 публикации през 2023 г., а за първите девет месеца на 2025 г. тези публикации са 41 322 при 25 619 публикации през първите девет месеца на миналата година, заяви също генералният директор на БТА.

Няма нито една публикация само за шест общини през 2024 г. и за пет общини през първите девет месеца на 2025 г., което се дължи основно на активността на кореспондентите на БТА, защото все още само една от всеки четири общини използва възможността да изпраща съобщения за публикуване от агенцията като най-много съобщения има от общините в Русе, Варна, Стара Загора, Сливен и Разград, посочи още Вълчев.

Генералният директор на БТА подчерта, че от миналата есен БТА започна и отразяване на пленарните заседания на общинските съвети във всички 265 общини в България. По думите му това отразяване вече е системно и задълбочено, като се представят всички решения на съветите. 

Кирил Вълчев даде и други примери за системни и подробни информации в БТА, касаещи общините. Сред тях са материали за дейностите по въвеждането на еврото и предлагането на работа по програмата “Избирам България”. Вълчев посочи и новините за новостите в българските винарни, които бяха представени тази седмица в Пловдив на Глобалната конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм на Организацията на обединените нации (ООН).

В БТА се публикуват и материали за възможностите за туризъм. БТА вече седем пъти организира и форуми “БГ Туризъм” за конкретните български послания преди всеки летен и зимен туристически сезон, както и в частност за здравен туризъм в България, които пак през тази седмица получиха признание и от Европейската спа асоциация с избора за президент на българката д-р Сийка Кацарова, отбеляза генералният директор на агенцията.

В БТА се публикуват също новини от празниците и фестивалите в българските селища. През този месец ще излезе брой на възстановеното през 2022 г. с месечна периодичност списание ЛИК за джаз фестивалите в България, заяви Вълчев.

Сред изброените от него примери е и рубриката “БГ археология” за откритията, които показват, че България е 14 века в Европа. Вълчев посочи, че така се нарича новата съвместна инициатива на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на  първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България през 632 г., БТА започна преди година с конференция във Велики Преслав, за да подчертаем включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в Европейския съюз, каза Вълчев.

На сайта на агенцията се предоставят и материали за българските университети, с които с 50 от общо 51 БТА има безсрочни договори за постоянно партньорство чрез системно предоставяне на информационни материали с уредени авторски права и стажове на студенти в агенцията (с последния Химикотехнологичния и металургичен университет в София предстои подписването на Деня на металурга – 5 ноември), заяви също Вълчев.

Той посочи и снимките от всички населени места в страната по проекта на БТА “България в 4 сезона”. И добави, че в агенцията се публикуват и видеа от събитията в общините, които редом с текстовите новини, могат да се ползват свободно от всички медии.

През тази седмица се навършиха 22 години от откриването на първия Национален пресклуб на БТА в София на 9 октомври 2003 г. Това е първият от 14 пресклубове (от тях 12 в България), които през 2003 г. създаде Максим Минчев през 18-те години начело на БТА, информира Кирил Вълчев.

За последните четири години БТА утрои националните си пресклубове като ускори откриването им от по един на година и половина на по един на месец и половина. И в момента има открити общо 43 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България, заяви генералният директор на агенцията. Той посочи, че от тях 27 са в областните центрове, шест в големи градове, които не са областни центрове (Гоце Делчев, Казанлък, Петрич, Самоков, Свищов и Троян, вече има кореспондент и в Панагюрище, където търсим подходящо помещение за национален пресклуб, като могат да се прибавят и други по-големи градове), в столиците на съседните държави Анкара (Турция), Белград (Сърбия), Букурещ (Румъния), Скопие (Република Северна Македония) и предстои до края на годината откриване в Атина (Гърция), в региони в чужбина с големи български общности – Босилеград (Сърбия), Одеса (Украйна) и Тараклия (Молдова), както и на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида и на борда на българския военен научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, а също и на панаирите на книгата в различни градове на страната. 

Тази мрежа работи благодарение и на помещенията, предоставяни предимно от общините, а в някои случаи и от държавата, която осигури електроавтомобили и съвременна техника за кореспондентите, както и средства те да бъдат по двама във всяка област, а трите най-големи извънстолични града Пловдив, Варна и Бургас по петима, за да отразяват събитията всеки ден от годината без оглед на почивни и празнични дни и отпуски, заяви още Кирил Вълчев.

Източник: БТА

/ТТ/

Източник: БТА