За 2024 г. в болниците в страната са регистрирани 16 188 случая на вътреболнични инфекции (ВБИ) при 14 912 души, като при един пациент може да се отчете повече от една ВБИ. Това казаха за БТА от пресслужбата на Министерството на здравеопазването (МЗ), цитирайки данни от Националния център по обществено здраве и анализи. Спрямо общия брой изписани пациенти ВБИ са регистрирани при 0,64% от тях, което е една ВБИ на приблизително 157 пациента.

За първото полугодие на 2025 г. са съобщени 7499 случая на ВБИ при 6875 лица. Спрямо общия брой изписани пациенти ВБИ са регистрирани при 0,58% от тях, което е една ВБИ на приблизително 174 пациента.

До края на октомври МЗ ще публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за контрол на вътреболничните инфекции, допълниха от пресслужбата.

ВБИ

Вътреболничните инфекции или по-правилно наричани инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), са инфекции, придобити от пациентите във връзка с медицинското обслужване по повод на друго заболяване, както и инфекциите, придобити от медицински или друг персонал на лечебното заведение във връзка с обслужването на пациентите. Съгласно нормативния ред в страната, регистрираните случаи на ВБИ в лечебните заведения се съобщават всяко тримесечие в регионалните здравни инспекции, които от своя страна – в Националния център по обществено здраве и анализи. Регистрацията на ВБИ не подлежи на административно наказание, а е част от надзора на заразните болести, припомниха от пресслужбата.

Профилактика и проверки

Профилактиката на ВБИ е отговорност на целия персонал на лечебното заведение – медицински специалисти, технически персонал, фармацевти, студенти и др. За целта следва да се изпълняват одобрените с програми за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции стандартни оперативни процедури за работа с лични предпазни средства, дезинфекция, стерилизация, управление на болнични отпадъци,  мерки за безопасност на персонала, оценка на риска от инфекции за пациенти и персонал. От съществено значение е пълната разкриваемост, регистрация и проучване на случаите на ВБИ в лечебните заведения, както и анализ за ефективност на прилаганите мерки за тяхното предотвратяване, доколкото е възможно. При установяване на несъответствия и риск за здравето на пациент или персонал при извършване на проверки, инспекторите на регионалната здравна инспекция издават предписания със съответен срок или актове за административно нарушение. През миналата година са извършени 3281 планирани проверки, 86 проверки по сигнали и 350 тематични проверки по превенция и контрол на ВБИ. Издадени са шест акта за административно нарушение. През първото полугодие на 2025 г. са извършени 2013 планирани проверки, 58 проверки по сигнали и 358 тематични проверки по превенция и контрол на ВБИ в болниците. Издаден е един акт за административно нарушение.

Наболял проблем

ВБИ са наболял проблем, защото патогенезата или причините за появата им са многобройни, разнообразни и най-често се причиняват от микроорганизми, които се отнасят към нормалната микрофлора на пациента, каза за БТА проф. Емма Кьолеян, началник на лаборатория „Клинична микробиология и вирусология“ в столичната болница „Лозенец“ и отговорник за проект EU JAMRAI-2, дирекция „Обществено здраве“ в Министерството на здравеопазването. Има множество микроорганизми в устата, в гастроинтестиналния тракт, в урогениталния тракт, като в болнични условия има възможност за тяхното появяване на нетипични места. Ако пациент, имащ в носа си бактерия, която обикновено е нормален обитател в носа на всеки трети човек, но е опериран и докосне носа си, а после и раната си, вероятно тя ще се инфектира. Ако пациентът не е сам в болничната стая, е много възможно и другият настанен в нея да се инфектира с този патогенен причинител, каза още тя.

Резистентни и опасни

Не само микроорганизмите от нормалната микрофлора са виновни за ВБИ. Има и такива, които са се приспособили да растат в болничната среда и те са много по-опасни, тъй като са антибиотично резистентни щамове, които даже издържат и на действието на някои дезинфектанти. Те са се селекционирали в резултат на дългото пребиваване в болничната среда и много трудно могат да бъдат изкоренени от там. Затова е и изключително важно да се поддържа идеална хигиена в болниците, допълни проф. Кьолеян.

В болниците голяма част от пациентите са подложени на инвазивни медицински процедури – т.е. с диагностични и с лечебни цели се навлиза в системи, в които обичайно няма достъп и това крие риск от инфектиране. Такива са урологичните инфекции, които се дължат на катетризиране на пациента. Когато се постави уретрален катетър – пластмасова тръбичка, при нея се получава задръжка на урината. Ако има бактерии, те се намножават и се колонизират в самата тръбичка, започват да  изработват вещества, които ги обхващат и се образува т.нар. биофилм, който много трудно може да бъде отстранен. Ролята на този биофилм е да предпазва микроорганизмите от действието на лекарства, включително и на антибиотици, обясни тя. По думите ѝ основната профилактична мярка е да се прецени дали наистина този катетър е абсолютно необходим, а ако трябва да бъде поставен, той да се свали максимално бързо.

