/АБ/

Източник: БТА

Да има устойчиви политики за ранна диагностика на очните заболявания призоваха експерти по време на дискусията „Зрителното здраве в зряла възраст – национален приоритет“. Тя се състоя в рамките на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване и беше по повод отбелязването на Световния ден на зрението – всеки втори четвъртък от октомври. 

Огромен е броят на хората в света, които живеят с някаква форма на намалено зрение – над 2 милиарда души, като при половината от тях намаленото зрение може да бъде коригирано, каза офталмологът д-р Алина Леви. В Централна Европа статистиката е подобна, но нараства процентът на загуба на зрение заради увеличаването на броя на застаряващите хора. Рефракционните аномалии засягат над 150 млн. души по света, каза още тя. Катарактата е една от причините за зрително увреждане в развитите и развиващите се страни, като процентът на засегнатите се увеличава с възрастта. Лечението е оперативно, припомни тя.

За хора над 50-годишна възраст се отчита загуба на зрение заради макулна дегенерация, която има две форми на проява, от които едната е лечима, каза още д-р Леви. В света се наблюдава епидемия от захарен диабет, а 45 милиона души имат зрително нарушение вследствие на диабет, добави лекарят. Очно заболяване, което води до слепота, е глаукомата, която протича без симптоми. Вероятно до 2050 г. над 6 млн. души в света ще бъдат засегнати от нея, добави д-р Алина Леви.

Офталмологът проф. Мария Димитрова посочи, че заболяванията на ретината са една от водещите причини за слепота, а социално-икономическото бреме от очните заболявания, свързани със застаряващото население, е изключително голямо. Ако не се вземат мерки, разходите за лечение и благосъстояние на пациентите в близките години ще се повишат два пъти. Необходимо е да се въведат устойчиви политики за ранна диагностика на очните заболявания, както и мултисекторен подход за очното здраве.

Ако въведем скрининг, ще открием рано пациенти, които са започнали да развиват диабетна ретинопатия и ще можем да предприемем лечение, каза проф. Генка Петрова от Медицинския университет в София. Ако го открием късно, ще са необходими много повече здравни ресурси. Ранната диагноза намалява риска от увреждане, припомни тя. Скринингът намалява загубата на производителност.

Национална програма, бърза диагноза и лечение, скрининг, телемедицина, регистър на пациентите, както и разработване на план за зрително здраве в зряла възраст като продължение на Националната здравна стратегия, предложи икономистът Аркади Шарков. Стойността на една година живот с увреждане се равнява на около 47 хиляди евро.

Бих се радвал, ако обединим усилия и убедим Министерството на здравеопазването и осигурим средства, каза проф. Костадин Ангелов, председател на комисията по здравеопазването. Когато едно заболяване в детска възраст, каквото е „мързеливото око“, не се лекува навреме, последствията са сериозни и необратими, каза още той. Данните от прегледите, които извършват офталмолозите от Александровска болница, показват, че при около 10% от прегледаните деца се откриват проблеми, свързани с „мързеливо око“ и с други рефракционни аномалии. Това означава, че 10% от децата имат проблеми със зрението, но ако се диагностицират навреме, може да се постигне много добър резултат, каза още той.

Източник: БТА

Демографската криза е не само национален, но и общоевропейски проблем, който изисква координирани усилия и стратегически подход на ниво Европейски съюз (ЕС). Това каза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов на директора на Европейския орган по труда (ЕОТ) Козмин Боянджиу, съобщиха от пресцентъра на социалното министерство. Двамата са обсъдили актуалните предизвикателства, пред които е изправен пазарът на труда не само в България, но и в целия Европейски съюз.

У нас 24% от населението е над 65-годишна възраст. Ситуацията в останалите части на Съюза не е много по-различна, посочил министър Гуцанов. 

Гуцанов представи пред Козмин Боянджиу инициативата „Избирам България“, насочена към завръщането на наши сънародници от чужбина и интегрирането на хора с българско самосъзнание, живеещи извън страната. „Стимулираме този процес със средства, които подпомагат завръщането в България, включително за намиране на детски градини, изучаване на български език и социална адаптация на семействата. След шестия месец от завръщането си участниците в програмата могат да получат еднократен стимул в размер на 30% от шест работни заплати за съответния сектор“, обясни министърът.

Според него мерките в подкрепа на мобилността и завръщането на българите от чужбина са пряко свързани със справянето с демографската криза и подпомагането на икономиката. „Това е не просто социална, а национална кауза, която може да обедини обществото и политическите сили“, подчерта още Гуцанов.

По време на разговора е била обсъдена и необходимостта от по-добра защита на правата на работниците на транснационално ниво, както и от ясна регулация за заетостта на граждани от трети страни, които все по-често стават част от европейския пазар на труда.

Козмин Боянджиу запозна Борислав Гуцанов с приоритетите на организацията, насочени към координирани действия за преодоляване на предизвикателствата пред пазара на труда в Европейския съюз. Той подчерта, че липсата на работна ръка е общ проблем за всички държави членки и приветства усилията на България за намиране на устойчиви решения.

Министър Гуцанов увери, че България ще продължи да работи активно за гарантиране на справедливи условия на труд, равни права и социална сигурност за всички работници, независимо дали са български граждани, или идват от други страни.    

Козмин Боянджиу посети България и през 2024 година. 

В рамките на организираното посещение ръководството и представителите на Главната инспекция по труда взеха участие в среща със студентите от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Кръгла маса на тема „Процесите на българския пазар на труда и отражението им върху тенденциите на трудовата мобилност на българите в ЕС и техните права“, на която бяха поканени представители на социалните партньори и други институции.

Източник: БТА