Унгарската петролна компания МОЛ (MOL) ще увеличи доставките си за Сърбия след санкциите на САЩ срещу рафинерията НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), заяви днес унгарският външен министър Петер Сиярто, цитиран от Ройтерс.

„Тъй като МОЛ играе важна роля в доставките на суров петрол и горива за Сърбия… нашите сръбски приятели могат да разчитат на увеличени доставки от МОЛ“, заяви Сиярто, като добави, че това увеличение няма да може да замени напълно липсата на доставки от Хърватия.

БТА припомня, че НИС беше поставена в списъка със санкции заради връзката си с „Газпром нефт“. 

Досега санкциите срещу сръбската компания бяха отлагани шест пъти, последно трябваше да влязат в сила на 1 октомври, след което отсрочката беше продължена до 8 октомври. Санкциите на САЩ са насочени, наред с всичко останало, и срещу финансирането на войната в Украйна с пари от руски енергийни компании, отбелязва Радио Свободна Европа. 

НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Санкциите биха могли да застрашат доставките на суров петрол през Адриатическия петролопровод.

Сърбия зависи почти изцяло от доставките на руски газ и петрол, които получава главно по тръбопроводи в Хърватия и други съседни държави. След това газът се разпределя от „Петролна индустрия на Сърбия“ или НИС, чийто мажоритарен собственик е руският държавен петролен монополист „Газпром нефт“. Руската компания държи 44,9 процента, а сръбската държава има 29,9 процента. Останалите акции се държат от дребни акционери. 

Санкциите могат да лишат Сърбия от бензин и мазут преди зимните месеци.

Популисткият президент Александър Вучич вече е подложен на натиск в родината си заради продължаващите вече 11 месеца антиправителствени протести. Той заяви, че санкциите ще имат „изключително тежки последици“ в много аспекти: „Това е нещо, което ще засегне всеки гражданин“.

НИС заяви вчера, че не е успяла да постигне ново отлагане на американските санкции, което може да застраши усилията ѝ да осигури доставки на нефт и газ в по-дългосрочен план.

„Специалният лиценз от Министерството на финансите на САЩ, който дава възможност за безпрепятствена оперативна дейност, все още не е удължен“, се казва в изявлението на компанията. Тя допълни, че е съхранила достатъчно доставки, за да поддържа операцията за клиентите за по-дълго време. 

Компанията добави, че в бензиностанциите на НИС може да възникнат проблеми при плащания с чуждестранни банкови карти, но добави, че ще се приемат плащания в брой.

Сърбия се превръща в съпътстваща жертва в нарастващото напрежение между Русия и Съединените щати, смятат местни икономически анализатори.

„Ако руснаците се бяха съгласили да продадат своя дял, нямаше да се случи нищо от тези неща със санкциите:, коментира пред Асошейтед Прес сръбският икономически анализатор Александър Милошевич.

„Но руснаците не искат да продават. Те са по-скоро готови да приемат всички финансови последици, идващи от санкциите, отколкото действително да покажат слабост и да продадат НИС“, добавя той.

По думите му става дума за „политическа игра между Русия и Съединените щати“, в която „Сърбия е един вид, по принцип, незначителен играч“.
 
Въпреки че официално продължава да заявява стремеж към членство в Европейския съюз, Сърбия отказва да се присъедини към западните санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна отчасти поради зависимостта си от руските енергийни доставки.

Александър Вучич, който поддържа близки отношения с Москва, е изправен пред една от най-сериозните заплахи за своето над десетилетие управление. От месеци насам в страната продължават масови студентски и граждански протести, предизвикани от трагедията преди близо година, когато при срутване на бетонен навес на железопътна гара в северната част на Сърбия загинаха 16 души.

Мнозина сърби обвиняват разпространената корупция и политическия непотизъм сред държавните служители за небрежното изпълнение на реконструкцията, която бе част от по-голям железопътен проект, реализиран съвместно с китайски държавни компании.

Източник: БТА