Икономика
Въвеждането на дигиталното евро може да струва до около 6 млрд. евро на банките и няма да застраши стабилността им, показват анализи на ЕЦБ

Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува два технически документа, посветени на финансовите и икономическите последици от въвеждането на дигиталното евро. Първият анализ разглежда инвестиционните разходи за банковия сектор в еврозоната, а вторият, който е изготвен по искане на Европейския парламент и Европейския съвет, оценява въздействието върху финансовата стабилност, ликвидността и печалбите на банките при различни сценарии. И двата доклада са част от подготвителната фаза преди окончателното решение за въвеждането на единната цифрова валута. И двата документа имат информационна цел.
Според документа „Преглед на последните оценки на инвестиционните разходи за дигиталното евро за банковия сектор в еврозоната“ общите инвестиционни разходи за банките при внедряването на дигиталното евро се очаква да бъдат между 4 и 5,77 милиарда евро за целия банков сектор в еврозоната. Това съответства на около 1–1,4 млрд. евро годишно за четиригодишен период и представлява под 1 на сто от общата печалба на банките или около 3,4 на сто от техните ИТ инвестиции за същия период.
В анализа се посочва, че разходите са съпоставими с тези по въвеждането на Директивата за платежните услуги (PSD2) и значително по-ниски от инвестициите, свързани със системата за единни плащания в евро (SEPA). ЕЦБ отбелязва, че реалните разходи могат да бъдат още по-ниски, ако се използват общи инфраструктури, външни доставчици и институционални групи, които вече осигуряват платежни и ИТ услуги на множество банки.
По-рано тази година анализ на Пи Дабълю Си (PwC) оцени, че преминаването към дигителното евро може да струва на банковия сектор до 18 млрд. евро., а средно за всяка банкова група в еврозоната това да струва около 110 млн. евро.
Сред конкретните компании, споменати в доклада като примери за източници на пазарно взаимодействиe, са „Уърлдлайн“ (Worldline), „Некси“ (Nexi) и „Тиетоеври“ (Tietoevry) – водещи европейски доставчици на платежни и технологични услуги, които оперират в няколко държави и обслужват десетки банки. Според ЕЦБ, използването на подобни решения би могло да спести на банките между 30 и 50 на сто от потенциалните за индивидуалните финансови групи разходи за интеграция на дигиталното евро.
Документът включва и оценка за България, която е разгледана като референтен пазар, въпреки че все още не е част от еврозоната. В приложението е отбелязано
„България – оценка 0,75. Обработката и клирингът на плащанията са централизирани под управлението на БОРИКА, докато банките използват различни външни доставчици за основните си банкови системи (напр. „Теменос“ (Temenos), „Оракъл“ (Oracle), „Бекбейз“ (Backbase)).“ Оценката от 0,75 поставя България сред държавите с висока степен на концентрация на доставчици и добра централизация на платежната инфраструктура – наред с Португалия, Австрия, Литва, Люксембург, Кипър, Латвия и Нидерландия. По-виска оценка имат Финландия и Словения, които получават максимална оценка 1,00 поради почти пълна централизация на платежните услуги и използването на единен национален доставчик. По-надолу в класацията по концентрация на платежните услуги са страни като Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия.
Това означава, че според ЕЦБ България има относително добре централизирана и координирана платежна инфраструктура и би имала по-ниски индивидуални разходи при евентуално въвеждане на дигиталното евро в сравнение с по-фрагментирани пазари.
Вторият документ – Технически данни за въздействието на дигиталното евро върху финансовата стабилност“, е подготвен от ЕЦБ по искане на съзаконодателите (Еврoпейския парламент и Съветa) и разглежда въздействието на различни хипотетични лимити върху стабилността на банковата система. Анализът изследва как ограничението на сумите, които отделните лица могат да държат в дигитално евро, би повлияло на депозитите, ликвидността, печалбите и кредитната активност на банките. Оценката е направена на база, че максимално допустимият размер на средствата, които всеки гражданин на страните от еврозоната може да държи, е 3000 евро. Тази сума е примерна и все още не е определена законово и служи само за целите на изследването.
ЕЦБ оценява ефектите при два сценария – нормални условия (business-as-usual) и кризисен модел (flight-to-safety) при ситуация с масово прехвърляне на средства към дигитално евро, достигащи обявения по-горе лимит.
