Министърът на външните работи на Афганистан Амир Хан Мутаки пристигна в четвъртък на безпрецедентна шестдневна визита в Индия за преговори с цел укрепване на икономическите връзки с Делхи, посочва Франс прес. 

Това е нова стъпка в усилията на правителството на талибаните да получи международно признание и първото посещение на лидер на ислямистката групировка в Индия откакто тя отново взе властта в Афганистан през 2021 г., отбелязва Ройтерс.

“Добре дошъл на молла Амир Хан Мутаки в Делхи“, написа говорителят на индийското Министерство на външните работи Рандхир Джайсвал в социалната мрежа “Екс“. “Очакваме с нетърпение да обсъдим двустранни и регионални въпроси с него“, добави той.

Амир Хан Мутаки, който има забрана за пътуване от ООН и авоарите му са замразени, получи временно освобождаване от санкциите за визитата си, съобщи Делхи.

Освен срещата в петък с индийския външен министър Субрахманям Джайшанкар, се очаква Мутаки да разговаря и с представители на индийския бизнес, да посети древния културен паметник “Тадж Махал“ и историческа ислямска семинария, съобщиха индийски медии.

Той пристига в Делхи след разговори в Москва с дипломати от съседните на Афганистан страни, които изглежда се обединиха срещу заявената цел на американския президент Доналд Тръмп да поеме контрола над военната база “Баграм“ близо до столицата Кабул.

До визитата на Мутаки в Делхи само Москва признаваше ислямското емирство, установено от талибаните в Афганистан след свалянето на подкрепяното от Запада правителство, и връщането им на власт през 2021 г.

Ръководството в Кабул активно се опитва да получи признание от международната общност и да привлече чуждестранни инвестиции. Ограниченията, наложени на жените и момичетата, които нямат право на образование и са изключени от обществения живот, обаче представляват основното противоречие със Запада.

Исторически Индия и Афганистан винаги са имали приятелски връзки, но Делхи не призна талибаните и затвори посолството си в Кабул след оттеглянето на САЩ от опустошената от война страна през 2021 г., посочва Ройтерс.

Индия откри малка мисия година по-късно, за да улесни търговията, медицинската и хуманитарната помощ, докато висшите ѝ служители проведоха поредица от двустранни разговори с лидери на талибаните.

Индия, водена от хиндуисткия премиер ултранационалист Нарендра Моди, започна да изгражда по-близки връзки с Афганистан във време, когато отношенията на Кабул с Пакистан се влошават.

Исламабад обвини талибаните в снизходителност към ислямисти, които убиват представители на пакистанските сили за сигурност по границата, и в петък дори нанесе въздушен удар по Кабул.

Делхи вижда в в затоплянето на отношенията с Афганистан възможност да се противопостави на своя съсед и враг Пакистан, отбеляза АФП. През януари един от високопоставените индийски дипломати – Викрам Мисри, се срещна с Мутаки по време на пътуване в Дубай.

Най-важният резултат от визитата на Мутаки стана повторното отваряне на посолството на Индия в Кабул.

Делхи преобразува техническата си мисия в Кабул в посолство и благодари на талибаните  за проявеното разбиране към опасенията за сигурността на индийската страна, заяви в петък индийският външен министър Джайшанкар пред афганистанския си колега.

“Вашата визита бележи важна стъпка в напредъка на нашите връзки и потвърждава трайното приятелство между Индия и Афганистан“, обърна се Джайшанкар към Мутаки. “Индия е съсед и доброжелател на афганистанския народ и има дълбок интерес от развитието и напредъка ви“, добави индийският министър.

Индия, подобно на Иран и Пакистан, приюти десетки хиляди афганистанци, избягали от страната си след връщането на власт на талибаните, и по разбираеми причини би искала тези бежанци да се върнат в родината си.

Джайшанкар също така обяви, че се подновява дългогодишното партньорство между Индия и Афганистан и добави, че и двете страни имат общ ангажимент към развитие и просперитет. 

“Те обаче са изложени на заплахата от трансграничен тероризъм, който застрашава и двата народа. Трябва да координираме усилията си за борба с тероризма във всичките му форми и проявления“, подчерта Джайшанкар и добави: “Оценяваме вашата чувствителност към опасенията за сигурността на Индия. Вашата солидарност с нас след терористичната атака в Пахалгам беше забележителна“.

Мутаки от своя страна определи Индия като важна страна в региона и добави, че тя винаги е подкрепяла афганистанския народ и му е оказвала помощ в много области.