Хигиена

Медицинският персонал може да стане приносител на тези микроорганизми, когато не се спазват условията на хигиената и септичните условия за извършване на различни медицински процедури – чисти и дезинфекцирани ръце и стерилни ръкавици. Абсолютно забранено е да се обслужва повече от един пациент с един и същ чифт ръкавици. В условията на интензивната работа, особено в реанимационните отделения, това може да бъде пропуснато с оглед на бързината, с която трябва да се следва при спешните процедури. В интензивните отделения трябва да има дозатори на дезинфектанти в коридорите и най-вече до леглата на пациентите.

„Рискови“ пациенти

Всеки организъм има защитни функции и действа системата на имунитета, която в обичайни случаи се справя с попадналите микроорганизми. Това е бариерната функция на кожата и лигавиците. „Рисковите“ пациенти, при които е много по-висока честотата за развитие на инфекция, са хората с намалена имунна защита. С най-нисък имунитет са малките деца и хората над 65-годишна възраст, както и всички пациенти, засегнати от тежки заболявания, както и тези със съпътстващи заболявания. Важна е антибиотичната профилактика, която задължително трябва да се извърши  30-60 мин. преди оперативния разрез и в нея се включват антибиотици, които действат на най-честите причинители на хирургични инфекции – стафилококите, допълни проф. Кьолеян.

Антибиотичната резистентност

Резистентността се появява заради огромен и неконтролируем прием на антибиотици. Това е един огромен здравен проблем, разпознат от Световната здравна организация и тя вече декларира, че изключително голям брой от пациентите не могат да бъдат лекувани с антибиотици. През 2019 г. е отчетено, че в света има около 5 млн. случаи на пациенти, които са загинали заради това, че антибиотиците не са действали на инфекциите. Повече от 1,3 млн. от тях са загинали директно, защото са имали резистентност към абсолютно всички антибиотици. В момента и в България се увеличава относителният дял на микроорганизмите грам – отрицателни бактерии, които са резистентни на широкоспектърните антибиотици карбапенеми– т.нар. резервни антибиотици, които се използват само в определени случаи. Карбапенемите са изключително скъпи и не се поемат от НЗОК и е много трудно пациентът да си позволи такова скъпо лечение, което за около две седмици може да струва 20 000 – 30 000 лв. МЗ обмисля да създаде специален фонд, който да поеме част от тези средства, за да е възможно лечението на тежко болни пациенти, при които няма абсолютно никаква друга възможност, добави проф. Кьолеян. След пандемията от COVID-19 се увеличи значително използването на карбапенеми в България, което допринесе и за увеличаване на резистентните щамове. Проблемът е, че все по-малко нови антибиотици могат да бъдат въвеждани заради това, че терапевтичният арсенал се изчерпва.

Унищожаване на ВБИ

Когато се появяват полирезистентни микроорганизми, се препоръчва пациентът да бъде изолиран в самостоятелна болнична стая и да бъде обслужван от нарочен персонал, посветен само на него. Това е много трудно осъществимо, тъй като архитектурните проекти на болниците не са съобразявани с тази особеност. Крайно време е вече да влезе в практиката ни осигуряването на голям брой единични болнични стаи. Другият проблем е липсата на достатъчен медицински персонал, като особено голям е недостигът на медицинските сестри. Ако в чужбина две медицински сестри се грижат за един пациент, настанен в реанимация, в нашата страна една медицинска сестра може да обслужва четири-пет пациента, което води до недостиг в използването на профилактичните мерки.

След мерки за унищожаването на инфекцията се извършват микробиологични изследвания, които доказват или не наличието на микроорганизъм и задължително след неговата идентификация се определя чувствителността на антимикробни средства. Част от тях могат да попаднат и по стените на болничното заведение. В международния опит има публикации, които казват, че въпреки многократни опити за дезинфекции на отделението, част от микробите остават на различни повърхности, включително и по стените, и няма друг начин да бъдат ликвидирани, освен да се затвори отделението, да се ремонтира и боядиса, посочи още проф. Кьолеян.

От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и асоциация „Единно здраве“ започнаха преди дни национална кампания за ограничаване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване в лечебните заведения. В кампанията се предвижда обучителни семинари в страната, чиято цел е да бъде повишена информираността сред специалистите по здравни грижи, като по този начин да се минимизира рискът от възникването на вътреболнични инфекции. 

Източник: БТА