При нормални условия намаляването на депозитната маса в търговските банките се оценяват като минимално – между 0,5 на сто и 1,8 на сто от общите депозити при лимит от 500 евро и до 8,.2 на сто при максимален лимит от 3000 евро.
Тези размери са незначителни като ефект върху ликвидността на банките, като от ЕЦБ припомнят, че при банковата криза в Кипър през 2013 г. е имало отлив на депозити до 20,9 на сто, а в Гърция през 2015 г. – до 25,9 на сто.
При кризисен сценарий, дори при максимално натоварване, ликвидните буфери на банките остават над регулаторните изисквания – общият коефициент на ликвидно покритие (LCR) намалява от 166 на сто до 163 на сто, а коефициентът на стабилно финансиране (NSFR) – от 128 на сто на 127 на сто. ЕЦБ изчислява, че едва 0,3 на сто от банковите активи биха достигнали критично ниво на ликвидност при лимит от 3000 евро.
По отношение на печалбата на банките, анализът показва ограничен ефект – намаление на възвръщаемостта на собствения капитал (RoE) с между 9 и 18 базисни пункта, което представлява под 5 на сто от историческата волатилност на показателя. В някои случаи, ако се отчетат ефектите от нарастващата дигитализация на плащанията, нетният лихвен доход дори се увеличава.
Докладът подчертава, че лимитите върху индивидуалните притежания на дигитално евро са ефективен инструмент за защита на финансовата стабилност. Според ЕЦБ именно тези ограничения гарантират, че цифровата валута няма да изтегли прекомерно ликвидност от банковия сектор и ще предотврати бягство към други дигитални активи, включително чуждестранни стейбълкойни, които биха могли да подкопаят паричния суверенитет на еврозоната.
В заключение ЕЦБ отбелязва, че ефектът от въвеждането на дигиталното евро е управляем както по отношение на разходите, така и по отношение на стабилността на финансовата система. Според институцията успешното прилагане на проекта зависи от тясно сътрудничество с банковия сектор, споделено използване на инфраструктури и стандартизирани технологични решения, които ще позволят оптимизация на инвестициите и минимизиране на системните рискове.
Източник: БТА
Икономика
Европейските пазари се сринаха след като Доналд Тръмп заплаши Китай с повишаване на митата

Европейските пазари се сринаха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Китай със „сериозно увеличение“ на митата за внос на китайски стоки и заяви, че няма причина да проведе среща с китайския си колега Си Цзинпин след две седмици в Южна Корея, предаде Си Ен Би Си.
Във Франкфурт DAX се понижи с 369,79 пункта, или 1,5 на сто, до 24 241,46 пункта.
Парижкият CAC 40 спадна със 123,36 пункта, или 1,53 на сто, до 7918 пункта.
Лондонският FTSE 100 изтри 81,93 пункта, или 0,86 на сто, достигайки 9427,47 пункта.
Общоевропейският индекс Stoxx 600 изтри с 1,25 на сто до 564,16 пункта.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Доналд Тръмп обмисля „сериозно увеличение“ на митата върху вноса на китайски стоки

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля „сериозно увеличение“ на митата върху вноса на китайски стоки, написа той в в социалната платформа „Трут Соушъл“ (Truth Social), предаде Ройтерс. Тръмп допълни, че няма причина да проведе среща с китайския си колега Си Цзинпин след две седмици в Южна Корея. Очакванията бяха там те да се срещнат при участието си на срещата на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в края на октомври.
„Трябваше да се срещна с президента Си след две седмици на в Южна Корея, но сега изглежда няма причина да го правя“, написа Тръмп.
Белият дом и китайското посолство във Вашингтон не отговориха веднага на искане на Ройтерс за коментар.
Тръмп съобщи, че Китай изпраща писма до държави по света, в които Пекин съобщава, че планира да затегне контрола върху износа на редкоземни елементи, което да ограничи експорта за чуждестранни потребители в областта на отбраната и полупроводниците. Това решение на Пекин е от решаващо значение за американската индустрия, допълва ДПА.
„Никой не е виждал нещо подобно, но това би „запушило“ пазарите и би усложнило живота на почти всяка държава по света, особено за Китай“, написа още Тръмп в „Трут Соушъл“.