Визитата на Мутаки цели да разшири икономическите връзки на Афганистан, който беше опустошен от 20 години на гражданска война, а чуждестранните му авоари, възлизащи на около 10 млрд. долара са замразени в САЩ. Правителството на талибаните също така не спира усилията си за получаване на дипломатическо признание, а визитата на Мутаки в Делхи стана голям пробив в тази насока.

Източник: БТА

„Хамас“ обяви, че ще започне тази сутрин да освобождава израелските заложници в Газа, както беше договорено, малко преди срещата на върха за мир, на която ще се съберат в Египет лидери на около двадесет държави, предаде АФП.

В ивицата Газа, опустошена от две години война, Гражданската защита – организация за спешна помощ, оперираща под контрола на „Хамас“ – обяви вчера, че над 500 000 вътрешно разселени лица са се върнали в северната част на територията след влизането в сила на примирието в петък.

Споразумението между воюващите страни се базира на двадесетточков план, обявен в края на септември от Доналд Тръмп. Той предвижда освобождаването от палестинското ислямистко движение на останалите 48 заложници – живи или мъртви – отвлечени по време на безпрецедентната атака на „Хамас“ в Израел на 7 октомври 2023 г., която доведе до война в Газа.

В замяна Израел трябва да освободи 250 затворници, сред които много осъдени за смъртоносни атаки срещу израелци, както и 1700 палестинци, арестувани в Газа от октомври 2023 г.

„Съгласно подписаното споразумение размяната на затворници трябва да започне в понеделник сутринта, както беше договорено, и няма ново развитие по този въпрос“, заяви вчера пред АФП високопоставеният представител на „Хамас“ Усама Хамдан.

Египет потвърди, че днес следобед в Шарм ел Шейх ще се проведе форум, чиято цел да „сложи край на войната в Газа, да ускори усилията за установяване на мир и стабилност в Близкия изток и да отвори нова страница за сигурност и регионална стабилност“.

Освен Тръмп и египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, в египетския град на Червено море се очакват генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър, италианската премиерка Джорджа Мелони и испанският премиер Педро Санчес, наред с други.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху не е дал индикация за участието си.

От своя страна, „Хамас“ обяви, че няма да участва, а един от неговите представители подчерта в интервю за АФП, че движението действа „чрез катарските и египетските посредници“.

Източник: БТА

Докато Близкият изток масово приветства споразумението за прекратяване на огъня във войната между Израел и палестинското ислямистко движение „Хамас“, Иран се намира в един от най-слабите си моменти от Ислямската революция през 1979 г. насам, отбелязва Асошиейтед прес. 

Техеран управлява самопровъзгласената от самия него „Ос на съпротивата“ от няколко десетилетия, подкрепяйки въоръжени групировки и държави, съюзени с Иран срещу Израел и САЩ. Но докато Израел бомбардираше ивицата Газа, насочи вниманието си и към висши лидери в чужбина от групировки като „Хамас“, ливанското шиитско движение „Хизбула“ и дори висшите ешелони в иранската армия и ядрената програма на Техеран, като уби много от тях и наруши способността им да отвърнат на удара. 

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп отива в Близкия изток, където вероятно ще бъде похвален от Израел и арабските държави, Иран няма да бъде на масата, тъй като все още се бори да се възстанови от 12-дневната война през юни, посочва АП.

Реакцията на теократичното правителство в Техеран през следващите седмици и месеци – дали това ще означава Иран да нанесе ответен удар или да се опита да възстанови забавеното развитие на икономиката си – ще бъде от решаващо значение.

„Без съмнение това не е момент, с който Иран може да се гордее“, каза Али Ваез, директор на отдела за Иран в Международната кризисна група, неправителствена организация, базирана в Брюксел. „Системата му от съюзи в региона е в руини, но това не означава, че „Оста на съпротивата“ вече не съществува“, добави Ваез. 

Иранските държавни медии се опитаха да представят споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа като победа за „Хамас“, въпреки че войната унищожи ивицата Газа и уби над 67 000 палестинци по данни на палестинските здравни власти в крайбрежния анклав. Министерството на външните работи на Иран приветства „всяко решение, което гарантира спирането на геноцида над палестинците“.

Може би по-показателно е, че съветник на 86-годишния върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменей предположи, че споразумението за прекратяване на огъня ще доведе само до конфликти в други части на региона.

„Началото на прекратяването на огъня в ивицата Газа може да е задкулисният край на сегашното прекратяване на огъня някъде другаде!“, написа Али Акбар Велаяти, съветник на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей в платформата „Екс“, визирайки „Хизбула“, подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси и Ирак.

