В една от първите си стъпки като изпълняващ длъжността президент на Перу, Хосе Хери вчера ръководи серия от обиски в затвори в цялата страна, в които излежават присъди лидери на престъпни банди, съобщи президентството – ден след отстраняването на неговата силно непопулярна предшественичка заради неспособността ѝ да овладее растящата престъпност, предаде Асошиейтед Прес.

Придружен от елитни полицейски части и облечен в бяла риза с навити ръкави, 38-годишният Хери обикаляше килия по килия в затвора с максимално ниво на сигурност „Анкон I“ в столицата Лима, за да наблюдава претърсването за контрабандни вещи. При обиска властите откриха незаконно внесени мобилни телефони, наркотици и остри предмети, използвани като оръжия.

Посещението на Хери в „Анкон I“ съвпадна с акции в още три затвора в различни части на Перу, съобщи президентската администрация – в пренаселения лимски затвор „Луриганчо“, в затвора със строг режим „Чалапалка“ в Андите и в северния затвор „Ел Милагро“.

Акцията преди зазоряване последва светкавичния импийчмънт на президентката Дина Болуарте, отстранена само часове след като стрелба на концерт в Лима предизвика вълна от обществено недоволство срещу ескалиращото бандитско насилие в страната. Управлението на Болуарте беше белязано и от чести протести и корупционни скандали, посочи АП.

Председателят на Конгреса Хери пое властта след решението на депутатите да отстранят Болуарте. На 12 април 2026 г. ще бъде излъчен на избори следващият президент, а консервативният юрист се очаква да остане на поста до юли, когато ще встъпи в длъжност новият държавен глава..

„Злото, което ни поразява в този момент, е обществената несигурност“, каза Хери пред депутатите в петък след полагането на клетва. „Основният враг е по улиците. Престъпните банди, престъпните организации – те са нашите врагове днес.“

Убийствата в Перу рязко се увеличиха – от 676 през 2017 г. до 2082 миналата година, като половината от тях са поръчкови.

Случаите на изнудване скочиха от 16 333 през 2022 г. до 22 348 миналата година, тъй като престъпните групи все по-често изискват „данък спокойствие“ от различни бизнеси – от музикални групи до транспортни фирми.

Кризата с несигурността в Перу е задълбочена и от продължаващите политически сътресения от 2018 г. насам. През последните седем години страната е имала седем президенти – трима отстранени с импийчмънт (включително Болуарте), а двама други подали оставка, за да избегнат същата съдба.

Източник: БТА

Въоръжени сблъсъци избухнаха по границата между Пакистан и Афганистан, след като бойци на талибаните нападнаха пакистански гранични постове, съобщиха представители на силите за сигурност от двете страни. Това стана след пакистански въздушен удар в Кабул по-рано тази седмица, предаде Ройтерс.

Пакистански представители заявиха, че армията им отговаря „с пълна сила“ на „непредизвикан обстрел“ от афганистанска територия. По думите им престрелките са станали на повече от шест места по протежение на границата.

Според талибанските сили те са превзели три пакистански гранични поста, докато пакистанската страна твърди, че е унищожила няколко афганистански.

На видеозаписи, разпространени от пакистанските сили за сигурност, се вижда стрелба с автомати и артилерия по посока на Афганистан, осветяваща нощното небе.

Говорител на афганистанското Министерство на отбраната заяви, че операцията е била ответна мярка заради нарушаването на афганистанското въздушно пространство от Пакистан. По думите му атаката е приключила малко след полунощ местно време.

„Ако противниковата страна отново наруши въздушното пространство на Афганистан, нашите въоръжени сили са готови да го защитят и ще нанесат силен ответен удар“, каза говорителят.

От пакистанска страна нямаше незабавно потвърждение дали сблъсъците са приключили. Границата между двете страни е с дължина 2600 км.

Исламабад обвинява талибанското правителство в Афганистан, че укрива бойци от пакистанските талибани, които извършват нападения в Пакистан с подкрепата на основния му противник – Индия. Делхи отрича това, а талибаните настояват, че не позволяват тяхна територия да бъде използвана срещу други държави.

По-рано тази седмица пакистански служител заяви пред Ройтерс, че въздушният удар е бил насочен срещу лидера на пакистанските талибани, който се е намирал в Кабул и е пътувал с автомобил. Не е ясно дали той е оцелял. 

Междувременно афганистанският външен министър посети Индия – първата визита на високопоставен талибански представител там, откакто движението завзе властта през 2021 г. Двете страни се договориха да задълбочат отношенията си, което предизвика допълнително безпокойство в Пакистан.

Откакто талибаните поеха властта в Афганистан, в Пакистан се наблюдава рязко увеличаване на нападенията, извършвани от въоръжени групировки.

Източник: БТА

Иран не вижда никаква причина да възобновява преговорите за ядрената си програма с европейските държави, заяви днес Техеран, след като Франция, Обединеното кралство и Германия изразиха вчера решимостта си да ги подновят, предаде Франс Прес.

Трите страни стоят зад решението на ООН от 28 септември за възстановяване на международните санкции, свързани с иранската ядрена програма, които бяха отменени преди десет години, след неуспеха на последните преговори с Иран.

„Какво могат да направят и какъв положителен резултат биха могли да имат подобни преговори?“ – попита в ефира на държавната телевизия иранският външен министър Абас Арагчи. „Наистина не виждаме никаква причина да преговаряме с тях“, добави той.

Париж, Лондон и Берлин заявиха вчера, че са „решени да възобновят преговорите с Иран“ относно ядрената му програма „с цел постигане на всеобхватно, трайно и подлежащо на проверки споразумение, гарантиращо, че Иран никога няма да придобие ядрено оръжие“, се посочва в общо изявление.

„Франция, Обединеното кралство и Германия първо трябва да обяснят защо изобщо трябва да преговаряме отново с тях“, коментира Арагчи.

„Ние вече водихме преговори и постигнахме споразумение, но Съединените щати се оттеглиха, а трите европейски страни не спазиха поетите си ангажименти“, добави министърът.

През 2015 г., след години на преговори, Франция, Обединеното кралство, Германия, САЩ, Русия и Китай постигнаха с Иран споразумение, което предвижда ограничения върху ядрените дейности на страната в замяна на отмяна на санкциите.

През 2018 г., по време на първия мандат на Доналд Тръмп, САЩ решиха да се оттеглят от сделката и да наложат отново санкции, въпреки че според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Иран е спазвал поетите си ангажименти.

Техеран обвини европейците, че не са попречили на връщането на американските санкции. В отговор Иран постепенно спря да изпълнява част от своите задължения, особено по отношение на обогатяването на уран, което подтикна трите европейски държави да стартират процедурата за възстановяване на санкциите на ООН.

Западните държави и Израел, заклет враг на иранската власт, подозират Техеран, че се стреми да се сдобие с атомна бомба, посочи АФП. Иран отхвърля подобни обвинения и настоява, че ядрената му програма има единствено граждански цели.

Източник: БТА