Вчера китайското министерството на търговията съобщи, че разширява обявените през април мащабни мерки за контрол върху износа на редкоземни елементи, които доведоха до недостиг по целия свят, преди серия от сделки с Европа и САЩ да облекчат, но не и да премахнат кризата с доставките, припомня Ройтерс.
Китай произвежда над 90 на сто от преработените редкоземни елементи и редкоземни магнити в света. Седемнадесетте редкоземни елемента са жизненоважни материали, влагани в продукти, вариращи от електрически превозни средства до самолетни двигатели и военни радари.
Американският президент обвини Китай, че става „много враждебен“ след като взе решение да затегне контрола върху износа на редкоземни елементи, допълва „Файненшъл таймс“.
САЩ са били потърсени от „други държави, които са изключително ядосани на тази голяма търговска враждебност, която се появи изненадващо“, написа още американският президент в „Трут Соушъл“.
Критиката на Тръмп оказа незабавно въздействие върху цените на американските акции, като бенчмаркът S&P 500 се понижи с 2 на сто след публикацията му в „Трут Соушъл“.
Коментарите му изпратиха инвеститорите в сигурното убежище на американските държавни ценни книжа, което доведе до по-ниска доходност по тези активи, както и по златото.
Обявените от Тръмп намерения за по-високи мита и отказ от среща с китайския си колега предизвика масова разпродажба на долари, посочва Ройтерс, като курсът на американските пари се понижи спрямо японската йена, еврото и британската лира.
Отделно от това, днес Пекин обяви също, че ще наложи „специални“ пристанищни такси за американски кораби като ответна мярка на подобни мерки, предприети от Вашингтон през април.
„Корабите, притежавани или управлявани от американски фирми и физически лица, като и тези построени в САЩ или плаващи под американски флаг, ще бъдат таксувани с допълнителни пристанищни такси за всяко пътуване, считано от 14 октомври“, обяви китайското министерство на транспорта, цитирано от Ройтерс.
Също днес Вашингтон обяви, че възнамерява да забрани на китайски авиокомпании да използват въздушното пространство на Русия при полети от и към САЩ. Това пише в официален документ на американското министерство на транспорта, цитиран от Франс прес.
Прелитането над руска територия по маршрута Китай–САЩ е „несправедливо“, защото „дава конкурентно предимство“ на китайските компании, пише в документа,цитиран от АФП.
Източник: БТА
Икономика
Всички индекси на Българската фондова борса се понижават

Всички индекси на Българската фондова борса (БФБ) се понижават в последната сесия на седмицата, показват данните на борсовата платформа.
Основният индекс на БФБ SOFIX днес се понижи с 0,37 на сто до 1073,47 пункта. Широкият измерител BGBX40 падна с 0,28 на сто до 194,50 пункта. Пазарът „Бийм“ е надолу с 0,61 на сто до 109,41 пункта.
На основния пазар на борсата днес бяха сключени сделки за 3 757 840 лева. На пазара MTF BSE International, на който се търгуват акции на световни компании, оборотът е за 609 108 лева. На пазара „Бийм“ са продадени книжа за 13 196 лева.
Книжата на „Софарма“ АД поевтиняват с 0,37 на сто до 2,69 лева едната. Акциите на „Сирма Груп холдинг“ АД са нагоре с 0,74 на сто и се продават по 1,37 лева за брой. Акциите на „Първа Инвестиционна Банка“ АД падат с 0,38 на сто и се търгуват по 5,18 лева за брой. Цената на книжата на „Българска фондова борса“ АД е надолу с 0,51 на сто до 9,70 лева за акция. Акциите на „Агрия груп холдинг“ АД поскъпват с 1,24 на сто и се търгуват по 16,30 лева за брой.
На пазар „Бийм“ акциите на „Дронамикс кепитъл“ АД поскъпнаха с 0,74 на сто до 2,72 лева за брой. Цената на акциите на „Уебит инвестмънт нетуърк“ АД пада с 3,79 на сто и те се купуват по 1,27 лева едната. Книжата на „Биодит“ АД остават без промяна на 0,30 лева едната, както и тези на „ИмПулс растеж“ АД, които се търгуват по 1,48 лева за брой.
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“