Един човек бе убит и още 7 души бяха ранени при подновените въздушни удари на Израел в южната част на Ливан, съобщи вчера Министерството на здравеопазването в Бейрут, предаде ДПА, като се позова на официални ливански представители. Убитият е сирийски гражданин, а сред ранените има две жени.

По-рано ливанската национална новинарска агенция ННА съобщи, че един цивилен е бил убит и един – ранен, когато се опитвали да пресекат улица, която била обстрелвана от Израел. Няколко булдозера също са били ударени, което е довело до възпламеняването на някои от тях, се казва в съобщението. Според очевидци са били нанесени най-малко 15 въздушни удара.

Израелската армия потвърди, че е атакувала „терористичната инфраструктура“ на „Хизбула“ в Южен Ливан, включително оборудване на ливанското шиитско движение. Няма още коментар от страна на „Хизбула“ за атаките.

Ливанският президент Жозеф Аун порица вчера среднощните израелски удари срещу „граждански обекти“ в Южен Ливан, довели до една жертва и седем ранени според здравното министерство на страната, предаде Франс прес.

Държавният глава на Ливан остро осъди повторните атаки. Възниква въпросът дали атаките в Ливан имат за цел да компенсират неуспеха на атаките в ивицата Газа, написа Аун в социалната платформа „Екс“, цитиран от ДПА.

Би било логично и справедливо да се предостави на Ливан прекратяване на огъня, подобно на това, което току-що бе постигнато в ивицата Газа, каза ливанският президент.

Страхът от по-нататъшни израелски удари, особено срещу Иран, остава силен в съзнанието на иранската общественост, тъй като голяма част от противовъздушната му отбрана вероятно е била унищожена от Израел през юни, отбелязва АП.

Хаменей не възобнови обичайната си практика да изнася седмични речи пред аудитория. Междувременно Иран без обяснение отмени провеждането на голямо военно честване на годишнината от края на ирано-иракската война през септември, по време на което обикновено висши държавни служители наблюдават парад с дронове и ракетни установки.

Иранската икономика също пострада от международните санкции и спада на световните цени на петрола, посочва АП.

В годините непосредствено след Ислямската революция в Иран теократичното правителство се опита да разпространи шиитската революционна идеология в Близкия изток. След опустошителната война с Ирак през 80-те години, това се превърна по-скоро в усилие да се осигури ниво на възпиране, тъй като арабските държави около него закупиха сложни американски бомби, военни самолети и танкове, до които Техеран нямаше достъп поради санкциите.

Присъствието на военни сили на САЩ в Персийския залив също се разшири след войната в Залива през 1991 г., като арабските държави предоставиха права за базиране на американските сили, което предизвика постоянното недоволство на Техеран.

Връхната точка на „Оста на съпротивата“ настъпи в хаотичните години след водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. и последвалото сриване на Йемен в гражданската война. Тогава тя можеше да разчита на „Хизбула“, сирийския диктатор Башар Асад, хусите, иракските въоръжени групировки и дори „Хамас“ – сунитско ислямистко движение.

Днес Близкият изток изглежда съвсем различно, отбелязва АП. Миналата година сирийските бунтовници свалиха Асад, израелски удари убиха лидерите на „Хизбула“ и „Хамас“, а иракските въоръжени групировки останаха на заден план. Хусите, макар че все още са способни да нападат Израел и търговски кораби в коридора за корабоплаване в Червено море, сега са мишена на все по-прецизни израелски удари. А 12-дневната война с Израел през юни вероятно е сложила край на обогатяването на уран за ядрената програма на Иран, за която Западът отдавна изразява тревога, че може да бъде използвана за създаване на ядрено оръжие.

Иран, междувременно, все още не е получил значителна подкрепа нито от Китай, нито от Русия, въпреки че вероятно предоставя на Пекин петрол на намалени, по-ниски цени, а на Москва – дроновете, които Русия използва във войната си срещу Украйна. Техеран също така се въздържа от конфронтация с жените, все по-често отказващи да носят хиджаб, изцяло покриваща косата им забрадка, и вместо това екзекутира затворници с темпове, невиждани от десетилетия.

От своя страна Тръмп посрещна приемането от Иран на споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа като „страхотна“ новина. Въпреки тов няма никакви стъпки към подновяване на обичайните преговори с Техеран относно ядрената му програма, посочва АП.

„Времето не е на страната на Иран, но проблемът им е, че никой не им дава възможност за изход“, смята директорът на иранския отдел в Международната кризисна група Али Ваез. Но дали Техеран ще се възползва от тази възможност също остава под въпрос, тъй като лидерите на Иран все още обсъждат какъв завой да предприемат сега, заключи той.

Източник: БТА